Решение по дело №526/2024 на Окръжен съд - Сливен

Мотиви
към Решение Рег. № 41 / 20.02.2025 по ЧНД № 526/2024г. на СлОС

Производството е по реда на чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА, във вр. с чл. 457, ал. 2 и сл.
от НПК.
Постъпило е предложение от окръжния прокурор на ОП - С. за произнасяне по
въпросите, свързани с изпълнение на присъда, постановена от съд на друга държава
срещу български гражданин. В тази връзка се предлага да бъде постановено решение
по приетата за изпълнение влязла в сила на 02.03.2019г. присъда № 488/2019 -
Reg.Gen. № 4174/216-R.G.N.R. № 3729/216 от 07.02.2019г. на Първоинстанционния съд
на Флоренция, с която по отношение на българската гражданка М. Р. Т., ЕГН:
**********, е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, като бъдат решени следните въпроси:
1. На кои текстове от Наказателния кодекс на Република България съответстват
извършените на 20.03.2016г. престъпления от осъдената М. Р. Т. в гр.Флоренция,
Република Италия и какво наказание следва да изтърпи.
2. При какъв режим следва да се изтърпи наложеното наказание лишаване от
свобода.
3. На основание чл.60 от ЗЕЕЗА да бъде приспаднато от наложеното на М. Р. Т.
наказание лишаване от свобода времето на предварителното й задържане в
Република България във връзка с Европейската заповед за арест, издадена от
Прокуратурата на Република Италия.
Към предложението са представени: Присъда № 488/2019 - Reg.Gen. № 4174/216-
R.G.N.R. № 3729/216, постановена на 07.02.2019г. от Първоинстанционния съд на
Флоренция, Република Италия, на италиански език и в превод на български език;
Европейска заповед за арест, издадена на 29.07.2021г. от Прокуратурата в
гр.Флоренция, Република Италия на италиански и в превод на български език;
Решение от 27.06.2024г. по ЧНД № 3424/24г. по описа на СГС; справка за съдимост на
М. Р. Т.; 2 бр. справки от НБД „Население“.
В с. з. пред Окръжния съд представителят на Окръжна прокуратура - С.
поддържа направеното предложение и моли същото да бъде уважено. Предлага, след
като съдът съобрази на кои текстове от българския наказателен закон съответстват
деянията на М. Т., за които е осъдена в Италия, а именно тези по чл.249 ал.1 от НК на
Република България и по чл.195 ал.1 т.4, вр. 20 ал.2, вр. ал.1 от НК на Република
България, да постанови решение по приетата за изпълнение присъда като реши
въпросите, свързани с наказателните текстове, съответстващи на извършеното от М. Т.
деяние в Италия, при какъв режим следва да изтърпи наложеното й наказание,
размерът на което, с оглед на обстоятелството, че не надвишава максималния срок на
наказанията лишаване от свобода, предвидени за съответните престъпления по НК на
Република България, не следвало да бъде редуциран. Предлага, след като реши тези
въпроси, съдът да приспаднете от наложеното на М. Т. наказание, времето на
предварителното й задържане в Република България, във връзка с постановената ЕЗА.
Упълномощеният от исканото лице Т. защитник - адв. М. моли предложението
на ОП – С. да бъде оставено без уважение. Твърди, че от изготвената справка от БДС
при ОДМВР Пазарджик относно издадените на М. Т. документи за самоличност с
посочване на имената й и срока на същите документи на валидност (вх. №
7154/18.11.2024г.), било видно, че към датата на влизане в сила на италианската
присъда М. Т. е имала л.к. № *********, издадена от ОДМВР Пазарджик на
28.11.2017г., валидна до 28.11.2027г., в която имената й били различни от посочените в
1

ЕЗА, съответно в документите, изпратени от Италия, а именно - М. Р. Т.. Тази справка
била направена от българските власти и нямало как да бъде категорично
доказателство, че присъдата на наказателния съд във Флоренция била постановена
именно по отношение на М. Р. Т., предвид липсата на посочване в изпратените
документи от италианските власти на трите имена на българската гражданка и
нейното ЕГН към датата на присъдата на съда във Флоренция, а именно 07.02.2019г.
Посочен бил само италиански идентификационен номер за лицето, какъвто номер в
Република България М. Т. нямала. Само италиански идентификационен номер и две
имена били посочени и в приложеното към настоящото производство Удостоверение
по чл.4 от Рамковото решение 2008/909 на Съвета относно прилагане на принципа за
взаимно признаване на съдебните решения по наказателни дела. Не били представени
доказателства относно това, дали италианската присъда била постановена в пълно
съответствие с условията на чл. 463 НПК и по – конкретно дали са спазени
принципите на ЕКЗПЧОС и основните принципи на българското наказателно-
процесуално право. Налице били доказателства, че с Постановление от 26.04.2016г. на
съдията по предварителното разследване Матео Дзанобини от съда във Флоренция
(лист 29 от настоящото дело), Т. била обявена за укриваща се и всички съобщения,
които я касаели, следвало да бъдат връчени на служебния защитник, ако е имала такъв,
тъй като в това отношение нямало данни в документите, изпратени от италианската
страна, нямало данни и за връчване на тези документи в документите, изпратени в
италианските власти. При създадената неяснота, най – вече относно съвпадението на
лицето, по отношение на което следва да се изпълни италианската присъда и
намиращата се в съдебната зала българската гражданка М. Р. Т., моли съдът да остави
без уважение предложението на ОП -С..
Вторият, упълномощен от исканото лице защитник също моли да бъде оставено
без уважение предложението на ОП – С. с основен аргумент за нарушено право на
защита на М. Т. по време на наказателното производство, проведено задочно срещу
нея в Република Италия. В тази насока акцентира на б. „к“ т.1 от приложеното по
делото и преведено на български език Удостоверение по чл.4 от Рамковото решение, в
което изрично било посочено, че осъденото лице не било изслушано, тъй като вече се е
намирало в изпълняващата държава, а именно Република България; на б. „и“ от
Удостоверението по чл.4, където било записано, че делото, било приключило с
присъда в нейно отсъствие. Твърди, че липсвали доказателства Т. да е била
уведомявана било лично, било чрез служебен защитник за датата и часа на съдебните
заседания по наказателното дело, за да й се осигури правото на лична защита в
наказателния процес, гарантирано както от ЕКЗПЧОС, така и от българския НПК.
Нямало и доказателства Т. да е била уведомявана по какъвто и да е начин за правото й
да обжалва присъдата на италианските власти в съответните срокове, съгласно НПК на
Република Италия. От съдържанието на Удостоверението по чл. 4 на Рамковото
решение било видно, че италианските власти били наясно къде се намира Т. и че тя
била в Република България и за италианската страна нямало никаква пречка да я
издири и да я призове от Република България, и поне да я уведомят за наличието на
наказателно производство срещу нея, което продължавало и по което се очаквало да
бъде постановена присъда, да й се разяснят правата. Дори при необходимост, съгласно
процесуалните разпоредби на италианския НПК, италианските власти са могли да
осигурят принудително участието й в производството в Република Италия, чрез
издаване на ЕЗА, но такава била издадена едва след влизане в сила на италианската
присъда и то значително по-късно - на 29.07.2021г.
Моли съда да съобрази и чл.15 ал.1 т.9 от Закона за признаване изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на
мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС), съгласно която
2

