№ 145
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ в публично заседание
на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Мария Малоселска
при участието на секретаря КРИСТИНА ОРЛ. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20201100509645 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
С решение № 56215 от 02.03.2020 г. по гр.д.№ 69828 по описа за 2018 г.
СРС, Второ ГО, 53-т и състав се: ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.
266, ал.1 ЗЗД, „М. – МТ“ ООД, да заплати на „Г.Г.“ ООД, сумата от 6920лв.,
представляваща възнаграждение по договор за изработка, сключен на
21.04.2017г. ; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 579,33лв.,
представляваща лихва за забава по фактура №452/05.06.2017 за периода от
16.06.2017г. до 17.10.2018г. и сумата от 317,80лв. – дължима лихва за забава
по фактура №456/10.07.2017 за периода от 21.07.2017г. до 17.10.2018 г., както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1732лв. – представляваща
сторените от ищеца разноски пред настоящата инстанция.
Със същото решение се ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на
основание чл.79, ал.1 вр. чл.82, ал.1 ЗЗД на „М. – МТ“ ООД срещу „Г.Г.“
ООД, за заплащане на сумата от 2400лв, представляваща претърпени
имуществени вреди в резултат на лошо изпълнение, както и се
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на основание чл.55, ал.1, пр.3 вр. чл.87,
1
ал.1 ЗЗД на „М. – МТ“ ООД срещу „Г.Г.“ ООД, за връщане на сумата от
7420лв., представляваща изплатено възнаграждение по договор за изработка.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС -„М. – МТ“
ООД.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Твърди се, че СРС бил игнорирал пълната липса на доказателствата за
изпълнение на предмета на договора от 21.04.2017 г. от страна на „Г.Г.“ ООД.
Неправилно СРС бил приел, че представените по делото и подписани от
страните констативни протоколи № 1 от 01.06.2017 г. и № 2 от 03.07.2017 г.
обективират изпълнение на договора, защото тези протоколи не можели да
отменят задължението на „Г.Г.“ ООД да предаде валидни 3 Д модели и
чертежи на фасадите на сградата, за което по делото нямало доказателства.
Неправилно СРС бил приел и, че по делото са представени чертежи; нямало
представени и 2 Д модели. Неправилно съдът бил приел, че щом в имената на
файловете, приложени към електронната кореспонденция е написано чертежи
и 2 Д модели, то тези файлове наистина били такива. Наред с това самият
ищец бил признал, че не е представил 3 д модели, какъвто бил стандартът за
този вид дейност. Това било най-силното и най-автентичното доказателства-
самопризнание на ищеца, че не е изпълнил предмета на договора. Тежестта на
доказване била за ищеца поради което крайния извод на СРС, че е налице
изпълнение, бил неправилен. Относно потвърдените от свидетелите Р. и К. 2
Д чертежи на фасадата, сочи, че този въпрос останал неизяснен, защото
такива документи не били представени; не било установено тяхното
съдържание и техническа автентичност. Необоснованите и неправилните
фактически констатации и правни изводи на СРС относно изпълнението на
договора от 21.04.2017 г. от страна на „Г.Г.“ ООД опорочавали и правели
необосновани, неоснователни и неверни всички правни изводи на СРС по
отношение на насрещния иск на „М.-МТ“ ООД с правно основание чл.79,
ал.1, вр. с чл.82, ал.1 ЗЗД и този с правно основание чл.55, ал.1,предл.1 вр. с
чл.87, ал.3 ЗЗД.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани, а да се уважат насрещните искове. Претендират
2
се разноски.
В писмените си бележки излага довод, че не бил получил описаните в
електронната кореспонденция файлове относно четирите фасади на сградата.
Файловете не се отваряли и въззивникът не знаел за тяхното съдържание. В
тази връзка представените констативни актове № № 1 и 2 не можели да
служат като доказателство. Липсвали протоколи за западната и северната
фасади на сградата. Осчетоводяването на фактурите не доказвало изпълнение,
тъй като се касаело до скрити дефекти.
По възззивната жалба не е постъпил отговор от „Г.Г.“ ООД, ищец пред
СРС. В хода на производството се излагат доводи за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на така постановеното съдебно решение.
Сочи, че по делото било установено, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение и ищецът бил извършил описаните в този договор
геодезически услуги. Резултатите от работата били предадени и приети от
ответника – „М.-МТ“ ООД без забележки. В подкрепа на това били
представени подписани констативни протоколи и водена между страните
кореспонденция. Оспорват соченото във въззивната жалба задължение за
представяне на 3 Д модели и чертежи на фасадата на сградата; такова
задължение в договора от 21.04.2017 г. не съществувало. Задължението било
за изготвяне на 2 Д цифрови модели, което било изпълнено и се установявало
от електронната кореспонденция между страните. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установил точният размер на
задължението на ответника, както и, че издадените фактури за дължимото
възнаграждение са надлежно осчетоводени и бил ползван данъчен кредит по
тях. Това, както и конклудентните действия по приемането на извършената
работа от страна на длъжника, представлявало признание за съществуване на
правоотношението от което произтича задължението за плащане по тези
фактури. Правилно СРС се бил позовал и на съдебната практика на ВКС по
този въпрос. Релевантен бил и факта, че по една от процесните фактури било
извършено частично плащане. Изводите на СРС, че извършената работа била
предадена от „Г.Г.“ ООД и приета от „М.-МТ“ ООД без забележки и без
последващи възражения относно пълнотата и качеството на извършеното,
били обосновани и кореспондирали на свидетелските показания на двамата
свидетели, които не били противоречиви и правилно били кредитирани от
3
съда. От въззивника /ответник пред СРС/ не били ангажирани доказателства
за това, че дружеството е извършило действия по информиране на
изпълнителя относно открити недостатъци в извършената работа.
Възраженията за лошо изпълнение не били подкрепени с доказателства.
Счита, че вземанията му са ликвидни и изискуеми. Затова и обжалваното
решение било правилно. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За първоинстанционното въззивникът е уведомен на 23.06.2020 година.
Въззивната жалба е подадена на 07.07.2020 година /по пощата/,
следователно възивната жалба е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Тъй като въззивникът е ответник в производството пред СРС и
предявените искове по чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени изцяло, а
насрещните – отхвърлени, то следователно въззивната жалба се явява
допустима.
Следователно въззивната жалба се явява допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че на
21.04.2017 г. страните са сключили договор за предоставяне на геодезически
услуги-подробно геодезическо заснемане на всички фасади на хотел „Санкт
Петербург“, съгласно информация и изисквания предоставени от ответника
възложител. Съгласно уговореното с договора, за полагане и измерване на
локална работна геодезическа основа за обекта, която ще се ползва за
трасиране по време на изпълнение, ответникът се задължил за сумата от
4
850лв. без ДДС, платима в 5-дневен срок от подписване на договора. За
геодезическо заснемане на предварително отбелязани точки по фасадите на
обекта и изготвяне на 2D цифрови модели ответникът дължал 6200лв. без
ДДС, половината от които следвало да плати в 5-дневен срок от подписването
на договора, а другата половина – в 5-дневен срок от датата на предаване на
цифровите 2D модели на всички фасади. Ответникът поел задължението да
заплати по 350 лв. без ДДС на ден при посещение на обекта от представители
на ищеца за трасиране на точки на място по време на изпълнение на фасадите,
като в случай, че са извършени над 10 посещения месечно възложителят
следвало да заплати по 300лв. без ДДС на посещение. Общата цена на
посещенията не можела да надвишава 4500 лв. без ДДС на месец. Страните
били уговорили, че възнаграждението следва да бъде заплатено по банков
път в 10-дневен срок от приемането на услугата с подписването на
протокол от страните и издаване на фактура от ищеца. На 21.04.2017 г.
ответникът заплатил на ищеца сумата в размер на 3720 лв. Това се
установявало от представеното платежно с такава дата, както и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в което било посочено, че
сумата е заплатена като аванс по издадената от ищеца фактура №
445/20.04.2017 г. Това обстоятелство не било спорно. СРС е приел, че се
установява, че ищецът в периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. е извършвал
геодезически услуги на обекта. От електронната кореспонденция било
установено, че изпълнителят е изпратил на възложителя 2 Д модели на
фасадите на сградата, чертежите на сградата, както и подробна информация
във връзка с направените измервания, резултатите от тях и направените
заснемания и посещения на сградата. В съответствие с уговореното в
договора от 01.06.2017 г. бил съставен констативен протокол № 1 за
установяване на завършените геодезически дейности на обекта като
дължимата сума възлизала на 3360 лв. с ДДС. Протоколът бил подписан както
от ищеца, така и от ответника. Този протокол представлявал частен
свидетелстващ документ, с оглед на което било удостоверено, че
възложителят е признал изпълнението на посочените в протокола услуги и
задължението си да ги заплати, както и, че не бил направил възражения. По
делото била представена и фактура № 452/05.06.2017 г. на стойност 8 100 лв.
с ДДС, издадена от ищеца и съгласно която фактура, ответникът дължал
възнаграждение в размер на 2 800 лв. без ДДС за извършените от ищеца
5
геодезически услуги, посочени в констативен протокол № 1 от 01.06.2017 г.,
уговореното с договора дължимо авансово плащане в размер на 850 лв. без
ДДС и възнаграждение в размер на 3 100 лв. без ДДС, съгласно уговореното в
чл.II, 1.2.1 от договора. На 27.06.2017г. ответникът заплатил сума в размер
на 3700 лв. по банкова сметка на ищеца на основание издадената от
ищеца фактура №452/05.06.2017г., което се установявало от приетото по
делото платежно нареждане от 2017 г. Плащането на сумата се
потвърждавало и от констатациите на вещото лице при извършената от него
проверка в счетоводствата на ищеца и на ответника. Установявало се още, че
в счетоводството на ответника плащането е осчетоводено, като била
кредитирана сметка 503 – „Разплащателна сметка в лева“ и е дебитирана
сметка 401 „Доставчици“ – „Г.Г.“ ООД. Видно от представената по делото
коресподенция в периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2017г., ищецът бил
извършил заснемане на южната, северната и западната фасада, като изпратил
на възложителя /ответник/ 3D чертежи, както и извършил трасиране на
фасадите и заснемане на точки по тях. Изпратена била подробна информация
във връзка с отклонение и усукване на изолацията.
За така извършените услуги през периода бил съставен Констативен протокол
№2 от 03.07.2017г., от който се установявало, че от 01.06.2017 г. до
30.06.2017г. били извършени заснемане и проверка за изкривяване по
бетоновите елементи на източната и на южната фасада, както и трасиране по
точки на двете фасади. Констатирало се, че обектът е бил посетен от
изпълнителя 6 пъти през месец юни 2017г. От представения по делото
протокол било видно, че дължимата сума за извършените услуги възлиза на
2520лв. с ДДС. Протоколът бил подписан както от ищеца, така и от
ответника. Същият представлявал частен свидетелстващ документ, с оглед на
което удостоверявал, че възложителят е признал изпълнението на посочените
в протокола услуги и задължението си да ги заплати, както и че не е направил
възражения. За посочените в Констативен протокол №2/03.07.2017г. услуги,
извършени при изпълнение на поетите с процесния договор задължения
ищецът издал Фактура №456/10.07.2017г. на стойност 2520лв. с ДДС.
При извършване на монтажа на проектираните от ответното дружество
фасадни елементи върху фасадите на обекта се установило, че са налице
неточности в извършените от ищеца геодезически заснемания, които правели
6
извършената от ищеца работа напълно негодна и монтирането невъзможно. С
оглед на това ответникът възложил извършването на нови геодезически
измервания и заснемания на „3 П.“ ЕООД. Съгласно представения по делото
присъствен протокол за Хотел „Санкт Петербург“, в периода от 5.10.2017г. до
15.10.2017 г. било извършено заснемане на фасадите на обекта, обработка на
измерванията и трасиране на фасадите, като работата била приета от
възложителя
„М. МТ“ ООД. За дължимото на „3 П.“ ЕООД от ответника
възнаграждение била издадена фактура №404/16.10.2017 г. на стойност
2400лв с ДДС, като видно от вносната бележка от 05.12.2017г. ответникът
заплатил сумата по банкова сметка на изпълнителя.
По делото била приета и съдебно-счетоводна експертиза, според
констатациите на която, фактура №452/05.06.2017 и фактура №456/10.07.2017
г. били осчетоводени в счетоводството на ищеца, като била дебитирана
сметка 411- „Клиенти“ – „М. МТ“ ООД с цялата им стойност, както и били
кредитирани сметки 703 – „Приходи от продажби и услуги“ с данъчната
основа и сметка 4532 – „Начислен данък на продажбите“ с начисления ДДС
върху всяка. Фактурите били отразени в дневника за продажбите съответно за
месец юни и за месец юли към месечните справки-декларации, подадени до
НАП. Осчетоводено било и плащане от ответника в размер на 3700лв.,
постъпило по банковата сметка на ищеца, на основание плащане по фактура
№452/05.06.17. В о.с.з. вещото лице разяснило, че след извършените операции
общият размер на дължимата сума по фактурите възлизал на 6920лв.
Установило се, че общият размер на дължимите лихви за забава върху
неизплатената част от сумите по фактурите възлизал в размер на 897,13лв., от
които 579,33лв. представлявала дължима лихва за забава по фактура
№452/05.06.2017 г. и 317,80лв. – дължима лихва за забава по фактура
№456/10.07.2017 г. Съгласно заключението по приетата ССчЕ фактурите били
осчетоводени и в счетоводството на ответника, както и били отразени в
дневниците на продажбите към подадените в НАП месечни справки-
декларации по ЗДДС, както и бил ползван данъчен кредит. Вещото лице било
констатирало, че както счетоводството на ищеца, така и счетоводството на
ответника са редовно водени с оглед своевременното и хронологично
отразяване на фактурите.
7
Въз основа на показанията на свидетеля Р., СРС е достигнал до извода,
че свидетелят като консултант по силата на договор с ищеца, е извършил
всички геодезически услуги в изпълнение на задълженията, поети с
процесния договор от ищеца. Свидетелят посочил, че дейностите били
извършени на 2 етапа: първият - полагане на работна геодезическа основа
около обекта, от която се извършвали заснеманията и измерванията с цел да
се даде възможност на ответното дружество да изготви проект на фасадните
елементи, монтирани от него, а вторият -трасиране. Свидетелят твърдял, че по
време на изпълнение на геодезическите дейности не е получавал възражения
срещу работата си. В кореспонденцията, водена с проектанта на ответното
дружество – Ф.П. К., били посочени установените недостатъци на сградата,
вследствие на което били направени повторни измервания като свидетелят
изяснил в детайли извършената работа. Твърдял, че е предоставил 2D
чертежи на всички фасади на обекта.
Въз основа на показанията на свидетеля К., който бил служител при
ответника, СРС е достигнал до извода, че извършването на заснемането на
сградата от страна на изпълнителя се потвърждавало. Същевременно
свидетелят сочел, че извършеното заснемане на сградата не давало пълна
представа за широчината и отвора, в който трябвало да бъдат поставени
фасадните елементи. Посочвал, че изпратените чертежи не били триизмерни,
а двуизмерни и били направени по най-широкия, а не по най-тесния размер,
както следвало да се извърши. При монтажа на фасадните елементи се
констатирало несъответствието им с направените отвори в резултат на
заснеманията и трасирането, извършено от ищеца. Свидетелят твърдял, че
заснеманията са неточни и резултатите от работата на ищеца не можели да
бъдат използвани, но за тези недостатъци първоначално са липсвали
индикации. Свидетелят не знаел дали и кой е съобщил на изпълнителя за
открития недостатък.
С оглед тези си констатации по събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, СРС е приел, че в случая не се доказало, че
възложителят /ответник/ е направил възражения срещу извършената от
изпълнителя /ищец/ работа. При скритите недостатъци това следвало да бъде
сторено в най-кратък срок след проявлението им. В случай, че възложителят
не възрази, работата се считала за приета и възложителят не можел да
8
реализира правата си впоследствие във връзка с некачественото изпълнение
на работата като СРС се е позовал и на съдебна практика на ВКС, която е
цитирал /Решение № 1100 от 04.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1876/2002г.,
Решение № 231 от 13.07.2011г. на ВКС по т. д. № 1056/2009 г.; Решение №
240 от 14.06.2007 г. на ВКС/.
Одобряването на работата имало за последица невъзможността за
възложителя да реализира отговорността на изпълнителя по чл.265 ЗЗД като
иска поправяне, заплащане на разходите, необходими за поправката,
намаляване на възнаграждението или разваляне на договора при пълна
негодност на изработеното. В случая с оглед представените констативни
протоколи с № 1 и 2 се установило приемане на работата. Самото изпълнение
на геодезическите услуги не било оспорено от възложителя.
