М О Т И В И
към присъда по НОХД N275 по описа
за 2020 год. на Каварненски районен съд.
Срещу подсъдимия З.А.З. ЕГН **********
***,български гражданин,със ***,неосъждан,женен,безработен е повдигнато
обвинение и същият е предаден на съд за това,че на 15.08.2019г. в с.***,общ.Каварна
с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил и поддържал у А.П.А. ***,заблуждение и с това му е причинил имотна
вреда в размер на 20000/двадесет хиляди/ лева,поради което и на основание
чл.209 ал.1 от НК.
В проведеното разпоредително
заседание по делото,подсъдимият и защитникът му правят искане да се разгледа
делото по реда на чл.371 т.2 от НПК,като подсъдимият признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като се съгласява да не
се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът прецени,че самопризнанията
на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства,поради което с протоколно определение обяви,че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,без да събира повече
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид на това в хода на
съдебното следствие,на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
Представителят на Районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимият З.А.З. за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.Намира,че проведеното
съдебно следствие потвърждава фактическата обстановка отразена в обвинителния
акт, като счита обвинението за доказано от обективна и субективна страна,въз
основа на събраните в хода на ДП № 120/2020г. по описа на РУ-гр.Каварна и на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства.С оглед на
предвиденото в инкриминирания текст на закона наказание представителят на
обвинението предлага на подсъдимия З.А.З. да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от една година,като чрез редукция по чл.58а ал.1 от НК
окончателния размер на наказанието да бъде определено на осем месеца „лишаване
от свобода”,което с оглед разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.Представителят на обвинението отправя искане до
съда да приложи разпоредбата на чл.67 ал.3 от НК,като в изпитателния срок
постанови пробационна мярка „среща с пробационен служител“,на основание чл.42 ал.2 т.2 от НК.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия З.А.З. изразява становище,че в хода на досъдебното производство се
установи чрез признанието на подсъдимия авторството на инкриминираното деяние и
при условията на глава ХХVII от НПК подсъдимият признава всички факти и
обстоятелства изложени в обвинителния акт и тези които са установени в
досъдебното производство.Упълномощеният защитник на подс.З.А.З.
не оспорва,че квалификацията на деянието изисква налагане на наказание
„лишаване от свобода”.С оглед чистосърдечните самопризнания,с оглед тежестта на
извършеното деяние и обществената опасност на дееца упълномощеният защитник
пледира по отношение на подсъдимия З.А.З. да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ в параметрите предложени от представителя на
обвинението,включително и прилагане на мярка по чл.67 ал.3 от НК.
На основание чл.76 от НПК е
конституиран А.П.А. с ЕГН ********** като частен обвинител в рамките на
настоящото производство по повдигнатото срещу З.А.З. *** за престъпление по
чл.209 ал.1 от НК. А.П.А. с ЕГН ********** е конституиран и като граждански
ищец в рамките на настоящото производство по повдигнатото срещу З.А.З. *** за
престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
На основание чл.84 от НПК е приет
за съвместно разглеждане в рамките на
наказателното производство предявеният от А.П.А. с ЕГН **********,чрез неговия
процесуален представител адв.М.Я. граждански иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 19 000/деветнадесет хиляди/
лева,представляваща претендирано обезщетение за
причинени имуществени вреди,претърпени в резултат на инкриминираното
деяние,ведно със законната лихва от момента на извършване на
деянието-15.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Упълномощеният защитник на
конституирания като частен обвинител и граждански ищец А.П.А. с ЕГН **********,поддържа
изцяло обвинението предявено от прокурора за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.Изразява несъгласие с поисканото от страна на представителя на прокуратурата
наказание,с мотив,че приложението на чл.66 от НК няма да съдейства в насока лична
превенция,като моли да не се прилага чл.66 от НК,а на подс.З.
