Р  Е  Ш  Е  Н  И Е

№ 64

гр. Добрич, 21.06.2010 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и десета година, в състав:

Председател : Данчо Димитров

 

с участието на секретаря Б.Х. разгледа докладваното от съдия Димитров НАХД № 898 по описа на ДРС за 2010 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

            Съдебното производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура - гр. Добрич предложение за освобождаване от наказателна отговорност на В.Г.Д. за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.

Защитникът на обв. Д. в съдебно заседание заявява, че е съгласен с предложението на Районна прокуратура – Добрич, като моли  Д. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание обществено порицание.

Обв. Д. в съдебно заседание заявява, че е съгласен с предложението на РП – Добрич, признава изцяло фактическата обстановка, изложена в постановлението на ДРП и се признава за виновен.

На дадената му последна дума обв. Д. заявява, че съжалява за стореното.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 01.12.2009 г. в …………….., обв. В.Д. имал час по биология с преподавател – св. С.Т.. Към края на часа, със свити пръсти на ръката, но не в юмрук, той ударил седящия на  чина пред него негов съученик – св. Б. Н. Последният се обърнал и му казал да спре да го закача с ръка и го бутнал по рамото, след което се обърнал напред, за да следи урока. След няколко минути обв. Д. отново по същия начин, но с по-голяма сила ударил св. Н.по главата. Тогава Н.се изправил, което направил и обвиняемият. Обв. Д. започнал да нанася удари на св. Н.в областта на ребрата, на което последният отговорил, също нанасяйки му удари. Момчетата били разтървани от учителката и охраната на училището, след което били отведени при директора на училището, където привидно се сдобрили. След приключване на учебните часове, св. Н.си тръгнал, придружаван от съучениците си – св.св. Д. К. и С.С.. Воден от притеснението си обвиняемият да не продължи да му прави проблеми, св. Н.взел със себе си намерена от него къса метална тръба, която криел в ръкава си.  Обв. Д. вървял след тях. На около 100-150 м. от училището, обвиняемият ударил св. Н.в задната част на главата, при което той залитнал напред. Обръщайки се по посока на удара, св. Н.видял обв. Д., който посегнал да го удари отново, но не успял, тъй като Н.се отдръпнал назад. За да респектира обв. Д., св. Н.извадил тръбата, което раздразнило първия. Обвиняемият посегнал отново да удари св. Николов, който вдигнал ръцете си, за да се предпази. Тогава се намесил и св. Д. З., който хванал ръката на св. Н., в която държал тръбата, извил я настрани и  взел тръбата. Св. Д. К се опитал да ги разтърве, но св. З. го спрял и му казал да ги остави да се разберат. Обв. Д. нанесъл още няколко удара в лицето и устата на св. Н., при което последният усетил силна болка и от устатата му потекла кръв. С помощта на съучениците си, св. Н.се върнал в училището и разказал на директора за случилото се.

Св. Н.бил подложен на оперативно лечение в МБАЛ “Св. Марина” АД – гр. Варна.

Видно от изготвената при разследването съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 36/2010 г., св. Б Н.получил счупване на долната челюст в ляво, което счупване е довело до затруднение на дъвченето и говоренето за период от около 2 месеца.

            Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – самопризнанието на обвиняемия, свидетелските показания, СМЕ по писмени  както данни, както и от останалите приложени по досъдебно производство № 76/2010 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Добрич писмени доказателства, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:

            В.  Г.Д. с ЕГН ********** ***  е осъществил от обективна и субективна страна  състава, предвиден и наказуем по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, тъй  като на 01.12.2009 г. в гр. Добрич, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, причинил на Б.  Ю.  Н.с ЕГН ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в ляво, обусловило затруднение на дъвченето и говоренето за период от около два месеца.

            Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Обективираните в гласните доказателства по делото данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Гласните доказателства са еднопосочни и взаимно допълващи се, че именно обв. Д. е нанесъл удари на Н.в областта на лицето, причинявайки му счупване на долната челюст в ляво, обусловило затруднение на дъвченето и говоренето за период от около два месеца, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

            От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

            Предвиденото наказание по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК /съобразно действащата материална норма към момента на извършване на деянието, която се явява по-благоприятна и следва да намери приложение/ е лишаване от свобода до две години. Д. е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност  по реда на раздел ІV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.

            Според нормата на чл. 2, ал. 2 от НК ако до влизане в сила на присъдата последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца.

Съгласно чл. 78а, ал. 6 от НК /Нова – ДВ, бр. 26 от 2010 г./, когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка.

С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78 а, ал. 1 от НК и съобразявайки нормата на чл. 78а, ал. 6 от НК /която се явява по-благоприятна за дееца/, съдът намира, че следва да освободи непълнолетния Д. от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание обществено порицание, което би изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид невисоката обществена опасност на  деянието, както и не високата обществена опасност на самия извършител – Д. не е осъждан и срещу него не се водят други наказателни производства. Съдът намира, че в настоящия случай налагането на възпитателна мярка не би могла да изпълни целите на административнонаказателната репресия, имайки предвид, че спрямо Д. са били налагани такива мерки.

 На основание чл. 14 от ЗАНН, наложеното административно наказание обществено порицание следва да се изпълни чрез публично порицание на обв. Д. ***.

Предвид изложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т.1  от НПК във вр. чл. 78 а, ал. 1 и ал. 6 от НК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА  В.Г.Д. -………………………., ЕГН **********   

За ВИНОВЕН в това, че на 01.12.2009 г. в гр. Добрич, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, причинил на Б.  Ю.  Н.с ЕГН ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в ляво, обусловило затруднение на дъвченето и говоренето за период от около два месеца – престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.

На основание чл. 78 а, ал. 6 във вр. с ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА В.Г.Д., с гореснета самоличност  от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, като му НАЛАГА административно наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

На осн. чл. 14 от ЗАНН наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ да се изпълни чрез публично порицание на обв. Д. ***.

            ОСЪЖДА В.Г.Д., с гореснета самоличност да заплати сторените по делото разноски в размер на 70.00 /седемдесет/ лева по сметка на ОД на МВР – гр. Добрич.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 15 - дневен срок от уведомяването на страните.

 

Районен съдия :                        .

              /Данчо Димитров/