Решение по дело №97/2021 на Районен съд - Първомай

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260037

гр. Първомай, 30.12.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на втори февруари две хиляди двадесет и втора година с

                                                                                    

             Председател: София Монева

 

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 97 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 11, т. 10 във вр. с чл. 20, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 288, изр. 1 от Търговския закон (ТЗ) и чл. 309а, ал. 1, изр. 1 от ТЗ.

Ищецът „М.п.” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от К. Д. М.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Р.Г.М., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: *****, *****, моли съда да осъди ответника „У. с.“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от В. З. У.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ******, да му заплати по банкова сметка *** ΙΒΑΝ ******, ΒΙC: ****** при „О. б. б.” АД сумата от 2 765, 87 лева (две хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща стойност с начислен ДДС, акциз и такса „Задължения към обществото” на доставена електрическа енергия и мрежови услуги за достъп и пренос за месец ноември и декември 2017 г. по Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, сключен на 04.02.2016 г. между „Ф. Е.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК: *****, и ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2021 г., до окончателното издължаване, и сумата от 829, 84 лева (осемстотин двадесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.02.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 15.02.2021 г. – датата на подаване на исковата молба в съда.

Претендира присъждане и на сторените в настоящата инстанция съдебноделоводни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комибинирани услуги от 04.02.2016 г. „Ф. Е.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК: *****, се задължило да доставя активна нетна електрическа енергия и услугите „Отговорност за балансиране” и „Прогнозиране на потреблението” на ответника, който в срок до 14-о число на месеца, следващ този на доставката, следвало да му заплаща тяхната стойност, съгласно фактура, ежемесечно издавана от първия въз основа на количествата, отчетени чрез средствата за измерване в точките на присъединяване. За потребената през месеците ноември и декември 2017 г. от клиента съобразно изготвените прогнозни графици електроенергия съответно от 13, 63156 МВтч и 0, 44292 МВтч и мрежови услуги на обща стойност с начислен ДДС, акциз и такса „Задължения към обществото” от 2 765, 87 лева доставчикът издал Фактури съответно № № *****г. и *****г. за сумата съответно от 2 679, 90 лева и 85, 94 лева, които останали незаплатени и след настъпване на падежа и вземанията за които ищецът придобил след проведен на 21.12.2020 г. търг с явно наддаване в производството по несъстоятелност на кредитора по т. дело № 3343/2017 г. по описа на Софийски градски съд въз основа на Постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г.  

Според ищцовото дружество за обезщетяване на вредите от допуснатата забава ответникът му дължи обезщетение в размер на законната лихва от 829, 84 лева за периода от 14.02.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 15.02.2021 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 261506/17.05.2021 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник оспорва исковете като неоснователни с доводи, че на 21.12.2017 г. е заплатил по банков път на ищеца задължението от 2 679, 93 лева по Фактура № *****г. и че Фактура *****г. не му е известна и не е постъпвала в счетоводството му. Отделно от горното, противопоставя възражение за погасяване на вземанията по давност.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява, като с Молба вх. № 261880/24.08.2021г. и Становища вх. № № 262090/09.11.2021 г., 260056/01.02.2022 г., депозирани от пълномощника му, поддържа исковите претенции, а ответникът чрез довереника си пледира за отхвърлянето им.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и наведените от страните доводи, по регламента на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, приема от фактическа страна следното:

По силата на Договор № FE ***** за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, сключен на  04.02.2016 г. с минимален срок от една година, и на приложимите към него Общи условия (л. 8), запознаването си с и приемането на които ответникът декларирал във финалния параграф на индивидуалното съглашение, „Ф. Е.” ООД (понастоящем в несъстоятелност), ЕИК: *****, в качеството на лицензиран търговец на електрическа енергия и координатор на стандартна балансираща група с Лицензия № Л-361-15/21.07.2011 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), разширена с Решение № И1-Л-361/08.04.2013 г., се задължил да му продаде и осигури на разположение в точките на присъединяване на обектите му към съответната преносна или електроразпределителна мрежа активна нетна електрическа енергия в съответстващо на нуждите му количество и да му предостави услугите „Отговорност за балансиране” и „Прогнозиране на потреблението”, изразяващи се в поемане за своя сметка на отговорността за небалансите в потреблението му и изготвяне на прогнозни графици за електродоставка. Клиентът, идентифициран с клиентски номер **********, от своя страна, се ангажирал да закупи и получи доставената електроенергия, отчетена от търговските електромери, и да заплаща цената й от 85, 00 лева за единица МВтч, включваща и възнаграждението за двете ползвани услуги, стойността на мрежовите услуги, такса за задължения към обществото, акциз и ДДС, до 14-о число на месеца, в който, му бъде изпратена, включително на електронната му поща, указана в договорния текст, фактурата, издавана от продавача до 10-о число на месеца, следващ този на консумацията, за дължимите суми за периода от първото до последното му число, по посочената в нея банкова сметка.

***. 11, ал. 4 от Общите условия за всеки ден забава купувачът дължи на насрещната страна неустойка в размер на годишната лихва, определена като основен лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 пункта, върху закъснялото плащане.

Въз основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на страните и информацията, предоставена по реда на чл. 192 от ГПК с Писмо изх. № 9620262-1-1/10.12.2021 г. и вх. № 262178/15.12.2021 г. (л. 74 – л. 75) от третото неучастващо в спора лице „Е. Юг“ ЕАД, се установява, че „Ф. Е.” ООД доставило до обектите на ответника с ИТН: **** и **** електроенергия, както следва: за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. – съответно 692, 58 и 12 939 КВтч, или общо 13, 63158 МВтч, а за периода от 01.12.2017 г. до 01.12.2017 г. – съответно 46, 23 и 397 КВтч, или общо 0, 44323 МВтч, като за първия му издал две различни Фактури с еднакъв № *****г. за сумата съответно от 2 679, 90 лева (л. 19) и 2 679, 93 лева (л. 38 – л. 40), и двете, платими до 14.12.2017 г. и включващи цена на потребени 13, 63156 МВтч и на мрежови услуги, акциз, такса за задължения към обществото и ДДС, а за втория – Фактура № *****г. (л. 20) за сумата от 85, 94 лева, дължима до 15.01.2018 г. и включваща стойност на консумирани 0, 44292 МВтч и на мрежови услуги, акциз, такса за задължения към обществото и ДДС. Ответното дружество получило и осчетоводило Фактура № *****г. за сумата от 2 679, 93 лева (л. 38 – л. 40) и на 21.12.2017 г. я наредило от своята банкова сметка *** *** „О. б. б.” АД по тази на ищеца с IBAN: *** „У. Б.” АД, в уверение на което представя Извлечение № 12/29.12.2017 г. от банкова си сметка (л. 29), изготвено от „О. б. б.” АД за периода от 01.12.2017 г. до 29.12.2017 г.

Според данните от служебна справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с Решение № 1854/14.09.2018 г. на Софийски градски съд (СГС) по т. дело № 3343/2017 г. по отношение на „Ф. Е.” ООД било открито производство по несъстоятелност и била обявена такава, а с Постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г. (л. 4), издадено от съда по несъстоятелността на основание чл. 717з от ТЗ след провеждане на търг с явно наддаване по реда на чл. 717в от ТЗ на ищеца били възложени включени в масата на несъстоятелността вземания на длъжника към негови клиенти за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги в общ размер на 1 635 182, 24 лева, съгласно опис на синдика и пазарна оценка (л. 5 – л. 7), сред които фигурирали и такива към ответника в размер на 2 765, 87 лева.

При изложените фактически положения съдът по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковите претенции се основават на Договор № FE ***** за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, сключен на 04.02.2016 г. при Общи условия между „Ф. Е.” ООД (понастоящем в несъстоятелност), ЕИК: *****, от една страна, като лицензиран търговец на електрическа енергия и координатор на стандартна балансираща група, и ответното дружество като краен клиент, от друга.

Съгласно чл. 91, ал. 2, изр. 1 от ЗЕ в меродавната му за казуса редакция от ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г., обсъжданата сделка с оглед специфичния й предмет се регулира от специалните текстове на ЗЕ и на ПТЕЕ, издадени от ДКЕВР (обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.). Доколкото договарящите са търговци по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, действащи във връзка с упражняваното от тях занятие, се характеризира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като „търговска”, а в частта за доставка – като търговска покупко-продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 от ТЗ (в този смисъл Решение № 18/01.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2020 г., III г. о., Решение № 60268/25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 391/2021 г., III г. о., и Решение № 60296/04.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3306/2020 г., IV г. о.), поради което се подчинява и на общата уредба на ТЗ. При празнота чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство и в частност към ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от който гласи, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът, който обосновава материалноправната си легитимация в качеството на частен правоприемник на процесните притезания, носи тежестта да докаже както че праводателят му е изправен кредитор по валидно договорно правоотношение с ответника, което е породило за него изискуеми задължения с релевираното в исковата молба съдържание и размер, така и собственото си титулярство върху тях. От ответната страна се очаква да установи пълно фактите, на които позовава възраженията си.

