Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 14.06.2019г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на
двайсет и втори май през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2. КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на
секретаря Пандурска и
в присъствието на прокурора Байряков
, като разгледа
докладваното от съдия Йорданова В . О.
Х. Д . 1050 по
описа за 2019 година , и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 313 от НПК.
С
присъда от 02.11.18г. по
Н .О .Х .Д . № 12941 /17г , СРС, НО ,19 с - в
е признал подсъдимата Л.Т.Т. за виновна за извършено престъпление по чл. 143
ал.1 пр.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК,
поради което и вр. чл. 54 ал.1 от НК й е наложил наказание „лишаване от свобода за срок от шест месеца
, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 69 ал.1 чл. 66 ал.1 НК за срок от 1 година и шест месеца
,считано от влизане на присъдата в сила, а на основание чл.304 от НПК я е оправдал за това, че по същото
време и на същото място, като непълнолетна, но могла да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, е принудила другиго - А.Г.И., на
тринадесет години, да извърши нещо противно на волята й, а именно - да съблече
дрехите си, като употребила за това заплашване (казала на И., че ако не се
съблече ще й строши зъбите). С присъдата на основание чл.189,
ал.З от НПК е осъдена подсъдимата лично
и доколкото е непълнолетна чрез родител - баща Т.Л.Т.да заплати сторените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица на
досъдебното производство в общ размер на 1198, 57 (хиляда сто деветдесет и осем
лева и петдесет и седем стотинки) лв. в полза на СДВР, в размер на 150 (сто и
петдесет лева) лв. за служебен защитник на ДП в полза на НБПП, както и в размер
на 876,07 (осемстотин седемдесет и шест лева и
седем) . С
присъдата на основание чл.190, ал.2 от НПК е осъдена подсъдимата лично и доколкото е
непълнолетна чрез родител - баща да заплати 5,00 (пет лева) лв. държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист
.
Срещу присъдата
е постъпила жалба от подсъдимата , с която се иска да
се отмени постановената присъда
и подсъдимата да бъде оправдана по внесеното обвинение
спрямо нея или да се намали размера на
наложеното наказание .
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимата Л.Т.Т. – адв.В. подържа подадената жалба и пледира присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена , като подсъдимата бъде оправдана по внесеното обвинение .
В съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд .
В съдебно заседание подсъдимата Л.Т.Т. подържа изцяло изложеното от своя защитник и сочи , че няма какво да добави .
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата
е неоснователна .
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното
производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз
основа на събрания от него
доказателствен материал е приел за установена следната
фактическа обстановка :
Подсъдимата Л.Т.Т. е родена на *** ***, българка,
българска гражданка, неомъжена, с основно образование, ученичка, с ЕГН **********,
с адрес ***, живуща ***. Същата е неосъждана.
Видно от справка-характеристика, изготвена
от детска педагогическа стая (ДПС) при 08 РУ-СДВР Т. е ученичка в 138-мо
училище, не се води на отчет в ДПС при 08 РУ-СДВР, не е известна на МВР и
спрямо нея не са прилагани възпитателни мерки по чл.13 от ЗБППМН.
От изготвения за подсъдимата социален доклад
от Дирекция „Социално подпомагане“ (Д „СП“)- Слатина
се установява , че родителите на непълнолетната подсъдима не живеят
заедно, майката има свое семейство, но си сътрудничат в грижите за нея, като
подсъдимата Т. живее при баща си, който е трудово ангажиран, при наличие на
емоционална връзка между баща и дъщеря, в добри взаимоотношения с майка си и
нейния съжител, справя се добре с учебния материал, няма проблем с
дисциплината, има много приятели от училище и от квартала.
