№ 297
гр. Момчилград, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100069 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявена искова молба с
обективно и субективно съединени искове с правно основание вр.чл.79
вр.183 вр.чл.86 от ЗЗД.
Предявена е искова молба от „Д***-П****** BE *********“ със
седалище и адрес на управление- Р.Турция, Меркез/Одрин, с.***** № 34,
Данъчен № *******, с управител А. Ч., чрез адв.Д. З. от АК-Хасково, против
„**********“ със седалище и адрес на управление с.*****, общ.*****,
обл.Кърджали, ул.“Димитър Благоев“ № 23, ЕИК: *******, представляван от
В.Б.И., с искане за осъждане на ответника да заплати исковата сума /посочена
подробно като главници и лихви/.
В исковата молба се твърди, че с ответника ЕТ „**********“, ищецът
„Д***- П****** BE *********“, имали сключени търговски сделки, при
които е продал на ответника различни количества газобетон. В резултат на
тези сделки ищецът е издал фактури, които са били приети от ответника и
съответните количества стока са били доставени от Р.Турция до Р.България и
също така били приети от ответника в склада му в гр.Свиленград. Фактурите
били осчетоводени в счетоводството на ищеца, което се установявало с
1
приложеното към исковата молба извлечение от счетоводна книга, Код на
сметка 120.01.004., но не са били заплатени от ответника.
Издадените въз основа на сключените сделки фактури са следните; 1/
Фактура № 027225/04.03.2020г., за продадени на ответника 56,650 кг
газобетон на стойност 2 908,43 евро /5 688,40 лева/. Стоката е била
превозена до Р.България- в тази насока е била износна СИМ товарителница №
21220400ЕХ003163/04.03.2000г., и получена от ответника в склада му в
гр.Свиленград. Цената на доставения газобетон не е била заплатена от
ответника и към настоящия момент, въпреки многократните покани от страна
на ищеца, поради което ответника дължал лихва за забава от 19.03.2000г. до
датата на предявяването на иска 11.02.2022г. в размер на 1 096,68 лева, както
и законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на дължимата
сума;
2/ Фактура № 027226/04.03.2020г., за продадени на ответника 58,338 кг
газобетон на стойност 3 038,04 евро /5 941,89 лева/. Стоката е била
превозена до Р.България- износна СИМ товарителница №
21220400ЕХ003680/12.03.2000г. и получена от ответника в склада му в
гр.Свиленград. Цената на доставения газобетон не е била заплатена от
ответника и към настоящия момент, въпреки многократните покани от страна
на ищеца, поради което ответника дължал лихва за забава от 19.03.2000г. до
датата на предявяването на иска 11.02.2022г. в размер на 1 145,56 лева, както
и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на дължимата сума;
3/ Фактура № С1В2020000000036/17.08.2020г., за продадени на
ответника 99,025 m3 газобетон на стойност 2 871,73 евро / 5 616,62 лева/.
Стоката е била превозена до Р.България, което е било видно от износна СИМ
товарителница № 21220400ЕХ012001/17.08.2000г. и получена от ответника в
склада му в гр.Свиленград. Цената на доставеният газобетон не е била
заплатена от ответника и към настоящия момент, въпреки многократните
покани от страна на ищеца, поради което ответника дължал лихва за забава от
01.09.2000г. до датата на предявяването на иска 11.02.2022г. в размер на
823,84 лева, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимата сума;
4/ Фактура № С1В2020000000056/15.10.2020г., за продадени на
2
ответника 88,02 m3 газобетон на стойност 2 376,54 евро /4 648,11 лева /.
Стоката е била превозена до РБългария, което е било видно от
износна СИМ товарителница № 21220400ЕХ017074/
15.10.2000г., и получена от ответника в склада му в
Свиленград. Цената на доставения газобетон не е била заплатена от ответника
и към настоящия момент, въпреки многократните покани от страна на ищеца,
поради което ответника дължал лихва за забава от 30.10.2000г. до датата на
предявяването на иска 11.02.2022г. в размер на 605,59 лева, както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на дължимата сума;
5/ Фактура № CIB2020000000058/19.11.2020г., за продадени на
ответника 88,14 m3 газобетон на стойност 2 379,78 евро /4654,44 лева/.
