Решение по дело №86/2021 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

№ 88

гр. Разград, 14.06.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

с участието на секретаря Пламена Михайлова, като разгледа адм. дело № 86 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 27, ал. 7 ЗПЗП във вр. с чл. 166, ал. 3 ДОПК.

Постъпила е жалба от „Народно читалище „Съзнание-1891“ – гр. Исперих против Акт за установяване на публично държавно вземане № 40/3/3211323/3/01/04/04 от 25.01.2021 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 23 795,52 лв.  В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е издаден при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК.  Иска се да бъде отменен с присъждане на разноските по делото.

Ответникът счита жалбата за неоснователна и моли оспорването да бъде отхвърлено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2014 г. между ДФ „Земеделие“, Сдружение „Местна инициативна група - Исперих“ и Народно Читалище „Съзнание 1891“ - Исперих е сключен Договор № 40/3/3211323/2014 за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 година, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. По силата на договора Фондът предоставя на ползвателя Народно Читалище „Съзнание 1891“ - Исперих безвъзмездна финансова помощ, представляваща 100% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на  проект с ИД № 40/3/3211323 от 31.03.2014 г. Фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него, Наредба № 23 от 18.12.2009 г. и Наредба № 25 от 29.07.2008 г.

Проектът е „Подобряване сградата на Читалище „Съзнание 1891“ – Исперих, с цел утвърждаване на институцията като културен център на общността - етап 1“ и предвижда дейности по рехабилитация, ремонт и подобряване експлоатационните и естетически качества на съществуващата сграда, както и мерки за повишаване на енергийната ефективност – разкриване на покрива, подмяна на керемиди, капаци, обшивка с ламарина на улами, топлоизолация с последващо боядисване на фасадата и възстановяване на релефните елементи, подобряване на втория етаж – подмяна на прозорци, врати, освежаване на помещенията, подновяване на настилки и облицовки на санитарно помещение, освежаване на входното фоайе на първия етаж, почистване на стъпала и настилки.

В т. 4.17 от договор № 40/3/3211323/2014 е предвидено, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с изискванията съгласно Приложение 2 към договора и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи.

В т. 4.25, буква „а“ е посочено, че в срок от 5 години от сключването на договора ползвателят е длъжен да използва придобитите въз основа на  одобрения проект активи по предназначение.

Съгласно т. 15 от Приложение 2 към договора ползвателят се задължава да използва и без предварително уведомяване и получаване на съгласие от Фонда да не се отклонява от одобрените и предоставени от Фонда техническа спецификация и/или количествени сметки и количествено-стойностни сметки, приложение към и неразделна част от договора.

С удостоверение № 22/15.10.2015 г. строежът е бил въведен в експлоатация.

На 05.11.2015 г. страните са подписали анекс към договор № 40/3/3211323 от 04.08.2014 г., с който са изменени част от първоначалните условия, като е предвиден размер на първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ от 79 318,40 лв. съобразно одобрената количествено- стойностна сметка, неразделна част от анекса.

При посещение на място, извършено през перирода 27.10.2015 г. – 06.11.2015 г. било установено, че инвестицията е извършена, функционира по предназначение и местоположението съответства на одобрения проект.

Жалбоподателят подал заявка за окончателно плащане УИН 40/3/321/1323/301, в която декларирал, че проектът не генерира приходи. Същевременно в приложените отчети за приходи и разходи са били посочени приходи. Поради това с Уведомително писмо № 116/3/021 от , изх. № 01-2600/8667 от 08.12.2015 г., от ДФЗ – РА било изискано обяснение, подкрепено с документи, че декларираните приходи не включват приходи от субсидираната инвестиция.

С придружително писмо вх. № 01-2600/8667 от 11.12.2015 г. жалбоподателят отговорил, че нетните приходи на организацията се формират от наем на земеделска земя, субсидия за еко пасища и от събрани такси от музикална и балетна школи. Пояснил, че обект на инвестицията е старата сграда на читалището, находяща се на ул. „Васил Левски“ № 70, в която от 2010 г. не се извършва никаква читалищна дейност. След приключване на строително-монтажните работи по проекта сградата ще се използва за дейността на самодейните състави и групи към читалището, от която не се генерират приходи. Представена е декларация от председателя на читалището, че нетните приходи за периода 01.01.2015 г. – 12.10.2015 г. са от наеми на земеделска земя в размер на 3130 лв., субсидия за еко пасища в размер на 1831,33 лв. и от събрани такси от школи в размер на 7360 лв. Приложена е и счетоводна справка, удостоверяваща същите приходи на читалището към 12.10.2015 г.