През 2016 г. подсъдимата Т. имала връзка с
момче на име Д.П., т.е. същият тя считала за свое „гадже“. Тя научила, че това
момче се вижда и с друго момиче, свидетелката А. И.. Последната била малолетна,
родена е на *** г. И. живеела след раздялата на родителите си с баща си, който
предимно полагал грижи за нея. Като за И. сред връстниците й се говорело, че е
леко момиче. По това време подсъдимата дружала със свидетелката П. - М.Ф.,
която също била малолетна, родена е на *** г. и със свидетеляБ.М., който по
това време е непълнолетен, роден на *** г. След като подсъдимата разбрала, че
свидетелката И. се вижда с приятеля й Д.П. започнала да й праща съобщения по
социална мрежа „Фейсбук“ да спре да се занимава с приятеля й. Свидетелката И.
не й отговорила, веднага. Известно време след това И. заплашвала подсъдимата,
че ще я бие, като това ставало по същата социална мрежа. Двете момичета не се
познавали и не се били виждали. Като се разпознавали по поставените от тях в
социалната мрежа „Фейсбук“ снимки. Подсъдимата поискала да се види с И. и да се
разбере с нея, като си разменили координатите и се уговорили това да стане на
НДК-то. Това се случило в края на лятната ваканция през 2016 г. При уговарянето
на срещата с подсъдимата била и свидетелката Ф.. Тъй като И. не дошла на
срещата, то Ф. и подсъдимата решили да помолят свидетеля М. да уговори с И.
среща, като не й казва, че те двете желаят да се видят с нея. Свидетелят М.,
тъй като бил приятел с двете момичета се съгласил. Той познавал И., бил се
виждал с нея преди и успял да уговори среща между себе си и И. в беседка в
затворен комплекс, намиращ се в гр. София, ж. к. „Студентски град“ на ул.
„Пъстър свят“ за 03.09.2016 г. в ранния следобяд. Около 15:00 часа на
03.09.2016 г. свидетелката И. отишла на уговореното място в беседката, но
свидетелят М. го нямало. Докато го чакала при нея дошли подсъдимата Т. и
свидетелката Ф.. Свидетелят М. не отишъл с момичетата при И., а останал на
входната врата на комплекса. Подсъдимата и свидетелката Ф. започнали да се
разправят словесно със свидетелката И.. Подсъдимата искала обяснения от И. защо
се е занимавала с гаджето й на име Д.П., имала ли е полови контакти с него,
както и дали това е било, докато тя самата е имала връзка с него. Върху И. се
нахвърлила свидетелката Ф., като подсъдимата спряла Ф., тъй като искала да
говори с И. и да се разберат. Свидетелката Ф. ги приканила да излязат на
по-широко. Трите момичета излезли от беседката и тръгнали по алея в комплекса.
Докато вървяли продължили да се разправят, като подсъдимата искала обяснения и
признания от И. за връзка с приятеля й Д.П.. И. била стресирана и хленчила да я
оставят, като през по-голямото време не отговаряла на двете момичета, което
допълнително ги аргесирало. В това време свидетелят М. продължавал да стои на
вратата на комплекса. Ф. и подсъдимата започнали с думи да призовават И. да се
съблече. Подсъдимата казала на И., че така, както се е събличала пред приятеля
й Д.П., така ще се съблича и пред нея. И. отказала да се съблече. Т. продължила
да кара И. да се съблече, като към приканването започнала да й удря шамари и да
й се смее в лицето. Ф. взела, намиращите се на бюстието на И. очила и ги
счупила, хвърляйки ги на земята и стъпквайки ги с крак. Взели чантата на И., като в нея бил и мобилния телефон
на момичето и я оставили настрани. Продължили да я призовават да се съблече, но
И. им казала, че е в цикъл и не може. Тогава Ф. съдейки по оскъдното облекло на
И. се усъмнила и започнала да й рови в чантата, за да провери дали има дамски превръзки,
след като не намерила се ядосала, че я лъже. През това време подъсдимата взела
от М. телефона му, тъй като нейният бил с малко останал заряд, а този на
подсъдимата бил счупен и Ф. започнала да снима И., докато двете с подсъдимата й
крещяли да се съблича. Подсъдимата нанасяла шамари в лицето на И.. Подсъдимата
започнала да тегли от бюста на И., за да смъкне бюстието, с което била И.. Тя
успяла да го дръпне и И. останала по сутиен, тъй като то паднало, но И. си го
взела. И. казала на Ф., че е без гащи. Това агресирало Ф., тъй като тя
харесвала свидетеля М. и решила, че И., тъй като знаела, че си е уговорила
среща само с момчето е така облечена заради него. Хванала за косата И. и я
свлякла на земята, започнала да я рита. И. заплакала, като се молила на двете
момичета да не я бият. Подсъдимата казала на И., че ако не се съблече ще я
пребие. След като Ф. продължила с побоя над И., последната започнала да се
съблича, с нежелание, като през цялото време била приканвана от двете момичета
да продължи със събличането си. У подсъдимата преминал телефона на М. от Ф.,
която след като започнала да бие И. й казала да го вземе и тя да снима.
Подсъдимата и свидетелката Ф. продължили да обиждат и да крещят на И.. През
това време подсъдимата снимала.
Свидетелката Ф. и подсъдимата Т. не позволявали на свидетелката И. да
си тръгне, дърпали я.
Докато момичетата били на беседката М. нямал видимост
към тях, но като се преместили, тъй като разстоянието било по малко и оградата
не била плътна, а той бил на входа на затворения комплекс имал видимост към
тях. През цялото време Ф. и подсъдимата приканвали И. да продължи със
събличането си и искали да се съблече гола, като си хвърли и бельото, с което е
облечена. И. продължила да плаче и да ги умолява. Когато И. съблякла всичките
си дрехи М. извикал да му върнат телефона. Ф. и подсъдимата казали на И.,
когато се съблякала по начина, по който те желаели, а именно да свали от себе
си всичките си дрехи, да се облича, че ще тръгват към НДК. Казали на И., че
клипчето, което е заснето ще бъде качено във „Фейсбук“. И. ги помолила да не го
качват. Телефона бил върнат на М.. Той изпратил по искане на Т. клипчето, както
и го изпратил на свидетелката Г.. И. започнала да облича, дрехите си, които
били на земята.Ф. и подсъдимата искали да продължат да унижават И., да я бият и
да я показват в центъра. След като се облякла И. трите момичета и М. напуснали
комплекса, като И. се опитала да заговори човек от комплекса, който затварял,
но свидетелката Ф. я дръпнала и подсъдимата разговаряла с човека, така била
възпрепятствана И. да помоли за помощ. След като излезли от комплекса И. се
опитала да разговаря със случайно преминаваща жена, но се намесила подсъдимата
и по този начин била отново възпрепятствана да потърси помощ. На спирката на
автобуса, който чакали М. видял свой познатР., на който показал от телефона си
клипчето. Всички се качили в автобус и слезли в ж. к. „Мусагеница“. Отправили
се към градинка до магазин „Фантастико“. Там Ф. отново започнала да бие И., но останалите,
както и намиращи се на място, познати на свидетеля М. момчета, обградили И. и Ф.
спряла я бие. На И. й станало лошо, подсъдимата й дала вода да пие. Клипчето,
което било заснето от Ф. и подсъдимата в затворения комплекс в ж. к.
„Студентски град“ било гледано освен от М., от подсъдимата, от Ф. и от
момчетата от „Мусагеница“, след което М.
го изтрил, тъй като се притеснявал да не го свържат със случката.
В ж.к. „Мусагеница“ се разделили, като М.
останал в квартала, а подсъдимата Л.Т. и свидетелката П.-М.Ф. се качили на
автобус №88. Свидетелката А. И. си хванала друг автобус и си тръгнала сама.
Като преди това свидетелката Ф. и подсъдимата заплашили И., че ако подаде жалба
в полицията клипа ще бъде качен във „Фейсбук“, но ако не го направи няма да
бъде качен.