Стоката е била превозена до Р.България, което е било видно от
износна СИМ товарителница № 21220400ЕХ019365/19.11.2000г.
и получена от ответника в склада му Свиленград.
Цената на доставеният газобетон не е била заплатена от ответника и към
настоящият момент, въпреки многократните покани от страна на ищеца,
поради което ответника дължал лихва за забава от 04.12.2000г. до датата на
предявяването на иска 11.02.2022г. в размер на 516,16 лева, както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на дължимата сума;
6/ Фактура № С1В2020000000060/14.12.2020г., за продадени на
ответника 88,08 m3 газобетон на стойност 2 554,32 евро /4995,82 лева/.
Стоката е била превозена до Р.България, което се установявало с износна
СИМ товарителница № 21220400ЕХ021116/14.12.2000г. и била получена от
ответника в склада му в Свиленград. Цената на доставения газобетон не е
била заплатена от ответника и към настоящия момент, въпреки
многократните покани от страна на ищеца, поради което ответника дължал
лихва за забава от 29.12.2000г. до датата на предявяването на иска
11.02.2022г. в размер на 567,63 лева, както и законна лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане на дължимата сума;
В исковата молба се посочва, че общата дължима сума по издадените
фактури е била в размер на 36 300,74 лева, от които главница в размер
3
на 31 545,28 лева, и мораторна лихва в размер на 4 755,49 лева. Предвид
това иска осъждането на ответника да заплати на ищеца : 1/ Сумата от 5
688,40 лева, представляваща левовата равностойност на 2 908,43 евро по
Фактура № 027225/04.03.2020г., лихва за забава от 19.03.2000г. до датата на
предявяването на иска 11.02.2022г. в размер на 1 096,68 лева, както и
законна лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното изплащане на дължимата сума; 2/ Сумата от 5 941,89 лева,
представляваща левовата равностойност на 3038,04 евро по Фактура №
027226/04.03.2020г., лихва за забава от 19.03.2000г. до датата на
предявяването на иска 11.02.2022г. в размер на 1 145,56 лева, както и
законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на дължимата сума; 3/ Сумата от 5 616,62 лева,
представляваща левовата равностойност на 2 871,73 евро по Фактура №
С1В2020000000036/17.08.2020г., лихва за забава от 01.09.2000г. до датата на
предявяването на иска 11.02.2022г. в размер на 823,84 лева, както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на дължимата сума; 4/ Сумата от 4 648,11 лева ,
представляваща левовата равностойност на 2 376,54 евро по Фактура №
С1В2020000000056/15.10.2020г., лихва за забава от 30.10.2000г. до датата на
предявяването на иска 11.02.2022г. в размер на 605,59 лева, както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на дължимата сума; 5/ Сумата от 4 654,44 лева,
представляваща левовата равностойност на 2 379,78 евро по Фактура №
CIB2020000000058/19.11.2020г., лихва за забава от 04.12.2000г. до датата на
предявяването на иска 11.02.2022г. в размер на 516,16 лева, както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на дължимата сума; 6/ Сумата от 4 995,82 лева,
представляваща левовата равностойност на 2 554,32 евро по Фактура №
С1В2020000000060/14.12.2020г., лихва за забава от 29.12.2000г. до датата на
предявяването на иска 11,02.2022г. в размер на 567,63 лева, както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира и присъждане в
тяхна полза на направените по делото разноски.