да бъде наложено наказание което да бъде изтърпяно ефективно,като се има
предвид усложнения механизъм на престъплението,не малката по размер имуществена
вреда и обременено съдебно минало на подсъдимия,макар и под формата на чл.78а
от НК.Относно предявения граждански иск,намира същия за законосъобразно
предявен и допустим в точните граници и пледира да бъде уважен при
постановяване на присъдата.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият З.А.З. ***.Той се
познавал като съселянин със св.А.А..Знаел,че А. може
да му помогне с финансови средства.На 15.08.2019г. подс.З.
отишъл до дома на св.А..Разказал му,че иска да закупи къща в с.Кранево.Бил дал
вече сумата от 28000 лева и трябвало до следващия ден да плати остатъка от 20
000 лева.Помолил А. да му даде в заем сумата от 20 000 лева,за да не загуби
дадените до момента пари.Обяснил му,че в кратко време докато уреди документите
от банката по ипотеката на имота и получи пари,веднага ще му върне заема.За да
мотивира окончателно пострадалия,подсъдимият З. подписал договор за паричен
заем от 15.08.2019г. и запис на заповед с падеж 15.01.2020г.След като получил
исканата сума от св.А.,З. в продължение на повече от пет месеца,каквито били
договорките им,не върнал парите постоянно отлагал,като казвал,че следващата
седмица,до месец ще ги върне.Щял да вземе от приятел от Германия парите.Това
казал и на дъщерята на пострадалия св.Стела Димитрова.Според нея,той не отрекъл
задължението си,но постоянно и давал различни обяснения,с които реално я
лъжел.Веднъж и казал,че ще продава инвентар от клуб „Зино“,който
бил негов и ще върне парите.След това обещавал,че на следващия ден ще върне
половината сума.Това не се случило.След това и казал,че братовчед му се връщал
от Италия и ще му даде цялата сума,за да я върне до няколко дни.И тези дни
минали без подсъдимият да върне заема си.След това казал на Димитрова,че чака
приятел,който се връщал от Германия и щял да му даде парите,за да ги
върне.Според свиделката подс.З.
и обяснил,че парите бил похарчил на
фондовата борса.Безспорно се разбрало,че реално З. изобщо не е имал
намерение и не е закупил къща в с.Кранево,за което излъгал св.А..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът приема горната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства-обясненията
на подсъдимият З.А.З.,показанията на свидетелите-А.П.А.,С. А. Д,А Г.З.,приобщени
към доказателствения материал по делото на основание
чл.283 от ГПК,жалба от А.П.А.,Договор за паричен заем от 15.08.2019г.,Запис на
заповед предявен за плащане на длъжника З.А.З. на 15.01.2020г.,докладна
записка,справка-съдимост,характеристични данни,ДСМПИС.
Фактическата обстановка по делото
е установена по безспорен и категоричен
начин,след внимателен анализ на всички събрани и проверени по надлежния
процесуален ред доказателствени материали,както и
приобщените към делото,по предвидения процесуален ред и при спазване на
процесуалните изисквания за събирането и проверката им писмени доказателства
имащи значение за изхода на делото и разкриващи релевантни за делото
факти.Събраните по делото доказателствени материали
са безпротиворечиви,взаимно допълващи се и
установяват по несъмнен начин релевантните за отговорността на подсъдимият
обстоятелства.
Подсъдимият З.А.З. прави пълни
самопризнания,като в обясненията си излага механизма на извършване на деянието
за което му е повдигнато обвинение.Самопризнанията му се подкрепят от събраните в досъдебното производство и в хода на съдебното следствие
доказателства.
Съдът кредитира изцяло дадените в
хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по делото показания на свидетелите А.П.А.,С А. Д,А Г.З.,като намира
същите за логични,последователни,безпротиворечиви,безпристрастни,взаимно
допълващи се и са подкрепени от останалите събрани и приложени по делото
доказателства,още повече,че горепосочените свидетели са поели и наказателна отговорност
по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната
заинтересованост.
В показанията на горепосочените
свидетели не са открити вътрешни противоречия,които да изключват достоверността
им в тяхната цялост.Горепосочените показания депозирани в настоящия процес са
единни и напълно правдоподобни относно основните факти по делото във връзка с
извършването на инкриминираното деяние от подсъдимият З.А.З..
Останалите събрани в процеса
писмени доказателства- жалба от А.П.А.,Договор за паричен заем от
15.08.2019г.,Запис на заповед предявен за плащане на длъжника З.А.З. на
15.01.2020г.,докладна записка,съдът кредитира изцяло,като прие,че са
единни,непротиворечиви,взаимно допълващи се и кореспондират със събраните по
делото гласни доказателства и са относими към
основния факт,включен в предмета на доказване по делото.
Преценявайки горепосочените
писмени и гласни доказателства,Съдът намира,че те съставляват в своята
съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния факт,представляват
отделни доброкачествени звена от веригата,намират се в хармония и водят до
извод,който е единствено възможен,изключващ всички останали относно авторството
на деянието и виновността на дееца.
Според разбирането на настоящия
съдебен състав,обвинението по делото по отношение на подсъдимият З.А.З. е
доказано по несъмнен начин,не само въз основа на самопризнанията на
подсъдимият,съдържащи преки доказателства относно извършването на деянието от
подсъдимия,но и на базата на инкорпориращите косвени доказателства за
изложените в свидетелските показания на А.П.А.,СА. Д,А Г.З. обстоятелства и
писмените доказателства,които кореспондират със събраните по делото гласни
доказателства и са относими към основния факт,включен
в предмета на доказване по делото.
Преценявайки горепосочените
писмени и гласни доказателства,Съдът намира,че те съставляват в своята
съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния факт,представляват
отделни доброкачествени звена от веригата,намират се в хармония и водят до
извод,който е единствено възможен,изключващ всички останали относно авторството
на деянието и виновността на подсъдимият.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената безспорна
фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си подсъдимият е реализирал обективните и субективни
признаци на състава по чл.209 ал.1 от НК,като на 15.08.2019г. в с.***,общ.Каварна с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у А.П.А. ***,заблуждение
и с това му е причинил имотна вреда в размер на 20000/двадесет хиляди/ лева.
При анализа на гореустановените факти и обстоятелства се формира
безспорния и категоричен извод,че за инкриминирания период от време подсъдимият
З. използвал получените парични средства от св.А. за лични нужди,а не за
закупуване на имот,както му обяснил,въвеждайки го в заблуждение и поддържайки
такова у пострадалия.
Съществен признак от обективна
страна на престъплението измама е поведението
на измаменото лице.Мотивиран от неправилните представи,създадени от
извършителя,измаменото лице извършил акт на фактическо разпореждане с
имуществения предмет,в следствие на който акт е настъпила имотна вреда за
него.Като способ за извършване на престъплението З. използвал договорни
отношения,без намерение да се задължи по тях.Още със сключването на договора за
заем и подписаният запис на заповед,подсъдимият е целял да ощети пострадалото
лице,като набави за себе си имотна облага.Този извод,се извлича от
обстоятелството,че З. не е имал в предвид закупуването на имот.Пострадалия бил
въведен в заблуждение от подсъдимия ,който целял да набави за себе си или за
другиго облага.По този начин противоправно мотивирал
пострадалия да му предостави сумата,предмет на настоящото
обвинение.Неправилната представа на свидетеля А.П.А. относно условията за това
разпореждане станали причина в последствие да претърпи вредата.Пострадалия
нямал представа,че подс.З. не може да осигури в срок
и въобще връщането на заема.Видно от събраните по делото доказателства при
получаване на сумата З. не е разполагал със сигурност откъде ще осигури
връщането и,както бил договорил,нито е имал предвид откъде може да набави
средствата.
Престъплението е довършено,когато
е настъпила имотната вреда.В конкретния случай имотната вреда от деянието на З.
е настъпила в момента в който следствие на действията му,сумата е била
предадена от А..Тези действия са извършени в дома на пострадалият в с.***,на
територията на общ.Каварна.
