М О Т
И В И към
Присъда N 260051/25.02.2021г., постановена по
НОХД № 7311/2020г. по описа на Пловдивски районен съд, VI н. с.
Районна
прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу П.Д.Д.
– роден на ***г***, живущ ***, ******, български гражданин, с основно образование,
безработен, неженен, осъждан, ЕГН: ********** за това, че през периода от месец февруари 2020г. – до месец
октомври 2020г. включително, в гр.Пловдив, след като е бил осъден със Спогодба
по гр.дело N 10053/2018г. по описа на V бр.с. на Районен съд – Пловдив, одобрена с
Определение от 15.10.2018г. на V бр.с., влязло в законна
сила на 15.10.2018г., да издържа свои низходящи – сина си Д.П.Д., ЕГН: **********
и дъщеря си Е.-М.П.Д., ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 9 месечни вноски в размер
на 130 лева месечно за всяко едно от децата, всичко на обща стойност 2340 лева,
като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден за друго такова
престъпление – престъпление по чл. 183 ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив
поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита последното за
доказано по категоричен начин. Прави анализ на събраните по делото
доказателства, като счита, че последните подкрепят изцяло фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт. Предлага на Съда да признае подсъдимият
за виновен по така повдигнатото му обвинение, като с оглед предходните
осъждания предлага да се наложи наказание пробация за срок от една година,
която да включва задължителните мерки, както и безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 100 часа.
Подсъдимият П.Д. заявява, че винаги е работил, но
заради пандемията изпаднал в положение, че два пъти губил работата си и на този
етап нямал възможност да плаща издръжката. Моли за възможност да заплати
дължимата издръжка, но до края на съдебното следствие не е погасил нито една
вноска. Моли Съда за наказание, различно от пробация.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият П.Д.Д. е роден на ***г***,
живущ ***, ******, български гражданин, с основно образование, безработен,
неженен, осъждан, ЕГН: **********.
Подс.П.Д. е осъждан два пъти с влезли в сила
съдебни актове, като по НОХД N 7630/2019г. по описа на
ПРС е осъден за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК на пробация за срок от девет
месеца при двете задължителни пробационни мерки. Присъдата по цитираното
наказателно производство е влязла в законна сила на 05.03.2020г.. Това осъждане
квалифицира настоящото деяние като извършено при условията на повторност по
смисъла на чл.28 ал.1 от НК.
Св.Р.Ж. и подс.П.Д. живеели
заедно на семейно начала в периода 2005г. – 2016г. В резултат на съвместното им
съжителство се родили две деца – Д.П.Д., ЕГН: **********, роден на ***г. и Е.П.Д.,
ЕГН: **********, родена на ***г. Отношенията между св.Ж. и подс.Д.
се влошили във времето и те се разделили, като св.Ж. заживяла с децата в
отделно жилище в гр.Пловдив. С протоколно определение от 15.10.2018г. по гр.д.N 10053/2018г. по описа на ПРС, V бр.с., влязло в законна сила на 15.10.2018г. била
утвърдена спогодба между св.Ж. и подс.Д., според
която родителските права спрямо общите им деца Д.Д. и
Е.Д. се предоставяли на майката, като се уреждал режим на лични отношения с
бащата. По силата на тази спогодба подс.П.Д. бил
осъден да заплаща на детето си Д.Д. месечна издръжка
в размер на 130 лв. и за детето Е.Д. месечна издръжка в размер на 130лв.,
платими чрез св.Р.Ж., считано от 18.06.2018г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката.
Подс.Д. не заплащал редовно издръжката в полза на
двете си деца, бил осъден за извършване на престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Въпреки това осъждане, подс.д. продължил да не
изплаща дължимата на децата си издръжка. Предвид на това през месец юни 2020г.
св.Ж. отново депозирала жалба до Районна прокуратура – Пловдив. В последствие
през периода юни – септември 2020г. св.Ж. получила три плащания на суми в
размер от по 200 лв.всяко. Въпреки това подс.Д. не
изплатил останалите дължими суми и така не изплатил издръжките за двете си деца
по 130 лв. за всяко едно от тях за периода от м.февруари 2020г. до м.октомври
2020г. включително. Така дължимата от подс.Д.
издръжка за двете му деца за посочения период е в общ размер от 2340лв.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от обясненията на подс.П.Д.Д., както и от показанията на свидетелите Р.С.Ж. и С.Н.Ж.. Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля като
непротиворечиви, последователни, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
При така установената по несъмнен и
категоричен начин фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият П.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.183 ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК за това, че през периода от месец февруари 2020г. – до месец октомври 2020г.
включително, в гр.Пловдив, след като е бил осъден със Спогодба по гр.дело N 10053/2018г. по описа на V бр.с. на Районен съд – Пловдив, одобрена с
Определение от 15.10.2018г. на V бр.с., влязло в законна
сила на 15.10.2018г., да издържа свои низходящи – сина си Д.П.Д., ЕГН: **********
и дъщеря си Е.-М.П.Д., ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 9 месечни вноски в размер
на 130 лева месечно за всяко едно от децата, всичко на обща стойност 2340 лева,
като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден за друго такова
престъпление.
От обективна страна се събраха достатъчно
доказателства, от които се установи, че подс.Д. е бил
осъден с влязло в сила решение, да заплаща месечна издръжка на свой низходящ. От
събраните по делото доказателства се установява, че за периодът на обвинението подс.Д. не е изпълнил задължението си по заплащане на девет
месечни вноски от по 130 лв. за всяко едно от двете си деца. Това води до
извода, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по
чл. 183 ал.1 от НК. Налице са и данни, че подс.Д. е
бил осъден за същото по вид престъпление с влязъл в сила съдебен акт, което
води до квалификацията повторност по смисъла на чл. 184 ал.4 вр. с чл. 28 ал.1
от НК.
От субективна страна формата на
вината на подсъдимия е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни
последици. Същият е съзнавал, че с
поведението си нанася вреди, наясно е бил, че дължи ежемесечна издръжка на децата
си, но не е изпълнил в цялост това си задължение.
За
извършване на престъпление по чл. 183 ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК
законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация,
както и обществено порицание. Видно от представеното по делото свидетелство за
съдимост подс.П.Д. е осъждан за същото по вид
престъпление, което е довело и до квалификацията повторност, но следва да бъде
отчетено и като отегчаващо отговорността обстоятелство. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчете единствено това, че подс.Д. е безработен. Предвид на това Съдът счита, че
следва да определи наказанието по реда на чл.54 от НК при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде
„лишаване от свобода“ е размер на ЕДНА ГОДИНА. Наред с това следва да бъде
наложени и кумулативно предвиденото наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. По този
начин Съдът счита, че наказанието ще изиграе своята превантивна и възпитателна
роля върху дееца и обществото, като наред с това подсъдимият ще има възможност
да оцени противоправното си поведение и да се поправи.
Налице
са всички основания за приложение на разпоредбата на чл.66 от НК и така
определеното наказание „Лишаване от свобода“ е размер на ЕДНА ГОДИНА не следва
да бъде търпяно ефективно, с изпълнението на последното следва да се отложи с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
На осн. чл.52
от НК наказанието „Обществено порицание“ следва да се изпълни чрез обявяване на
присъдата в Кмета на район „Западен“ при Община Пловдив.
Причини за извършване на деянията –
ниска правна култура.
По изложените мотиви Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.