Решение по дело №15873/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1174
Дата: 26 април 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия: Марина Георгиева
Дело: 20213110115873
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1174
гр. Варна, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110115873 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени при условията на евентуалност обективно
съединени установителни искови претенции от Д. М. ЗЛ., ЕГН **********, адрес: град
Варна, ж.к. „В.В." бл.206, вх.1, ап.23 срещу „К.Г." ЕООД, ЕИК *********, със седалище
град С., ул. „М." № 41, вх.Б, ет.1, ап.2, както следва:
иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че сключения между Д. М. ЗЛ., ЕГН ********** и
„К.Г." ЕООД, ЕИК ********* Договор за възлагане на поръчителство от 25.01.2021 г.,
е нищожен поради противоречието му с добрите нрави;
в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1
ЗЗД във връзка с чл.22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т.10 във връзка с чл. 19, ал.4 от ЗПК ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че сключения между Д. М.
ЗЛ., ЕГН ********** и „К.Г." ЕООД, ЕИК ********* Договор за възлагане на
поръчителство от 25.01.2021 г. е нищожен поради противоречието му със закона;
в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1
ЗЗД във връзка с чл.146 ЗЗП вр. чл.143 ЗЗП за признаване за установено в
отношенията между страните, че сключения между Д. М. ЗЛ., ЕГН ********** и
„К.Г." ЕООД, ЕИК ********* Договор за възлагане на поръчителство от 25.01.2021 г.
е нищожен поради противоречие със закона ката съдържащ неравноправни клаузи.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Сключил е Договор 3-1-11765-241203/25.01.2021 г. за потребителски кредит тип кредитна
линия, подписан с „К.К.М. ЕАД, съгласно който трябва да върне сумата по кредита, която се
явява 2 617,56 лева - главница 2000 лв., с годишен лихвен процент 36 %, при срок на
кредита 18 месеца. Във връзка с Договор 3-1-11765-241203/25.01.2021 г. е сключен Договор
за възлагане на поръчителство от 25.01.2021 г. с ответника „К.Г." ЕООД, като по силата на
договора за поръчителство ищеца е трябвало да заплати на ответника сумата от 2 278,44
лева, платими разсрочено на вноски, всяка в размер на 126,58 лв. Ищецът изразява
становище, че сключеният Договор за възлагане на поръчителство от 25.01.2021 г. между
ищеца и ответника е нищожен поради противоречието му с добрите нрави, тъй като е
налице нарушава принципа на съразмерност, тъй като сумата, която се претендира по него е
1
над сумата по отпуснатия кредит. По този начин е нарушен принципа на добросъвестност.
По първия заявен в условията на евентуалност иск, посочва, че сумата претендирана по
договора за поръчителство не е включена в Годишния процент на разходите по кредита.
Заявява, че сумата е следвало да бъде включена и в ГЛП, тъй като представлява скрит
добавък към възнаградителната лихва. По този начин се калкулира допълнителна печалба
към договорената възнаградителна лихва. ГПР не съответства на действително прилагания
от кредитора, което представлява заблуждаваща търговска практика. По втория заявен в
условията на евентуалност иск, излага твърдения, че договорът за поръчителство е
неравноправен, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и
води до неравновесие в правата на страните като е в ущърб на потребителя. Моли за
уважаване на главната искова претенция, а в условията на евентуалност и заявените
евентуални такива. Претендира заплащането на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
исковата претенция по основание и размер. Изразява становище, че сключеният договор за
възлагане на поръчителство от 25.01.2021 г. е действителен и отговаря на изискванията на
Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите. Не оспорва
твърдението, че между ищеца и ответника е сключен договор за възлагане на поръчителство
от 25.01.2021 г., по силата на който ответникът е поел задължение да се задължи да отговаря
солидарно за всички задължения на ищеца по Договор 3-1-11765-241203 за потребителски
кредит тип кредитна линия. В резултат на поетото задължение на 30.01.2021 г. е сключен
Договор за поръчителство между ответника „К.Г." ЕООД, в качеството на поръчител, и
„К.К.М. ЕАД, в качеството на кредитор. Според ответника, считано от 25.07.2021 г. ищцата
е спряла плащанията по сключения договор за кредит, поради което ответникът е поканен от
кредитора да изпълни просрочените задължения. В резултат на това, към датата на отговора
на исковата молба, ответното дружество е заплатило 6 падежирали вноски по кредита -
всяка в размер на 145,42 лв. или общо 872,52 лв. Заявява, че срещу договореното
възнаграждение поръчителят се задължава да отговоря за дълг в размер на 2617,56 лева като
в момента са направени погашения в размер на 872,52 лева като е получил възнаграждение в
размер на 665,90 лева. По първия евентуален иск излага твърдения, че договорът за
поръчителство има характер на обезпечителна сделка, поради това счита, че извън предмета
на настоящото производство е дали кредиторът по договора за кредит правилно е изчислил
ГПР, а освен това и към договора за поръчителство са неприложими правилата на ЗПК. По
втория евентуален иск заявява, че договорът за поръчителство не попада в нито една от
хипотезите на чл. 143 ЗПК. Твърди, че ищецът е разбрал икономическите последици от
сключването на договора за поръчителство като се е възползвал от тях и е прекратил
плащанията си по договора за кредит. Моли исковите претенции да се отхвърлят, както и да
му бъдат присъдени разноските по делото, ведно с адвокатско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на действащата
нормативна уредба, съдът установи следното от фактическа и правна страна:
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства: че е налице сключен Договор 3-1-11765-241203/25.01.2021 г. между Д. М. ЗЛ.
и „К.К.М. ЕАД за потребителски кредит тип кредитна линия, както и че за обезпечаването
на същия между Д. М. ЗЛ., ЕГН ********** и „К.Г." ЕООД, ЕИК ********* е налице
сключен Договор за възлагане поръчителство от 25.01.2021 г.
Като писмено доказателство по делото е приет договор 3-1-11765-241203/25.01.2021
г. за потребителски кредит тип кредитна линия, сключен между Д. М. ЗЛ. и „К.К.М. ЕАД.
От него се установява, че потребителският кредит тип „К.Л. се предоставя при следните
параметри – обезпечение – поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов
договор с минимално месечно трудово възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева или
неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от Кредитодателя банка или
2
поръчителство от одобрено от Кредитодателя дружество, аргумент от чл. 1, ал.4, т.4 от
договора. Видно е, че към договора са представени два погасителни плана към кредит №
********* – един без включено възнаграждение за обезпечение и един с включено
възнаграждение за обезпечение като при втория размерът на възнаграждението за
поръчителство е разделено на 18 погасителни вноски в размер на 126,58 лева за периода от
25.02.2021 г. до 25.07.2022 г.
От договор за възлагане на поръчителство от 25.01.2021 г., приет като писмено
доказателство по делото, се установява, че същият е сключен между „К.Г.“ ЕООД и Д. М.
ЗЛ.. От него е видно, че поръчителят поема задължението да отговаря солидарно за всички
задължения на клиента при условията и срока на договора за потребителски кредит тип
„К.Л. № 3-1-11765-241203/25.01.2021 г. от 25.01.2021 г. между Д.З. и кредитодателя „К.К.М.
ЕАД. В чл. 2 от договора е посочено, че за оценявяването и поемането на задължението за
поръчителство по кредита, Д.З. заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от
размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по
кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с
кредитоспособността и лоялността на клиента. Възнаграждението по договора за възлагане
на поръчителство по смисъла на договора, представлява сбора от погасителните вноски по
погасителен план. Страните се договарят възнаграждението да бъде заплащано на части,
съгласно погасителен план.
Като писмено доказателство по делото е приет договор за поръчителство от
30.01.2021 г., сключен между „К.К.М. ЕАД като кредитодател и „К.Г.“ ЕООД. От него се
установява, че поръчителят се задължава при условията на този договор да отговоря спрямо
кредитодателя за изпълнението на задълженията на Д. М. ЗЛ., които са поети по договор за
потребителски кредит тип „К.Л. № 3-1-11765-241203/25.01.2021 г. и кредит №
*********/25.01.2021 г., сключен между „К.К.М. ЕАД и Д. М. ЗЛ..
От удостоверение, издадено от „К.К.М. ЕАД от 11.01.2022 г., се установява, че
задълженията по договор за потребителски кредит тип „К.Л. № 3-1-11765-241203/25.01.2021
г. и кредит № *********/25.01.2021 г., сключен между „К.К.М. ЕАД и Д. М. ЗЛ. са в общ
размер от 1017.94 лева като вноските за периода от 25.02.2021 г. до 25.07.2021 г. са покрити
от кредитополучателя, а тези за периода от 25.08.2021 г. до 25.12.2021 г. вкл. от страна на
поръчителя.
По отношение на въведеното възражение за недопустимост на исковото
производството, направено от страна на ответника, в представената по делото писмена
защита, съдът намира следното от правна страна: Предявените искови претенции в
условията на евентуалност са допустими като неоснователно се явява възражението за
недопустимост на исковото производство, заявен от страна на ответника в депозираните
писмени бележки по съществото на спора, приети в проведеното с.з. на 01.04.2022 г. За да
възникне право на иск в полза на определено лице, е нужно да е възникнал между
правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. В случая е налице
гражданско правен спор, който е подведомствен на съда. Условията, при които правото на
иск, възниква в полза на определено лице са: правен интерес от защита, процесуална
легитимация, процесуална правоспособност, подведомственост на делото на съдилищата
/положителни процесуални предпоставки/. Пречка за съществуване правото на иск е силата
на пресъдено нещо /отрицателна процесуална предпоставка/. С оглед изложеното следва да
са налице кумулативно положителните процесуални предпоставки и да отсъства
отрицателната такава. Искът за установяване нищожност на договор е установителен по
своя характер и предпоставка за неговата допустимост е наличието на правен интерес. В
случая такъв е налице и произтича от качеството на ищеца като страна по договора за
възлагане на поръчителство, при въведени съмнения за действителността, на който правното
му положение е смутено. Следователно всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота
3
в отношенията си с дадено лице като установи, с влязло в сила решение, че между тях
съществува, респ. не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск
е допустим и подлежи на разглеждане по същество. В настоящия случай са налице всички
положителни предпоставки и отсъства отрицателната такава, поради което исковите
претенции се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество като съдът следва
да разгледа първо заявената главна искова претенция.
Съдът намира следното от правна страна по отношение на заявената главна искова
претенция:
Според Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица, от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи
е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави към момента на сключване на
договора.
Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо
установените нравствено етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип,
който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието предполага
еквивалетнтост на престациите и при явно несъотвествие се прави извод за нарушение,
водещо до нищожност на сделката. Свободата на договарянето, разписана в нормата на чл. 9
ЗЗД, се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите
нрави.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че в деня
на сключване на договора за потребителски кредит е сключен и договор за възлагане на
поръчителство, в който е уговорено заплащане на възнаграждение, което се прибавя към
погасителната вноска по кредита. Възникването на задължението за заплащане на
възнаграждение на дружеството поръчител, което има определен размер без да се отчита,
дали страната би изпълнявала задължението добросъвестно или би допуснала неизпълнение
на своите договорни задължения по договора за кредит, представлява уговорка, която
нарушава добрите нрави, тъй като се достига до значително увеличение на общия размер на
задължението, в ущърб на икономически по-слабата страна. Фактът, че възнаграждението
по договора за възлагане на поръчителство е равен на сбора от погасителните вноски по
кредита и е дължимо независимо дали лицето, за чието изпълнение дружеството гарантира,
изпълнява точно или допуска неточно изпълнение, се достига до нееквивалентност на
престациите, което води до накърняване на добрите нрави и обосновава извод за нищожност
на сключения договор за възлагане на поръчителство на това основание. Следва да се
посочи, че с договора за възлагане на поръчителство, поръчителят се задължава да отговоря
при неизпълнение от страна на длъжника. Същото задължение е поето и с договора за
поръчителство. Следователно по отношение на кредитора той отговоря за чуждо задължение
и затова ако плати, той има право на регрес срещу длъжника за всичко, което е платил със
законна лихва от деня на плащането. Няма законова пречка договорът за поръчителство да е
предвиден като възмезден, но задължението за заплащане на възнаграждение следва да се
установи за обезпечения кредитор като насрещна престация срещу поетото задължение.
Установяване на такова задължение в тежест на длъжника, каквото е предвидено с договора
за възлагане на поръчителство, допълнително обосновава горедостигнатия извод, че
договорът за възлагане на поръчителство е сключен в разрез с добрите нрави, поради което
същият е нищожен.
4
С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че предявената главна искова
претенция е основателна, поради което подлежи на уважаване. Предвид нейното уважаване,
съдът не следва да разглежда предявените в условията на евентуалност исковите
претенции.
По отношение на разноските:
Право на разноски, с оглед изхода на делото, има ищецът. От съдържащите се в
кориците на делото доказателства се установява, че същият е заплатил сумата от 92 лева –
заплатена държавна такса, която следва да се възложи в тежест на ответника. Неоснователни
са възраженията на ответната страна, че не следва да се присъжда възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗА на процесуалния представител на ищеца, доколкото не са представени
доказателства, обосноваващи заплащането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ЗА. Страната, в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК, следва да заплати
направените по делото разноски, разполага с процесуална възможност да оспори
твърденията за осъществена безплатна правна помощ, но носи тежестта да установи, че
предпоставките й не са налице. В този смисъл определение № 283/04.12.2017 г. по т.д. №
834/2016 г. по описа на Второ т.о. на ВКС и определение № 163/13.06.2016 г. по ч.гр.д. №
2266/2016 г. по описа на Първо г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. В
настоящия случай е направено само оспорване от страна на ответника, че не следва да
заплаща възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, но без да са представени надлежни
доказателства, че не са налице основанията за предоставяне на правна помощ. С оглед
гореизложените мотиви, следва изводът, че възражението се явява неоснователно. От
представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че процесуалното
представителство се осъществява по реда на чл. 38 ЗАдв., поради което на пълномощника на
ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение за настоящото производство в размер,
определен съгласно действащата нормативна уредба. С оглед предявените искови
претенции и съгласно нормата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, дължимият минимален размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 389,49 лева. Последното следва да се възложи в тежест на
ответната страна
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между Д. М. ЗЛ., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ж.к. „В.В." бл.206, вх.1, ап.23 и „К.Г." ЕООД, ЕИК *********, със
седалище град С., ул. „М." № 41, вх.Б, ет.1, ап.2, на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, че
сключения между Д. М. ЗЛ., ЕГН ********** и „К.Г." ЕООД, ЕИК ********* Договор за
възлагане на поръчителство от 25.01.2021 г., е нищожен поради противоречието му с
добрите нрави
ОСЪЖДА „К.Г." ЕООД, ЕИК *********, със седалище град С., ул. „М." № 41, вх.Б,
ет.1, ап.2 да заплати на Д. М. ЗЛ., ЕГН **********, адрес: град Варна, ж.к. „В.В." бл.206,
вх.1, ап.23 сумата от 92 лева, представляващи сторени в производството разноски, на
основание чл. 78 ГПК
ОСЪЖДА „К.Г." ЕООД, ЕИК *********, със седалище град С., ул. „М." № 41, вх.Б,
ет.1, ап.2 да заплати на адв. Д.В. М., АК – П., адрес: град П., бул. „П.Ш.“ № 81, ет.3, ап.Б
сумата от 389,49 лева, на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд, град Варна
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6