Решение по дело №203/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номeр ІV-33                 Година 2019, 17 април                   гр.Бургас

 

 

            Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА  ПЕНЕВА

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА  МИХОВА

                                                                                                                   2. Т.  ЕВТИМОВА

 

при секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 203/2019г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от изпълнителните директори Йоанна Цанева и Румяна Бетова чрез юрисконсулт Вирджиния Маринова против решение № 2608/17.12.2018г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 9638/2017г.

С решение № 2608/17.12.2018г. съдът приема за установено, че съществува парично вземане в полза на Т.С.К. против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 27.11.2017г. по ч.гр.д. № 82566/2017г. на СРС, както следва: 1. застрахователно обезщетение в размер на 501,66 лева, представляващо разликата между получаваната инвалидна пенсия и трудовото възнаграждение за периода от месец януари до месец юни 2015г.; 2. мораторна лихва в размер на 231,42 лева за периода от 05.03.2016г. до 31.10.2017г.; 3. законна лихва в размер на 16,72 лева за периода от 01.11.2017г. до 08.01.2018г., начислена върху главница от 870,36 лева, която е погасена чрез прихващане в хода на делото; 4. законна лихва, начислена върху главницата от 501,66 лева за периода от 01.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата. С това решение съдът отхвърля иска на К. за сумата над 501,66 лева до претендирания размер от 1372,02 лева, поради погасяването му чрез прихващане и осъжда „Застрахователно дружество Евроинс“ АД да заплати на К. сумата от 1057,78 лева, представляваща съдебни разноски по гр.д. № 9638/2017г. по описа на БРС и по ч.гр.д. № 82566/2017г. по описа на СРС.

В жалбата застрахователно дружество твърди, че съдът не е отговорил правилно на въпроса изчерпан ли е лимитът по застрахователна полица **********/21.11.2000г. Въвежда твърдение, че в качеството си на застраховател е изплатило на К. сумата от 20 000 лева, с което е изчерпан лимита по застрахователната полица.

В изпълнение на съдебни указания, дадени с определение № ІV-312/19.02.2019г. „ЗД Евроинс“ АД прави уточнение на въззивната жалба и заявява, че обжалва решението в частта, в която са уважени исковете на Т.К.. Изрично заявява, че не обжалва решението в отхвърлителната част.

Застрахователното дружество не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище прави искане за уважаване на жалбата. Претендира присъждането на разноски.

Ответната страна – Т.С.К. представя писмен отговор, в който изразява подробни фактически и правни доводи за неоснователност на жалбата. Прави искане за присъждане на съдебни разноски и възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от въззивника. Не се явява в съдебно заседание и не се представлява от пълномощник.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

На 01.11.2017г. Т.К. подава заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против „ЗД Евроинс“ АД пред Софийски районен съд. В заявлението К. посочва, че има парично вземане срещу дружеството в размер на 1935,51 лева, от които 1372,02 лева -  застрахователно обезщетение, представляващо разликата между получаваната от нея инвалидна пенсия и трудовото й възнаграждение за периода от 01.01.2015г. до 30.06.2015г.; 231,42 лева – мораторна лихва за периода от 05.03.2016г. до 31.10.2017г. и 332,07 лева – разноски за заповедното производство. В обстоятелствената част на заявлението К. пояснява, че на 13.07.2001г. е претърпяла ПТП, в резултат на което е инвалидизирана и пенсионирана. Пояснява още, че ответното дружество е застраховател по договор за ЗЗ „Гражданска отговорност“ на водача, виновен за ПТП.

На 27.11.2017г. Софийският районен съд издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу „ЗД Евроинс“ АД за сумите, които К. е заявила. На 12.12.2017г. застрахователното дружество подава възражение по чл.414 от ГПК, в резултат на което К. предявява установителен иск за вземането си по чл.422 от ГПК.

В исковата молба К. твърди, че инвалидността й е установена и продължавана с решение № 1773/102/28.05.2002т. на ТЕЛК, решение № 2680/215/13.12.2007г. на ТЕЛК, решение № 0303/054/14.04.2011г. на НЕЛК, решение № 3205/208/28.11.20132г. на ТЕЛК и решение № 2344/186.02.11.2015г. на ТЕЛК. Твърди, че получава инвалидната пенсия в размер на 131 лева/месечно, а трудовото й възнаграждение преди инвалидизирането е било в размер на минималната работна заплата. Поради това претендира от застрахователя разликата между следващото й се трудово възнаграждение и получаваната инвалидна пенсия. Тази разлика е в размер на 228,67 лева месечно (360 лева МРЗ – 131,33 лева инвалидна пенсия) и възлиза на 1372,02 лева за периода от 01.01.2015г. до 30.06.2015г.

