№ 881
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100514051 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14051/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. Д. Ц. ЕГН
********** от гр. София срещу решение №17243 от 24.10.2023 г постановено по гр.д.
№17485/2023 г на СРС , 156 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че Ц. дължи сумата от 229,91
лв. цена на доставена топлинна енергия за периода м.12.2019 г – м.04.2021 г за ап.** в
гр.София ж.к.**** , ведно със законна лихва от 15.02.2023 г до изплащане на вземането и
сумата 45,34 лв. мораторна лихва от 15.09.2020 г до 07.02.2023 г върху посочената главница
, за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №5987 от 21.02.2023 г по ч.гр.д. №8107/23 г. на СРС , 156 състав ; както и
въззивникът е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 691,85 лева
разноски в заповедното производство и пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. Още
в заповедното производство е представил касова бележка , че е заплатил сумата от 203,74
лева по фактура №********* от 31.07.2019 г на ищеца . С това за заплатени всички
претендирани от ищеца суми още преди завеждане на делото .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
1
Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК ********* гр.София не взема становише по
въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 31.10.2023 г,
поради което въззивната жалба от 09.11.2023 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Пред настоящия съд се спори единствено дали с плащане от 13.03.2023 г на сумата от 203,74
лева по фактура №********* от 31.07.2019 г /издадена от ищеца/ въззивникът е погасил
процесните задължения .
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че няма данни процесните задължения
за 229,91 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода м.12.2019 г – м.04.2021 г за
ап.** в гр.София ж.к.**** , ведно със законна лихва от 15.02.2023 г до изплащане на
вземането ; и за сумата 45,34 лв. мораторна лихва от 15.09.2020 г до 07.02.2023 г върху
посочената главница ; да са погасени чрез плащания на въззивника-ответник . Ответникът е
платил суми по фактури , но те не касаят процесния период . В този смисъл е и
заключението на приетата от СРС ССЕ .
Действително от мотивите на СРС може да се направи извод , че съдът не е взел предвид
представената още в заповедното производство касова бележка , според която е заплатена
сумата от 203,74 лева по обща фактура №********* от 31.07.2019 г на ищеца. Тази фактура
обаче е издадена преди процесния период м.12.2019 г – м.04.2021 г и очевидно касае не
процесните , а по-стари вземания на ищеца срещу ответника . Видно от приетата пред СРС
ССЕ за процесния период м.12.2019 г – м.04.2021 г са издадени общи фактури от 31.07.2020
г и от 31.07.2021 г , за които няма данни да са платени от ответника .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение .
2
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №17243 от 24.10.2023 г постановено по гр.д.№17485/2023 г на
СРС , 156 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че В. Д. Ц. ЕГН ********** от гр. София дължи сумата
от 229,91 лв цена на доставена топлинна енергия за периода м.12.2019 г – м.04.2021 г за
ап.** в гр.София ж.к.**** , ведно със законна лихва от 15.02.2023 г до изплащане на
вземането и сумата 45,34 лв мораторна лихва от 15.09.2020 г до 07.02.2023 г върху
посочената главница , за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №5987 от 21.02.2023 г по ч.гр.д. №8107/23 г. на СРС ,
156 състав ; както и В. Д. Ц. ЕГН ********** от гр. София е осъден да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД сумата от 691,85 лева разноски в заповедното производство и
пред СРС .
ОСЪЖДА В. Д. Ц. ЕГН ********** от гр. София да заплати на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ********* , гр.София сумата от 50 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД ЕИК *********
гр.София като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3