№ 16597
гр. С-ИЯ, 14.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110149582 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба на К. Я. Д. срещу „ИАМ” АД, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане ответника да
плати сума в размер на 781,20 лв., която се твърди да е платена при начална липса на
основание – въз основа на нищожна договорна клауза на чл. 4, ал. 2 от Договор за
паричен заем № .../.... г., сключен между страните.
Твърди се, че на 18.09.2017 г. К. Д. е сключил договор за паричен заем № .... с
„ИАМ” АД. Поддържа се, че станите са се договорили за отпуснатият заем да бъде в
размер на 1 500 лева, видът на вноската е месечен, размерът на месечния лихвен
процент не е посочен, а размерът на годишния процент на разходите е 41.78%,
фиксиран годишен лихвен процент е в размер на 35%. Поддържа се, че в чл. 4 от
процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде
обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита. Твърди се, че поръчителите следва да отговарят на
следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на
трудовото възнаграждени, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер
на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да
има чисто ЦКР и д.р. Сочи се, че в ал. 2 на чл. 4, страните са уговорили, че в случай на
неизпълнение на поетото задължение по договора да предостави обезпечение в срока
по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 700
лв., която се плаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Изложени са
подробни доводи, че обсъжданата неустоечна клауза е нищожна поради противоречие
с разпоредбите на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК. Твъди се, че на ищеца е начислена неустойка в
общ размер на 700 лева, която е платена заедно с цялата дължима сума по процесния
договор за паричен заем.
Съобразно изложеното е направено искане съдът да осъди ответното дружество
да плати на ответника сума в размер на 781, 20 лв. /в проведеното по делото съдебно
1
заседание на 14.09.2023 г., на основани чл. 214, ал. 1 ГПК, е допуснато увеличение на
размера на иска/, представляваща платена при липса на основание – въз основа на
твърдяната за нищожна договорна клауза, неустойка по договора за кредит № .../.... г.,
сключен между страните.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, в който е изложено подробно становище за неоснователност на
предявения иск. Съобразно изложеното е направено искане същият да бъде отхвърлен,
като неоснователен. Претендират се разноски.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно и от представените доказателства се установява, че
на 18.09.2017 г. е сключен договор за паричен заем с номер .... между „ИАМ“ ЕАД, в
качеството на заемодател, и К. Я. Д., в качеството на заемополучател, при условията на
който заемодателят е предоставил паричен заем на заемополучателя в размер на 1 500
лв.
Не е спорно и че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като
всеки от поръчителите следва да отговаряна следните условия: да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на
трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен
трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и д.р
В чл. 4, ал. 2 от договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на
задължението си да предостави обезпечение в уговорения срок, заемополучателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 700 лв., която се плаща разсрочено,
заедно с всяка от погасителните вноска.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л. 47 и
следващите/, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, и от
което се установява, че по счетоводна информация, предоставена от ответника, ищецът
е извършил плащания по процесния договор за заем в общ размер на 2 411,43 лв.
Постъпилите плащания в общ размер на 2 411,43 лв., са разпределени от ответника по
компоненти, както следва: платена главница в общ размер на 1 500 лв., платена
договорна лихва в общ размер на 130,23 лв., платена неустойка в общ размер на 781,20
лв. по чл. 4, ал. 2 от договора. Посочено е, че след добавяне на платената неустойка
изчисленията ГПР е 93,86 %.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По аргумент от чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед
на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне, т.е. в посочената
разпоредба са уредени три самостоятелни фактически състава.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване факта на получаване на
процесната сума от ответника, след доказване на който факт, в тежест на ответника е
2
да докаже, че е налице валидно основание за получаването, съответно за задържане на
полученото. Типичен случай на начална липса на основание е налице в случаите, в
които е получено нещо въз основа на нищожна сделка, респективно въз основа на
нищожна клауза от договор (в този смисъл т. 1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г.
по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС).
Между страните не е спорно и от изслушаното по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че претендирана от ищеца сума в размер
на 781, 20 лв, представляваща договорна неустойка за непредставяне на обезпечение е
платена на основание чл. 4, ал. 2 от процесния договор за паричен заем от 18.09.2017 г.
Спорно между страните е действителна ли е неустоечната договорна клауза,
въз основа на която е начислена и удържана сумата.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузата по чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 от
договора за паричен заем е неравноправна, защото изискването за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество изначално
поставени ограничения и конкретно определени параметри, които предвид характера,
броя и изключително краткия срок, в който следва да бъдат предоставени – тридневен
от подписване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Уговорена
по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за
връщане на главницата и за плащане на възнаградителната лихва по заема, а
изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена
неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за
главница и лихва, съобразно уговорения погасителен план. Предвид изложеното, съдът
приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна
функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със
задължението, включително е предвидена като размер от погасителните вноски, което
се отклонява от обезпечителната и обезщетителната й функция и противоречи на
принципа на добросъвестността. Обстоятелството, че същата е включена наред с
основното задължение в погасителния план също води до извод, че не цели
обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на
самостоятелно основание заобикаля закона, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и ал. 5
ЗПК вр. параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Отделно от това, с така
уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП относно
оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде
извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на
заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
По аргумент от чл. 19 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при
неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния
предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК (ГПР да не е
по-висок от пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%). С невключването на
скритото възнаграждение се постига заблуждаваща търговска практика по смисъла на
С-453/10 на СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки „неустойката“ стига до
извод за неравноправния й характер, съответно за нейната нищожност.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира клаузата на чл. 4, ал. 2
от процесния договор за паричен заем за нищожна поради противоречие с посочените
разпоредби на ЗПК. Доколкото не е спорно и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установи, че претендираната сума в размер на 781,20 лв. е
платена въз основа на нея, т.е. при начална липса на основание, предявеният
3
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на
разноски. Такива са претендирани съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, както
следва: 50 лв. – държавна такса, 360 лв. – платен адвокатски хонорар, и 300 лв. –
депозит за вещо лице. Плащането на претендираните разноски за адвокатски хонорар в
общ размер на 360 лв. е доказано по делото, доколкото в представения договор за
правна защита и съдействие от 10.09.2022 г. /л. 6 от делото/ е отбелязано, че същият е
платен в брой при подписване на договора. Релевираното от ответника възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй претендираният адвокатски хонорар е в
минималния размер, предвиден в приложимата към датата на сключване на договора за
правна защита редакция на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното, общият размер на дължимите от
ответника разноски възлиза на 710 лв.
С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „ИАМ” АД, с ...., със седалище в
град С-ИЯ и адрес на управление: бул. „Д.Н.” №.... „С.Ц.”, ЕТ. .., ОФИС ...., да заплати
на К. Я. Д., с ЕГН **********, с адрес: град С-ИЯ, ж.к. „ЗОНА ...., № ...., ВХ. .... сума в
размер на 781,20 лв., представляваща недължимо платена сума – неустойка по чл. 4,
ал. 2 от договор за паричен заем № .../.... г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ИАМ” АД, с ...., със седалище в град
С-ИЯ и адрес на управление: бул. „Д.Н.” №.... „С.Ц.”, ЕТ. .., ОФИС ...., да заплати на К.
Я. Д., с ЕГН **********, с адрес: град С-ИЯ, ж.к. „ЗОНА ...., № ...., ВХ. .... сума в
размер на 710 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4