№ 217
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20225000500455 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 18525 / 11.07.2022 г. от П. В. Н.
против решение № 897 / 23.06.2022 г. ,постановено по гр.д.2261/21 г. по описа
на ОС – Пловдив. По съображенията ,подборно изложени във въззивната
жалба,жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно и
заявява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с
което предявеният от Н. отрицателен установителен иск за собственост на
описани недвижими имоти бъде уважен.
От въззиваемата страна „Б. Б.“ ООД отговор не е постъпил в срок ,но
в депозирания такъв в с.з. същият оспорва въззивната жалба ,счита решението
за валидно ,допустимо и правилно и заявява искане да бъде потвърдено ведно
с присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от П. В. Н. против „Б.
Б. „ ООД ,с който се претендира установяване ,че ответникът не е
1
собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор
******** по КККР, одобрени със Заповед № *********** на ИД на АГКК, с
адрес на поземления имот : гр. П., ул. А. У. № ***; площ : 309 кв. м.; трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване :
ниско застрояване /до 10м/; стар идентификатор : няма; номер по предходен
план: ****, квартал 9/14/, парцел ГУ-****; при съседи на имота :
************** ведно с построената в имота сграда с идентификатор
********.1 по КККР, одобрени със Заповед № *********** на ИД на АГКК,
адрес на сградата : гр. П., ул. А. У. № ***, със застроена площ от 75 кв. м.;
брой етажи : 1; предназначение : жилищна еднофамилна сграда; стар
идентификатор : няма; номер по предходен план : няма; самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ******** по КККР одобрени със Заповед №
*********** на ИД на АГКК, с адрес на сградата : гр. П., ул. С. п.
*********“, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена
в поземлен имот с идентификатор ********, с предназначение на
самостоятелния обект : жилище, апартамент; брой нива на обекта : 1; площ :
49,20 кв. м., ведно с избено помещение № 5, с площ от 5,83 кв. м. и 6,667%
ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, ниво : 1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж : ********.2.7, под
обекта : ********.2.6, над обекта : ********.2.9, стар идентификатор : няма;
ведно с 2.982% ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ******** по КККР
одобрени със Заповед № *********** на ИД на АГКК, с адрес на сградата :
гр. П., ул. С. пл. целият с площ от документ за собственост от 810 кв. м., а по
скица с площ от 812 кв. м.; трайно предназначение на територията :
урбанизирана; начин на трайно ползване : ниско застрояване /от 10 до 15 м/;
стар идентификатор : няма; номер по предходен план : 570, кв.
***************** при съседи : **************************** възложени
му с влязло в сила постановление за възлагане по изп. д. № *** по описа на
ЧСИ рег. № ...-А.А. за 2015 г.
Ищецът е въвел твърдения ,че е длъжник по изп.д. № *** / 2015 г. по
описа на ЧСИ А. А. . Предмет на публична продан по това изп.д-. за периода
29.05.2016г. – 29.06.2016 г. са описаните по –горе имоти ,собственост на
длъжника.За купувач на същите е обявен взискателя „Б. Б. „ ООД като е
изготвено разпределение от 21.07.2017г. ,което разпределение е било
обжалвано и е влязло в сила на 28.02.2018г. като в двуседмичен срок
2
обявеният за купувач взискател не е внесъл определената му с
разпределението сума . Заплатената от същия сума в размер на 2 792,83 лв.
извън законния срок за това е различна и в драстично нарушение на
влязлото в сила разпределение.Позоваването на договор за цесия ,с който
взискателят е придобил вземанията на „УБ“ АД ,за частично удовлетворяване
на които е следвало да заплати определената му с разпределението сума от
150 079,60 лв. е неоснователно ,тъй като цесията не е породила правно
действие ,тъй като цената по този договор не е заплатена от
цесионера.Поради тези изложени обстоятелства ищецът счита ,че
последвалото възлагателно постановление , с което описаните по-горе имоти
са възложени на ответника не е породило действие ,тъй като на основание
чл.496 ал.3 от ГПК проданта е недействителна поради невнасяне на цената
от купувача.
Ответникът „Б. Б. „ ООД е оспорил иска като счита ,че е собственик
на описаните имоти на основание влязло в сила възлагателно
постановление по изп.д. *** / 2015 г. по описа на ЧСИ А. А. .Поддържал е
, че е внесъл изцяло цената съобразно влязлото в сила разпределение ,а
доколкото цесията е породила действие спрямо ищеца и ответникът правно
валидно е придобил вземанията на „УБ „ АД,то за ответника е отпаднало
задължението да внася определената му с разпределението сума за този
взискател.
Съдът с решението ,предмет на обжалване ,е приел иска за допустим
доколкото с него ищецът брани своето право на собственост ,а по същество го
е намерил за неоснователен като изложил следните съображения :
Публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване
на вещни права, като последните преминават в патримониума на купувача от
деня на влизане в сила на постановлението за възлагане /чл. 496, ал. 2 ГПК/,
след който момент действителността на продажбата може да бъде оспорена
само на изрично предвидените в закона - чл. 496, ал. 3 ГПК, основания : при
нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената, но в последния случай
според чл. 496, ал. 3, изр. 2 ГПК купувачът може да отклони уважаването на
иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на
обявяването му за купувач, с оглед на която разпоредба е приел, че внасянето
на цената извън определения в чл. 495 ГПК двуседмичен срок от влизане в
сила на разпределението не може да послужи като самостоятелно основание
3
за обявяване на недействителността на продажбата.
По отношение на разпределението от 21.07.2017 г. ,изготвено по
посоченото изпълнително дело съдът е приел същото да се е стабилизирало
на 28.02.2018 г. ,към който момент производството по изпълнителното дело е
било спряно, като то е възобновено с резолюция на съдебния изпълнител от
23.01.2020 г. В предшестващ момент, обаче, се е осъществил факт, имащ
отношение към размера на дължимата от взискателят /купувач/ „Б. Б.“ ООД
цена за възлагане на имотите ,а именно на 27.07.2017 г. между ответника и
„УБ“ АД, взискатели по изп. д. № ***/15 г. към 27.07.2015 г., е сключен
договор за прехвърляне на вземания като банката, в качеството й на цедент, е
прехвърлила вземанията си срещу „В.“ ООД /в несъстоятелност/ и солидарния
длъжник П. Н., възлизащи към 27.07.2017 г. в общ размер на 4 094 448.29 лева
и дължими по Договор за банков кредит № ********, три анекса към него и
изпълнителен лист издаден на 13.11.2012 г. по ч. гр. д. № 17932/12 г. на РСПд,
XIII гр. с., както и по Договор за банков револвиращ кредит № ***********
седем анекса към него и изпълнителни листове издадени на 13.11.2017 г. по ч.
гр. д. № 17930/12 г. на РСПд, XIX гр. с. и на 10.02.2014 г. по т. д. № 324/13 г.
на ОСПд, на „Б. Б.“ ООД, в качеството му на цесионер за цена в размер на 2
004 000 лева.
Приел е договорът за цесия да е породил действие по отношение
на длъжниците доколкото е безспорно ,че цесията им е съобщена ,при което
положение ответникът се явява частен правоприемник на взискателя „УБ „
АД на вземанията му по отношение на длъжниците по изпълнението . А щом
е носител на тези вземания и поради обстоятелството, че по изпълнителното
дело има и други взискатели, за да му бъдат възложени имотите за него е
възникнало задължение да внесе сума в такъв размер, покриващ съразмерните
части от вземанията на другите взискатели. В случая е приел това да са
вземанията за такси и разноски по изпълнителното дело в размер на 346.22
лв., публичните държавни вземания по удостоверението на НАП - ТД -
Пловдив в размер на 1262.18 лв., вземанията на О. П. за дължимите данъци за
процесните имоти в общ размер на 623.99 лв. и вземането на взискателя Е. Ч.
в размер на 560.44 лв., чийто общ размер възлиза на 2 792.83 лв. - сума, в
какъвто размер е внесена от ответника веднага след възобновяване на
производството по изпълнителното дело и в срока по чл. 495, изр. 1 ГПК по
сметка на съдебния изпълнител.
При така изложените съображения е приел цената да е внесена от
взискателя ,обявен за купувач на имотите ,а възражението на ищеца
касателно действителността на проданта да е неоснователно ,поради което с
влизане в сила на възлагателното постановление ответникът е станал
собственик на възложените му с него имоти ,поради и което предявеният
4
отрицателен установителен иск от Н. е приет за неоснователен и същият е
отхвърлен.
Предмет на разглеждане в настоящето производство е отрицателен
установителен иск ,предявен от П. В. Н. за установяване ,че ответникът „Б. Б.
„ООД не е собственик на процесните недвижими имоти като правния си
интерес ищецът обосновава с твърдения ,че притежава титул за собственост и
доколкото придобивния способ ,легитимиращ ответника като собственик ,не е
породил вещно правен ефект , то спорните имоти са останали в неговия
патримонум .Съобразно разясненията ,дадени в ТР № 8 / 2012 г. на ОСГТК на
ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние
или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника като
в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.
При липса на правен интерес производството се прекратява. Това обаче е така
само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения,
невключващи притежаване на самото спорно право, което той отрича на
ответника .Когато обаче ищецът ,както е в случая,поддържа, че е собственик
на спорния имот доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е
въпрос не на процесуална, а на материална легитимация- въпросът за
титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора,
доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези
на ответника върху същия имот.
Приема се следователно ,че предявеният от Н. отрицателен
установителен иск е допустим като предявен при наличие на правен интерес
доколкото целейки отричане правата на ответника същият защитава своите
собственически права , но разгледан по същество същият е неоснователен
като в тази връзка споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Няма спор по делото ,че ищецът е длъжник по изпълнително дело №
*** / 2015 г. по описа на ЧСИ А. А. ,а ответникът е взискател ,както и че
изпълнението е насочено към процесните имоти ,собственост на длъжника
.Няма спор и , че в периода 29.05.2016 г. до 29.06.2016 г. е проведена
5
публична продан като за купувач на имотите е обявен взискателя „Б. Б.“
ООД.На 21.07.2017 г. ЧСИ е изготвил разпределение на сумата ,за която
последният е обявен за купувач като е посочил ,че сумата ,която взискателят
трябва да внесе след влизане на разпределението в сила е в размер на общо
152 872,43 лв. ,от които такси и разноски по сметка на ЧСИ в размер на 346,22
в. ;публични държавни вземания в размер на 1 262,18 лв. ;вземания на О. П.
за данъци в размер на 623,44 лв. ;съразмерна част на вземането на взискателя
Е. Ч. в размер на 650,44 лв. и съразмерна част на вземането на взискателя „УБ
„ АД в размер на 150 079 ,60 лв.Няма спор и за това ,че разпределението е
било обжалвано и потвърдено с решение на ПОС и на ПАС и стабилизирано
на 28.02.2018 г.
Няма спор също така ,а и с установява от приложеното копие от изп.д.
,че на 09.03.2018 г. изпълнението спрямо процесните имоти е спряно въз
основа на допуснато обезпечение по искане на друг кредитор – Г. С. Р. като
същото е възобновено вследствие отмяна на допуснатото обезпечение с
резолюция на ЧСИ от 23.01.2020 г. – л.133 ,том 6 от делото като на същата
дата е изпратено и уведомление до ответника да внесе сумата от 2 792,83 лв.
съобразно разпределението - такси и разноски по сметка на ЧСИ ,публични
вземания ,местен данък в полза на О. П. и припадащата се част на взискател
ЕТ Е. Ч..
Няма спор и за това ,че на 29.01.2020 г. е издадено постановление за
възлагане на процесните имоти след констатирано заплащане на цената от
страна на обявения за купувач взискател като видно от отбелязването по
документа същото е влязло в сила на 27.04.2021 г.
Установява се от приложеното изпълнително дело ,че „УБ „ АД е
депозирала на 19.06.2017 г. искане за присъединяване съобразно
удостоверение от ЧСИ А. с вземания в общ размер от 3 602 834 ,67 лв. по
съответно изпълнителен лист от 13.11.2012 г. по ч.гр.д. 17932/2012 г. на
ПРС за вземане по договор за банков кредит КБ 061/12.12.2007 г. и по
изпълнителен лист от 13.11.2012 г. по ч.гр.д.17930 / 2012 г. на ПРС и
изпълнителен лист от 10.02.2014г. за вземане по договор за банков кредит
********.Безспорно е също така ,че на 27.07.2017 г. „УБ „ АД е цедирала
горепосочените вземания на ответника „Б. Б. „ ООД с договор за цесия с
нотариална заверка на подписите.
6
Съобразно разпоредбата на чл.496 ал.1 от ГПК когато лицето,
обявено за купувач по реда на чл. 492 - 494, внесе в срок дължимата сума,
съдебният изпълнител му възлага имота с постановление ,а съобразно
разпоредбата на чл.495 ал.1 от ГПК в случая ,когато за купувач е обявен
взискателя същият е длъжен в двуседмичен срок от влизането в сила на
разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните
части от вземанията на другите взискатели. В случая разпределението е
влязло в сила на 28.02.2018 г. , а сумата е заплатена на 28.01.2020 г. видно от
изготвената сметка на л. 1336 – том 6 от делото ,т.е. извън регламентирания в
горната разпоредба двуседмичен срок,което обаче е факт без правно значение
за действителността на проданта доколкото разпоредбата на чл.496 ал.3 от
ГПК посочва ,че в случай на неплащане на цената купувачът може да отклони
уважаването на иска за обявяване недействителността на проданта, ако внесе
дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за
купувач.
Безспорно е ,че взискателят е внесъл сумата от 2 792,83 лв.
,представляваща такси и разноски по сметка на ЧСИ ,публични вземания
,местен данък в полза на О. П. и припадащата се част на взискател ЕТ Е. Ч.
без първоначално посочената в разпределението сума от 150 079 ,60
лв.,представляваща съразмерна част на вземането на взискателя „УБ „ АД .
Задължението да заплати припадащата се част на вземането на този взискател
обаче е било погасено със сключването на договора за цесия ,по силата на
който взискателят ,обявен за купувач е придобил вземанията на
присъединения взискател „У. Б. „ АД спрямо длъжниците в изпълнението.В
тази връзка следва да се маркира и това ,че противно на становището на
ищеца цесията е породила действие по отношение на длъжниците доколкото
е безспорно ,че им е съобщена ,а заплащането на цената на придобитите
вземания от цесионера на цедента е ирелевантно за настоящия спор.
Поради казаното крайният извод на съда е ,че определеният за купувач
взискател е внесъл определената му с разпределението сума , необходима за
изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели след
влизане на разпределението в сила и по този начин е изпълнил задължението
да заплати цената на имотите ,предмет на публичната продан ,поради което
същата е действителна ,а възлагателното постановление с влизането му в сила
7
е породило вещно правен ефект в патримониума на ответника ,поради което
неговата материално правна легитимация не е опровергана и предявеният от
Н. отрицателен установителен иск за собственост е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
До същите изводи е стигнал и първоинстанционният окръжен съд и
като е постановил решение, с което е отхвърлил иска е постановил правилен
съдебен акт ,който следва да бъде потвърден.
На въззиваемото дружество „Б. „ООД с оглед изхода на делото следва
да се присъдят разноски в размер на 3 600 лв. с включен ДДС заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 897 / 23.06.2022 г. ,постановено по
гр.д.2261/21 г. по описа на ОС – Пловдив .
ОСЪЖДА П. В. Н. с ЕГН **********, от гр. П., ул. С. № *, да заплати
на „Б. Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище в гр. Б. и адрес на управление -
ул. „Б., № **, представлявано от управителя В. Н. П., сумата от 3 600 лв.
разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение с включен данък върху добавената стойност.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8