В отговор по чл.131 от ГПК „ЗД Евроинс“ АД оспорва иска по размер. Твърди, че застрахователният лимит е 20 000 лева и с изплащане на сумата от 870,36 лева същият се изчерпва. Поради това настоява за отхвърляне на иска в частта над сумата от 870,36 лева до претендирания размер от 1372,02 лева. Оспорва и размера на исканата лихва. Твърди, че според Кодекса за застраховането, който е действал към момента на настъпване на ПТП-то, лихвите за забава се включват в застрахователната сума по полицата.

В хода на първоинстанционното производство са събрани множество писмени документи и са приети заключенията на съдебно-икономическа експертиза – основно и допълнително. Въз основа на събраните доказателства, съдът формира извод за частична основателност на исковете. За да постанови този резултат, решаващият съд отчита извършеното извънсъдебно плащане на сумата от 870,36 лева и приема, че разликата се дължи, тъй като лимитът по застраховката не е изчерпан.

Въз основа на изложените факти, въззивната инстанция достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението в обжалваната част поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението в обжалваната част е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 2608/17.12.2018г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

В конкретния случай страните не спорят, че Т.К. е претърпяла увреждания, които са в резултат на ПТП, настъпило на 13.07.2001г. Не се спори, че К. получава инвалидна пенсия в размер на 131 лева и не може да работи. Няма спор и за факта, че застрахователят многократно е изплащал обезщетения за претърпените от К. имуществени вреди. Спорният по делото въпрос е: „включват ли се лихвите за забавено плащане в застрахователната сума по чл.405 от ТЗ (отм.)“. Отговорът на този въпрос е отрицателен.

Съгласно разпоредбата на чл.405 от Търговския закон (отм.) в редакцията, обн. в ДВ, бр.83/1996г. с договора за застраховка „гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Според чл.9, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане, обн. в ДВ , бр.4/14.01.1997г. (отм.) собствениците, държателите, ползвателите и водачите на моторни превозни средства са длъжни да имат застраховка „Гражданска отговорност“ за следните минимални застрахователни суми: 1. за неимуществени вреди – 30 000 лева за всяко събитие при едно увредено лице и 50 000 лева за всяко събитие при две и повече увредени лица, независимо от техния брой; 2. за имуществени вреди – 20 000 лева за всяко събитие. Цитираните правни норми уреждат обществените отношения, свързани със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на вредата - 13.07.2001г. Действащият към този момент Закон за застраховането, обн. ДВ, бр.86/1996г. (отм.) не съдържа уредба на обезщетението за забавено плащане и не дава отговор на въпроса включва ли се същото в застрахователната сума по договора. Поради това, отговорът трябва да се изведе от общите правила на гражданското право.

Обезщетението за забавено плащане представлява санкция за неточно изпълнение. Това обезщетение е законна последица от несвоевременното изпълнение на длъжника и не принадлежи към обезщетението за вреди, което се дължи по силата на договор за застраховка. Ето защо, лихвата за забава не „изчерпва“ застрахователната сума, която застрахователят дължи на увреденото лице за претърпените от него имуществени вреди.

В конкретния случай от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общият размер на изплатените от застрахователя обезщетения възлиза на 18 057,47 лева, а размерът на платените от дружеството лихви за забава е 2 192,09 лева. Очевидно е, че сборът на обезщетенията, които дружеството е изплатило на К., не надвишава застрахователната сума по договора - 20 000 лева. При това положение, искът на К. е основателен и правилно е уважен от решаващия съд. Правилно са уважени искът за забавено плащане и искането за разноски.

По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна извършените от нея разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер на 500 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, ІV въззивен състав,

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2608/17.12.2018г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 9638/2017г. в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от изпълнителните директори Йоанна Цанева и Румяна Бетова да заплати на Т.С.К., ЕГН: ********** *** съдебни разноски в размер на 500 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: