№ 1278
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501293 по описа за 2022 година
Делото е образувано по Възражение с вх.№ 67868/11.11.2021г. по описа на
ПРС по чл.423 ГПК от К. Н. Н. с посочено обичайно местопребиваване и
посочен настоящ адрес в Р Г., действащ чрез адв.М. П.Ч., АК-Пловдив, със
съдебен адрес:
гр.................................................................................................................. против
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК № 5261/ 23.09.2020г по ч.гр.д.№10351/2020г. на
Районен съд – Пловдив – ХХІІ гр.с., като се иска обезсилване на издадените
по реда на чл.417 и 419 ГПК изпълнителен лист и заповед за изпълнение.
Заедно с възражението по чл.423, ал.1 ГПК моли да се приеме, че настоящото
инкорпорира и частна жалба по реда на чл.419, ал.1 ГПК срещу
разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение, за разглеждане и
произнасяне. Също така с настоящото възражение на основание чл.420, ал.2,
т.1 ГПК се прави искане пред РС-Пловдив за спиране на изпълнението на
заповедта за изпълнение и изп. лист, издаден по ч.гр.д. № 10351/ 2020г. на РС
– Пловдив, поради недължимост на вземането, за което се счита, че
представените писмени доказателства са достатъчно убедителни.
Постъпил е отговор по възражението от „Банка ДСК“ АД - гр.София,
представлявано от ИД Д.НН.и Д.Д.М., действащи чрез пълномощника си ст.
юриск. Н. Б. П., съдебен адрес: гр............................., с което се изразява
становище: На първо място се възразява по наличието на взаимоизключващи
1
се искания на молителя – едновременно искане за обезсилване на издадените
ЗНИ и ИЛ и същевременно отмяна на разпореждането за незабавно
изпълнение при обезсилена ЗИ и ИЛ; прави се възражение за преклудиране
правото на длъжника на частна жалба срещу разпореждането за незабавно
изпълнение, което е било упражнено с предходна жалба, във връзка с която е
било образувано в.ч.гр.д.№ 913/21г. по описа на ОС-Пловдив, с което
въззивният съд е оставил жалбата без уважение. Поради това се иска частната
жалба против разпореждането за незабавно изпълнение да се остави без
разглеждане като недопустима.
С отговора по Възражението по чл.423 ГПК същото се оспорва като
недопустимо, на първо място поради депозирането му след изтичане на
преклузивния едномесечен срок от узнаването. Противно на твърденията на
проц.представител на молителя се прави довод, че издадената ЗНИ и ИЛ са
връчени лично на длъжника на 26.01.2021г., което обстоятелство е
удостоверено в разписка към ПДИ изх.№ 303/ 12.01.2021г. по описа на ЧСИ
Т.Л., рег.№ 820 при КЧСИ и за което обстоятелство заповедният съд е
получил уведомление. На следващо място се прави довод, че не е налице
първата предпоставка по чл.423, ал.1, т.2 ГПК, т.к. ЗНИ е връчена лично на
длъжника, срещу която длъжникът е предявил възраженията си както против
разпореждането за НИ, така и относно дължимостта на претендираните суми,
както и във връзка с извършеното на 26.01.2021г. и в срок, длъжникът е
депозирал Възражение по чл.414 ГПК и частна жалба по чл.419 ГПК. В
резултат на това взискателят е депозирал ИМ в Окръжен съд – Пловдив за
установяване на вземането си, по която е образувано т.д. № 278/ 2021г. по
описа на ОС-Пловдив, ХХІІІ гр.с.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства, намери следното:
Подаденото Възражение по чл.423, ал.1 и сл. ГПК, както и инкорпорираните в
него частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК и искане за спиране на основание
чл.420 ГПК, се явяват процесуално недопустими.
Видно от комплектованото дело по заповедното производство по Заявлението
вх.№ 49471/ 19.08.2020г. на „Банка ДСК“ АД след служебна справка в НБД
от 20.08.2020г. за постоянен и настоящ адрес на длъжника К. Н. Н. /
гр........................... е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
2
въз основа на документ по чл.417 ГПК от 23.09.2020г. по чл.417 по ч.гр.д.
№10351/2020г. на Районен съд – Пловдив – ХХІІ гр.с. и Изпълнителен лист
от 25.09.2020г. Въз основа на последния е образувано изп.д.№
20208200400439 по описа на ЧСИ Т.Л., рег.№ 820, Район на действие ОС -
Пловдив , като до длъжника е изпратена ПДИ изх.№ 303/ 12.01.2021г., видно
от която същата е получена лично от К. Н. Н. на датата 26.01.2021г. В
резултат е подадено от длъжника Възражението по чл.414 ГПК с вх.№ 9781/
26.02.2020г. , а на заявителя – указание по чл.415 , ал.1 ГПК за предявяване на
иск за вземането. Видно от молба вх.№ 19392/ 19.04.2021г. на кредитора иск
за установяване на вземането по чл.422 ГПК е предявен пред ОС-Пловдив, по
което е образувано т.д.№ 278/ 2021г. по описа на ПОС. Наред с подаденото
Възражението по чл.414 ГПК с вх.№ 9781/ 26.02.2020г е била подадена и
частна жалба с вх.№ 9778/ 26.02.2021г. по описа на ПРС по чл.419, ал.1 ГПК
против Разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в ЗНИ №
5261/ 23.09.2020г. , по което е било образувано в.ч.гр.д.№ 913/ 2021г. по
описа на ПОС. С постановеното Определение № 73/ 21.04.2021г. , с което е
оставена без уважение частната жалба на К. Н. Н. срещу Разпореждането за
допускане на незабавно изпълнение по чл.418 ГПК, инкорпорирано в Заповед
№ 5261/ 23.09.2020г за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 ГПК.
Настоящото Възражение по чл.423 ГПК на длъжника, с инкорпорираните в
него частна жалба против Разпореждането за незабавно изпълнение на
Заповед № 5261/ 23.09.2020г за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и искането за спиране на основание
чл.420, ал.2, т.1 ГПК са подадени впоследствие на 11.11.2021г. и се явяват
недопустими, по съображенията : С подаването на Възражение от страна на
длъжника против издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
от страна в полза на кредитора цели оспорване на претендираното вземане,
каквото право длъжникът след получаване на ПДИ изх.№ 303/ 12.01.2021г. по
описа на ЧСИ Т.Л., рег.№ 820 при КЧСИ вече е упражнил чрез подаване на
Възражението по чл.414 ГПК в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Действително с
Възражението по чл.423 ГПК на основание чл.423, ал.1, т.1-4 , и ал.3, изр.4
във вр. с чл.411, ал.2, т.4 и 5 ГПК въз основа на заявеното обстоятелство, че
длъжникът няма постоянен адрес и обичайно местопребиваване в Република
България по смисъла на чл.411, ал.4 и 5 ГПК, се иска обезсилване на
3
издадените ЗНИ и ИЛ поради наличие на отрицателните предпоставки по
чл.411, ал.2 ГПК за издаването им от заповедния съд, като са заявени
фактически обстоятелства, свързани с момента на узнаване на датата
14.10.2021г. и представени доказателства относно адресната регистрация в Г.
с доказателства за пребиваване и работа в чужбина , уседналост по
обстоятелства от личен, здравословен и професионален характер. По делото
от заповедното производство обаче към момента на издаване на Заповед №
5261/ 23.09.2020г за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 ГПК с представената ПДИ изх.№ 303/ 12.01.2021г. по
описа на ЧСИ Т.Л., рег.№ 820 при КЧСИ надлежно се установява по-ранен от
заявения от длъжника момент на узнаване - 26.01.2021г. , от който момент е
започнал да тече преклузивният едномесечен срок по чл.423, ал.1 ГПК,
явяващ се изтекъл в края на работния ден на 26.02.2021г., поради което
подаденото на 11.11.2021г. възражение се явява просрочено и като такова
процесуално недопустимо. Следователно като обусловена от допустимостта
на подаденото възражение против ЗНИ процесуално недопустима принципно
се явява и подадената частна жалба против Разпореждането за незабавно
изпълнение, инкорпорирано в ЗНИ № 5261/ 23.09.2020г. , отделно от което
същата е недопустима и поради упражненото вече право от длъжника по
чл.419, ал.1 ГПК с частната жалба вх.№ 9778/26.02.2021г. , по която е налице
произнасяне по в.ч.гр.д.№ 913/ 2021г. по описа на ПОС с постановеното
Определение № 73/ 21.04.2021г.
Процесуално недопустимо пред заповедния съд съгласно изричната
разпоредба на чл.420, ал.5 ГПК е и инкорпорираното в настоящото
Възражение по чл.423 ГПК искане за спиране на изпълнението на основание
чл.420, ал.2, т.1 ГПК с оглед доказателствата по делото за наличие на
образувано исково производство по реда на чл.422 ГПК, предмет т.д.№ 278/
2021г. по описа на ОС-Пловдив. Видно от постановеното Разпореждане №
24861/ 03.12.2021г. по заповедното производство по ч.гр.д.№ 110351/ 20202г.
на ПРС, заповедният съд е изпратил по компетентност за произнасяне по
искането, инкорпорирано в настоящото възражение по чл.423 ГПК, на съда,
разглеждащ предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК.
По така изложените съображения депозираните Възражение с вх.№
67868/11.11.2021г. по описа на ПРС по чл.423 ГПК от К. Н. Н. с посочено
4
обичайно местопребиваване и посочен настоящ адрес в Р Г., действащ чрез
адв.М. П.Ч., АК-Пловдив, със съдебен адрес:
гр.................................................................................................................. против
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 5261/ 23.09.2020г по ч.гр.д.№10351/2020г. на Районен съд –
Пловдив – ХХІІ гр.с., КАКТО И инкорпорираните в него Частна жалба по
чл.419, ал.1 ГПК против Разпореждането за незабавно изпълнение на ЗИ №
5261/ 23.09.2020г. по ч.гр.д.№10351/2020г. на Районен съд – Пловдив – ХХІІ
гр.с и Искането за спиране на изпълнението на основание чл.420, ал.2, т.1
ГПК на издадената Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 5261/ 23.09.2020г
по ч.гр.д.№10351/2020г. на Районен съд – Пловдив – ХХІІ гр.с, следва да се
оставят без разглеждане, а образуваното по тях производство по делото
следва да се прекрати.
Водим от горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Възражение с вх.№ 67868/11.11.2021г. по
описа на ПРС по чл.423 ГПК на К. Н. Н. с посочено обичайно
местопребиваване и посочен настоящ адрес в Р Г., действащ чрез адв.М. П.Ч.,
АК-Пловдив, със съдебен адрес:
гр.................................................................................................................. против
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 5261/ 23.09.2020г по ч.гр.д.№10351/2020г. на Районен съд –
Пловдив – ХХІІ гр.с., КАКТО И инкорпорираните в него Частна жалба по
чл.419, ал.1 ГПК против Разпореждането за незабавно изпълнение на ЗИ №
5261/ 23.09.2020г. по ч.гр.д.№10351/2020г. на Районен съд – Пловдив – ХХІІ
гр.с и Искането за спиране на изпълнението на основание чл.420, ал.2, т.1
ГПК на издадената Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 5261/ 23.09.2020г
по ч.гр.д.№10351/2020г. на Районен съд – Пловдив – ХХІІ гр.с, като
процесуално недопустими И
ПРЕКРАТЯВА образуваното ч.гр.д.№ 1293/2022г. по описа на ПОС.
5
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението за изготвянето му пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6