Като доказателства прилага; Фактура № 027225/04.03.2020г., ведно с
превод на български език; Фактура № 027226/04.03.2020г., ведно е превод на
4
български език; Фактура № С1В2020000000036/17.08.2020г., ведно с превод
на български език; Фактура № С1В2020000000056/15.10.2020г., ведно с
превод на български език; Фактура № CIB2020000000058/19.11.2020г., ведно
е превод на български език; Фактура № С1В2020000000060/14.12.2020г.,
ведно с превод на български език; износна СИМ товарителница №
21220400ЕХ003163/04.03.2000г., ведно с превод на български език; износна
СИМ товарителница № 21220400ЕХ003680/12.03.2000г., ведно с превод на
български език; износна СИМ товарителница №
21220400ЕХ012001/17.08.2000г., ведно с превод на български език; износна
СИМ товарителница № 21220400ЕХ017074/15.10.2000г., ведно с превод на
български език; износна СИМ товарителница №
21220400ЕХ019365/19.11.2000г., ведно с превод на български език; износна
СИМ товарителница № 21220400ЕХ021116/14.12.2000г., ведно с превод на
български език; извлечение от счетоводна книга - заверено копие, ведно с
превод на български език;
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е депозиран отговор, в който се
посочва, че така предявената искова молба е неоснователна, а и липсвала
активна легитимация на ищцовото дружество да предяви иска, по същество-
била неоснователна, като се излагат подробни доводи в тази насока.
В съдебно заседание, ищецът, представляван от адв.Д.З. от АК-
Хасково- при първото разглеждане на делото, и адв.Д.Х. от АК- Кърджали,
заявява, че исковата молба е редовна, като дружеството е активно
легитиримирано да предяви настоящия иск, т.к. е било легитимен търговски
субект по турското право, което се установявало с представените
допълнителни писмени доказателства. Претендира уважаването на така
предявеният иск и за цялата сума, като излага подробни съображения с
представените по реда и в срока по чл.149 ал.3 от ГПК писмени бележки.
Претендира и направени по делото разноски.
Ответникът, чрез пълномощник ад.Н.П. от АК- Кърджали намира
предявената искова молба за недопустима, а ищцовото дружество счита, че не
разполага с активна материална и процесуална легитимност да предяви
настоящия иск. Иска да се остави без разглеждане така предявената искова
молба и да се прекрати производството по делото, и алтернативно- да се
приеме, че исковата молба е неоснователна, като развива подробни доводи в
тази насока в представеното писмено становище по реда на чл.149 ал.3 от
ГПК. Претендира и разноски по делото.
От предявената искова молба се установява, че се иска осъждането на
ответника да заплати сумата в общ 36 300,74 лева, от които главница в
размер на 31 545,28 лева, и мораторна лихва в размер на 4 755,49 лева. В
5
обстоятелствената част на исковата молба и в петитума на същата се
навеждат доводи, че претендираната сума е дължима на основание издадени
фактури за продадени на ответника различни количества газобетон.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства установи
следното; От приложените по делото фактури- описаните по-горе 6 бр.
Фактури , както и описаните по-горе 6 бр.Износна СИМ товарителница и
извлечение от счетоводна книга - заверено копие, които са придружени с
превод на български език, се установява, че същите са издадени от следното
дружество; „Дета П****** Bе *********/ „Дета маркетинг и търговия на
едро“- А. Ч./ на пътя за Капъкуле, с.***** № 34, Меркез/Едирне, Мерсис
№*******00001, Данъчен № *******. В някои от фактурите данъчният
номер е друг- описан в тях. В помощната счетоводна книга, представена с
превод на български език по делото като доказателство е посочена името на
друг правен субект, друга фирма, а именно; Д******** П******
И***************ООД, като печатът е на следният правен субект – „Дета
П****** Bе *********/ „Дета маркетинг и търговия на едро“- А. Ч./ на
пътя за Капъкуле, с.*****, Меркез/Едирне, Данъчен № *******.
При второто разглеждане на делото, след като производството по
същото е било прекратено с определение № 217/ 30.06.2022г., отменено от
Окръжен съд- Кърджали с Определение № 319/ 15.0.2022г. по В.ч.гр.д. №
184/22г., с което са дадени и съответни указания, които са изпълнени, а
именно указано е на ищцовото дружество да представи доказателства за
правосубектността на същото, респ. удостоверение за актуално състояние от
компетентен за това орган в Р.Турция, като са представени следните писмени
доказателства- издадени от съответни органи в Р.Турция, преведени
надлежно и легализирани по съответният ред, както следва; 1/ Документ, изд.
от Дирекция данъчна служба- Еридне/Къркпънар, че има има регистриран
субект с име и фамилия наименование- А. Ч., с турски идентификационен
№/ВКН *******/ **********, с адрес- село *****, кв.Самото селище,
ул.“Капъкуле йолу“ № 34, ап.1, община Меркез, област Одрин- в самият
документ се сочи, към дата 28.09.2022г. е активен данъкоплатец, а дейността
е започнала на 03.04.2018г.; 2/ Документ за дейност от Търговско
промишлена камара Едирне, в който е посочено, че търговското
наименование на дружеството е „А. Ч. ДЕТА П****** BE *********“ със
адрес на управление- с.*****, бул.Капъкулейолу“ № 34, Меркез/Одрин,
МЕРСИС №; *******00001, и рег.номер в Търг.регистър- 8997., И РЕГ.№
12069- с дата на регистрация 04.04.2018г.- аналогичен документ е представен
при първото разглеждане на делото; 3/ В друг документ, изд. от Главен отдел
на Данъчна администрация Одрин /Едирне/ е посочен № на А. Ч., и той е
*******/**********- този документ е представен при първото разглеждане на
делото, като при второто разглеждане /след отмяна на определението за
прекратяване/, е представена лична карта на А. Ч., в която се посочва
турският рег.№ на лицето- №*******/, като в личната карта са посочени и
други номера, които са дадени пункт 12.; 3/ Представени са извлечения от
описаните турски закони, като в Закон № 6102, приет на 13.01.2011г.- Турско
търговско право, в чл.41 е посочено, че търговското наименование на
едноличен търговец включва името и фамилията на търговеца, е
6
формулирано с добавките по чл.46- които примерно и общо са формулирани;
4/ Представено е уведомление от Министерство на финансите на Р.Турция,
публикувано в турският държавен вестник от 29.08.2006г., което е озаглавено
като „Общо известие за данъчен и идентификационен номер“, в което са
посочени изискванията за съответните номера.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, по което
вещото лице е посочило следното; Не са извършени плащания от ответника
по процесните фактури- описани подробно в заключението, поради и което
съдът не ги обсъжда поотделно. Вещото лице е посочило, че Счетоводна
сметка на клиент ЕТ „Лина -07-Владимир Иванов“ към 31.12.2020г., по
счетоводни документи на ищеца /така, както е записан в исковата молба/ не е
закрита. Помощната счетоводна книга, приложена по делото се закривала с
„фиш за закриване на сметка“, но не се закривало задължението, и същото се
записвало като начално салдо на 01.01.2021г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че така предявената искова
молба е неоснователна, като доводите са следните; Както и по-горе се посочи,
РС- Момчилград в изпълнение на дадени от Окръжен съд- Кърджали
указания даде и такива указания на ищеца. Със събраните по делото писмени
доказателства съдът отново установи, че липсва идентичност в
наименованието на ищцовото дружество и дружеството, посочено във
представените писмени доказателства. С представените в проведеното на
24.10.2022г. съдебно заседание от ищеца писмени доказателства не се
установи да са изпълнени дадените указания, т.к. извлечението от
приложимото по случая право на държавата по регистрация на дружеството
ищец, търговското наименование на едноличен търговец в Р.Турция, но не е и
други други форми на търговски субекти, и в този смисъл съдът приема
възражението на ответника, че така преведените текстове, касаещи
търговското наименование на едноличен търговец са неотносими към
настоящия правен спор, тъй като ищец по делото е търговско дружество. С
обсъденото по-горе уведомление на турското министерство на финансите
само турският идентификационния номер ще се използва като данъчен
идентификационен номер за физически лица, които са турски граждани във
споменатите в същото сделки и не се визират търговски дружества- каквато
правна форма има ищеца по настоящото производство- и това е така видно от
исковата молба и представените доказателства. В тази насока е и
представеният документ за дейност от Търговско-промишлена камара
Едирне от 28.09.2022г., в който също са отразени съответните обстоятелства,
идентифициращи дружеството с посочени търговско наименование,
регистърски номер и предмет на дейност, като търговско наименование на
дружеството е „А. Ч. ДЕТА П****** BE *********". В тази насока са и
останалите обсъдени по-горе и представени в съдебно заседание писмени
доказателства, като с тях не може да се установи наличие на идентичност
между дружеството, което е предявило исковата молба и издателят на
представените по делото писмени доказателства- фактури и товарителници.
Сиреч, от събраните по делото писмени доказателства не се установи наличие
на търговец с фирмено наименование „ Дата- П****** Be *********“. В тази
насока е и представеният превод на Помощна счетоводна книга на фирма
7
„Д******** П****** И.И.Т. „ООД, от който документ не се установява, че
тази фирма е идентична на ищцовото дружество, и в този смисъл съдът
приема това писмено доказателство не следва да приеме да относим към
предмета на настоящото производство, защото касае друг правен правен
субект с друго наименование.
По делото е представен с превод на Помощна счетоводна книга А. Ч., в
която са описани задълженията на ответника към А. Ч., но не и към
дружеството-ищец, поради и което съдът приема за неотносимо към предмета
на настоящото дело така представеното писмено доказателство.
Представените в съдебно заседание Счетоводна книга /Счетоводен
регистър/ на А. Ч., за период от време 01.01.2021- 31.12.2021, касаещ ;
120.01.04 Л.В.И., и Счетоводна книга /Счетоводен регистър / А. Ч., за период
от време 01.01.2022- 31.12.2022, 120.01.04 Л.В.И. не установяват наличие на
задължение от страна на ответника по делото претендираните и описаните по-
горе фактури, т.к. посочените там стойностти не са дадени с конкретна валута
/не става ясно дали са български левове, турски лири и друга парична
единица/, както и дали става дума за задължения на ответника към ищеца,
защото същите са на името на физическото лице А. Ч., и по никакъв начин не
показват връзка между двете лица, а и не са съобразени със представените по
делото писмени доказателства по делото, както и исковата претенция.
Съдът, предвид представените по-горе доказателства намира, че са
налице основанията за отхвърлянето на исковата молба, т.к. не се установи с
една категоричност, че между страните в настоящото производство е имало
търговски отношения, свързани с продажба на описаните в исковата молба
движими вещи от ищеца на ответника.
Видно от исковата молба, същата е подаденена от името на „ДАТА-
П****** BE *********“ със седалище и адрес на управление- Р.Турция,
Меркез/Одрин, с.***** № 34, Данъчен № *******, с управител А. Ч., чрез
адв.Д. З. от АК-Хасково. В същото време в хода на производството по делото
се установи, че с представените доказателствата за актуалното състояние на
ищцовото дружество водят до извода, че няма наличие на идентичност между
ищеца и търговеца, описан в останалите документи, касаещи актуалното
състояние на ищцовото дружеството, които сочат на друг правен субект- В
Търговско-промишлената палата Одрин има регистриран субект с
наименование „А. Ч. ДЕТА П****** BE *********“ със адрес на управление-
с.*****, „Капъкулейолу“ № 34, Меркез/Одрин, номер на централната система
за регистрация; *******00001, и рег.номер в Търг.регистър- 8997. В друг
документ, изд. от Главен отдел на Данъчна администрация Одрин /Едирне/ е
посочен № на А. Ч., и той *******/**********. В самите представени по
делото писмени доказателства- цитираните по-горе фактури отново се виждат
8
несъответствия между описаното фирмено наименование и представените
документи за актуално състояние.
Така с представените по делото писмени доказателства не се установи
ищецът с наименование „ДАТА-П****** BE *********“ да е имал
правоотношения с ответника, като същите сочат на друг правен субект, и това
води до извода, че е налице неоснователност на исковата претенция. Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да се отхвърли така предявената
искова молба, т.к. същата е неоснователна.
Представените по делото писмени доказателства не водят до извода за
наличие на правоотношения между ищцовото дружество и ответника, като
ответникът е имал такива правоотношения с друго дружество- чуждестранно,
и няма доказателства по делото по някакъв начин ищцовото дружество и
другото дружество да има правоприемство- универсално или частно. Предвид
гореизложеното, и с така представените по делото писмени доказателства
съдът приема, че не се установи ищецът с наименование „ДАТА-П****** BE
*********“ с управител А. Ч., да е имал правоотношения с ответника, като
същите с друг правен субект, което води до извода, че е предявен иск от
лице, което е предявило искова молба, която се явява неоснователна, и
неподкрепена със съответни доказателства. Всяко едно от фактурите и
товарителниците са издадени от и/или на името на друг търговец, като не
установи, че двата търговеца да съставляват един и същ търговец. Не е
спорно, че посоченият като управител А. Ч. участва в една или друга форма в
дейността на останалите търговци, издатели на фактурите, товарителниците
или счетоводни книги и регистри, както и че неговият регистрационен номер
фигурира в няколкото субекта- описани по-горе, спорният момент е дали тези
няколко субекта е съставляват един и същ. С наличните доказателства не се
установи това, което води до извода, че предявеният иск е неоснователен, и
като такъв следва да се отхвърли.
Поради гореизложеното съдът намира, че предявената от ДАТА-
П****** BE *********“ против ответника ЕТ „***********“ искова молба
с правно основание чл.79 врчл.183 вр.чл.86 от ЗЗД, за заплащане на
сумата от 36 300,74 лева, от които главница в размер на 31 545,28 лева,
и мораторна лихва в размер на 4 755,49 лева, е неоснователна и следва да
се отхвърли като такава.
При този изход на делото и с оглед направените от ответника разноски,
следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 2 800 лева,
от които 2 000 лева- адв.хонорар по настоящото производство, 600 лева-
адв.хонорар по в.ч.гр.дело, и 200 лева- депозит за вещо лице.
Водим от горното и на осн.чл.130 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба от „ДАТА-П****** BE
9
*********“ със седалище и адрес на управление- Р.Турция, Меркез/Одрин,
с.***** № 34, Данъчен № *******, с управител А. Ч., против „**********“
със седалище и адрес на управление с.*****, общ.*****, обл.Кърджали,
ул.“Димитър Благоев“ № 23, ЕИК: *******, представляван от В.Б.И., правно
основание чл.79 врчл.183 вр.чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата в
общ размер от 36 300,74 лева, от които главница в размер на 31 545,28
лева, дължими по № Фактура № 027225/04.03.2020г.; Фактура №
027226/04.03.2020г.; Фактура № С1В2020000000036/17.08.2020г.; Фактура №
С1В2020000000056/15.10.2020г.; Фактура № CIB 2020000000058 /
19.11.2020г.; Фактура № С1В 2020000000060/ 14.12.2020г., и мораторна
лихва върху главницата за периода от 19.03.2020г до 13.02.2022г. в
размер на 4 755,49 лева., като неоснователна
ОСЪЖДА „ДАТА-П****** BE *********“ със седалище и адрес на
управление- Р.Турция, Меркез/Одрин, с.***** № 34, Данъчен № *******, с
управител А. Ч., ДА ЗАПЛАТИ на **********“ с ЕИК: *******, сумата от
2 800 лева- сторени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
10