О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,03.10. 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІІ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ
ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ПАВЕЛ
ПАНОВ
като разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА
в.н.ч. дело № 3958 по описа на СГС за 2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
С Определения от 11.07.2018г.
на СРС, НО, 16 състав е прекратено на основание чл.248,ал.1 т.3 от НПК съдебното
производство по НОХД № 807/2019г. по описа на СРС, поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
Срещу Определението на
основание чл. 249,ал.3 вр. чл.248,ал.1,т.3 и чл.341, ал.2 от НПК е подаден
протест от прокурор при СГП, с който се иска от въззивната инстанция отмяна на
атакувания съдебен акт като необоснован, неправилен и незаконосъобразен и връщане
на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Според
прокурора изводът на съда, че в обвинителния акт липсва отразяване на всички
съставомерни признаци на твърдяното инкриминирано деяния, както и
обстоятелствата, при които е извършено са неправилни. При изложените
съображение прокурорът счита, че обвинителния акт е в съответствие с
изискванията за неговото съдържание , съгласно чл.246 от НПК.
Въззивният състав след
запознаване с делото, намери за установено следното:
Протестът е процесуално
допустим, подаден е в установения от закона срок, с правно основание чл.249,ал.3
вр. чл.248,ал.1,т.3 от НПК.
При разглеждането му по същество настоящият
съдебен състав намери същия за неоснователен, поради следните съображения:
Чрез
обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза. Основното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него. В тази връзка в обстоятелствената част на
обвинителния акт следва да бъдат посочени фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му - описанието на извършеното престъпление, посредством отделните
признаци на неговото изпълнително деяние – време, място, начин на извършване,
форма на вина и др. Правната квалификация на деянието – словесно и
цифрово следва да бъде посочена в заключителна част на обвинителния акт
съгласно чл. 246, ал. 3 НПК т.е. в обвинителния акт следва да е налице единство
между обстоятелствена и диспозитивна част – съответствие между фактическата и
правна страна на деянието.
В
атакуваното определение СРС е констатирал, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът е посочил единствено от фактическа страна, че
обвиняемият е возил конкретно посочени с имена лица в управлявания от него
автомобил, бил е спрян за проверка от служители на полицията, при която е установено,
че лицата в автомобила са били чужди граждани без документи за самоличност. Първата
инстанция е приела, че липсват твърдения в обвинителния акт относно
конкретизиране на действията, с които обвиняемият се вменява , че е подпомогнал чужденци, както и че същото е
осъществено с цел набавяне на имотна облага. Констатираното състава на районния
съд е приел за недостатък в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй
като не е изяснена позицията на прокурора относно факти, които обосновават
елементи от състава на престъплението, за което обвиняемият е предаден на съд.
Въззивната
инстанция намира, че съдържанието на обвинителния акт не съответства на чл.246
от НПК. В обстоятелствената част прокурорът е изложил фактически твърдения, които
не съответстват на правната квалификация на деянието, съгласно заключителната
му част, а именно посочено е, че през 19.09.2016г. обвиняемият е управлявал в
гр. София лек автомобил, в които са пътували осем лица. След предприета
полицейска проверка спрямо тях е установено, че същите са чужди граждани без
документи за самоличност. При извършен обиск на обвиняемия били иззети два
мобилни телефона, които са се намирали през целия ден на инкриминираната дата в
автомобила управляван от У.. В обстоятелствената част е записано и, че
свидетелите по делото Ш.А.М.,С.Д.К.и Н. Б.А.са посочили обвиняемия, като лицето
управлявало автомобила. В който са пътували. Изложеното от прокурора въззивния
съд счита за недостатъчно и в този смисъл се съгласява с констатациите в
определението на СРС за прекратяване на
съдебното производство. В обстоятелствената част на обвинителния акт, касаеща фактическото описания на инкриминираното
деяние не се съдържа информация за получаване на имотната облага, която се
твърди, че обвиняемият е целял, както и не са посочени конкретните действия,
извършени от обвиняемия, с които същият е подпомогнал преминаваното и
пребиваването в страната в нарушения на закана. В същото време и в
заключителната част на обвинителния акт не е конкретизирана имотната облага. В
случая, предвид че не са изложени факти в обстоятелствената част, които
обосновават елементи от състава на престъплението, за което обвиняемият е
предаден на съд, липсва формулирана позиция на обвинението относно при какви
обстоятелства е осъществено деянието и каква е била имотната облага, която се е
целяла.
Настоящият
съдебен състав се съгласява с направените констатации на първата инстанция
относно несъответствието на съдържанието на обвинителния акт с изискванията на
закона. Необходимостта от конкретизиране на тези факти е обосновано от принципа, че обвиняемият /респективно подсъдимият/ се
защитава срещу фактите и че именно фактическото отразяване на елементите от
състава на престъплението рамкират обвинението.
При това съдържание на
обвинителния акт е налице неяснота по отношение действията на обвиняемия, чрез
които е осъществил инкриминираното деяние, а именно да подпомогне чуждите
граждани да преминат и пребивават в
страната. Налице е непълнота на обвинителния акт по отношение на твърдението за
целта на извършеното, а именно получаване на имотна облага. Изискванията за
съдържанието на обвинителния
акт, предвидените в чл. 246 НПК предопределят валидността на обвинителния акт
като създават необходимите предпоставки за гарантиране правото на защита на
правоимащите процесуални субекти.
Посочените
пропуски в обвинителния акт относно фактическото отразяване на елементи от
състава на престъплението водят до противоречивост и неяснота на формулираната
от прокурора обвинителна теза относно начина, при който е осъществено деянието,
квалифицирано като престъпление по чл.281,ал.,т.1,т.4 и т.5 вр. ал.1 от НК. Тези
пороци се пренасят и върху процеса, защото обвиняемият не би могъл да разбере в
какво точно е обвинена, за да може от своя страна да организира адекватно
защитата си.
Приемайки,
че посочените в определението от 11.07.2019г по нохд № 807/2019г. на 16 състав,
НО, СРС нарушения са съществени и препятстващи възможността на обвиняемия и защитата
да възприемат характера на предявеното обвинение и съответно да реализират
адекватно своите права, въззивният състав счита, че атакуваното определение на
СРС, с което е прекратено съдебното производство, поради допуснати отстраними и
съществени процесуални нарушения, следва да бъде потвърдено и делото върнато на СРП за отстраняване
на посочените нарушения.
С
оглед гореизложеното, Софийски градски
съд, Наказателно отделение, 12-ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение от 11.07.2019г. по НОХД № 807/2019г. по описа на СРС, НО, 16
състав.
Определението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.