РЕШЕНИЕ
№ 950
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330116790 по описа за 2021 година
Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.
Ищецът Г. Л. Д. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за
незаконна и като такава да отмени Заповед № ***г. на *** на ответното дружество, както и
да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - "*** "***"", по
изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Прави доказателствени
искания. Претендира разноски.
Ответникът “***“ ** – гр. **, оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като
неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните
, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, последно като
„***"", находящ се в гр. ***. С процесната Заповед, връчена на ищеца на 06.10.2021 г., на
основание чл.189, чл.190, ал.1, т.4, предл.1, чл.190, ал.1, т.7 от КТ във връзка с т.2 и т.6 от
стандартна работна процедура за приемане на стоки от 01.01.2011 г. и т.ІІ, предл. първо от
Процедури и правила за ***, чл.192, чл.193, ал.1, чл.194 и чл.195 от КТ на ищеца е било
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и прекратен трудовия му договор на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, считано от датата на връчване на Заповедта.
Като конкретни причини за издаването й в Заповедта е посочено, че след извършена
вътрешна проверка е било открито на 24.09.2021 г., че през периода 06.05 – 18.08.2021 г. по
разпореждане на ищеца са били прехвърлени различни артикули от магазин “***“ към
1
магазин „***“, без тези прехвърляния да са били извършени физически и да са заприходени
в счетоводството на „***“ по изрично разпореждане на Г.Д., а стоките са липсвали и в двата
магазина, като не е постъпило и плащане за артикулите, поради което ищецът е причинил
имуществена щета на ответното дружество в размер общо на 103 873, 49 лева, превишил е
правата си с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, нарушил е задължението
си да контролира наличностите на стока в поверения му магазин, не е подал информация и
съответно – поискал и получил разрешение от Отдел „Продажби“ в Ценнтралния офис на
работодателя, разпоредил се е с активи на стойност над 4 000 лева, без да има конкретно
предварително одобрение – като с всичко това ищецът е злоупотребил с доверието на
работодателя и извършеното от него представлява други тежки нарушения на трудовата
дисциплина.
От събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитания по делото
свидетел М. П. се установява, че действително ищецът е извършил нарушенията на
трудовата дисциплина, подробно посочени в Заповедта.
Процесната Заповед съдържа всички законоустановени реквизити по чл.195 от КТ – поради
което съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност
на Заповедта поради неяснота какви точно нарушения се твърди да е извършил Г.Д.. Преди
издаването на Заповедта ответникът е поискал на два пъти писмени обяснения от ищеца и
той е представил такива – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ищеца
доводи за незаконосъобразност на процесната Заповед поради неизпълнение на
задълженията на ответното дружество по чл.193, ал.1 от КТ. Заповедта е издадена и
наказанието е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл.194 от КТ, а с оглед
тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са били извършени и поведението на
ищеца, съдът намира, че наложеното на Г.Д. дисциплинарно наказание е съразмерно на
извършените нарушения, а оттук – че са неоснователни наведените от него доводи за
незаконосъобразност на Заповедта поради неспазване на сроковете по чл.194 от ГПК при
издаването й и поради несъобразяване на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта
на нарушението.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли, а оттук – с оглед отхвърлянето на този иск и предвид акцесорния характер на
претенцията за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли и обективно съединения с него иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива, независимо от изхода от спора, не
следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Л. Д., ЕГН **********, от гр. ***, със съдебен адрес: ***,
*** **. Н.Ш., против “***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***.,
представлявано от *** Н. Г. и Ф. А., със съдебен адрес: ***., **. А.Д. и **. Д.Н., обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ – за признаването за
незаконна и отмяната като такава на Заповед № ***г. на *** на ответното дружество И
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - "***", като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО
ОТ 22.03.2022 г.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3