РЕШЕНИЕ
№ 741
гр. Перник, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720100536 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Р. СТ., чрез адв.
Ал. А., срещу „Водоснабдяване и канализация“ АД, с която се иска да се признае за
установено, че ищцaтa не дължи на ответното дружество поради погасяването им по
давност сумата 384,49 лева, представляваща остатък от главница на доставена,
отведена и пречистена вода за недвижим имот- апартамент № 12, находящ се в гр. П.,
ул. „Б.Г.“ бл. **, вх. *, за периода от 15.06.2011 г. до 20.12.2012 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК-
21.07.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена
изпълнителен лист от 13.08.2013 г. по ч. гр. д. № 3459/2013 г. по описа на Пернишки
районен съд, въз основа на който е образувано изп.д. № 1425/2013 г. по описа на ЧСИ
Ст. Б..
В исковата молба се твърди, че претендираните вземания са погасени по
давност, тъй като повече от 3 години взискателят по горепосоченото изпълнително
дело не е поискал извършване на изпълнителни действия, респективно не е внасял
съответните такси и разноски за извършването им. Ищецът счита, че за процесните
вземания е приложима кратката 3-годишна давност, тъй като същите са за периодични
плащания и лихви. Сочи, че последното надлежно извършено изпълнително действие е
извършено на 09.10.2013 г. с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата и давността е изтекла на 09.10.2016 г. или на 09.10.2018 г., ако се приеме, че
давността за вземанията е 5-годишна. Поради изложените съображения моли искът му
да бъде уважен и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“
ООД е подало отговор на исковата молба с вх. № 7291/14.04.2022 г./п.к. 08.04.2022 г./,
1
с който е оспорило исковите претенции като неоснователни. Признава, че
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че
след справка в отдел счетоводство на ответното дружество е установено, че на
23.01.2014 г. са погасени 200 лева от задълженията за главница по ч. гр. д. № 3459/2013
г. по описа на Пернишки районен съд, а на 28.03.2014 г.- 28 лева от задължението за
главница, като сумите са преведени чрез Общинска банка. Посочва, че след тази дата
не са предприети нови действия по принудително събиране, поради което ответникът
не е дал повод за завеждане на делото. Поддържа, че е предявен само един иск. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От писмените доказателства се установява, че в полза на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД въз основа на заповед № 3714/17.06.2013 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Р. Р. СТ. е издаден изпълнителен лист от
13.08.2013 г. по ч. гр. д. № 3459/2013 г. по описа на Пернишки районен съд за сумата в
размер на 531,05 лева - главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване
на отпадни води за периода от 15.06.2011 г. до 20.12.2012 г., сумата 56,44 лева – лихва
за забава за периода от 02.09.2011 г. до 31.05.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 531,05 лева, считано от датата на подаване на заявлението- 17.06.2013 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и 25 лева – държавна такса.
Видно от представено копие на молба с вх. № 9573/24.09.2013 г., подадена от
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, въз основа на същата и на основание
горепосочения изпълнителен лист от 13.08.2013 г. е образувано изп.д. № 1425/2013 г.
по описа на ЧСИ Ст. Б..
Като писмени доказателства по делото са приети запорно съобщение изх. №
14234/09.10.2013 г. и запорно съобщение изх. № 14235/09.10.2013 г., с които ЧСИ С. Б.
е наложил запор съответно върху получаваното от длъжника от „НИКИ-ЕВ“ ЕООД
трудово възнаграждение и всяко друго възнаграждение, получено за труд, както и
върху пенсията на Р. Р. СТ..
На 28.10.2013 г. Р. Р. СТ. е подала молба до ЧСИ С. Б. за вдигане на наложения
запор върху трудовото възнаграждение и за разрешаване да изплати дълга на
разсрочено плащане, като внасе по 100 лева на месец, което искане е уважено от ЧСИ
Б. с постановление от 25.11.2013 г.
Върху гърба на изпълнителния лист са извършени отбелазвания за извършени
плащания, както следва- сумата от 200 лева, платена на 23.01.2014 г. и сумата от 28
лева, платена на 27.03.2014 г. Тези суми са изплатени на взискателя, което се
потвърджава и от неговото признание, направено с отговора на исковата молба, което
съдът цени съгласно чл. 175 ГПК.
Със съобщение от 14.02.2022 г. ЧСИ Б. е уведомил ответникиа, че е прекратил
изп.д. № 1425/2013 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
2
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок. В случая ответникът не отрича, че
е образувано процесното изп. дело и че същото е прекратено поради перемция- чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК. Не твърди да е предприел действия след този момент, с които да е
прекъснал давността.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед
има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423
ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното
следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с
изтичането на петгодишен давностен срок.
Към 24.09.2013 г. - датата на образуване на производството по изп.д. №
1425/2013 г. по описа на ЧСИ Ст. Б., е действало ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно
което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията,
дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай
/в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/. До
постановяването на ТР давността е била спряна и от този момент е започнала да тече
новата 5-годишна давност за вземанията.
В случая ответникът не установи да е предприел действия след 09.10.2013 г.,
когато е наложен запорът върху трудовото възнаграждение и пенсията на ищцата, с
които да е прекъснал давността и на 09.10.2018 г. е изтекъл предвиденият в закона
петгодишен давностен срок за принудително събиране на вземането в размер на 384,49
лева, представляващо остатък от главницата, след погасяване на част от нея с
платените от ищцата по изпълнителното дело суми от 228 лева.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят направените съгласно представен списък по чл. 80 ГПК разноски в размер
на 351,41 лева, от които 50 лева- държавна такса, 300 лева- адвокатско възнаграждение
и 1,41 лева- такса за банков превод.
3
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй като
същото е съобразено с мимимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Р. СТ. , ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „Б.Г.” бл. 16, вх. В, ет. 4, ап. 12, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
Перник, ул. “Средец” № 11, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение сумата от 384,49 лева /триста осемдесет и четири лева и четиридесет и
девет стотинки/, представляваща остатък от главница на доставена, отведена и
пречистена вода за недвижим имот- апартамент № 12, находящ се в гр. П., ул. „Б.Г.“
бл. **, вх. *, за периода от 15.06.2011 г. до 20.12.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК- 21.07.2011 г.
до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена изпълнителен
лист от 13.08.2013 г. по ч. гр. д. № 3459/2013 г. по описа на Пернишки районен съд, въз
основа на който е образувано изп.д. № 1425/2013 г. по описа на ЧСИ Ст. Б..
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11, ДА ЗАПЛАТИ на Р.
Р. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Б.Г.” бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 351,41 лева /триста петдесет и един
лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4