Решение по дело №625/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Р. В. В., [ЕГН], от гр. Пловдив, [жк], ***, чрез адв. П., против заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 24-0444-000043 от 07.03.2024 г. на началник сектор в 05 РУ към ОД на МВР - Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят твърди, че издадената заповед е необоснована и незаконосъобразна. Възразява, че заповедта страда от липса на мотиви, като в нея не са изложени фактически основания, обосноваващи прилагането ѝ. Счита, че в случая в заповедта липсват мотиви, тъй като не са посочени обстоятелствата кога и въз основа на кои санкционни актове – наказателни постановления, са отнети всички контролни точки на водача К. В.. В този смисъл се позовава и на съдебна практика. Счита, че без наличие на фактически констатации кога, колко точки са отнети и въз основа на какъв акт, не би могло да се провери дали изводите на административния орган са правилни. В приложена писмена защита излага и съображения, че водачът е имал не 26, а 39 контролни точки, позовавайки се на нормата на чл.2, ал.3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2020 г. На посочените основания иска отмяна на заповедта.

Ответният административен орган оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваната заповед бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, Четиринадесети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане, тъй като е подадена от активно легитимирана страна, при наличие на правен интерес срещу годен за обжалване административен акт и в преклузивния срок за неговото обжалване.

С оспорваната заповед е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца“ на Р. В. В., в качеството му на собственик на моторно превозно средство „Мерцедес Е 270“ с регистрационен № [рег. номер], за това че същият е допуснал управлението на собствения си автомобил от водач – К. Р. В., който е загубил правото да управлява МПС по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Като правно основание за издаването на оспорваната заповед, административният орган е посочил разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП.

За да приложи тази принудителна административна мярка, ответният орган е констатирал, че на 07.03.2024 в 02:08 ч., в гр. Пловдив на [улица]К. В. управлява лек автомобил Мерцедес с регистрационен номер № [рег. номер], собственост на Р. В., в посока Асеновградско шосе, след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП.

По същото административно наказателно производство е постъпила справка за лице – АИС „Български документи за самоличност“ от 22.03.2024 г., в която е описано, че след извършена справка в АИС АНД - МВР, водачът К. В. е управлявал посоченото МПС след като е загубил правоспособност поради отнемане на всички контролни точки. От предоставена справка за нарушител/водач става ясно, че във връзка със съставени актове за извършени нарушения по ЗДвП през 2023г. и издадени въз основа на тях влезли в сила наказателни постановления, са отнети на лицето К. В. общо 26 бр. контролни точки, с посочени общо 3 броя НП. Формиран е извод, че К. В. управлява горепосоченото МПС, след като е загубил правоспособност, поради отнемане на всички контролни точки.

За нарушението е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 714934/07.03.2024 г. от старши полицай при ОДМВР Пловдив, РУ 05, с който са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели на МПС. В АУАН е посочено, че водачът на МПС е нарушил разпоредбите на чл.150 от ЗДвП.

На първо място съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква „а” и т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В хода на настоящото производство е представена заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, с която са оправомощени длъжностните лица от ОДМВР – Пловдив, които могат с мотивирана заповед да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, ал. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, в т. ч. началниците на сектори в РУ, какъвто е издателят на процесния административен акт. Следователно административният акт е бил издаден при наличие на материална компетентност от страна на автора му.

Относно материалната законосъобразност на издадената заповед, съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се постановява принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. От своя страна разпоредбата на чл.157, ал.4 ЗДвП създава задължение за водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност, да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

От представените с административната преписка доказателства се установява, че на водача К. В. са издадени четири фиша за нарушение на ЗДвП и три наказателни постановления. Няма спор, че с последните на лицето да отнемани контролни точки, видно от приложената официална справка, изготвена от ответника за издадени наказателни постановления.

В производството по проверка на законосъобразността на наложената принудителна мярка е съществен въпросът за надлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията и съответно отнетите контролни точки. Когато актът не е връчен по установения от закона ред, се презюмира, че не е съобщен на адресата. Поради това само когато законовите изисквания са спазени, ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Действията по връчването се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им.