През процесния период, който предхожда постановяването на Решение № 1854/14.09.2018 г. на СГС по т. дело № 3343/2017 г., с което спрямо „Ф. Е.” ООД, ЕИК: *****, е открито производство по несъстоятелност и е обявена такава, същото оперира с профил на лицензиран „търговец на електрическа енергия” и „координатор на балансираща група” по смисъла съответно на чл. 96 и чл. 96а от ЗЕ (в редакцията от ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) с Лицензия № Л-361-15/21.07.2011 г., издадена от ДКЕВР, разширена с Решение № И1-Л-361/08.04.2013 г., и при режима на чл. 15, ал. 3, т. 3, б. „а” във вр. с чл. 11, т. 4 от ПТЕЕ, чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 11, т. 9 и чл. 20, ал. 2, т. 2 и ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 11, т. 10 от ПТЕЕ в приложимата им редакция от ДВ, бр. 90 от 20.11.2015 г., в сила от 20.11.2015 г., е правоимащо да сключва с крайни клиенти, които по дефиницията на §1, т. 27г. от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕ купуват електрическа енергия за собствено ползване, договори за продажбата й при свободно договорени цени, за участие в балансираща група и за комбинирани услуги, включващи плащането на дължимите суми за мрежови услуги и за услугата „отговорност за балансиране”.

Чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ позволява на търговеца да уеднакви отнапред техните параметри с общи условия, които съгласно чл. 298, ал. 1, изр. 2 от ТЗ обвързват контрагентите му ако са заявили писмено, че ги приемат, или са търговци и са ги знаели или са били длъжни да ги знаят и не са ги оспорили незабавно.

Съотнасяйки конкретната фактическа обстановка към очертаната нормативна рамка, съдът заключава, че „Ф. Е.” ООД (понастоящем в несъстоятелност), ЕИК: *****, е сключило с ответника действителен двустранен, консенсуален и възмезден Договор № FE *****/04.02.2016 г. за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги при Общи условия, които в съответствие с чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 от ТЗ са станали задължителни за последния, тъй като е заявил писмено съгласието си с тях с нарочна декларация инкорпорирана в текста на индивидуалния контракт.

Така валидно учредено, облигационното правоотношение е породило в тежест на търговеца ангажимент да продаде на ответното дружество и осигури на разположение в точките на присъединяване на обектите му към съответната преносна или електроразпределителна мрежа активна нетна електрическа енергия в съответстващо на нуждите му количество и да му предостави услугите „Отговорност за балансиране” и „Прогнозиране на потреблението”, изрязяващи се поемане на отговорността за небалансите в потреблението му и изготвяне на прогнозни графици за електродоставка.

Клиентът, идентифициран с клиентски номер **********, на свой ред, е следвало да закупи и получи доставената електроенергия, отчетена от търговските електромери, и да заплаща цената й от 85, 00 лева за единица МВтч, включваща и възнаграждението за двете ползвани услуги, както и начислената стойност на мрежовите такива, такса за задължения към обществото, акциз и ДДС, до 14-о число на месеца, в който му бъде изпратена фактурата, издавана от продавача до 10-о число на месеца, следващ този на консумацията, за дължимите суми за периода от първото до последното му число, по посочената в нея банкова сметка.

***, че за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. и от 01.12.2017 г. до 01.12.2017 г. „Ф. Е.” ООД е доставило електроенергия съответно от 13, 63158 МВтч и 0, 44323 МВтч до обектите с ИТН: **** и **** на ответника, с оглед на което в правната му сфера е възникнало задължение за престиране на цената за нея и за мрежовите услуги, както и на такса за задължения към обществото, акциз и ДДС във фактурирания от доставчика размер.

За потреблението през месец ноември 2017 г. търговецът е издал на клиента две различни Фактури с еднакъв № *****г. за сумата съответно от 2 679, 90 лева (л. 19) и 2 679, 93 лева (л. 38 – л. 40), и двете, платими до 14.12.2017 г. и включващи цена на потребени 13, 63156 МВтч и на мрежови услуги, акциз, такса за задължения към обществото и ДДС. Съдът приема втората (л. 38 – л. 40) за релевантния в отношенията между контрагентите счетоводен документ, тъй е този от двата, който е получен и осчетоводен от ответника. Приложеното Извлечение № 12/29.12.2017 г. от банковата му сметка с IBAN *** (л. 29), изготвено от „О. б. б.” АД, удостоверява данни, че е издължил фактурираната сума от 2 679, 93 лева още на 21.12.2017 г. с банков превод по банковата сметка на търговеца с IBAN: *** „У. Б.” АД. Визираната трансакция, която не се оспорва, произвежда погасителен ефект – осъществена е в полза на кредитора, преди да бъде лишен от нормата на чл. 636, ал. 1 от ТЗ от правото да приема изпълнение, по негова сметка, без в случая да е нарушена клаузата на чл. 11, ал. 5 от Общите условия, налагаща плащането да се извършва по посочената във фактурата сметка, каквато изобщо не е отбелязана в известната на платеца Фактура № *****г. (л. 38 – л. 40), а не се установява другата фактура със същия номер (л. 19), в която е записана сметка с ΙΒΑΝ: BG ***** в „У. Б.” ЕАД, да е била доведена до знанието му.

Изводът е, че задължението по Фактура № *****г. (л. 38 – л. 40) е погасено чрез плащане на 21.12.2017 г. – преди възлагането му на ищеца с Постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г., издадено от СГС по т. дело № 3343/2017 г. (л. 4), което не се ползва със сила на пресъдено нещо за съществуването му.   

Доставката за месец декември 2017 г. от 0, 44323 МВтч „Ф. Е.” ООД е документирало с Фактура № *****г. (л. 20) за сумата от 85, 94 лева, дължима до 15.01.2018 г. и включваща стойност на консумирани 0, 44292 МВтч и на мрежови услуги, акциз, такса за задължения към обществото и ДДС. Независимо че ответното дружество отрича знание за нейното съставяне и че по делото отсъстват доказателства да му е била предоставяна или отразена в счетоводните му масиви, въз основа на договора и общото правило на чл. 183 от ЗЗД се явява задължено да заплати цената на реално потребеното количество електроенергия и на мрежовите услуги, ведно с останалите публични налози, или общо 85, 94 лева.

Изискумостта на вземането обаче е настъпила не на указаната дата, тъй като според чл. 11, ал. 5 от Общите условия е обусловена от изпращането на фактурата от търговеца на клиента, за което данни не са ангажирани, а на 28.04.2021 г., когато е била връчена на последния по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК в хода на настоящото производство като приложение към исковата молба – факт, който е необходимо да се вземе предвид по указанието на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Следователно по аргумент от чл. 114, ал. 1 и чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД давността за изпълнението на дълга, възражение в какъвто смисъл се противопоставя своевременно с отговора, не е изтекла и забавата му не е била допусната за периода от 14.02.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 15.02.2021 г. и доколкото е бил придобит от ищеца на основание чл. 717з, ал. 2, изр. 1 от ТЗ, считано от деня на издаване на горецитираното възлагателно постановление, искът за присъждането му следва да се уважи, ведно със законната лихва от 29.04.2021 г. до окончателното издължаване. Респективно главната претенция, в частта за разликата над 85, 94 лева до пълния предявен размер и за месец ноември 2017 г., както и изцяло акцесорната такава за мораторна обезвреда, подлежат на отхвърляне като неоснователни.

С оглед изхода на спора при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът отговаря съразмерно на уважената част от исковете за компенсиране на съдебноделоводните разноски на ищеца, възлизащи общо на 56, 35 лева, от които 50, 00 лева – държавна такса за разглеждане на делото, и 6, 35 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, чийто размер от 423, 61 лева е уговорен и заплатен според Договор за правна защита и съдействие от 21.01.2021 г. (л. 9).

В приложение на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът трябва да възстанови на ответника съразмерно на отхвърлената част от исковете съдебноделоводните му разноски от 394, 00 лева за адвокатски хононар, уговорен и заплатен, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 26.04.2021 г. (л. 30), в размер на 400, 00 лева, който не подлежи на редукция като прекомерен, както настоява ищцовата страна, тъй като е под минимума от 423, 61 лева, определен по порядъка на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на договарянето (обн. ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.).

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „У. с.“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от В. З. У.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ******, да заплати на „М.п.” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от К. Д. М.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Р.Г.М., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: *****, *****, по банкова сметка *** ΙΒΑΝ ******, ΒΙC: ****** при „О. б. б.” АД, сумата от 85, 94 лева (осемдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща стойност с начислен ДДС, акциз и такса „Задължения към обществото” на доставена електрическа енергия и мрежови услуги за достъп и пренос за месец декември 2017 г. по Договор № FE ***** за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги, сключен на 04.02.2016 г. между „Ф. Е.” ООД (в несъстоятелност), ЕИК: *****, и ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2021 г. до окончателното издължаване, и сумата от 56, 35 лева (петдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки) – съдебноделоводни разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, съразмерно на уважената част от исковете, като ОТХВРЪЛЯ иска за стойност на електрическа енергия и мрежови услуги в частта за месец ноември 2017 г. и за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 2 765, 87 лева (две хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки), и изцяло иска за сумата от 829, 84 лева (осемстотин двадесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.02.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 15.02.2021 г. – датата на подаване на исковата молба в съда.

ОСЪЖДА „М.п.” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от К. Д. М.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Р.Г.М., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: *****, *****, да заплати на „У. с.“ ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от В. З. У.в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ******, сумата от 394, 00 (триста деветдесет и четири) лева – съдебноделоводни разноски за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните чрез процесуалните им пълномощници.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

СМ/ЕД