№ **5
гр. Бургас , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в публично заседание на втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120202*91 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-чл.63 от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на
„П**** Ф***“ ЕООД с ЕИК *********** със седалище в гр.Бургас, ул.“г.с.Р********“
№*** ет.* представлявано от К**** К........ и съдебен аядрса в гр.Бургас , ул.“Ш*****“
№*** адв.С*** С***** АК-Бургас (изрично упълномощена) против наказателно
постановление №571151-F599237/23.0*.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в
ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.3 ал.15 от Наредба №Н-18/2006 г на МФ вр. чл.118
ал.* от ЗДДС и на основание чл. 185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от Закона за данъка
добавена стойност (ЗДДС) на дружеството–жалбоподател е наложена имуществена санкция
в размер на 500 (петстотин) лева.
С жалбата се моли да се отмени издаденото НП, като незаконосъобразно.
В провелото се пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява. За него се явява упълномощен адвокат. Не сочи нови доказателства.
Претендират се разноски, като не се представя списък на разноските по ГПК, нито се
представя договор за правна помощ и съдействие.
Представителят на административнонаказващия орган редовно призован изпраща ЮК
надлежно упълномощен. Моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Моли за присъждане на разноски за ЮК възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок (лист 21
от 15.05.2021г и лист 2 -25.05.2021г), от легитимирано лице и срещу годен за обжалване акт.
Подадена е пред материално и териториално компетентен съд и съдържа необходимите
1
реквизити. Производството пред БРС е редовно образувано.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 03.03.2021г свидетелят Дияна Т. –Т**** в качеството на инспектор по приходите в ЦУ
на НАП заедно със свой колега Г**** А***** извършила проверка по спазването на
данъчното и осигурителното законодателство в обект находящ се в гр.Бургас, ж.к.“И****“
бл**** стопанисван от П**** Ф*** ЕООД с ЕИК *********** представлявано от Калинка
К.........
По време на проверката била установено, че проверяваното ЮЛ в качеството се на
задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006 г на МФ не е спазило изискванията на чл.3
ал.15 от същата наредба, като продажбите на лекарства в аптеката, които се заплащали от
НЗОК се отразявали в „Чек“, а не се приключвали с вид плащане „резерв 1“ –„НЗОК“, а при
частично заплащане от НЗОК , продажбата не се приключвала по надлежния ред чрез
смесено плащане
В хода на проверката фискалното устройство модел „DATEKS FP-700 регистрирано в НАП
с №*355*72 с ИН на ФУ DT7963*9 и ИН на ФП 027963*9 бил изведен отчет „Х“ с №
007*621/03.03.2021г, от който било видно, че в него не били отразени продажби в размер на
1267,05 лева, в това число с „чек“ в размер на 2*3,37 лв. Извършена била проверка в ПП на
НАП –ФУДВ –справка за регистрираните продажби от дата 03.03.2021г до дата 03.03.2021г,
при която се установило, че за посочения период няма регистрирано нито едно плащане в
„резерв 1“ –„НЗОК“. Съгласно чл.3 ал.15 от Наредба-18/2006г на МФ, продажбите на
лекарства, в аптека, които НЗОК плаща по реда на Наредба №10 от 2009 г за условията
и реда за заплащаен ан лекарствените продукти по чл.262 ал.6 т.1 и т.2 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина се приключват с вид плащане „резерв
1“–„НЗОК“. При частично плащане продажбата се приключвала със смесено плащане.
За проверката бил съставен протокол.
Свидетелката Т.-Т**** счела, че с това си действие ЮЛ е извършило нарушение на
чл.3 ал.15 от Наредба Н-18/2006г на МФ и съставила на 10.03.2021г акт за установяване
на административно нарушение (лист 22 от делото), в който правна квалификация на
нарушението била по чл.3 ал.15 от Наредбата вр.чл.118 ал.* от ЗДДС. Актът бил
съставен в присъствието на управителя К........, която го подписала без възражение.
В срока на чл.** ал.1 от ЗАНН не били направени писмени възражения по акта.
Като взел предвид акта, възражението и останалите писмени доказателства в
административнонаказателната преписка административнонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление №571151-F599237/23.0*.2021г. в което при пълна
идентичност на фактическата обстановка и на правната квалификация по чл.3 ал.15 от
2
Наредба Н-18/2006г на МФ и на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства.
С оглед така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
При така приетата фактология съдът счете посоченото в акта и наказателното
постановление административно нарушение за действително осъществено и безспорно
доказано.
За така констатираното нарушение, административнонаказващият орган е определил
имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС в размер на
2000 лева. В изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. От анализа на
цитираните разпоредби се налага извода, че за да се наложи на едно лице имуществена
санкция в размерите по чл.185, ал.2 ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да не е довело до
неотразяване на приходи - факт, който е елемент от състава на административното
нарушение и който подлежи на установяване и доказване от наказващия орган. Такъв факт
по делото е липсва.
Предвид така цитираните правни норми, настоящия състав приема, че след като
констатираното нарушение не води до неотразяване на приходи, то санкцията макар и
правилно определена по реда на чл. 185, ал. 2 изр.второ вр. ал.1 от ЗДДС е справедлива. В
НП органът не е изложил мотиви за това, защо не прилага нормата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на
чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-
наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства не може да се
направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно
чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Относно п***тието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93,
т.9 от Наказателния кодекс–"маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото
3
не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от
другите нарушения от съответния вид, а тъкмо напротив – касае се за типично по вид
нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
Освен, че както бе посочено по-горе нарушението не води до неотразяване на приходи, то е
в значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива
нарушения от същия вид. Съдът е на мнение, че имуществена санкция в минималния
размер би допринесло до постигане целите на наказанието визирани в чл.12 ЗАНН.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр.9* от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай,
представителят на административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК
възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в
размер от 80 лева и поради това съдът следва да осъди жалбоподателя да го заплати.
Така мотивиран, на основание чл.63 ал.1 предложение първо и ал.3 от ЗАНН, Бургаският
районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №571151-F599237/23.0*.2021г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.3 ал.15 от Наредба
№Н-18/2006 г на МФ вр. чл.118 ал.* от ЗДДС и на основание чл. 185 ал.2 изречение второ
вр. ал.1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) на „П**** Ф***“ ЕООД с ЕИК
*********** със седалище в гр.Бургас, ул.“г.с.Р********“ №*** ет.* представлявано от
К**** К........ и съдебен аядрса в гр.Бургас, ул.“Ш*****“ №*** адв.С*** С***** АК-Бургас
е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА „П**** Ф***“ ЕООД с ЕИК *********** със седалище в гр.Бургас,
ул.“г.с.Р********“ №*** ет.* представлявано от К**** К........ да цаплити в полза на ЦУ на
НАП 80 лева представляващи разноски за ЮК възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Бургас в 1*-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4