В случая съдът е изискал служебно издадените наказателни постановления с данни за връчването им, като от същите се установява, че и трит НП са връчени на една и съща дата – 14.02.2024 г. на майката на водача К. В. – Ф. В.. Няма данни тези НП са да били обжалвани, нито се твърди подобно обстоятелство, а от данните по справката същите са влезли в сила. Така с НП № 23-0435-000333 от 22.09.2023 г. на началника на Второ РУ ОД на МВР – Пловдив са отнети общо 8 контролни точки; с НП № 23-0432-001572 от 25.09.2023 г. на началника на Първо РУ ОД на МВР – Пловдив са отнети общо 8 контролни точки; с НП № 23-1030-005299 от 24.10.2023 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР – Пловдив са отнети общо 10 контролни точки. С други думи установява се, че на на водача общо са били отнети 26 контролни точки към датата на соченото нарушение 07.03.2024 г., за което е съставен АУАН и издадена процесната ЗППАМ.

Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство. От предоставената справка за нарушител/водач става ясно, че К. Р. В. е разполагал с 26 контролни точки при първоначално придобиване и издаване на СУМПС.

Съгласно чл.157, ал.3 ЗДвП Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл.2, ал.2 и ал.3 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП. След придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство притежателят на свидетелството за управление на моторно превозно средство получава допълнително 13 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП. Според ал.4 на сочената норма, стажът по ал. 2 се определя съгласно чл. 154а от ЗДвП. Според чл. 154а от ЗДвП Стажът като водачи се зачита от датата на връчване на свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория, която е необходима за придобиване на по-висока категория. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.

Видно от представената Справка за лице – АИС „Български документи за самоличност“ – л.63 /гръб/ на водачът К. Р. В. е издадено свидетелство за правоуправление на дата 16.11.2020 г., като същият му е връчен на 17.11.2020 г. поради това, въз основа на горните разпоредби към дата 17.11.2022 г. водачът е получил още 13 контролни точки след придобиване на 24 месеца стаж като водач на МПС.

Съгласно чл. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата е 39.

Според чл. 3 от цитираната наредба контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. При налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.

Както се посочи за законосъобразността на издадената ЗППАМ в случая има значение правоспособността на водача, тъй като обжалваната ЗППАМ се обосновава от фактическа страна с отнемането на всички контролни точки на водача. Въз основа на изложеното съдът намира, че в случая не са доказани фактическите предпоставки, с които нормата на чл. 171, ал. 4 във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП свързва настъпването на конкретните правни последици, а именно отнемане на СУМПС, тъй като от събраните доказателства се установи, че на водача К. В. към дата 07.03.2024 г. остават още 13 контролни точки.Така констатираните обстоятелства се явяват несъответни на изводите на административния орган, че на К. Р. В. са отнети всички контролни точки и към момента на проверката е с нула налични контролни точки, поради което е загуби правото си да управлява МПС.

Съответно следва да се приеме, че с представените по делото наказателни постановления се удостоверява отнемане от водача К. В. на 26 контролни точки, а не на 39, каквито би следвало да притежава.

Според регламентираната в чл. 170, ал. 1 от АПК тежест на доказване в процеса, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в издадения от него административен акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването м, като тази тежест на доказване на посочените обстоятелства е на административния орган, указана му още с насрочване на делото. В тази връзка съдът приема, че в случая ответникът не доказва по несъмнен начин обстоятелството относно отнемането на всички 39 контролни точки на водача, а с това и наличието на фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ.

След като към момента на издаването на акта не са били налице предпоставките на чл. 171, т.4 от ЗДвП във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, издадената на това основание заповед следва да бъде отменена като материално незаконосъобразна и постановена при съществено нарушаване на административно-производствените правила, тъй като в същата не са посочени по несъмнен начин фактическите основания, въз основа на които органът е направил изводите си.

При това положение, съдът намира жалбата за основателна, а издадената заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, предвид изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лева. Направеното възражение за прекомерност на разноските е неоснователно, тъй като на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следващото се минимално възнаграждение е в размер равен на претендирания.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалбата на Р. В. В., [ЕГН], от гр. Пловдив, [жк], ***, против заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 24-0444-000043 от 07.03.2024 г. на началник сектор в 05 РУ към ОД на МВР - Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на Р. В. В., [ЕГН], от гр. Пловдив, [жк], ***, сумата от 1 010 (хиляда и десет) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.