Въз основа на заявката за плащане и приложените към нея документи Фондът изплатил финансова помощ в размер на 100% от разходите, или 79 318,40 лв.

През периода 12.12.2018 г. - 17.12.2018 г. била извършена проверка на място след плащане, разпоредена от началника на отдел „Регионален технически инспекторат“ – Разград със Заповед № 371310 от 10.12.2018 г. При проверката е установено, че в читалището, което е обект на инвестицията, има отдадено помещение под наем. Представен е договор за наем от 30.01.2009 г., сключен със С. Д., за временно и възмездно ползване на  помещение от 24 кв.м., находящо се в старата сграда на читалището, при наемна цена в размер на 150 лв. на месец. Представено е и споразумение от 16.10.2017 г. за прекратяване на този договор, като на същата дата е бил сключен договор за наем на зала в НЧ „Съзнание 1891“ - гр. Исперих с наемна цена 180 лв. Приложено е и банково извлечение за приходите от наем.

При проверката на място са били установени и несъответствия в количествата на част от финансираните активи, както следва:

 

Резултатите от проверката са отразени в контролен лист от 17.12.2018 г., който е бил подписан от ползвателя без забележки.

Горните констатации са съобщени на жалбоподателя с Уведомително писмо за отстраняване на нередовности след екс-пост проверка изх.№ 01-2600/829 от 22.02.2019 г., като му е предоставена възможност да даде обяснения и да представи доказателства.

С писмо вх.№ 01-2600/829 от 27.03.2019 г. са представени обяснения от изпълнителя на строително-ремонтните работи „Стил Пашев и син“ ООД, който изяснява, че при демонтажа на старите облицовки се натъкнали на счупена греда на тавана на репетиционната зала и съгласно приложената заповед № 1 /без дата/ на проектанта-конструктор тя била подменена с нова стоманобетонова. При подготовката на стените за шпакловане било установено, че старата мазилка е изпълнена с глинен разтвор, върху която не било възможно извършването на предвидените бояджийски работи и съгласно заповед № 2/08.10.2015 г. на проектанта – архитект изпълнението било извършено с облицовка от гипскартон. Представена е заменителна количествено-стойностна сметка, съгласувана с възложителя, в която е отразена стойността на отпадналите СМР – 7920,88 лв. и стойността на допълнителните СМР – 10 070,33 лв. Относно предоставеното под наем помещение е дадено обяснение, че ремонтът му не е извършван по проекта, а по стопански начин с договор за извършване на ремонтни дейности с личен труд от 01.06.2016 г.

C писмо c изх. № 01-2600/6701 от 04.11.2019 г. ДФ „Земеделие” е уведомил жалбоподателя, че открива производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане поради установеното неспазване на разпоредбите на т. 4.17, т. 4.25, буква „а“ и т. 15 от Приложение 2 към договор № 40/3/3211323 от 04.08.2014 г., което представлява и нарушение по чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. и чл. 45, ал. 1, т. 1 от Наредба № 25 от 29.07.2008 г. В писмото са описани подробно установени факти, посочени са нарушените нормативни изисквания и неизпълнените задължения по договора. Изчислена е стойността на липсващите активи - 3217,08 лв. с ДДС и е определена сумата 22 830,40 лв., която е разликата между изплатената финансова помощ в размер на 100% от разходите и допустимата финансова помощ в размер на 70% за проекти, които генерират приходи, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 25 от 29.07.2008 г. В последващо писмо изх. № 01-2600/6701 от 16.01.2020 г. е уточнено, че общият размер на задължението е  23 795,52 лв. и за тази сума ще бъде издаден АУПДВ.

В предоставения му 14-дневен срок жалбоподателят възразил, че извършените дейности съответстват на целите на проекта и на мярка 321 от ПРСР. Извършената реконструкция на сградата не е приходоносна, а ремонтните дейности в отдаденото под наем помещение са за сметка на читалището.

С оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № 40/3/3211323/3/01/04/04 от 25.01.2021 г. са определени за възстановяване две суми: сумата 3217 лв., представляваща стойността на липсващите активи, и сумата 23 795,52 лв., представляваща разликата от 30% между получената помощ и допустимите разходи. Административният орган е възпроизвел установените факти и съображенията, изложени в писмо c изх. № 01-2600/6701 от 04.11.2019 г. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя и ги е счел за неоснователни. Взел е предвид, че представените от жалбоподателя доказателства не са били приложени към заявката за плащане, въпреки че са били изготвени преди датата на подаването й. Отчел е, че с писмо вх.№ 01-2600/179 от 19.10.2015 г. е подадено искане за сключване на анекс и впоследствие е подписан Анекс 2 на 05.11.2015 г. като неразделна част към него е „Одобрена количествено-стойностна сметка“, в която заложените количества и видове дейности не съответстват на представената „Заменителна количествено - стойностна сметка“. В представените към заявката за плащане КСС и 2 бр. протоколи /акт Обр. 19/ от 12.10.2015 г. за извършени СМР, изпълнените дейности и количества съответстват на одобрените в Анекс 2 от 05.11.2015 г. и въз основа на тях е извършено плащането в размер на 79 318,40 лв. Ползвателят не е подавал писмено уведомление до Фонда за настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на договора. Органът е отбелязал, че още при подаване на заявление за подпомагане № 40/3/3211323 от 24.02.2014 г. ползвателят собственоръчно е декларирал, че проектът, с който кандидатства, не генерира приходи и е в обществен интерес. Именно поради тази причина одобреното финансиране по договора е в размер на 100% от общите допустими разходи.

Предвид горното и на основание чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 3 и 7 ЗПЗП; чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9, чл. 165 и чл. 166 ДОПК; чл. 59, ал.1 и ал. 2 АПК, т. 8.1, изр. 1, предл. 1 във вр. с изр.2, т. 4.17. т. 4.24, т. 4.25 б. „а" и т. 15 от приложение № 2 от Договор 40/3/3211323 от 04.08.2014 г.  във вр. с т. 1 и т. 9.4 от същия договор; чл. 55, ал.1, т. 1, чл. 59, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 4 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г.; чл. 45, ал. 1, т. 1, чл. 48, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 4 от Наредба № 25 от 29.07.2008 г. във вр. с чл. 7, ал. 1 и ал. 2, както и § 1, т. 36 от ДР на същата и в съответствие с т. 2 и т. 24 от приложение към раздел I „Общи положения“ от обнародваните в брой 69 от 30.08.2019 г. на Държавен вестник „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 , ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. и чл. 3, ал. 1 от Правилата е определен окончателният размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ от 23 795,52 лв.

Актът е връчен на жалбоподателя на 27.01.2021 г., а жалбата срещу него е изпратена на 10.02.2021 г.

По делото е разпитана св. С. Д., която дава показания, че е наемател на читалището от края на 2008 г. до настоящия момент, и плаща ежемесечен наем. До 2017 г. е ползвала помещение, което се намира в старата сграда на читалището, на първия етаж, в ляво от главния вход. За своя сметка подменила дограмите, прекарала водопровод, пребоядисала. След ремонта на втория етаж и на покрива имало авария, при която кантората й била наводнена. Това наложило да бъде преместена в друго помещение в същата сграда, което до 2015 г. било адвокатска кантора на адв. К. и било отремонтирано през 2016 г., след приключване на ремонта на покрива и втория етаж през 2014 г. – 2015 г. Като член на съвета на читалищното настоятелство св. Д. е участвала в обсъждането на решението ремонтните дейности по първия етаж да бъдат извършени на стопански начала за сметка на читалището, тъй като чрез Фонда процедурата била много тромава и отпусканата безвъзмездна финансова помощ била недостатъчна.

Разпитан е св. Б. А., на когото през месец февруари 2016 г. по граждански договор му бил възложен ремонта на адвокатската кантора, в която е била преместена адв. Д. С негов колега почистили мазето под помещението, укрепили пода, сменили греда,  направили канализация и ел. инсталация, ново дюшеме на пода, шпакловка, боядисване, санитарна част. Същата година продължили с ремонт на съседната изложбена зала. Впоследствие св. А. изкърпил и боядисал фасадата на първия етаж, до нивото на пода на втория етаж. Имало орнаменти, които боядисал със същата боя като на втория етаж.

Според св. Н. П., представляващ изпълнителя на СМР „Стил Пашев и син“ ООД, започнали с ремонт на покривната конструкция. Разкрили тавана на игралната зала на втория етаж, при което установили, че носещата греда е изгнила. Уведомили проектанта-конструктор и по негово предписание била изпълнена стоманобетонова греда с колони. Това не било включено в проекта. Гредата била включена в количествената сметка. След това разпокрили целия покрив и частично подменили керемидите. После започнали да правят вътрешните работи на втория етаж– гипсокартони по стени в малката зала и фоайето, окачени тавани, луминесцентни осветления, подмяна на дограми, шпакловка, боядисване, ел. инсталация. Не били изпълнени част от дейностите по ел. инсталацията, като средствата, предвидени за тези дейности, били пренасочени към покрива. На първия етаж в изложбената зала направили шпакловка и боя, ремонтирали и билетната каса. По фасадата на сградата нищо не били правили. Не са извършвали ремонт нито на адвокатската кантора на първия етаж, нито на бившата кантора на адв. К. После видял колеги, които боядисвали. Управителят на читалището бил запознат с всички ремонтни дейности и с промените. Имал намерение да кандидатства за втори етап, за да се продължи ремонта, но не било реализирано.

В подкрепа на твърдението си, че ремонтни дейности в старата сграда на читалището са били извършени по стопански начин, жалбоподателят представя 26 бр. фактури за закупени строителни материали през периода от месец февруари 2016 г. до месец януари 2018 г., и 8 броя граждански договори с лицата, извършвали ремонтните дейности.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Изхожда от активно легитимирано лице с правен интерес от оспорването, което е неблагоприятно засегнато от постановения индивидуален административен акт. Подадена е в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Следователно, оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган.

Актът е в предписаната от закона писмена форма, има съдържанието, изискуемо от чл. 59, ал. 2 АПК, и при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за наличие на процесуално нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. По смисъла на посочената разпоредба  абсолютна предпоставка за допустимост на административното производство е липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая не е издаван такъв акт. Първоначално е било образувано производство по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ за налагане на финансови корекции, което е било прекратено със Заповед № 03-РД/4076 от 30.09.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ във връзка с изменението на чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (Нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), което е наложило преминаване към друг вид производство. Тази заповед не съдържа произнасяне на органа по спорните права, съответно не засяга интересите на жалбоподателя и не създава задължения за него.

Не е налице процесуално нарушение и относно срока за произнасяне на административния орган. 14-дневният срок по чл. 57, ал. 1 АПК е неприложим. Касае се до специално производство, което не започва по искане на заинтересованото лице и е свързано със събирането и оценката на голям обем доказателства. Обезпечаването на правото на лично участие на ползвателя на помощта – уведомяването му, предоставянето на  възможност за възражения и доказателства изисква по-продължително време. Наред с това, срокът по чл. 57, ал. 1 АПК не е преклузивен и пропускането му не нарушава правото на защита на страните, съответно не се отразява върху законосъобразността на издадения акт.

Оспореният АУПДВ не противоречи на материалноправните разпоредби. Доказани са основания за установяване на публичното вземане.

Отношенията между страните се регулират от разпоредбите на Наредба № 25 от 29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., и на Договор № 40/3/3211323/2014 за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ от ПРСР 2007 – 2013 г.

Подпомагането на проекти от вида на разглеждания се осъществява при строго спазване на нормативните и договорните условия, в това число относно целевото използване на инвестицията. Безвъзмездната финансова помощ се отпуска за изпълнение на конкретен одобрен проект и за извършване на конкретни дейности, посочени в подробна количествена сметка за строително-монтажните работи. Съгласно т. 4.17 от договор № 40/3/3211323/2014 ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с изискванията съгласно Приложение 2 към договора и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а съгласно т. 15 от Приложение 2 е длъжен да не се отклонява от одобрената КСС без предварително уведомяване и получаване на съгласие от Фонда. Доказано е по делото, че жалбоподателят се е отклонил от одобрената количествено-стойностна сметка. Част от посочените в нея материали на обща стойност 3217 лв. не са били вложени в строителството. Установено е, че средствата са били пренасочени за ремонта на покрива, като Фондът не е бил уведомен и не е дал съгласие за това. А съгласно чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. в случай че получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях.

Неоснователно е позоваването на чл. 23, ал. 1, б. „б“ от Наредба № 25 от 29.07.2008 г., съгласно който допустими са непредвидени разходи в размер до 5 % от стойността на одобрените разходи. В § 1, т. 28 от Наредба № 25 е определено, че непредвидени са разходи, възникнали в резултат на работи и/или обстоятелства, които не е могло да бъдат предвидени при първоначалното проектиране. Същите водят до увеличаване на количествата, заложени предварително в количествено-стойностната сметка към проекта, и/или до нови строително-монтажни работи, за които са спазени условията за допустимост на разходите, предназначени за постигане на целите на проекта. В случаите на кандидати, които са възложители по чл. 7 и чл. 14а, ал. 3 и 4 ЗОП, новите строително-монтажни работи следва да бъдат възлагани по реда на чл. 90 ЗОП.

Анализът на горната разпоредба обосновава извод, че непредвидените разходи също подлежат на преценка за допустимост, която се извършва от Фонда. Затова в т. 4.24 от договора е предвидено задължение на ползвателя писмено да уведоми Фонда незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на договора. Жалбоподателят не е съобщил на Фонда за възникналата необходимост от допълнителните СМР. Не е представил заменителната КСС нито при подаване на заявката за плащане, нито при подписването на анекса от 05.11.2015 г. с одобрената КСС. А в представените протоколи /акт обр. 19/ са били посочени дейности и материали, съответстващи на одобрените с анекса.

Изчисляването на дължимата сума е извършено по Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 –2013 г. Съгласно т. 2 от приложението към раздел I „Общи положения“ от Правилата, на възстановяване подлежи размерът на финансовата помощ за активите, които не се използват по предназначение. Не се спори, че стойността на липсващите активи е 3217 лв.

Съдът намира, че е доказано и второто нарушение, констатирано от административния орган. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 25 от 29.07.2008 г. финансовата помощ е в размер сто процента от общите допустими разходи за проекти на общини и за проекти, подадени от кандидати - юридически лица с нестопанска цел, или читалища, които не генерират приходи и са в обществен интерес. Съгласно чл. 7, ал. 2 финансовата помощ е в размер на 70 % от общите допустими разходи за проекти извън случаите по ал. 1.

Понятието „генериращ приход“ е определено в § 1, т. 36 от ДР на същата наредба като всяка дейност, която включва инвестиция в инфраструктура, чието използване подлежи на такси, заплащани директно от ползвателите, или всяка дейност, която включва продажбата или отдаването под наем на земя, сгради или всяко друго предоставяне на услуги срещу заплащане. Жалбоподателят е предоставил за временно възмездно ползване помещение в сградата – обект на инвестицията и получава ежемесечен наем, което представлява генериране на приходи. Предвид представените от него писмени доказателства и ангажираните гласни такива съдът приема, че ремонтът на отдаденото под наем на св. Д. помещение не е бил извършен със средствата, отпуснати по договора. Но това помещение не е самостоятелен обект. То е елемент от сградата на читалището, конструктивно и функционално свързано с нея, а чрез инвестицията е подобрен покрива на сградата, който е обща част. При положение, че читалището генерира приходи от това помещение, респ. от проекта,  съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 25 от 29.07.2008 г. финансовата помощ следва да е в размер на 70 % от общите допустими разходи.

В т. 24 от приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. на възстановяване подлежи завишеният процент на финансовата помощ спрямо процента на финансова помощ, определен без наличие на неспазеното условие. Правилно ответникът е определил това задължение като разликата от 30% до размера на получената финансова помощ от 100%, равняваща се на 23 795,52 лв.

В чл. 3, ал. 1 от горните Правила е предвидено, че когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ.

При правилно приложение на горната разпоредба ответникът е установил  вземането в размера на по-голямото задължение - 23 795,52 лв.

Съдът намира, че АУПДВ съответства и на целта на закона -  средствата от ЕЗФРСР да бъдат разходвани при спазване на принципите на законност и добро финансово управление, включително като се предприемат действия за възстановяването им при неправомерно използване. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че е налице формално нарушение, от което не са настъпили вредни последици и материални щети, при което санкцията се явява крайно тежка. В случая не е осъществено административно нарушение, за да се преценяват смекчаващи отговорността обстоятелства, с оглед на които да се определя по-нисък размер на наказанието. Касае се до неизпълнение на императивни нормативни разпоредби и задължения по административен договор,  неизпълнението на които законът свързва с определени последици – възстановяването на неправомерно получена финансова помощ. Нейният размер също е нормативно определен и съдът не разполага с правомощие да го изменя.

Неоснователно е и оплакването за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Не се сочат факти, от които да се установява, че административният орган не е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Недобросъвестно е било поведението на жалбоподателя, който и при подаване на заявлението за подпомагане, и при подаване на заявлението за плащане е укрил генериращите приходи.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 24 НЗПП в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Народно читалище „Съзнание-1891“ – гр. Исперих против Акт за установяване на публично държавно вземане № 40/3/3211323/3/01/04/04 от 25.01.2021 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“

ОСЪЖДА „Народно читалище „Съзнание-1891“ – гр. Исперих да заплати на ДФ „Земеделие“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/