Твърденият от ответника недостатък – разминаване между изготвените
в резултат на извършените заснемания фасадни елементи и действително
съществуващите точки, се явявал скрит с оглед невъзможността същият да
бъде открит в момента на предаването на работата при извършване на
обикновен преглед. Откриването на недостатъка било възможно при
извършването на монтажа на фасадните елементи към фасадите. Поради
това задължението на възложителя да уведоми изпълнителя за установения
скрит недостатък с цел да упражни в последващ момент правата,
произтичащи от лошото изпълнение на работата, следвало да бъде изпълнено
във възможно най – кратък срок от монтажа. По делото не били ангажирани
доказателства за конкретна дата, на която недостатъкът бил установен от
възложителя. Въз основа на представения присъствен протокол за Хотел
„Санкт Петербург“, към 5.10.2017 г. друго дружество изпълнител „3 П.“
ЕООД било ангажирано за отстранявне на недостатъците на извършената от
ищеца работа. Поради това следвало да се приеме, че скритият недостатък е
бил открит от ответника в момент, предхождащ 05.10.2017 г. С оглед на
съставените Констативни протоколи, представената кореспонденция, както и
на дадените от свидетелите показания, не можело да се направи извод, че
дружеството изпълнител е получило възражение за извършената от него
работа нито към момента на приемането, нито към момента на
откриването на скрития недостатък.
9
Съгласно представените по делото платежни нареждания и
заключението на вещото лице, ответникът бил извършил частично плащане
на възнаграждението на ищеца за извършената от него работа, като същият
продължавал да дължи сумата от 6920лв. Неплащането на остатъка от
дължимото възнаграждение не можело да се разглежда като възражение
срещу твърдяното от ответника пълно неизпълнение на задълженията на
ищеца по процесния договор. С оглед на липсата на възражения при
проявление на недостатъка, осчетоводяването на фактурите в счетоводството
на отчетното дружество и направеното частично плащане, работата,
извършена от ищеца при изпълнение на задълженията му по процесния
договор, се считала за приета. Затова и СРС е достигнал до решаващия си
извод, че ответникът не разполага с предвидената възможност да развали
договора в следствие на лошото изпълнение, а за него е налице
задължението да заплати неизплатената част от възнаграждението по
договора за изработка.
Като се вземело предвид заключението на ССче и при съобразяване с
частичното плащане от страна на ответника, задължението на последния
възлизало на 6 920 лв.
По отношение на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД предвид
уважаването на иска за главното вземане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД –
следвало да бъде уважен и иска за присъждане на законна лихва. Съгласно
приетата по делото ССчЕ дължимата мораторна лихва по фактура
№452/05.06.2017 за периода от 16.06.2017г. до 17.10.2018г. възлизала в
размер на 579,33лв., а дължимата мораторна лихва по фактура
№456/10.07.2017 за периода от 21.07.2017г. до 17.10.2018г. -в размер на
317,80лв.
По насрещния иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл. 82, ал.1
ЗЗД, СРС е посочил, че за да бъде основателна претенцията за имуществени
вреди вследствие на лошото изпълнение на работата на изпълнителя по
договора за изработка, следвало да се установи недостатък на изработеното,
релевирано възражение за недостатъка, претърпени вреди, произтичащи от
лошото изпълнение, и размерът им.
С оглед на действията на ищеца при откриването на недостатъка и във
10
връзка с анализа на приетите по делото доказателства, СРС е достигнал до
извода, че до дружеството изпълнител не е било своевременно отправено и
достигнало волеизявлението на ищеца, че счита работата за негодна поради
лошо изпълнение от ответника. Поради липсата на отправено възражение
работата се считала за приета като одобрена. В следствие на това към
дружеството изпълнител не можело да бъде предявявана претенция за
репариране на имуществени вреди от пълното неизпълнение на работата.
Затова и искът е приет за неоснователен.
По насрещния иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 вр. чл.87,
ал.1 ЗЗД, СРС е посочил, че за да бъде основателна претенцията за връщане
на дадено на отпаднало основание е необходимо да се установи извършването
на престация в резултат на съществуващо към момента основание,
получаването ѝ от ответника, както и последващото отпадане на основанието.
Претендираната от ищеца сума била дадена на основание процесния
договор. С оглед на това, че е налице одобрение на работата от ищеца, като
при установяването на скрит недостатък ищецът не бил релевирал
своевременно възражение до ответника, той не разполагал с възможността да
развали договора поради пълната негодност на работата. Поради това СРС е
достигнал до извода, че основанието за престиране на възнаграждението не е
отпаднало и искът се явява неоснователен.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, приема,
че страните по спора са обвързани от облигационно отношение, което е
обективирано в договора от 21.04.2017 г.- за предоставяне на геодезически
услуги.
Действително, предпоставките на чл.266, ал.1 ЗЗД са следните:
1) валидно сключен договор за изработка;
2) изпълнение на задълженията на изпълнителя и приемане на
извършената работа от възложителя и
3) неизпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение от
възложителя.
11
Изпълнението на задълженията по договора от страна на ищеца се
установява, както от представените по делото констативни протоколи с № №
1 и 2, които са двустранно подписани, така и от електронната кореспонденция
между страните. Потвърждават се и от показанията на свидетеля Р., които са
непосредствени, обективни и логични поради което правилно са били
кредитирани от СРС, кредитират се и от настоящата инстанция. Наред с това
тези показания кореспондират и с показанията на свидетеля, разпитан на
страната на ответника – К., който е негов служител. Свидетелят К.
потвърждава, че е извършено от ответника заснемане на сградата, виж л.76 от
делото пред СРС. Действително, свидетелят К. сочи, че изпратените от
ответника чертежи са двуизмерни, а не триизмерни. Следва да отбележим,
обаче, че в договора, сключен между страните, никъде не съществува
задължение на изпълнителя да представи на възложителя сочените от
последния, 3 Д модели, виж раздел II от самия договор; говори се за 2 Д
цифрови модели. След като такова задължение не е уговорено в тежест на
изпълнителя /ищец/, то няма как същият да е в неизпълнение на
несъществуващо за него задължение.
Доводът, че файловете с уговорените цифрови модели не се отварят,
както и, че въззивникът не знае какво е тяхното съдържание, се прави едва с
писмените бележки пред въззивната инстанция поради което като
преклудиран /чл.131 ГПК/ не следва да бъде разгледан.
Наред с това, видно от съдържанието на исковата молба по предявения
насрещния иск, тезата на въззивника, че не знае за съдържанието на тези
файлове, се опровергана от изнесеното от самия него. На л.23 от делото пред
СРС, ответникът е посочил, че тези файлове били абсолютно сгрешени,
защото не били отразени реалните физически размери на елементите по
фасадата, а същите били усреднени и идеализирани. Твърди се, че
изпълнението от страна на ищеца не може да послужи на ответника поради
което последният е предявил претенция по чл.82, ал.1 ЗЗД. При това
положение защитната теза на ответника пред СРС е коренно различна от тази
пред настоящата инстанция- пред СРС ответникът сочи, че е налице лошо
изпълнение от страна на „Г.Г.“ ООД, а пред настоящата – че не е налице
изобщо изпълнение.
12
Видно от съдържанието на исковата молба ищецът /по главните искове/
е поискал допускане на съдебно-техническа експертиза във връзка с водената
електронна кореспонденция между страните, броя и вида на съобщенията,
както и за това какви прикачени файлове са изпратени на възложителя – „М.-
МТ“ ООД. В срока по чл.131 ГПК ответникът се е противопоставил на
събирането на това доказателствено средство като е посочил дословно „няма
спор между страните, че във връзка с изпълнението на сключения договор на
21.04.2017 г. е водено кореспонденция между тях. „М.-МТ“ ООД оспорва
качеството на изработеното, а то няма връзка с кореспонденцията между
страните.“.
Следователно, спорът следва да бъде разгледан, а и правилно е
разгледан от страна на СРС, по отношение на това дали възложителят
/ответник/ е направил своевременно възраженията си срещу изпълнението.
Само за пълнота на изложението ще посочим, че макар да не се ползват
с материална доказателствена сила, подписаните от възложителя протоколи
съдържат признание за извършване на всички констатирани при съставянето
им работи и последващото твърдение, че част от работите не са извършени, е
изцяло в тежест на ответника - възложител.
Съгласно чл. 261, ал.1 ЗЗД изпълнителят е длъжен да изпълни работата
така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение. Изпълнителят дължи извършването на
работата съобразно изискванията на възложителя, като изпълнението следва
да бъде точно в качествено отношение. След извършването на работата тя
следва да бъде предадена на възложителя и за него възниква задължението да
извърши активни действия – да прегледа изработеното за недостатъци и да
уведоми изпълнителя при наличието на такива. Несъответствието може да се
изразява в наличието на явни или скрити недостатъци на извършената работа.
Ако възложителят констатира явни недостатъци или отклонения /такива,
които са видими при обикновен преглед на работата/ е длъжен да направи
възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата
или в уговорения в договора срок - чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Ако са налице
скрити недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени
при обикновен преглед на извършената работа или се появят по-късно,
13
поръчващият следва да направи възраженията си веднага след
откриването им или в уговорения между страните срок, освен ако
изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията. - чл. 264, ал. 2, изр.
2 и 3 ЗЗД. В посочения смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана
в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - например
решение № 231/13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г., ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 23/04.08.2014 г. по т. д. № 1938/2013 г., ВКС, ТК, І т. о. и други.
Следователно възражението на възложителя трябва да бъде доведено до
знанието на изпълнителя веднага след узнаване за съществуването на
недостатъците.
Такива доказателства не са събрани по делото- при положение, че
констативните протоколи са двустранноподписани, съответно на 01.06.2017 г.
и 03.07.2017 г. /виж л.8-9 по делото пред СРС/, както и липсват възражения
при приемането на изработеното, то изводите на СРС са правилни-
одобряването на работата има за последица невъзможността на възложителя
да реализира отговорността на изпълнителя по чл.265 ЗЗД, като иска
поправяне, заплащане на разходите, необходими за поправката, намаляването
на възнаграждението или развалянето на договора при пълна негодност на
изработеното.
От показанията на свидетеля К. се установява, че недостатъците на
изработеното от ищеца, е установено едва при монтажа на фасадата.
Свидетелят сочи „впоследствие се разбра, но първоначално нямаше
индикация“. Наред с това от данните по делото, вкл. от показанията на
свидетелите, се установява, че самата сграда е „с кривина 17 см“. Свидетелят
К., обаче, не може да установи кой и дали е съобщено на изпълнителя за така
открития недостатък.
Следва да отбележим и, че от заключението на допуснатата, изслушана
и приета от СРС, съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, се
установява, че ответникът е отразил процесните фактури в дневника за
покупки и в справката-декларация /СД/ по ДДС, подадена до НАП, както и е
упражнил правото си на данъчен кредит /ДК/. Процесните фактури и
частичното плащане от страна на ответника са своевременно и хронологично
отразени в счетоводствата на двете дружества като по отношение на тези
14
счетоводства, вещото лице е достигнало до извода, че са водени редовно и в
двете счетоводства има отразено вземане на ищеца към ответника в размер на
6 920 лв., представляващо неизплатените суми по процесните две фактури.
След като всяка една фактура е била отразена в счетоводните регистри и на
ответното дружество, то по силата на законовата презумпция, установена в
чл. 301 ТЗ би следвало да се достигне до извода, че е налице приемане от
страна на ответника на същите, в този смисъл и РЕШЕНИЕ № 138 ОТ
17.10.2011 Г. ПО Т. Д. № 728/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС на РБ
При това положение противно на соченото от въззивника, отразяването
на фактурите в счетоводството му и в СД, както и упражняването на право на
ДК, от негова страна представлява признание на задължението към ищеца.
По насрещните искове:
В практиката на ВКС, така например обективирана в решение №
157/08.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1135/2009 на ІІ т. о., се застъпва
становището, че недостатъците в изпълнената работа не погасяват
задължението на възложителя за заплащане на договореното
възнаграждение, а пораждат за него правата по чл. 265 ЗЗД ал. 1 ЗЗД: да
иска поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за
отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице и да
иска намаляване на възнаграждението или по ал. 2: да развали на договора,
когато недостатъците на извършената работа са толкова съществени, че
същата е станала негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение.
Това означава, че възложителят може да упражни или правата по ал.1
или тези по ал.2, но не и да се възползва едновременно от всички тях.
От ответника по главните искове е предявена претенция за
имуществени вреди във връзка с твърдяното „лошо изпълнение“ на
работата на изпълнителя по договора за изработка- чл.79, ал.1 вр. с чл.82,
ал.1 ЗЗД.
Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 158552
от 04.07.2019 г. /л.44-45 по делото пред СРС/ първоинстанционният съд
15
правилно е разпределил доказателствената тежест – на ищеца по този иск е
указано, че носи тежестта да докаже, че е претърпял имуществени вреди
вследствие на неизпълнението на задължението на ответника по договора от
21.04.2017 г., както и размерът на претърпените от него имуществени вреди.
Действително, както е приел СРС, а и се прие от настоящата инстанция
по-горе, не се доказа от ответника по първоначалните искове-възложител, да е
направил възражение във връзка с „лошото изпълнение“ на работата, което
възражение да е и достигнало до изпълнителя.
От друга страна, в срока по чл.131 ГПК с отговора по насрещния иск
ответникът /по този иск -„Г.Г.“ ООД / във връзка с възложената работа на „З
П.“ ЕООД изрично е оспорил относимостта на така възложените работи, респ.
на стореното плащане от „М.-МТ“ ООД към „лошото изпълнение“. Видно от
отразеното в този отговор „Г.Г.“ ООД е посочил, че така представените
документи не установяват дали се отнася до работи по същия обект, какви
точно работи са извършени и в какъв обем.
Видно от представената с насрещния иск фактура № …404 от
16.10.2017 г. като основание за съставянето й е посочено : „геодезическо
заснемане“, „геодезическо трасиране и обработка на геодезически измервания
за фасади“, но наистина не става ясно за кой обект са извършени тези
действия.
При прилагане на последиците от недоказването, крайните изводи на
СРС са правилни.
По иска по чл.55, ал.1,предл.3 вр. с чл.87, ал.1 ЗЗД:
Ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение, възложителят може да
откаже да я приеме и да упражни правото си по чл.265, ал.2 ЗЗД да развали
договора.
Отказът да се изплати дължимото възнаграждение при вече установена
фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора, какъвто е
конкретния случай, не съставлява упражняване на това право. Упражняването
на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този смисъл, което
16
да достигне до изпълнителя.
Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 158552
от 04.07.2019 г. /л.44-45 по делото пред СРС/ първоинстанционният съд
правилно е разпределил доказателствената тежест – на ищеца по този иск е
указано, включително, че носи тежестта да докаже развалянето на договора
поради неизпълнение.
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че
преди завеждане на иска по чл.79, ал.1 вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД, възложителят
/ответник/ не е отправял волеизявление до изпълнителя /ищец/ за разваляне
на договора поради негодност на изработеното.
Наред с това установи се въз основа на съставените констативни
протоколи с № № 1 и 2, че работата е била приета.
С оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена
от страните и приета от съда за компетентно изготвена, налице е частично
плащане от страна на възложителя.
При това положение не можем да приемем, че е платено в хипотезата на
развален договор, т.е. на отпаднало основание.
По изхода на спора:
При това положение правилно е прието от СРС, че исковете по чл.79,
ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД са доказани и основателни. /Следва да
отбележим, че по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД въззивната жалба не съдържа доводи
и по арг. от чл.269 ГПК настоящата инстанция не следва да излага мотиви/.
Решението е правилно и в частта, в която са били отхвърлени
насрещните искове по чл.55, ал.1,предл.3 вр. с чл.87, ал.1 ЗЗД и по чл.79, ал.1
вр. с чл.82, ал.1 ЗЗД.
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта
за разноските поради което ще следва да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция:
17
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
На въззиваемата страна се следват разноски. Такива са сторени за
адв.възнаграждение в размер на 1000 лв.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Като се има предвид, че защитата се осъществява във връзка с
предявени от ищеца /въззиваем/ обективно съединени осъдителни искове,
както и по два насрещни иска, то възражението е неоснователно.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 56215 от 02.03.2020 г. по гр.д.№ 69828
по описа за 2018 г. СРС, Второ ГО, 53-т и състав, изцяло.
ОСЪЖДА „М.-МТ“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*********, съдебен адрес: гр.София,
ул.“*******,офис 1 – адв.С.Г., да заплати на „Г.Г.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“*******, съдебен адрес:
гр.Пловдив, пл.“******* офис 317-адв.М., сумата в размер на 1000 лв. –
разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18