От субективна страна за съставомерността на деянието се изисква умисъл от
извършителя,т.е. съзнание за всеки от обективните елементи от състава на
престъплението.Подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното,като не само е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и неговите последици,но наред с това е искал и тяхното
настъпване,при което е реализирал намерението си.Ето защо,анализирайки деянието
от субективната му страна,съдът счита,че същото е извършено виновно,при форма
на вината пряк умисъл.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При реализиране наказателната
отговорност на подсъдимия З.А.З. съдът взе предвид и подбудите за извършване на
деянието,както и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,с
оглед индивидуализация на наказанието по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне на наказанието по
отношение на подс.З.,съдът отчете размера на
причинената имотна вреда,както и моралната укоримост
на деянието.Като смекчаващи обстоятелства,съдът отчете оказаното съдействие на
подсъдимия на разследващите органи за разкриване на обективната истина,младата
възраст на подсъдимия и чистото му съдебно минало.С оглед на събраните данни за
личността на подсъдимия и предвиденото по текста по който е повдигнато
обвинението,както и мотивите и подбудите за извършване на деянието,съдът
приема,че адекватен размер на наказание
по казуса е минималния предвиден в закона,а именно 1 година „лишаване от
свобода“.
С оглед разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК,вр.с чл.58 ал.1 от НК,съдът намали
определеното наказание с една трета,при което подсъдимият З.А.З. следва да
изтърпи наказание от 8/осем/ месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл.67 ал.3 от НК настоящия
съдебен състав наложи през изпитателния срок на подсъдимия З.А.З.–пробационна мярка по чл.42 ал.2 т.2 от НК-„задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
1/една/ година.
Подсъдимият е неосъждан към
момента на деянието,при което не са налице формални пречки за приложението на
чл.66 от НК и съдът намира,че за постигане целите на наказанието е достатъчно
условното осъждане на подсъдимия,съобразявайки се с със съдебната
практика,която приема,че разпоредбата на чл.66 от НК се прилага само когато се установят
действителни възможности за поправянето на подсъдимия/Постановление № 4/78г. на
Пленума на ВС/.За да се приложи институтът на „условното осъждане“ следва да бъде направена
констатация,че по този начин може да се въздейства предупредително и
възпитателно и върху другите членове на обществото/Решение № 31/2010г. на ВКС I
н.о./.В настоящия случай подобен извод може да бъде направен.Съдът прецени,че е
възможно постигане целите на генералната и специалната превенция на наказанието
визирани в чл.36 от НК при изтърпяване на наказанието с изпитателен срок в
минимален размер,предвиден в закона,а именно 3 години.Постигането на
индивидуалната превенция не бива да става за сметка на пренебрегване на
възпитателното и предупредително въздействие,което наказанието трябва да окаже
върху другите членове на обществото/Решение № 227/04г. на ВКС I н.о./.
Съдът приема,че условното осъждане на подсъдимия би
способствувало за постигане на целите и на
генералната превенция.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
При разглеждане основателността
на предявеният от А.П.А. граждански иск срещу подсъдимият З.А.З. ,Съдът
приема,че размера на причинените на гражданския ищец имуществени вреди в размер
на 20 000 лева не се покрива с размера на претендираното
от него обезщетение в размер на 19 000
лева,тъй като е налице частично репариране на причинените имуществени вреди в
размер на 1000 лева,което се признава от гражданския ищец.Съдът уважи
предявения граждански иск до размера на действително причинените вреди,явяващи
се пряка и непосредствена последица от престъплението.Обезщетението за
претърпени имуществени вреди от гражданския ищец следва да се присъди заедно с
лихвата за забава,считано от датата на извършване на деянието,до окончателното
изплащане на сумата.
Подсъдимият З.А.З.,със снета по-горе самоличност,на
основание чл.189 ал.3 от НПК е осъден да заплати по сметка на Каварненски Районен съд сумата от 760/седемстотин и
шестдесет/ лева,представляваща държавна такса от 4 на сто върху уважения размер
на предявения граждански иск,съгласно чл.2 от Тарифата за държавните такси
които се събират от съдилищата по реда на ГПК,както и сумата от 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът намира,че с така наложеното
наказание биха били постигнати целите на наказателната политика визирани в
чл.36 от НК,както по отношение на индивидуалната,така и по отношение на
генералната превенция.
Така мотивиран,Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :