РЕШЕНИЕ №
07.12.2020 год.
гр.Велинград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД на първи септември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
Като
разгледа докладваното от председателя ч. н. Дело № 171/2020г. по описа на съда
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
ал.1 от ЗАНН.
С жалба от 15.04.2020 г. „РЕЛАКС-ХД“ ЕООД с
ЕИК *********, адрес гр.Велинград, бул.“Хан Аспарух“ № 21 бл.Б, ет.1, ап.10,
чрез адв.С.Й.М., обжалва НП №13-002051 от
02.04.2020г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с молба
същото да бъде отменено като незаконосъобразно- издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения и липса на обективната страна на
административното деяние.
Твърди се, че е нарушена нормата на чл.40, ал.2 и
чл.43 от ЗАНН по отношение на съставянето и връчването на акта за нарушение.
Поддържа се, че описаното в НП деяние е несъставомерно
по посочения текст – чл.63, ал.2 от КТ, защото приетата квалификация не
отговаря на действителните фактически положения, отразени в АУАН и НП.
Алтернативно се моли санкцията да бъде определена в минимален размер. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, чрез юриск. Ш., намира, че са спазени всички изисквания при
издаване на НП, същото е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
С акт за установяване на
административно нарушение № 13-002051 от
24.02.2020 г. е констатирано, че на посочената в акта дата „РЕЛАКС - ХД"
ЕООД гр. Ракитово, ЕИК *********, в качеството си на работодател по смисъла на §.1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда, при извършена проверка на 24.01.2020г., около
12:00 часа в стопанисвания от него обект на контрол - дървообработващ цех,
намиращ се в гр.Ракитово, стопански двор, е допуснал до работа, като „общ
работник", лицето Я.С.С. с ЕГН **********, без
да му е връчено преди постъпването му на работа, копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от Кодекса на труда, за регистрация на сключения трудов договор,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Посочено е, че с лицето е сключен трудов договор №016/24.01.2020г., регистриран
в ТД на НАП на 24.01.2020 г., в 13:57:06 ч., видно от справка №
13388203003490/24.01.2020г., т.е. след посещението в обекта на контролния орган.
Посочено е още, че Я.С. е заварен в двора пред работното помещение да боядисва
с пистолет дървени детайли с работно /нефирмено облекло/. Нарушението е извършено на
24.01.2020г., в гр. Ракитово, където е заварен да престира
труд и констатирано при преглед на
фирмена документация в ДИТ Пазарджик-
нарушение по смисъла на чл.63, ал.2, вр.
с ал.1 от КТ.
Установява се, че в собственоръчно попълнена
и подписана декларация от Я.С., последният е декларирал работно място, работно
време, длъжност“ бояджия“ и трудово възнаграждение - „50лв. надник".
В срока за възражение такова е подадено от
страна на „РЕЛАКС-ХД“ ЕООД с ЕИК *********, чрез управителя на
дружеството.
Нарушението е възпроизведено по идентичен начин в НП. С
обжалваното НП, АНО е наложил на „РЕЛАКС-ХД“ ЕООД с ЕИК *********, административно
наказание –имуществена санкция в размер на 2000 лева.
От показанията на актосъставителя
С.Г. и на свидетеля по акта- С.А., се установява, че проверката е извършена на
24.01.2020г., в гр.Ракитово, в дърводелска работилница- цех на фирмата, преди
12 часа, като на обекта са заварени три лица, които полагали труд и саморъчно
попълнили декларации, едното от тях било със собствен бус
за дървен материал. От показанията на свидетелите става ясно, че след тази
проверка от дружеството са изискани документи, представени в Инспекция по труда
на 28.01.2020г., като е констатирано от тях, че едното от лицата, заварени на
място в цеха е назначено след извършената проверка, а именно лицето Я.С., а
другото е дългогодишен техен служител. Свидетелите сочат, че на място е
констатирано, че Я.С. е боядисвал с пистолет дървени елементи, като пред тях е
декларирал, че ще получи 50 лева надник за деня за
това, че помага с изпръскването на елементите. В момента на проверката не е изискван и представян трудов договор, а документите
са изискани с призовка в по- късен момент. Нарушението е установено след
преглед на документите, като актът е връчен на пълномощник.
От показанията на свидетеля Я.С. става ясно, че по
предварителна договорка с Х.П.отишъл в процесния цех
да помага, за което следвало да получи заплащане. Свидетелят отишъл преди обяд
и започнал да работи като тогава минала проверка. Твърди, че подписал трудов
договор, но не си спомня дали това се случило преди или след обяд, както и кога
му е връчено уведомление за това.
С оглед на горното съдът намира, че подадената въззивна жалба е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, като разгледана по съществото си,
същата е основателна, поради което с постановеното съдебно решение атакуваното
НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Съдът намира, че от събраните доказателства се
установява фактическа обстановка несъответстваща на правната квалификация на
нарушението и така установените от АНО факти не са подведени под приложимата
правна норма. В този смисъл незаконосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за нарушение, което не е извършил – по чл.63, ал.2 от КТ.
Санкционирането на лицето на осн.
чл. 63, ал. 2 КТ за това, че е допуснал до работа, без да му е предоставил
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 2 КТ, предполага да е налице подписан
трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено
уведомление до ТД на НАП. При липса на писмен трудов договор между страните,
работодателят не би могъл да предостави на работника копие от същия, както и от
уведомлението. Отговорността по чл. 63, ал. 2 КТ изисква наличие на подписан
трудов договор и непредставяне на работника на копие от уведомлението по чл.
62, ал. 2 КТ. В случай, че не се е осъществил юридическият факт, пораждащ
задължението по чл. 63, ал. 1 КТ, не би могло да се стигне до нарушаване на
забраната по чл. 63, ал. 2 КТ.
Видно от събраните в процеса доказателства не се
установява лицето Я.С. да е имал сключен трудов договор с дружеството
жалбоподател в момента на проверката, доказателства в този смисъл не се
ангажираха от страна на административнонаказващия
орган. Така събраните доказателства
водят на констатации, че в момента на проверката лицето Я.С. е престирал труд,
предоставял е работна сила по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ, без сключен в
писмена форма трудов договор, такъв е бил сключен в последващ
проверката момент, които констатации сочат на друг състав на административно
нарушение, за който АНО не ангажира отговорността на жалбоподателя.
По
тези съображения, обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
Посочената правна квалификация на нарушението не съответства установената
фактическа обстановка. Това несъответствие представлява съществено нарушение на
материалния закон, изразяващо се в неправилно подвеждане на установените факти
под приложимата правна норма и ангажиране отговорност за нарушение, което не е
извършено. В този смисъл и решение № 732/07.11.2019г. на Административен съд
Пазарджик по к.а.д № 899/2019г.. Този порок на обжалвания акт не може да бъде саниран в хода на съдебното производство и обуславя
неговата отмяна.
По разноските
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН,
препраща към тази на чл. 143, ал.1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните
разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият
орган, а това е Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. До колкото възнаграждението
в претендирания
размер не се оспорва, следва да бъдат присъдени разноски-възнаграждение за
процесуално представителство от адвокат в пълен размер на 250 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП №13-002051 от
02.04.2020г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което на „РЕЛАКС-ХД“ ЕООД с ЕИК *********,
адрес гр.Велинград, бул.“Хан Аспарух“ № 21 бл.Б, ет.1, ап.10, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание 414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.63, ал.2, вр. с ал.1 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" гр.София, ЕИК ********* да заплати
на „РЕЛАКС-ХД“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Велинград, бул.“Хан Аспарух“ № 21 бл.Б, ет.1, ап.10,сумата
от 250.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
съобщението му, пред Административен съд Пазарджик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА