№ 3203
гр. София, 22.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110168405 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 04.01.2022 г. и молба от
24.10.2023 г., подадена от „ТБ“ ЕАД срещу Р. Ц. В..
От ответницата в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор.
По направените доказателствени искания:
Представените от ищеца документи са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на правния спор, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
Следва да се уважи искането за прилагане към настоящото дело на ч.гр.д. №
........... г. по описа на Софийски районен съд, ......... състав.
Доказателственото искане на ищеца за назначаване на съдебна -счетоводна
експертиза не отговаря на законоустановените изисквания в чл. 156, ал. 4 ГПК, поради
което на същия следва да бъдат дадени указания за поставянето на конкретни задачи на
експертизата.
Искането на ответника за задължаване на ищеца за представянето на приложените
към исковата молба договори в оригинал следва да бъде уважено с оглед оспорването
на твърденията на ищеца относно наличието на облигационни правоотношения, както
и автентичността на процесните договори.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
1
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № ........... г. по описа на Софийски
районен съд, ......... състав.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно -
счетоводна експертиза за първото по делото съдебно заседание, като УКАЗВА на
ищеца, че същото не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 4 ГПК, поради което
следва да посочи задачите на поисканата експертизата и да формулира конкретни
въпроси към вещото лице с писмена молба, с препис за насрещната страна, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 193 ГПК, ищеца в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба, с препис на ответника, да заяви дали ще се ползва от
посочените в исковата молба договори за мобилни услуги и договор за лизинг, КАТО
МУ УКАЗВА в случай че ще се ползва от тях, в същия срок да представи същите в
оригинал.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 21.03.2024 г. от 10:00 часа, за което да
се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение, като на ищеца
да се връчи и препис от писмения отговор на ответника, а на ответника – препис от
депозираната молба-уточнение от 24.10.2023 г.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно
наличието на облигационни правоотношения с ответницата с оглед сключени: 1)
Договор за мобилни услуги № ......... г., съгласно който на клиента са предоставени
мобилен телефонен номер ......, със стандартна месечна абонаментна такса 26.99 лв. с
вкл. ДДС и мобилен телефонен апарат ......... .........; 2) Договор за мобилни услуги №
...... г., съгласно койот на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ......., като
за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер
на 21.99 лв. с вкл. ДДС; 3) Договор за лизинг от 02.07.2019 г., съгласно който на
клиента е предоставен мобилно устройство .......... 2.1 ........, за който
лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 4.99 лв. с вкл. ДДС, за които е предвидено че се фактурират заедно
с месечните такси за ползваните услуги през съответния отчетен период. Излага
доводи, че ответницата не е изплатила дължимите такси за предоставените услуги,
начислени за периода от месец юли 2019 г. до месец ноември 2019 г., обективирани във
фактура № **********/25.07.2019 г., фактура № ........ г., фактура № ......... г. и фактура
№ ............. г. Твърди, че след предсрочното прекратяване на договорните отношения по
вина на ответницата, поради изпадането й в забава за плащане на цената за
използваните услуги, за дружеството е налице правен интерес да претендира
заплащането на неустойка, предвидена в съдържанието на т. 11 от процесните
договори. Сочи, че стойността на уговорената неустойка не надвишава сбора на три
стандартни месечни абонаментни такси за съответните номера без начислено ДДС.
Поддържа, че общата стойност на непогасените задължения от ищцата възлиза на
774,69 лева, формирана както следва: 1) задълженията по договор за мобилни услуги
№ ......... г. са в общ размер на 308,92 лева, от които 74,02 лева – такси за използвани
услуги в периода 25.06.2019 г. – 24.09.2019 г. и неустойка в размер на 234,90 лева; 2)
задълженията по договор за мобилни услуги № ...... г. са общ размер на 351 лева, от
които 118,92 лв. – такси за използваните услуги за периода 25.06.2019-24.09.2019 г. и
неустойка в размер на 232,08 лева; 3) задълженията по договор за лизинг от 02.07.2019
г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство .......... 2.1 ........, са в общ
размер на 114,77 лева, от които14,97 лева – лизингови вноски за периода 25.06.2019 г.
2
– 24.09.2019 г., както и 99,80 лева – предсрочно изискуеми лизингови вноски в размер
на 99,80 лева. Твърди, че по отношение на процесните вземания разполага с издадена в
негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ........... г. по описа на
СРС, ......... с-в, срещу която ответницата е възразила. В тази връзка, моли съда да
признае за установено, че ответницата му дължи изплащането на процесните
изискуеми вземания, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 07.04.2021 г. до окончателното изплащане на дълга.
Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по чл. 131 ГПК ответника е депозирал писмен
отговор, в който е заявено становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца и предоставянето на мобилни
услуги от същия на посочената стойност. Оспорва твърдението на ищеца за
предоставени в нейна полза мобилни устройства. Оспорва автентичността на
представените от ищеца договори. Излага доводи, че претендираните лизингови
вноски представляват прикрита неустойка. Твърди нищожност на клаузата за
неустойка, представляваща стойността на дължимите лизингови вноски до края на
срока на договора, поради противоречието й с добрите нрави. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания. Съобразно
изложеното е направено искане съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни. Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По исковете с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже по делото кумулативното наличие на следните
обстоятелства: 1) наличието на валидно облигационно правоотношение с ответницата
по договори за предоставяне на мобилни услуги № .......... г. и № ............ г. с параметри,
посочените в исковата молба ; 2) предоставени на ответницата далекосъобщителни
услуги в твърдения обем на претендираната стойност.
По предявените искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1)
валидно уговорени неустоечни клаузи в горепосочените договори със съдържание,
посоченото в исковата молба; 2) осъществяване на предпоставките за начисляване на
претендираните неустойки.
По исковете с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ в тежест на
ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1) наличието на валидно сключен договор
за лизинг на мобилно устройство от 02.07.2019 г. с параметри, посочените в исковата
молба; 2) предоставянето на предмета на договора за лизинг на ответницата; 3) ищецът
да е упражнил надлежно правото си да развали договора, поради виновно
неизпълнение от страна на ответницата.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да доказаже, че е
погасила процесните вземания или правоизключващите и правопогасяващи факти,
посочени в писмения отговор, включително, че не е подписвала процесните договори.
По релевираното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да докаже наличието на факти, които имат за последица спирането
3
или прекъсването на давността.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:
Липсват права и обстоятелства, които съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК да обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4