Тъй като клипчето, на което И. се съблича
гола било качено в социалните мрежи, то било гледано от много лица. Майката на К.В.,
приятелка на И., споделила със свидетеля Г. И.за клипчето, на което е заснета
дъщеря му. След като гледал, но не цялото клипче, свидетеля И.попитал дъщеря си
за същото и тя му казала, че две момичета са я заклещили, нямало как да избяга
и да потърси помощ, били я и я накарали да се съблече, като я снимали с
телефон. И. се обадила на някакво момче, от което взела телефона на
подсъдимата. Свидетелят И.се обадил на подсъдимата и разговарял с нея по
телефона. Подсъдимата казала на свидетелят Иванов, че не било така, че било без
да иска. След което И.отишъл в 07 РУ-СДВР и подал жалба за случая.
Клипчето било показвано и по телевизията.
На свидетелката Г. й било препратено
клипчето и от подсъдимата след като двете си говорили за него.
След случая свидетелката И. била
разстроена, станала затворена, местила се от училище в училище. Тя считала, че
това е най- унижаващото я клипче.
Установява се от съдебно-медицинската
експертиза на живо лице №238/2016 г., че при прегледа на А. И. са установени
охлузвания в процес на оздравяване с отпадаща и почти отпаднала коричка по
долните крайници, цикатриси в областта на десния лакът и задната повърхност на
лява предмишница с незавършено развитие на развитие на оздравителния процес,
описаните травматични увреждания и цикратиси по своите морфологични
характеристики, кореспондират да са получени по време и начин, както съобщава
прегледаната, възможно е при съобщения инцидент да са получени и други
травматични увреждания, чиито оздравителни процеси да са приключили и същите не
могат да бъдат установени към момента на прегледа, което не изключва наличието
им след инцидента, като установените травматични увреждания, както и белезите
от такива са осъществили медико- биологичния признак болка и страдание, като
цитраксите на двете предмишници със завършен оздравителен процес, са с давност
по-голям от един месец, като нямат отношение към инцидента.
От комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на свидетелката И. се установява, че същата е
психически здрава, личностовата й структура е в период на динамично изграждане,
но общото й психично развитие е в нормата за календарната й възраст, липсват
данни за психичен инфатилизъм или болестно повишена внушаемост, интелектуалното
й развитие е в границите на възрастовата норма, няма данни за вроден или
придобит интелектуален дефицит, като притежава свидетелска годност за
обстоятелствата, имащи значение за делото.
Установява се от комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимата Т., че е
психически здрава, интелектуалното и общото й психично развитие съответстват на
възрастовия диапазон, в долната граница на непълнолетието, характерово се
представя като самостоятелна, категорична в оценките и вземането на решения,
безразлична към преживяванията на другите хора, активно отстояваща позициите
си, наказваща при засягане на интересите й, инцидента, в който е участвала е
достъпен за възрастта й, дори е търсен ефекта на унижението и срама за
пострадалата, като липсват основания да се приеме, че извършеното от нея е при
условията на лекомислие и увлечение, характерните за непълнолетната възраст
личностови особености, общата психична, емоционална и оценъчна незрялост и ниската
степен на социална компетентност не оказват болестна мотивация и механизъм на
нейните действия и не променят психичните й годности за разбиране и ръководене
на постъпките, психичното състояние й позволява да участва пълноценно във
всички фази на наказателното производство и ако желае да дава достоверни
обяснения относно обстоятелства и факти, които имат значение за делото.
Видно от комплексната съдебно-психиатрична
и психологична експертиза на свидетелката П.-М.Ф. е, че е психически здрава и
притежава свидетелската годност за обстоятелствата, имащи значение за делото,
характерово се очертавала като контактна, активна, Ф. регламентирани ситуации,
но има трудности в отношенията с връстниците си, склонна към физическа и
вербална агресия, при пълна липса на емоционално съчувствие, активно е
участвала в инцидента с наказващо поведение, съзнавайки, че причинява физическа
болка, обида и унижение на А. И..
