Р Е Ш Е Н И
Е
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София,16.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл. Съдия Анета Илчева
при
участието на секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Зл.Чолева гр.дело № 7967 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу
решението на СРС, 58 състав, обективирано в протокол от съдебно заседание на
23.10.2017г. по гр.дело № 20016/2015г., с което са отхвърлени предявените по
реда на чл.422 от ГПК от жалбоподателя срещу Е.И.С. обективно съединени искове,
както следва: 1/ с правно основание чл.150 от ЗЕ , вр. с чл.110,ал.2 от ЗС - за сумата от 913,72лв. - главница,
претендирана като неизплатена цена на топлинна енергия за периода м.05.2013г. –
м.04.2014г., доставена за
имот- ап.№ 19, находящ се в гр.София, ж.к.*******, ведно със законната лихва от
28.11.2014г. - до
окончателното изплащане, както и 2/
сумата от 83,20лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.2013г.
- 14.11.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 65884/2014г. по описа на СРС, 58 състав. Решението се обжалва и в
частта за разноските.
Въззивникът, „Т.С.“ ЕАД, заявява искане
за отмяна на атакуваното решение, като се позовава на отменителните основания - нарушение на
материалния закон и неправилност. Поддържа неправилност на извода на съда, с
който е прието, че ответницата няма качеството на потребител на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди. Твърди, че от събраните по делото доказателства
се установява, че ответницата има качеството на потребител на ТЕ по смисъла на
пар.1,т.42 от ЗЕ /отм./, приложим към исковия период, като наемател на процесния
имот. Поддържа, в тази връзка, че от
първоинстанционния съд не е взета предвид и обсъдена представената по делото
настанителна заповед, с който ответницата е настанена в процесния имот. С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира
искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него – постановяването на
друго, с което предявените искове да бъдат уважени като основателни, с
присъждане на направените по делото разноски. Заявява евентуално възражение по
чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
от въззиваемата страна , в случай, че жалбата бъде отхвърлена като
неоснователна.
Въззиваемите
страни Е.И.С. оспорва жалбата като неоснователна и заявява
искане за потвърждаване на атакуваното решение като законосъобразно и правилно
по съображения, подробно развити в депозирания по делото писмен отговор на
жалбата. Възразява, че между нея и ищеца
не съществува облигационно отношение с предмет – доставката на ТЕ за процесния
имот. Признава, че е настанена като наемател в общинско жилище, но възразява,
че се касае за друг имот, различен от процесния- факт, който се установява и от
събраните по делото доказателства.
Заявява искане за присъждане на разноските за въззивното производство.
Третото лице
– помагач на ищеца - „Т.“ ООД
– не заявява становище по жалбата.
Софийски
градски съд, като
обсъди становищата и доводите на
страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа
и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок , от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав напълно споделя правните
изводи на първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на
предявените положителни установителни искове по чл.422 от ГПК, вр. с чл.150 от
ЗЕ и чл.422 от ГПК, вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД, изведени при правилно установена
по делото фактическа обстановка. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК –
препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с
доводите, заявени с въззивната жалба настоящият съдебен състав приема следното:
Съдът намира за основателно заявеното от ответницата
възражение с отговора на ИМ за липса на
валидно облигационно правоотношение между тях и ищеца. Настоящият съдебен
състав приема, че ответницата няма качеството
на „битов клиент“ на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и пар.2“а“ от ЗЕ, приложим към исковия период от време. Действително, съгласно задължителното за съда
ТР № 2/ 17.05.2018г. по т.дело № 2/ 2017г. на ОСГК на ВКС, ползувателят на
имота на договорно основание /каквото качество има наемателят/ дължи цената на
доставената за имота ТЕ, само ако между него и ищеца като топлопреносно
предприятие, е сключен договор за продажба на ТЕ. Ищецът обосновава качеството
на клиент на ТЕ на ответницата като наемател на процесното общинско жилище. От
събраните по делото доказателства, обаче, не се установява в рамките на
исковият период ответницата да е била настанена като наемател в процесния имот.
От представената по делото настанителна заповед № ЖН-04-Е-001/ 09.02.2006г. е
видно, че ответницата е настанена в процесното общинско жилище от СО като
наемател. Видно, обаче, от изходящото от собственика на процесния имот- СО –
удостоверение с изх.№ ЖН-30-31/1/ 09.05.2014г., издадено по искане на ищеца,
ответницата е била в наемно правоотношеине със СО до м.май 2011г., за периода
м.05.2011г.- м.09.2011г. като наемател в процесния имот със настанителна
заповед е настанено третото лице Дафинка Богданова Савова, а считано от
10.11.2011г.- до датата на издаване на удостоверението – т.е. в рамките на
исковия период от време, наемател на имота е третото лице С.Т.С.. Както правилно е приел и първоинстанционният
съд с обжалваното решение, от представеното по делото писмо на СО от
27.03.2013г. и протокол за въвод във владение от 27.03.2013г., по делото се
установява, че ответницата е настанена в имот, различен от процесния- в кв.*******.
След като от събраните по делото
доказателства не се установява към правно-релевантния момент- към исковия
период от време, ответницата да е била наемател на процесния имот, като ищецът
не твърди и по делото не се доказва тя да е собствени или титуляр на вещното
право на ползване върху процесния имот. Напротив- от събраните доказателства е
видно, че ответницата е наемател на друг общински имот, различен от процесния,
а наемател на процесния имот, собственост на СА е трето неучастващо в процеса
лице. Ето защо, съдът приема, че ответницата няма качеството на клиент на ТЕ и
между нея и ищеца не съществува облигационно правоотношение с предмет-
доставката на ТЕ за исковия период от време. При така установената липса на
пасивна материално-правна легитимация на ответницата, съдът приема, че
предявените срещу нея искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни,
както законосъобразно е постановил и първоинстанционният съд с обжалваното
решение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено , а въззивната
жалба на ищеца срещу него- оставена без уважение като неоснователна.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 58 състав,
обективирано в протокол от съдебно заседание на 23.10.2017г. по гр.дело №
20016/2015г.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.