№ 168
гр. П., 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20235220200146 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Р. Н. - Г. от град София с ЕГН: ********** против
Електронен фиш серия К, № 5880334 на ОД на МВР - П., с който на основание чл.189 ал.4
от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.2, т.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
жалбоподателката е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
В жалбата се съдържат оплаквания за процесуална и материална
незаконосъобразност на атакувания ЕФ, с оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди се,
че словесното описание на нарушението било неясно, както не ставало ясно дали
процесното МПС е било в движение и в каква посока се е движело. Твърди се, че при
установени с мобилни АТСС нарушения на скоростта е недопустимо издаването на ЕФ, като
административно - наказателната отговорност следва да се реализира по общия ред със
съставянето на АУАН и издаването на НП.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.
За ответника по жалбата ОД на МВР П., не се явява представител. Постъпило е
писмено становище, с което се иска ЕФ да се потвърди. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата
на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
1
ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателката М. Р. Н. - Г. е санкционирана при условията на чл.188, ал.2 от
ЗДП, а именно като законен представител на „ТТ.Л.К.“ ЕООД, собственик на МПС .... Това
МПС на 06.05.2022 година, в 09,43 часа, в обл. П., АМ Тракия, км.69 се движело с
превишена скорост от 155 км/ч, при максимално разрешена по АМ 140 км/ч.
Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство –
мобилна радарна система ARH CAM S1 № 120сс9е, което отчело движение със скорост от
160 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 20 км/ч, но от това превишение били извадени 3
%, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото
средство, което е в полза на нарушителя. Така се формирало превишението на скоростта от
15 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ. Той бил връчен на съпруга на
жалбоподателката на 30.11.2022 год. /известие за доставяне на л.17 в делото/, а жалбата
против ЕФ бил подадена до РС - П. чрез ОДМВР по пощата на 14.12.2022 год. /Вж.
пощенското клеймо на л.8 в делото/. При това положение съдът приема че жалбата е
подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДП, при което е процесуално допустима, като подадена
в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателства.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по
следните съображения:
В хода на административно наказателното производство по безспорен начин се
доказа факта на извършеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП.
В ЕФ изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното
лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация
с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законовия срок такива действия
не са предприети от страна на жалбоподателката, поради което с оглед нормата на чл.188,
ал.2 от ЗДвП, същата правилно е била привлечена към отговорност в качеството й на
законен представител на „ТТ.Л.К.“ ЕООД, собственик на процесното МПС. В този смисъл
авторството на нарушението в лицето на санкционирания субект е безспорно доказано.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189, ал.4 изр.първо от ЗДП: „При
нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение”.
2
Анализа на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение, установено и
заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен
орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП : „Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се
намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по
никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното
АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва
измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това положение е
несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган. Ето
защо неоснователни са възраженията в жалбата, че при установени с мобилни АТСС
нарушения на скоростта е недопустимо издаването на ЕФ, а административно –
наказателната отговорност следва да се реализира по общия ред със съставянето на АУАН и
издаването на НП.
С оглед на изложеното горе не са налице никакви, дори и служебно установени
нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.
Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В разпоредбата на чл.189
ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът
на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата
преписка, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на
обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото
и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело
е сторено. В самия ЕФ е посочено, че скоростта е била измерена с АТСС – посочената по-
горе мобилна радарна система ARH CAM S1 120сс9е, мястото на нарушението – обл.П. АМ
Тракия, км.69 , както и посоката на движение, доколкото е посочено че АТСС е насочено
3
към град София, при което логично посоката на процесния автомобил е била обратната, т.е.
от град София, както е и отразено в протокола на л.15 в делото.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание
съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните
от техническото средство, изведени на фотоси, приложени по делото. Описано е
нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаването
между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като
установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима
техническа грешка от 3 %, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените
разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок
на плащане.
От всичко казано до тук следва неоснователността на възражението в жалбата, че
словесното описание на нарушението било неясно, както не ставало ясно дали процесното
МПС е било в движение и в каква посока се е движело.
Като се има предвид приложените фотоси направени от ARH CAM S1 с №120сс9е,
придружаващи ЕФ и имащи статут на веществени доказателствени средства по смисъла на
чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същите тези фотоси, заснети от техническото
средство, с което е било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в
съответствие с техническите изисквания.
Визираните реквизити най-долу на фотосите напълно съответстват на възприетото
като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на
измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били
приближаващите се автомобили, какъвто е процесният автомобил. Установява се и
конкретно засечената скорост на процесния автомобил. В средата на горния и долния, както
и в двата странични края на фотосите, се виждат малки стрелки, които като се свържат
хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там, където на пътното
платно е заснет процесния автомобил и по-точно в средата на неговата предна част , в
областта на регистрационния номер, което недвусмислено сочи, че засечената скорост е
именно този автомобил, а не на движещия се пред него.
Мястото на разположение на АТСС е било отразено и в съставения протокол за
използване на АТСС /лист 15 от делото/. В този протокол, съставен на основание чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, също подробно е отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително
ограничение на скоростта, както и че разрешената такава е била 140 км/ч. Отразено е че
АТСС е било в режим на измерване „С” – стационарен, с посока на действие „П” –
приближаващ.
4
Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно
направена е била снимка /л.16 в делото/, отразяваща на разположението на АТСС на
конкретните дата, час и участък от пътя.
Освен всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може да се
идентифицира и посредством посочените географски координати в представените фотоси
от АТСС.
ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател
и за дата на издаването му. Тук следва да се посочи, че посочването на конкретното
физическо лице - оператор на мобилната система, както и датата, на която то е разпечатило
на хартиен носител ЕФ не са сред реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от
ЗДП. В този смисъл има изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС, а в тази му част то не е загубило своята актуалност.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта
и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно, което се
установява от приетите като писмени доказателства удостоверение за одобрен тип средство
за измерване и протокол от проверка за техническа изправност – л. 18 - л.20 в делото.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че правилно е била ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателката като законен
представител на „ТТ.Л.К.“ ЕООД, собственик на процесното МПС, с което е било
извършено вмененото нарушение, доколкото за превишаване на разрешената скорост за
движение в конкретния пътен участък, т.е. в извън населено място със скорост от порядъка
на 11 – 20 км/ч., предвидената глоба е в размер на 50 лева.
При този изход на делото в полза на ОДМВР П. следва да се присъди претендираното
юрисконсултско възнаграждение, което съда определя на 80 лева, вземайки предвид
фактическата и правна сложност на делото.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН, РС - П.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 5880334 на ОД на МВР - П., с който
на М. Р. Н. - Г. от град София с ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр.
с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 50 лв. /петдесет лева/, като законосъобразен.
ОСЪЖДА М. Р. Н. - Г. с ЕГН: **********, постоянен адрес: град София, улица
„Георги Обретенов “ № 4, ет.1, ап.1 ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-П., представлявана от
директор, с административен адрес гр.П., пл. „С.“ № 3 юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Пазарджишкия административен съд.
5
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6