разпоредба на българския закон били налице основания за отказ от признаване и
изпълнение на чуждестранния съдебен акт в случаи като настоящия, по които
съдебния акт бил постановен в съдебен процес, при който осъденото лице не се било
явило лично. Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение, приложено по
настоящото дело, не съдържало изискуемата от българския закон информация за
спазване на правото на защита на М. Т. и по-конкретно нямало данни да е била
призована лично, да е била своевременно уведомена за датата и мястото на съдебния
процес и да е била официално информирана за това по друг начин, безспорно
доказващ уведомяването й за насрочения съдебен процес, както и за възможността да
бъде постановено решение в нейно отсъствие. Нямало данни в Удостоверението по
чл.4 на Т. да е била дадена възможност да си упълномощи лично защитник или такъв
да й е бил назначен от съда и такава защита действително да й е оказана. Нямало
данни осъдителното решение на първоинстанционния съд да й е било връчено лично и
да е била уведомена за правото на обжалване и за ново разглеждане на делото с нейно
участие, при което същото дело да може да бъде преразгледано по същество с
представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния съдебен
акт. Нямало данни Т. изрично да е заявила, че не оспорва решението на съда във
Флоренция и че не иска ново разглеждане или обжалване в предвидените в
италианския закон срокове, каквито са изискванията на българския закон чл.15 ал.1 т.9
б. а-в на ЗПИИСАННЛСМВЛС. Предвид изложените съображения моли съда да
приеме наличието на основанията за отказ от признаване и изпълнение по чл.15 ал.1
т.9 б.а-в на ЗПИИСАННЛСМВЛС на съдебното решение, постановено от издаващата
държава и да остави без уважение предложението на ОП С. за признаване
изпълнението на присъда № 488/2019г., постановена от първоинстанционния съд в гр.
Флоренция, Република Италия. Моли съда да се произнесе и по мярката за
неотклонение на Т., като я измени в по-лека такава, а именно Домашен арест, тъй като
изтекъл значителен период от време от задържането й във връзка с изпълнението на
присъдата на италианския съд.
В дадените й право на лична защита и на последна дума исканото лице М. Р. Т.
поддържа казаното от защитниците си; моли да не се признава решението на
италианския съд и да бъде изменена мярката й за неотклонение в по – лека.
С.ският окръжен съд след като се запозна с материалите по делото и съобрази
становищата на страните, намира за установено СЛЕДНОТО:
С влязла в сила на 02.03.2019г. присъда № 488/2019 - Reg.Gen. № 4174 /216-
R.G.N.R. № 3729/216, постановена на 07.02.2019г. от Първоинстанционния съд на
Флоренция, българската гражданка М. Р. Т., ЕГН: **********, родена на *******, с
постоянен и настоящ адрес: с. Мененкьово, общ. Белово, ул. „Тридесет и осма“ № 4, е
призната за виновна в извършването на две деяния, както следва:
- за престъпление по чл.110 от НК, чл.81 ал.2 от НК, чл.55 ал.9 от Законодателно
постановление 231/2007, съгласно законодателството на Република Италия, за това че
на 20.03.2016г. в гр.Флоренция, в съучастие с други лица и с цел извличане на полза е
използвала незаконно притежавана кредитна карта, издадена на името на Вирина
Анита Лакабра, на банкомат на банка „Инситуто ди кредито каса ла риспармио“ във
Флоренция, намираща се на бул. „Фратели Росели“, като изтеглила 70 евро;
- за престъпление по чл.110 от НК, чл.81 ал.2 от НК, чл.624 от НК, чл.625 т.2 и 4
от НК, съгласно законодателството на Република Италия, за това че на 20.03.2016г., в
гр.Флоренция, с цел печалба е откраднала портфейла на Вирина Анита Лакабра, в
който се е намирала кредитната й карта, като е налице квалифициращо обстоятелство -
взела го е с ловкост и измама от чантата й, възползвайки се от факта, че се е намирала
в автобус № 6.
3

С горепосочената присъда М. Р. Т. е била призната за виновна в извършването
на посочените две престъпления, за които й е наложено общо наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 700 евро.
Наказателното производство по отношение на нея е протекло и приключило в нейно
отсъствие, като е била защитавана от назначен й служебен защитник – адв. Елеонора
Леончини. Присъдата е влязла в сила на 02.03.2019г.
Настоящото производство по реда на чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА има за предмет
единствено привеждането в изпълнение на наказанието лишаване от свобода, а не и
другото, наложено на Т. с присъдата на чуждестранния съд наказание глоба в размер
на 700 евро.
В хода на производството по разглеждане на Европейската заповед за арест с
постановление на СГП от 29.05.2024г., М. Р. Т. е задържана под стража за срок до 72
часа от 19:00 часа на 29.05.2024г. до 19:00 часа на 31.05.2024г. С протоколно
определение от 31.05.2024г. по ЧНД № 3301/24г. на СГС, по отношение на същата е
взета мярка за неотклонение Задържане под стража и е преведена в арестните
помещения на НСлС.
С влязло в сила на 03.07.2024г. решение от 27.06.2024г. по ЧНД № 3424/2024г.,
СГС е отказал предаване на българската гражданка М. Р. Т. за изпълнение на ЕЗА №
SIEP/2019/29.07.2021г., издадена от прокуратурата на Република Италия в гр.
Флоренция, с която е поискано предаването на компетентните власти на Република
Италия на българската гражданка М. Р. Т. за изпълнение на наложеното с присъда №
488/2019 - Reg.Gen. № 4174/216-R.G.N.R. № 3729/216, постановена на 07.02.2019г. от
Първоинстанционния съд на Флоренция наказание лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца. Със същото решение СГС е приел е да се приведе в
изпълнение на основание чл. 44, ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, от
Прокуратурата на Република България наказанието лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца, наложено с присъда № 488/2019 - Reg.Gen. № 4174/216-
R.G.N.R. № 3729/216, постановена на 07.02.2019г. от Първоинстанционния съд на
Флоренция, влязла в сила на 02.03.2019г. и на основание чл. 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА по
отношение на Т. е взета мярка за неотклонение Задържане под стража, която да се
изпълнява до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на
наказанието лишаване от свобода. Понастоящем мярката за неотклонение се
изпълнява в Затвора - С..
От съдържанието на посочената по-горе присъда на Първоинстанционния съд
на Флоренция, Република Италия се установява, че:
-извършеното от Т. на 20.03.2016г. в гр. Флоренция престъпление по чл.110 от
НК, чл.81 ал.2 от НК, чл.55 ал.9 от Законодателно постановление 231/2007, съгласно
законодателството на Република Италия затова че, в съучастие с други лица и с цел
извличане на полза е използвала незаконно притежавана кредитна карта, издадена на
името на Вирина Анита Лакабра, на банкомат на банка „Инситуто ди кредито каса ла
риспармио“ във Флоренция, намираща се на бул. „Фратели Росели“, като изтеглила 70
евро, съответства на престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК на Република България
(както е приел и СГС в решението си от 27.06.2024г. по ЧНД № 3424/2024г. по описа
на същия съд).
-извършеното от Т. на 20.03.2016г. в гр. Флоренция престъпление по чл.110 от
НК, чл.81 ал.2 от НК, чл.624 от НК, чл.625 т.2 и 4 от НК, съгласно законодателството
на Република Италия за това, че с цел печалба е откраднала портфейла на Вирина
Анита Лакабра, в който се е намирала кредитната й карта, като е налице
квалифициращо обстоятелство - взела го е с ловкост и измама от чантата й,
възползвайки се от факта, че се е намирала в автобус № 6, съответства на
4

престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 3 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал 1 ал. 1 от НК (както е
приел и СГС в решението си от 27.06.2024г. по ЧНД № 3424/2024г. по описана същия
съд.
Наложеното на исканото лице Т. с присъдата на италианския съд общо
наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода не надвишава
максималния срок на наказанията лишаване от свобода, предвидени за съответните
престъпления в посочените по-горе норми от българския НК, с оглед на което не
следва да се редуцира размерът му.
Съдът намира, че така наложеното наказание следва да бъде изтърпяно на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС при първоначален общ режим, доколкото няма
основание да се прилага някой от другите режими, посочени в ЗИНЗС.
На основание чл. 457, ал. 5 от НПК от така определеното наказание съдът
приспадна времето, през което М. Р. Т. е била задържана, считано от 20.03.2016г. до
23.03.2016г. включително в Република Италия, а на основание чл. 60 от ЗЕЕЗА
приспадна времето, през което М. Р. Т. е била задържана в Република България във
връзка с Европейската заповед за арест, издадена от Прокуратурата на Република
Италия в гр. Флоренция, считано от 29.05.2024г. до привеждане в изпълнение на
наложеното наказание.
Съдът прецени направените в настоящото производство възражения от
защитниците на исканото лице Т. за неоснователни. Няма съмнение, че присъдата на
наказателния съд във Флоренция е постановена именно по отношение на исканото
лице М. Р. Т., ЕГН: **********. Действително името й в присъдата е М. В., родена на
20.01.1996г., но това е така, защото към момента на извършване на процесните деяния
и издирването на исканото лице Т. през 2016г., издаденият й документ за самоличност
– лична карта с № ********* от 07.07.2014г. (унищожен на 30.11.2017г. ) е издаден от
ОДМВР - Пазарджик на лице с имена М. Р. В. (видно от приложените две справки от
ОДМВР – Пазарджик). Относно аргументите за нарушено право на защита на М. Т. по
време на наказателното производство, проведено задочно срещу нея в Република
Италия, съдът следва да отбележи, че в рамките на настоящото съдебно производство
не разполага с правомощие да извършва преценка за законосъобразност на
проведената съдебна процедура/производство в искащата държава. Наказателното
производство в Република Италия по отношение на исканото лице е протекло и
приключило в нейно отсъствие, като видно от самата присъда, е била защитавана от
назначен й служебен защитник – адв. Елеонора Леончини. Следва да се има предвид,
че принципа за взаимното признаване се основава на взаимното доверие между
държавите-членки, стоящо в основата на сътрудничеството между тях и предполагащо
спазване на основните принципи на прилагането на закона, в т. ч. и принципа за
справедлив процес, гарантиран от КЗПЧОС.
Ръководен от изложеното съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

5

Номер на акта:	41
Дата:	20 февруари 2025 г. (в сила от 17 март 2025 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20242200200526
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	13 септември 2024 г.

Решение по дело №526/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите