О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 9
Хасково,
09.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският Окръжен съд……………………………..…………колегия в закрито
заседание на девети януари…………….…………………………………………….
През две хиляди и деветнадесета…………………………………….година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милена Петева
ЧЛЕНОВЕ:Филип
Филипов
Ирена Аврамова
при секретаря ……………………………………………………..и в присъствието на
прокурора………………………………..………..………..като разгледа докладваното
от
……председателя……………………….………… ВЧНД№ 664….……..…по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.243 ал.7 от НПК.
Образувано е по
жалба на Д.В.Н. против Определение №
343/08.10.2018 година, постановено по НЧД № 1236/2018 година по описа на
Районен съд-Хасково, с което е било потвърдено Постановление от 24.08.2018 г. на Прокурора от Районна прокуратура-Хасково за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 107/2013 година по описа на ОД на
МВР-Хасково, пр.пр. № 1471/2013 г. на същата прокуратура.
В жалбата се излагат доводи за неправилност
на атакувания съдебен акт. Твърди се, че постановлението на прокурора, с което
бил сложен край на наказателния процес, било издадено независимо от безспорната
доказаност на неистинското документиране и използването на съставените
неистински частни документи от лицата Г.С. и И.С., за да бъде „присвоено“
търговското дружество, в което като съдружник участвал наследодателя на
пострадалия. Твърди се още в жалбата, че прокурорът пренебрегнал наличието на
данни за извършване на други престъпления – пране на пари от лицето Г.И.С. и
длъжностно престъпление от н.а С., удостоверила автентичността на подписа на
починалия В. Н., за който подпис било установено по категоричен начин /чрез
заключенията на назначените графически експертизи/, че не изхожда от същия. Във
връзка с последното не било отчетено, че в подложения на нотариална заверка
документ – договор за прехвърляне на дружествени дялове, бил посочен документ
за самоличност, с какъвто към този момент В. Н. не разполагал, а този описан
документ бил унищожен и заменен /подновен/ с друг. Констатацията на прокурора,
че към момента на нотариалното удостоверяване н.ът не е разполагал с
възможността да извършва проверка в масивите на МВР относно актуалните лични
документи на явяващите се пред него лица бил изолиран от нормативната уредба, а
и от установената практика при извършване на нотариалната дейност, съгласно
която н.ът бил длъжен да провери съответствието между записания в представения
му документ и действително предоставен за удостоверяване на самоличността личен
документ. В жалбата се критикува още продължителността на проведеното по делото
разследване, като се заявява, че прекомерният срок и извършването на ненужни за
разследването действия са довели до
изтичането на давността за наказателно преследване относно неистинското
документиране, с което била компрометирана възможността за продължаване на
процеса за тези престъпления. Искането е за отмяна на постановлението за
прекратяване на наказателното производство, в което имплицитно се съдържа и
претенцията за отмяна на съдебния акт, с който същото постановление е било
потвърдено.
Възражения против
жалбата не са постъпили.
Съдът като се запозна с доказателствата, събрани по ДП № 107/2013 г. по описа на ОД на МВР-Хасково и изложените в атакуваното определение съображения, намира за установено следното:
Производството
пред Районен съд-Хасково е било образувано по жалба вх.№ 16932/07.09.2018 година, депозирана от Д.В.Н.
и насочена против Постановление от 24.08.2018 г. на Прокурора от Районна
прокуратура-Хасково, с което наказателното производство по горепосоченото
досъдебно дело е било прекратено. Съдът е преценил жалбата като редовна –
посочил е, че тя изхожда от легитимирано да атакува акта на прокурора лице и е
депозирана в предвидения от закона 7-дневен срок. Тази констатация на съда е
била принципно вярна, доколкото действително жалбоподателят Н. е лице,
пострадало от престъплението, за което е било образувано досъдебното
производство /престъпление по чл.212 от НК/, както и защото жалбата наистина е
била подадена в указания от закона 7-дневен срок. Независимо от това обаче, преценката на съда,
че въз основа на тази жалба е следвало да бъде образувано съдебно производство,
а тя разгледана по същество, е била неправилна. Материалите по делото установяват,
че досъдебното производство по делото е образувано за престъпление по чл.212
ал.1 от НК, а именно за това, че на 08.08.2008 година в гр.Хасково чрез
използване на документ с невярно съдържание – договор за прехвърляне на дружествени
дялове между В. К. Н. и Г.И.С., неизвестен извършител е получил без правно
основание чуждо имущество – 16 дружествени дяла на стойност 1 600 лева с
намерение противозаконно да ги присвои. Извършените
по делото следствени действия, приложените доказателствени способи и
доказателствени средства и събрани доказателства установяват, че предмет на
доказване по делото е била автентичността на Договор от 08.08.2008 година,
според съдържанието на който В. К. Н. е прехвърлил /продал/ на Г.И.С. 16
дружествени дяла от „Елдагема ООД“, гр.Хасково, както и автентичността на Протокол от заседание на Общото събрание на
същото дружество, проведено на 08.08.2008 година, съгласно който на същото са
присъствали лицата Г.С., П.К., И.К. и В. Н., удостоверили това чрез полагане на
подписи. Предмет на доказване е било е използването на тези на два документа и получаването на чуждо
/собственото на В. Н./ имущество без правно основание. Установено е още по
делото, че пострадал от така инкриминираната противоправна дейност е било
лицето В. Н., доколкото именно на него са принадлежали присвоените по
разследвания начин имуществени права. Пострадалият В. Н. е починал и това е
станало преди образуването на наказателното производство. Последното е
образувано с Постановление от 03.12.2013 година, а смъртта на Н. е настъпила на
07.03.2012 година /л.117 т.1 от ДП/. Вижда се от приложеното по делото
Удостоверение № 6600-11/13.01.2014
година, издадено от Община Сливен, че В. Н. е оставил двама наследници – Д.В.Н.
и К. В. Т.. След смъртта на своя наследодател тези две лица са придобили
качеството на пострадали от престъплението съгласно разпоредбата на чл.74 ал.2
от НПК, според която при смърт на лицето, претърпяло вреди от престъплението,
правата на пострадалия преминават върху неговите наследници. От друга страна,
разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК задължава прокурора, прекратил наказателното
производство, да изпрати препис от своя
акт на всички пострадали лица, а при смърт на пострадалия – на неговите
наследници. Именно това в случая не е било сторено. Препис от постановлението
за прекратяване на наказателния процес е бил връчен единствено на жалбоподателя
Д.В.Н., но не и на пострадалата К. В. Т. – лице, което не само разполага с
правото да бъде уведомено за развитието на наказателното производство, но и с
правото да атакува актовете на прокурора, които засягат неговите права и от които
то е недоволно. Първоинстанционният е пропуснал да извърши проверка относно
охраняването на тези права на пострадалата Т., да укаже на прокурора изпълнение
на процедурата по чл.243 ал.4 от НПК и едва тогава да пристъпи към разглеждане
на жалбата /или жалбите/, постъпили от всички пострадали, уведомени за
постановения прокурорски акт. Така постановен съдебният акт компрометира стабилитета на осъществения съдебен контрол,
доколкото предпоставя възможност за повторен контрол по жалби от лицата, за които
срокът за жалба не е изтекъл, а поради липсата на надлежно уведомяване и не е
започнал да тече. Така допуснатото от съда нарушение на процесуалния закон би
опорочило единствено съдебния акт, ако същото не се дължеше на пороци,
допуснати в хода на самото досъдебно производство и довели до пълно игнориране
на правата на пострадалите. Прегледът на материалите по делото установява, че
пострадалият Д.Н. е бил разпитан в качеството на свидетел, като протоколите,
удостоверяващи проведените разпити на 17.01.2014 г., 22.01.2016 г., не
установяват разясняване на някое от правата по чл.75 от НПК. Липсва разясняване
и на правото да се извърши предявяване на материалите от делото, отсъства
изявление за отказ от упражняването на това право. Вярно е, че пострадалият Н.
е бил уведомяван за всички актове, постановявани в хода на досъдебното
производство /постановления за спиране и за прекратяване на делото/, както и че
същият е упражнявал правото си на жалба срещу тези актове, но е вярно също, че задължението
той да бъде уведомен за пълния обем от права, с които разполага по време на
процеса категорично не е било изпълнено от органа на досъдебното производство.
За разлика от пострадалия В. Н., пострадалата К. Т. е била уведомена за правата
по чл.75 ал.1 от НПК и чл.227 ал.3 от НПК, макар липсата на подпис
непосредствено след писмения текст, възпроизвеждащ законовия регламент, да
поставя въпроса дали действително органът е изпълнил разяснителната дейност или
пък отново е третирал лицето единствено като свидетел, но не и като пострадало
от престъплението лице, илюстрация на което пък е липсата на изпратен препис от
постановлението за прекратяване на наказателното производство /л.25 т.4 от ДП/.
Всъщност отговор на въпроса дали са били гарантирани съгласно законовия
стандарт правата на пострадалата К. Т. дава и съдържанието на предхождащите
настоящото постановление прокурорски актове – Постановления за спиране на
наказателното производство от 29.04.2014 г., 30.11.2015 г., 20.06.2016 г. и
03.07.2017 г., както и Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 08.08.2017 година, препис от които е връчван единствено на
пострадалия Д.В.Н., но не и на пострадалата К. Т. съгласно изричните
разпореждания на прокурора, съдържащи се в тези актове. Тези разпореждания,
издадени по повод препятстващите развитието на процеса прокурорски актове
сочат, че прокурорът е приемал за пострадал единствено лицето, инициирало чрез
жалба наказателното преследване, но не и лицето, което по силата на равнозначно
с инициатора правоприемство на имуществените права на увредения е следвало да
се конституира като пострадало от престъплението по чл.212 от НК лице и да
упражни правата така, както законът му позволява. Така допуснатото в хода на досъдебното
производство нарушение на правата на пострадалите е съществено. То не може да
бъде компенсирано в друга процесуална фаза на процеса, доколкото контролирания
прокурорски акт е завършващ за наказателния процес и именно възможността за
неговото атакуване от пострадалата Т. е била опорочена в резултат на
непроведената от досъдебния орган разяснителна дейност и производната на нея
уведомителна функция. Като е пристъпил към издаване на постановлението за
прекратяване на наказателното производство преди да бъде отстранено това
нарушение и изпълнени гарантиращите правата на пострадалите процедури,
прокурорът е нарушил разпоредбата на чл.15 ал.2 от НПК и така е издал
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Следващата от това необходимост
от връщане на делото в досъдебната му фаза обуславя указания за разясняване на
правата на пострадалите Д.Н. и К. Т., включително на правото по чл.227 ал.3 от НПК, а след извършване на тези действия и в случай на постановяването на акт,
препятстващ развитието на наказателното производство – съобщаването му на
всички пострадали лица.
Потвърждавайки постановлението на прокурора,
съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а след
отмяната на същото постановление делото следва да се върне на прокурора за изпълнение на
дадените в настоящото определение указания.
Така мотивиран, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ
Определение № 343/08.10.2018 година, постановено по НЧД № 1236/2018 година по
описа на Районен съд-Хасково, вместо което:
ОТМЕНЯ
Постановление от 24.08.2018 година на
прокурора от Районна прокуратура-Хасково, с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 107/2013 година по описа на ОД на МВР-Хасково, пр.пр. вх.№
1471/2013 година по описа на Районна прокуратура-Хасково, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.212 ал.1 от НК и ВРЪЩА делото на
прокурора от Районна прокуратура-Хасково за продължаване на разследването
съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.