О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 10.03.2021г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 10 март 2021 г.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 4627, по описа за 2020 година.
Производството
е образувано по искова молба на „ДК ИНФРА ИНВЕСТ“ ЕООД гр. София, срещу ОБЩИНА ОПАН по предявен иск по чл. 422 от ГПК.
Видно от изисканото ч.гр.д.
№ 1622/2020г., по описа на СтРС, се установява, че заповедният съд е издал Заповед
за незабавно изпълнение №6199/01.06.2020г. и изпълнителен лист, по силата на
които е разпоредено ответникът по настоящото дело да плати на ищеца сумата от
4000 лв., за неизплатено задължение за заплащане на извършени разноски по
влязло в законна сила Определение № 145/1.02.2020г. на Комисия за защита на
конкуренцията, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2020г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 80 лв. за направени разноски – платена държавна
такса. С Разпореждане от 31.07.2020г. заповедният съд е допълнил издадената
заповед и изпълнителен лист, като е присъдил допълнително сумата от 4000 лв.,
представляваща направени от заявителя разноски за платен адв. хонорар. В срока
по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, в което изрично
посочва, че същото възражение е срещу присъдените разноски за адв. хонорар от
4 000 лв. Изложил е доводи за прекомерност на така платеното адвокатско
възнаграждение. Заедно с възражението, длъжникът е депозирал и частна жалба
против Разпореждане от 31.07.2020г., с което е допълнена издадената заповед за
незабавно изпълнение за присъждане допълнително на разноски за адв.
възнаграждение, в размер на 4000 лв. С Определение № 260299/04.12.2020г.,
постановено по ч.гр.д. № 3286/2020г., по описа на СтОС, въззивната инстанция е
отменила обжалваното разпореждане, като е намалила размера на присъдените
разноски за адвокатски възнаграждение от 4000 лв. на 510 лв.
Видно от депозирания от
ответника по настоящото дело писмен отговор по чл. 131 от ГПК, същият заявява,
че никога не е оспорвал вземането по
издадената заповед за незабавно изпълнение, като депозираното възражение
касаело единствено присъдените разноски за адв. хонорар. Предявява насрещен
иск, с който моли да бъде осъден ищецът по делото да му заплати сумата от 3490
лв., представляваща платена на отпаднало основание сума за присъдени в
заповедното производство разноски, ведно със законната лихва, считано от
подаване на иска до изплащането на сумата.
По делото не се спори, че по
силата на издадената заповед за незабавно изпълнение и изп. лист, както и по
силата на разпореждане от 31.07.2020г., постановени по ч.гр.д. № 1622/2020г.,
по описа на СтРС, са били образувани изпълнителни дела, които впоследствие са
приключени поради цялостно плащане от страна на длъжника - ответник по настоящото дело.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намира
предявения в настоящото производство иск за недопустим:
По силата на чл.
422, ал.1 и чл.
415, ал.1 от ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с
преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията
на съда по чл.
415, ал.1 от ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника
възражение срещу заповедта за изпълнение.
|
|
|
|
|
Спазването на установен от
законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността
на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното
производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При
обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално
действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния
иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.
414, ал.1 от ГПК и спазването на срока по чл.
414, ал.2 от ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство.
Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на
заявителя на указания по чл.
415, ал.1 от ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.
Проверката за наличие на оспорване на вземането се прави от съда въз основа на
възражението по чл.
414, ал.1 от ГПК, като се ограничава до констатацията за подадено
възражение, независимо дали е ползван образец по Наредба № 6/ 20.02.08 г.
|
|
|
|
|
Оспорване на вземането е налице
при всяка изразена форма на несъгласие с вземането по издадената заповед за
изпълнение. Оспорване на вземането не е заявено, ако длъжникът е възразил само
относно разноските, присъдени в заповедното производство, в който случай същият
има право да обжалва заповедта за изпълнение по чл.
413, ал.1 от ГПК. В настоящия случай, съдът приема, че оспорване на
вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК не е заявено от страна на длъжника Община Опан. Видно от
депозираното в срока по чл. 414 от ГПК възражение, същото касае единствено
присъдените разноски за адв. хонорар.
Предмет на делото по установителения
иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, издадена за
парична сума, за заместима вещ или за предаване на вещ. Разноските в
заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и
са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта
за изпълнение. В исковия процес разпределението на отговорността за разноски
няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във
формиране размера на цената на иска. При оспорване само на присъдените със
заповедта за незабавно изпълнение суми за заплащане на разноски не е налице
възражение по чл. 414, ал.1 от ГПК.
Предвид факта, че в заповедното производство длъжникът е възразил само
относно присъдените разноски, то съдът приема, че в същото производство
/заповедното/ не е било депозирано възражение по чл. 414
от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. При липса на подадено
възражение по чл.
414 от ГПК от страна на длъжника, заповедта за изпълнение е влязла в сила. С
иска по чл.
422, ал.1 от ГПК кредиторът цели последицата по чл. 416
от ГПК - снабдяване с изпълнителен лист /а при допуснато незабавно
изпълнение - стабилитет на изпълнителното основание/ с оглед удовлетворяване на
субективното си материално право, което е и правният интерес от предприетата
защита. При непредявено възражение по чл. 414
от ГПК срещу заповедта за изпълнение, каквато хипотеза е налице в
настоящото производство, липсва правен интерес от предявяване на установителен
иск по реда на чл.
422, ал.1 от ГПК, а ако такъв е предявен, производството е недопустимо и подлежи
на прекратяване. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск и обуславя допустимостта на
производството по предявения установителен иск.
Предвид изложеното, съдът счита, че не е налице абсолютната процесуална
предпоставка за реализиране на правото на защита чрез установителния иск - правен
интерес. Ето защо, предявеният от „ДК
ИНФРА ИНВЕСТ“ ЕООД, гр. София, срещу
ОБЩИНА ОПАН установителен иск е недопустим, поради което производството по
делото следва да бъде прекратено.
Ответникът
в писмения отговор е направил искане за присъждане на разноски, каквито в
случая, на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК, се дължат. Въпреки това обаче ответникът
не представя доказателства за разноски.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения
от „ДК ИНФРА ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Искър, кв. Абдовица № 249, представлявано от Йордан Дамянов,
срещу ОБЩИНА ОПАН, ЕИК *********, представлявана от Кмета инж.Генчо Колев,
установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, за признаване съществуване на
вземане по издадена Заповед за незабавно изпълнение № 691/01.06.2020г. и изп.
лист, както и Разпореждане от 31.07.2020г., постановени по ч.гр.д. №
1622/2020г., по описа на СтРС, като НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 4627/2020г., по описа на СтРС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Старозагорския окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: