М О
Т И В
И към Н Ч Х Д 210/2016 г.
по описа на Свищовския районен
съд
==================================================
Тъжбата
срещу подсъдимия Х.К.Я. *** е по чл.148 ал.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК за това,
че на
14.12.2015 година, около 11:00 часа в гр. Свищов, обл. Велико Търново, ул.
“Димитър Анев“ № 2, в сградата на Районен съд гр. Свищов, в съдебна
зала, по време на съдебно заседание по Гр. дело № 340/2015 година
по описа на PC гр. Свищов, при напътване на страните да
постигнат съдебна спогодба, е казал унизително за честта и достойнството на К.А.А. - “Вместо
аз да го съдя, той ще ме съди,
л***о”, като го е отъждествил и
определил с “л***о“ .
Граждански
иск е предявен от К.А.А. против Х.К.Я. за сумата 2000лв.- обезщетение
за претърпените в резултат на престъплението чл.148 ал.1 т.1 , вр. чл.146 ал.1
от НК неимуществени вреди , ведно със
законната лихва от датата на деянието – 14.12.2015г.
Подсъдимият
Х.К.Я. се явява лично и със защитник адв.Б.Г. като заявява, че не е имал
намерение да обижда К., който му е племенник. Защитникът взема становище, че
дори от формална страна да има престъпление, то същото е малозначително с оглед
отношенията на страните.
От
събраните по делото доказателства съдът намери за установена следната
фактическа обстановка:
Тъжителят К.А.А. и подсъдимият Х.К.Я. са роднини, тъжителят е
племенник на подсъдимия и живеят в съседни къщи в общ двор, находящ се на ул.“*****
в гр.Свищов. В годините назад отношенията на страните били добри, гаранция за
което е обстоятелството, че подс.Я. през 2010г. прехвърлил своя дял от къщата
на племенника си срещу задължение за гледане и издръжка, пренебрегвайки своите
синове. Впоследствие в същия двор тъжителят К. А. си построил къща,
като при строежа помагал и подсъдимия, който преди пенсиониране бил строителен
работник. Към 2012 година отношенията на страните се влошили, неясно по какви
причини, а и това не е предмет на изследване по делото. Горното довело до
подаване на искова молба за разваляне на сключения договор за издръжка и
гледане , по силата на който подсъдимия прехвърля на тъжителя своята част от
недвижимия имот. По образуваното
гр.д.821/2012г. на СвРС, с влязло в сила на 1.10.2014г. решение
Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане е развален. Това допълнително напряга отношенията на страните, още
повече че се срещат постоянно /живеят в
общ двор/, и размяната на нелицеприятни реплики става ежедневие. Всяка от
страните е търсила съдействие от полиция, прокуратура, видно от представените постановления
по прокурорски преписки от периода 2013-2014 година. Подс.Я. *** за спряно
електрозахранване към ползваната от него постройка, за кражба на въглища и т.н.,
които са приключили с отказ да се образува досъдебно производство поради
малозначителност на случая. Тъжителят К.А. е подавал сигнал на тел.112 , за
това че на 1.02.2014г. вуйчо му го нападнал с кабел и го заплашил, като
прокурорската преписка № 154/2014г. също е приключила с Постановление от
6.03.2014г. за отказ да се образува досъдебно производство за закана за
убийство, като прокурорът е приел че между Я. и А. е налице дългогодишна
вражда, често си нанасят обиди и си отправят закани, като недоброжелателността
в техните отношения обуславя взаимното очакване на кавги. Майката на тъжителя Г.К.М.
през 2012г. е завела дело по ЗЗДН против брат си –настоящия подсъдим Х.К.Я. за
отправени обиди и заплахи, по което е получила Заповед за защита от домашно
насилие №9/22.11.2012г., същото е видно от бюлетина за съдимост на Я.. В същия
е отразено наложено наказание-глоба по
реда на чл.78 А от НК по НАХД 498/2013г. на СвРС за това , че на 14.08.2013г. отново извършил
актове на психично и емоционално насилие , като отправил обиди към сестра си, с
което нарушил Заповед за защита от домашно насилие
№9/22.11.2012г.
При така приетата
ситуация относно крайно лошите и обтегнати отношение между страните на
14.12.2015г. , те са в съдебната зала в РС Свищов като страни по
гр.д.340/2015г. на СвРС. Същото, видно от приложения протокол от съдебно
заседание на 14.12.2015г. е образувано по предявен от К.А.А. и И. А.А. против Х.К.Я.
иск по чл.55 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за сумата 6109,81лв.- представляващи
заплатени от ищците суми за ВиК услуги, кабелна телевизия, въглища, дърва ,
телефон , данъци за периода преди разваляне на Договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. В залата присъстват
ищецът К.А., настоящ тъжител и процесуалният му представител-адв.Х. Т.,
ответникът Х. К. Я. и процесуалният му представител-адв.Б.Г., съдията и
съдебният секретар. При напътване на страните към съдебна спогодба, и докато
адв.Г. се опитва да обясни на упълномощителя си Я. смисъла на думите на съдия Б.,
Я. изрича репликата „ Вместо аз да го съдя, той ще ме съди ,л***о“. Репликата е
отправена към адвокат Г., но касае и е
възприета от тъжителя А., който е в непосредствена близост. Веднага след това е
последвало извинение от Я. към А. с обяснението –„Той ме изкара от нерви“.
Горната фактическа
обстановка съдът приема, въз основа на представените писмени доказателства-
протокол от съдебно заседание на 14.12.2015г. по гр.д.340/2015г. на СвРС, копия
от постановления на РП Свищов и жалби, както и от разпитите на свидетелите.
По делото са разпитани две групи
свидетели, водени от тъжителя, съответно –от подсъдимия. Свидетелите, водени от
тъжителя К.А.- К.Х., с която съжителства
на съпружески начала и Р.Й., негов
колега в ***** не са възприели непосредствено случилото се. Св.Х. твърди,че е чула
обидната дума- л***о, докато е била пред съдебната зала, което е малко вероятно
предвид отдалечеността и шума в коридора, но факта че такава дума има изречена
не е спорен- вписано е в съдебния протокол. По голяма част от показанията и, и
които съдът кредитира доколкото съвпадат и с други доказателства по делото, се
отнасят до предходни и последващи отношения на тъжителя и подсъдимия. Тя е
свидетел на техните отношения от 2004г. , от когато съжителства с К.А. и тогава
двамата са били в добри отношения, дори К. е възприемал Х. като баща, помагал
му е при нужда, но впоследствие отношенията им се влошили. Според нея
подсъдимият Х.К. злоупотребява с алкохол, груб и конфликтен човек е, често
нагрубява и случайно влезли в двора им лица. Съответно спрямо тях и преди
случая от съдебна зала и след това имал грубо отношение и нанасял обиди.
Многократно се обръщали към полиция за съдействие, от където ги насочили към
съда. Съответно отрича тъжителят да е имал негативно отношение и да е дразнил
вуйчо си. Съдът кредитира показанията на св.Х. частично,
като от тях се потвърждава първоначално добрите отношения между вуйчото и
племенника, прераснали впоследствие във вражда и поредица дела, както и досежно
обстоятелството, че между живеещите в този двор на ул.“***** постоянно се
разменят неприятни изрази и заплахи. Св.Й.- колега на тъжителя А. свидетелства
за личността на тъжителя, когото познава като силен човек, изключително
надежден и самоуверен и колко негативно му е повлияло сравнението на вуйчо му в
съдебна зала с „л***о“.
Свидетелите Д. Я. и О. Я. , водени от подсъдимия негови синове,
също не са възприели пряко ситуацията. Техните показания касаят повече
отношенията по принцип на страните през последните години и те също говорят за
първоначално добрите им взаимоотношения и предпочитанията на баща си към
племенника му , което се потвърждава и от факта, че е прехвърлил на него дела
си от наследствен недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. След
сключване на договора обаче, нещата се променили, което след известно време
води до разваляне на договора по съдебен ред и поредица дела във връзка с това.
Свидетелите говорят за здравословното състояние на подс.Я. , който е възрастен
човек с редица заболявания - инсулинозависим захарен диабет с хронични
усложнения, проблеми със ставите и слуха, заеква. За заболяванията са
представени и епикризи. Според тези свидетели, баща им употребява алкохол и
след това става заядлив и „попържа“ само ако някой го предизвика. В случая
тъжителят К.А. умишлено го дразнел и те неведнъж били свидетели на размяна на
обиди между двамата, като К. наричал Х. –„дърт п******т“,“пияница“, ще те
уморя, съответно Х.-К.- л***о, вчерашен келеш и т.н.
От всичко гореизложено, съдът
приема че между страните по делото са налице едни обтегнати от години
отношения, съпроводени с обиди , закани, съдебни дела и жалби до институции,
като част от цялостната картина е изреченото от подс.Х.К. по адрес на тъжителя К.А.
в съдебно заседание на 14.12.2015г.- „Вместо аз да го съдя, той ще ме съди ,
л***о“
Съдът прие за установена горната фактическа
обстановка като кредитира онази част от показанията
на всички разпитани свидетели, която се
припокрива с показанията на свидетелите от другата група, както и с личните
обяснения на подсъдимия и тъжителя и писмените доказателства.
С оглед на така установеното, съдът счете, че подсъдимият Х.К. формално е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението “обида”, но това деяние, макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, то неговата обществена
опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, поради което деянието няма престъпен характер.
За да е налице състав на
престъплението обида е
необходимо деецът да изрази чрез думи или действия отрицателна оценка или
мнение, унижаващо чувството за лично достойнство на засегнатия. С тези си
действия деецът изразява своето презрително отношение към личността на
засегнатия и то по начин противоречащ на морала. Обидно съдържание имат думите
на дееца, когато са използвани унизителни епитети, свързани с отрицателно
качество. В настоящия случай е налице изразяване чрез
думата “л***о”, на отрицателна оценка, унижаваща
чувството за лично достойнство на засегнатия К.А..
С тази си дума подсъдимия изразил своето презрително, негативно отношение към
личността на тъжителя по начин противоречащ на приетите в обществото морални
норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на
другите. Обидната дума подсъдимия Я. изрекъл
в съдебно заседание
и макар и репликата да е била отправена към пълномощника му, е изречена в присъствието на тъжителя А. и последният я възприел. Обидата е резултатно престъпление, в случая е постигнат
и резултат, а именно засягане личното
достойнство на тъжителя и същата е нанесена публично- в присъствието на други лица,които
са чули
репликите.
Както
се посочи по горе, в конкретния случай поведението на подсъдимия Я. , макар и формално да осъществява признаците на престъплението обида , поради
малозначитеност , неговата обществена
опасност е явно незначителна по смисъла
на чл. 9, ал. 2 НК, поради което
деянието не е престъпление.
За да
достигне до този извод, настоящият състав прие следното: На първо място
подсъдимият и тъжителят са близки роднини, живеят в общ двор и от години са в
крайно обтегнати отношения, съпроводени с ежедневни размени на грозни изрази,
обидни реплики и заплахи, т.е. доказа се че изречената дума „л***о“ от вуйчото
пред адвоката по адрес на племенника не е изолиран случай, годен да засегне
личното му достойнство. Непосредствено след обидната дума е последвало
извинение. Самият тъжител явно не се е почувствал толкова засегнат от това
негативно определение, изречено с съдебно заседание на 14.12.2015г., колкото от
други предходни и последващи ситуации, при положение че е подал тъжба на
13.06.2016г./16,24 часа/, ден преди да изтече преклузивният 6 месечен срок. В
тъжбата обстойно са наведени твърдения за уронване на престижа на тъжителя /
състояние на срам и отрицателни емоции/
пред непознати за него хора, намиращи се в съдебна зала по
гр.д.340/2015г., срам пред децата му, срам пред Министерство на отбраната, на
което е служител. Не се установи в съдебна зала да е имало непознати хора,
освен страните по делото и адвокатите им / страни и по това дело/, съдията и
съдебния секретар. Малолетните деца на тъжителя по никакъв начин не са
присъствали в съдебна зала, и ако са били свидетели на разправии в имота на
ул.“***** , то не са възприели конкретната обида от 14.12.2015г. Същото се
отнася и за колеги на тъжителя от ******. По този повод беше изслушан св.Й.
–колега на А., пред когото тъжителят споделил за нанесената му обида от вуйчо
му и колко негативно му е подействало това, но същият свидетел определи К. като
много самоуверен и стабилен човек , и не би следвало един израз толкова да го
засегне. Друг е въпросът, че на фона на всички обиди и ругатни , разменяни в
последните години , търпимостта на тъжителя към поведението на подсъдимия е
възможно да се е изчерпало. Същото важи и за подс.Я. , който е възрастен , с
редица здравословни проблеми, злоупотребява с алкохол и лесно се афектира,
особено когато е провокиран. От години страните водят множество дела, което
допълнително утежнява и без това лошите им отношения. Предмет на тази тъжба е
конкретното деяние от 14.12.2015г., когато подсъдимият Я. в съдебно заседание
изрича репликата- „Вместо аз да го съдя, той ще ме съди, л***о“, което съдът
определя като деяние, което формално
осъществява признаците на престъплението по чл.148 ал.1 т.1 , вр. чл.146 ал.1
от НК, но поради своята малозначителност, следва да бъде квалифицирано по чл.9
ал.2 от НК, а подсъдимият Х.Я. –оправдан.
По
тези съображения съдът оправда подсъдимият Х.К.Я. по обвинението му по чл.148
ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК
С оглед
оправдаване на подсъдимия Х.К.Я. по обвинението
по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК, беше отхвърлен
предявеният граждански иск за сумата 2000,00лв.-причинени неимуществени вреди.
Тъжителят К.А.
беше осъден да заплати на Х.К.Я. направените разноски в размер на 300,00 лева.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: