№ 401
гр. София , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20201001002124 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
С решение № 134 от 20.01.2020 г., поправено с решение №
399/25.02.2020 г. по т. д. № 2425/ 2018 г., Софийски градски съд, ТО, 21
състав е отхвърлил предявения от „Българска агенция за експортно
застраховане“/БАЕЗ/, ЕИК ********* срещу „Ювента 3“ ООД, ЕИК
********* искове по чл. 213 КЗ /отм./ за заплащане на сумата в размер на
47 506, 32 лв., представляваща общ размер на изплатени от ищеца на „Етем
България“ ЕООД /с предишно наименование „Стилмед“ АД /по рамкова
полица № Б1В051000245/ 12.05.2010 г. и рамкова полица № Б1В0411002 45/
20.04.2011 г. застрахователни обезщетения за настъпили застрахователни
събития „Забавяне на плащането“ във връзка с неизпълнение от ответника на
задължения за заплащане на цена на доставени му от застрахования „Етем
България“ ЕАД стоки по описаните в решението фактури и искове по чл. 86
ЗЗД за заплащане на сумата от 16 370, 69лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода 19.06.2015 г. – 09.11.2018 г.
Въззивникът оспорва мотивите на съда, че за част от доставките /по
фактури № 25 747/ 22.12.2010 г., 90019986/ 22.12.2010 г., *********/
1
27.12.2010 г., 26 859/ 02.03.2011 г., 27 141/ 18.03.2011 г., 28228/ 11.05.2011 г.,
28229/11.05.2011 г., 28272/13.05.2011 г., 11000004650/24.02.2012,
11000000422/12.01.2012, 11000000491/12.01.201, 11000000492/12.01.2012 и
11000000766/16.01.2012 г./ за които ищецът е платил застрахователно
обезщетение, не е налице застрахователно покритие, тъй като същите
доставки не са включени в декларациите за доставки. Твърди, че дори и
фактурите за тези доставки, да не фигурират в приложените като
доказателство декларации за доставки, от останалите документи по делото
било видно, че същите са приети за застраховане. Този факт се потвърждавал
и от обстоятелството, че застрахованият е заплатил застрахователна премия,
съответстваща на общ обем реализирани доставки в размер на 191 941, 56 лв.
към длъжника, от които застрахователят е обезщетил фактури на стойност
само до 47 506, 32 лв. или много под стойността на обема застрахованите
доставки. Освен това, от значение било, че процесните фактури са посочени в
представените по делото декларации за просрочени плащания.
Поддържа становище, че в тежест на ответника е да докаже плащания
точно по процесните фактури, след като, съобразно данните в счетоводна
експертиза, при плащанията които е извършвал, не е посочвал фактурите, за
които те се отнасят. Обстоятелството, че е направил плащания в по – голям
обем, не доказвало, че е платил задълженията си именно по фактурите,
предмет на иска.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли решението да бъде
потвърдено. Подробни съображения са изложени в отговора по чл. 263 ГПК.
Третото лице – помагал „Етем България“ ЕАД не изразява становище.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, от легитимирано да обжалва решението лице и в
законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови
атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е изложил съображения за
установено от фактическа и правна страна, които САС напълно споделя и към
които препраща, съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК.
2
По направените с жалбата възражения, САС намира следното:
Застрахователното правоотношение между „БАЕЗ“ ЕАД и „Етем
България“ ЕАД /с предишно наименование „Стилмед“ АД/ е основано на
сключени между страните рамкови полици за застраховане на плащания по
договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски
риск, възникнал на територията на Р България. Това е договор за абонаментно
застраховане, при който съгласно чл. 214, ал. 2 КЗ /отм./ застрахованият е
длъжен да уведоми предварително застрахователя за застрахованото
имущество за всеки отделен случай по ред, предвиден в застрахователния
договор. Следователно, законът изисква, за да е налице яснота относно обекта
на застраховане, същият да бъде конкретизиран с изрично волеизявление на
застрахования. От значение според закона е и моментът на конкретизирането.
Волеизявлението трябва да е „предварително“. В този смисъл е и заложеното
в чл. 16 от Общите условия изискване към застрахования, в 10 дневен срок от
началото на всеки месец, да декларира пред застрахователя осъществените
месечни доставки през предходния месец или преди настъпване на датата на
просрочване на плащанията. Доколкото спорен може да е въпросът, дали при
настъпил застрахователен риск, забавата в изпълнение на задължението за
деклариране на доставките е основание за отказ да бъде заплатено
застрахователно обезщетение, то в случая, за част от доставките е налице не
забава в уведомяването, а липса на уведомяване. Това е нарушение на
императивна законова разпоредба, последиците от което са регламентирани в
чл. 16, ал. 2, а именно, че в случаите на недекларирани с декларацията по ал. 1
и неприети за застраховане от застрахователя доставки, той не дължи
заплащане на застрахователно обезщетение. Ето защо, без правно значение са
нито факта, дали процесните фактури се вместват в обема на
застрахователния лимит, нито факта, дали фактурите са посочени в
декларациите за просрочени плащания, след като същите не са
индивидуализирани, т.е. не са застраховани, така както е записано и в чл. 20,
т. 2, подточка 4 от ОУ относно предявяване на претенцията за
застрахователно обезщетение, поради което и заплатеното застрахователно
обезщетение по недекларирани по реда на чл. 16 фактури, представлява
платено без основание от застрахователя и изключва регресните му права
срещу ответника за вземанията по тези фактури.
3
Но дори и в обратната хипотеза, иска е неоснователен предвид
установеното с приетата по делото ССЕ, че ответникът е погасил всички
задължения по претендираните фактури. Доколкото при плащанията,
купувачът не е посочвал основанията - конкретните фактури, към които в
съответствие с чл. 76 ЗЗД трябва да бъдат отнесени от продавача, получените
парични средства, то в този случай, задължение на ищеца е да докаже, какви
други задължения са покрити с тях. Това е така, след като е безспорно, че
плащанията са извършени през периода, в който е следвало да бъдат
заплатени процесните фактури и парите са получени от „Стилмед“ АД.
Изрично, първоинстанционният съд е указал на ищеца, че следва да ангажира
доказателства за вземанията на „Стилмед“ АД, погасени с получените
постъпления, но видно от процесулните действия на застрахователя, същия
изрично е заявил, че няма да сочи такива.
Покритият риск предмет на застраховката е неплатежоспособност и
забавяне на плащането. Установяване отговорността на ответника за забавяне
на плащанията по фактурите, обект на регресния иск е елемент от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./.
Доказателствата по делото, опровергават поддържаното с иска твърдение за
неплащане от ответника на осъществени от застрахования „Стилмед“ АД
доставки, поради което и като е отхвърлил исковете, първоинстанционният
съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По направените по делото разноски:
При този изход на спора, „БАЕЗ“ ЕАД следва да заплати на „Ювента –
3/ ООД, разноски за въззивното производство в размер на 3 500 лв. за
адвокатско възнаграждение, за което САС намира, че възражението за
прекомерност е неоснователно.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134 от 20.01.2020 г., поправено с
решение № 399/25.02.2020 г. по т. д. № 2425/ 2018 г., Софийски градски съд,
ТО, 21 състав.
ОСЪЖДА „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД
ЕИК ********* да заплати на „Ювента 3“ ООД, ЕИК ********* сумата в
размер на 3500 лв. разноски пред САС.
Решението е постановено при участието на „Етем България“ ЕАД, като
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5