РЕШЕНИЕ
№ 469
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300500079 по описа за 2022 година
-ви
Обжалвано е решение №221/18.11.2021г. на Карловския районен съд, І
гр. с. постановено по гр. д. № 729/2021г. в частта, с която се осъжда Прокуратурата на
Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Р.-В. Ж.
Х., роден на ***г. във Франция, гражданин на Франция, с адрес: гр. К., ***, л.к. ***,
л.н.: **********, изд. на ***г. от МВР-Пловдив, постоянно пребиваващ в Република
България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 900.00 (деветстотин) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
незаконното му обвинение по ДП № ***г. по описа на РУ на МВР – К., за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, което наказателно производство е прекратено
поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва,
считано от 07.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Жалбоподателят Прокуратура на Република България моли съда да отмени
решението в обжалваната част и постанови друго, с което отхвърли изцяло предявения
иск.
Въззиваемата страна Р.-В. Ж. Х., роден на ***г., гражданин на Франция, чрез
адв. Г. счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли съда да
го потвърди. Претендира разноски.
1
Предвид доказателствата съдът установи следното: Няма спор, а и от
представеното по делото ДП № 157/2020г. по описа на РУ на МВР - гр. К., пр. пр. №
1267/2020 г. на Районна прокуратура К., приключило с постановление от 30.09.2020г.
за прекратяване на наказателното производство се установява, че досъдебното
производство е образувано за това, че на 29.03.2020г. в гр. К. полицейски служители
спират за проверка водача на лек автомобил „Мерцедес“ модел 300 СЕ - Р.-В. Ж. Х.,
при която е установено концентрация на алкохол от 1.49 на хиляда. На 01.06.2020г. е
съставено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение по отношение на Р.-В. Ж. Х., като постановлението е предявено на
въззиваемия на 15.07.2020г. и е взета мярка за неотклонение „подписка“ като на същата
дата е разпитан като обвиняем и му е предявено разследването. На 11.09.2020г. след
събиране на посочени от обвиняемия доказателства отново е предявено разследването.
В резултат на воденото наказателно производство въззиваемият твръди, че е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, свързани с
психически стрес, неудобство пред обществото и злепоставяне сред близки и познати,
поради което претендира присъждането на обезщетение в размер на 5 000лв.
За установяване на обстоятелството как воденото досъдебно производство се е
отразило върху психиката на Р.-В. Ж. Х. са изслушани показанията на свидетелката М.
Д., която установява, че след освобождаването му от полицията въззиваемият бил
много притеснен, затворил се вкъщи, а някои хора от квартал „С.“, ме си подигравали,
че пиел и карал и го хванали полицаите. В местен сайт също е поместена информация
за извършеното от Ж. Х. деяние, като в повечето от тях, то е квалифицирано като
престъпление.
При така установеното от фактическа страна се налага извода, че е налице
хипотеза по чл. 2, т.3, предл. второ от ЗОДОВ, защото органът на досъдебното
производство е приел, че обвинението не е доказано по смисъла на нормата на чл. 243,
ал.1, т.2 от НПК.
По отношение неговият размер съдът съобрази показанията на единствения
разпитан по делото свидетел Дранкева, обсъдени по – горе.
Съдът отчита обстоятелството, че образуването на наказателното
производство е причина жалбоподателят Ж. Х. да има негативни преживявания,
изразяващи в изживян стрес, притеснения и тревожност, но те са били с ниска степен
на интензивност. Тук следва да се съобрази и кратката продължителност на воденото
наказателно производство – 15.07.2020г. – дата на привличане на въззивника в
качеството му на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение и 30.09.2020г. – датата
на Постановението за прекратяването на наказателното производство и отмяната на
мярката за неотклонение, както и това, че по отношение на въззиваемия е взета мярка
за неотклонение, която е най – леката, а именно подписка и са извършени само две
2
процесуално следствени действия, в които е участвал обвиняемия – разпита му на
15.07.2020г. и предявяването на разследването от 11.09.2020г. Предвиденото в закона
наказание е от една до две години лишаване от свобода и глоба от 200лв. до 1000лв.
Тези обстоятелства, преценявани с оглед критерия за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД налагат извода, че справедливия размер на обезщетението за причинените на Ж.
Х. неимуществени вреди следва да се определи на 900 лева, ведно със законната лихва
от 07.11.2020г.
Като е достигнал до същия правен извод и е определил обезщетение в размер на
900лв. районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия
разноските направени във възивното производство за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ви
ПОТВЪРЖДАВА решение №221/18.11.2021г. на Карловския районен съд, І
гр. с. постановено по гр. д. № 729/2021г. в частта, с която се осъжда Прокуратурата на
Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Р.-В. Ж.
Х., роден на ***г. във Франция, гражданин на Франция, с адрес: гр. К., ***, л.к. ***,
л.н.: **********, изд. на ***г. от МВР-Пловдив, постоянно пребиваващ в Република
България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 900.00 (деветстотин) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
незаконното му обвинение по ДП № ***г. по описа на РУ на МВР – К., за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, което наказателно производство е прекратено
поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва,
считано от 07.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
„Витоша“ № 2, да заплати на Р.-В. Ж. Х., роден на ***г. във Франция, гражданин на
Франция, с адрес: гр. К., ***, л.к. ***, л.н.: **********, изд. на ***г. от МВР-Пловдив,
постоянно пребиваващ в Република България сумата 300 (триста) лева разноски
направени във въззивното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4