Установява се от изготвената на ДП
видео-техническа експертиза, обективирана в протокол №272-Ф/2016 г., че обекта
на експертизата са цветни видео изображения с времетраене 02:02, с наличие на
звук, без индикатор за дата и час, от заснемащо устройство, което не е
статично, вероятно мобилен телефон, като действията и разбираемите фрази са
извлечени и онагледени със снимки. Така са описани в същата действия на лице от
женски пол, с дълга тъмна коса до раменете, обуто с тъмни (кафеникави) обувки,
високи до глезените, с отворени пръсти, облечено с къси светли панталони
(дънки), черна фланелка, с надписи на лицевата част „LOVE“, с
къс ръкав, което посяга с дясната си ръка към заснетото лице и сваля надолу
горнището му, престоява, след което се отдръпва и излиза от обсег. В
заключителната част се излага, че е установена идентичност на заснетото лице с
изображенията на лицето А.Г.И., като изображенията на другите две лица от
женски пол са негодни за лицево-идентификационно изследване.
От изготвената на ДП
видео-техническа експертиза, обективирана в протокол №276-Ф/2016 г. е видно, че
обекта на експертизата са файлове, съдържащи видеоизображения на сгради, дворно
пространство и действия на три лица от женски пол, с онагледяване, като се
прави извод, че изображенията в протокол №272-Ф/2016 г. и в настоящия са
заснети едни и същи лица, като се твърди идентичност между изображенията на
заснетото първо лице от женски пол и изображенията на А. И.Г., вероятност за
заснето едно и също лице, относно заснетото второ лице от женски пол и снимка
от АИС БДС на лицето Л.Т.Т., такава вероятност за заснето едно и също лице, относно
заснетото лице от женски пол и снимка от АИС БДС на лицето П.-М.Ф. Ф..
Установява се от изготвената в хода на
съдебното следствие видео- техническа експертиза, обективирана в протокол
№228-Ф/2018 г., че цветните видео-изображения, без наличие на звук, с наличие
на индикации за камера „САМ 5“, дата „03-09-2016“ и час от „14:52:25“ до
„17:37:17“, като от приложения по делото протокол за доброволно предаване от
16.09.2016 г„ предоставения за изследване оптичен носител CD-R е записано, че съдържа запис от охранителни камери, които са сверени и
са в реално време, с предмет на изследване действия на заснети лица от видим
женски пол, обозначени като първо, второ и трето, които са почасово онагледени.
От справка на управителя на „А.К.С.“ ЕООД, който е
доставил и монтирал камери и системи за видеонаблюдение на адрес: гр. София,
бул. „*********и в близост до ул. „Пъстър свят“ се сочи, че записващото
устройство е било свързано към интернет, но функцията за автоматична настройка
на часа е била неактивна, камерите нямат възможност за задаване на дата и час,
като това става в цифровото записващо устройство, за което няма спомен как е
било настроено, записите са търсени по дата и час, камерите на обекта не се
нуждаят от синхронизация, защото не са IP базирани,
същите са дигитални и се синхронизират в устройството за запис, като
дружеството не е стопанисвало въпросните камери, не е било обвързано от договор
за поддръжка.
Видно от справката на МКБППМН при Столична
община, район „Слатина“ на П.-М.Ф. Ф., с ЕГН ********** са били разгледани три
възпитателни дела и са й били налагани следните възпитателни мерки по тях по
чл.13, ал.1, т.1, т.З, т.4 и т.5 от ЗБППМН, както и на баща й по чл.15, т.1 и
т.2 от ЗБППМН.
Като решение по възпитателно дело № 24/2017 г. на МКБППМН касае противоправното
деяние на Ф. осъществено по отношение А.Г.И., а именно осъществена принуда по
отношение И. да извърши нещо противно на волята си: да съблече дрехите си, като
употребила за това сила и на Ф. е наложената възпитателна мярка по чл.13, ал.1,
т.З от ЗБППМН, а на баща й по чл.15, т.2 от ЗБППМН.
При
извършени процесуално-следствени действия по разпознаване от И. по фотоснимки
същата е разпознала подсъдимата Т. като лицето, което я е снимало, докато
другото лице я е събличало, взела й е чантата, биела й е шамари и не я е
пускала да си ходи, а свидетелката Ф. като лице, което й е ударило шамар на
беседката, хванала я е за косата, свалила я е на земята и започнала да я рита .
Горната
фактическа обстановка се установява
по несъмнен начин от събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства : показанията
на свидетелите А.Г.И. , П.-М.Ф. Ф., Г.А.И.,
Б.Г.М., Ц.Г. П., М.В.Г., съдебно-медицинска
експертиза на живо лице №238/2016 г. ,
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на
свидетелката И., комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза
на подсъдимата Т. , комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза
на свидетелката П.-М.Ф. , изготвената
на досъдебното производство видео-техническа експертиза, а именно протокол №272-Ф/2016, изготвената на досъдебното производство видео-техническа експертиза, а именно
протокол №276-Ф/2016., изготвената в хода на съдебното следствие пред СРС видео- техническа експертиза, а именно протокол №228-Ф/2018, справка на управителя на
„А.К.С.“ ЕООД , протокол за разпознаване от свидетелката И. по фотоснимки и албум към него , справка на МКБППМН при Столична община,
район „Слатина“ относно П.-М.Ф. Ф.
, решение по възпитателно дело №24/2017 г. на МКБППМН , свидетелство за съдимост.
Така
установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания
доказателствен материал. СРС е
изследвал и установил всички обстоятелства
,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на
подсъдимата , които имат значение за ангажиране на наказателната й отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата
въззивна инстанция :
Подсъдимата с
деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 143 ал.1
пр.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, а именно
на
03.09.2016 г. около 15:00 часа, в гр. София, ж.к. „Студентски град“, на ул.
„Пъстър свят“, като непълнолетна, но могла да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, е принудила другиго - А.Г.И., на тринадесет години, да извърши нещо противно
на волята й, а именно - да съблече дрехите си, като употребила за това сила
(дръпнала потника на И. надолу и нанесла на същата удари в лицето) и заплашване
(казала на И., че ако не се съблече, ще я пребие.
От обективна страна
по делото се установява ,че подсъдимата на инкриминираната дата и
място , като
непълнолетна, но могла да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, е принудила другиго - А.Г.И., на тринадесет
години, да извърши нещо противно на волята й, а именно - да
съблече дрехите си, като употребила за това сила (дръпнала потника на И. надолу
и нанесла на същата удари в лицето) и заплашване (казала на И., че ако не се
съблече, ще я пребие.
Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието си , предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване .
Доводите на защитата за неосъществяване на извършеното
престъпление чл. 143 ал.1
пр.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, от страна на подсъдимата по делото , настоящият въззивен
съд намира за неоснователни ,тъй като в тази
насока са събраните от първата инстанция подробно изброени гласни
и
писмени доказателства и доказателствени средства . В тази насока следва да
се отбележи , че първоинстанционният
съд е направил подробен анализ на събрания от него доказателствен материали , който се споделя изцяло и от настоящата
съдебна инстанция . В тази насока следва да се посочи ,че извършването на инкриминираното деяние се установява по безсъмнен начин
от показанията на разпитаните по делото
свидетели ,както и изготвените видео- технически експертизи , а също и съдебно- психиатрични експертиза,
съдебно-медицинска
експертиза , както и комплексна съдебно-психиатрична и психологична. Неоснователно е изложеното от защитата
,че СРС е възприел неправилна фактическа обстановка
, при която погрешно е достигнал до извод за виновно поведение на подсъдимата
по делото , тъй като по време на
уговорената среща със свидетелката
А.Г.И. , активното поведение е било
на свидетелката П.-М.Ф. Ф.. В тази насока въззивният съд намира ,че
правилно са били кредитирани от СРС
показанията на свидетелката
А.Г.И., тъй като независимо от обстоятелството ,че по
делото безспорно се установява ,че по отношение на постралата А.Г.И. са
били извършени действия и от
страна на свидетелката П.-М.Ф.
Ф., то такива са
налични и извършени и от самата подсъдима , които са именно са предмет на внесеното обвинение от СРП с обвинителния акт , а именно
осъществена от подсъдимата принуда по отношение на А.Г. И.- да съблече дрехите си, за
което е употребена сила изразила се в дърпане на потника на И. надолу и нанасяне на
същата на удари в лицето, както и осъществено заплашване, посредством отправеноното към И. словесно изявление , че ако не се съблече, ще я пребие. Действията на свидетелката П.-М.Ф. Ф., в случилото се
по настоящето дело на
инкриминираната дата и място са намерили своята оценка и отражение в решение по възпитателно дело № 24/2017
г. на МКБППМН , което се отнася до противоправното деяние на свидетелката Ф. осъществено по отношение свидетелката А.Г.И., а именно осъществена принуда по отношение свидетелката И. да извърши нещо противно на волята си: да съблече
дрехите си, като свидетелката Ф. е употребила за това сила , за което на свидетелката Ф. е наложената възпитателна мярка по
чл.13, ал.1, т.З от ЗБППМН, а на баща й по чл.15, т.2 от ЗБППМН.В този смисъл извършените и
от страна на свидетелката П.-М.Ф. Ф., действия по
отношение на свидетелката И., не могат да
игнорират , действията на самата подсъдима
извършени по отношение на пострадалата.
Неоснователни са доводите на защитата
,че свидетелката А.Г.И. е станала причина за срещата и
сама с думите и делата си , е предизвикала агресията против себе си , тъй
като в тази насока въззивният съд намира
,че не са налични никакви доказателства.
Доводите на защитата за липсата на
умисъл от страна на подсъдимата при
извършване на действията , не се споделят от настоящия съд ,доколкото именно от
вида и начина на осъществяване на действията от страна на подсъдимата
,безспорно се установява ,че същата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието и е целяла настъпването на конкретните последици,
а именно съзнавала е конкретната воля на пострадалата, както и че същата не съответства на исканото от страна на подсъдимата поведение, както и че оказаното физическо и психическо
въздействие върху пострадалата е такова, че да
я мотивират към конкретното целяно от подсъдимата поведение, а именно пострадала И. да
съблече дрехите си.
Настоящата съдебна инстанция намира ,че
при определянето на предвиденото наказание лишаване от свобода до 3 години в нормата на чл. 143
ал.1 пр.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК по отношение на подсъдимата за извършеното от нея престъпно деяние по настоящето дело след приложената редукция
по чл.63 ал.1 т.3 от НК , а именно наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца ,
чието изпълнение на осн. чл. 66
ал.1 вр. чл. 69 ал.1 от НК е отложено за срок от 1 година и 6
месеца , считано от влизане на
присъдата в сила , са отчетени в достатъчна
степен всички обстоятелства относно
конкретната тежест на извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото е
извършено , а именно време, място и начин на осъществяване на
деянието , при което е изполвана ,както сила , така и заплаха , малолетието на пострадалата, както и обстоятелството , че заснетия при осъществените действия от страна на подсъдимата клип е бил разпостранен чрез
социалните мрежи, което е допринесло за допълнително унизяване
на пострадалата , както и е отчетена обществената опасност на подсъдимата по
делото , която е неосъждана, в млада възраст , които обстоятелства са смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства ,при което
правилно е прието , че не са
налице основания за приложение на чл. 55 ал.1 т.2 б „ Б „ от
НК , тъй като по делото не са налице нито многобройни , нито изключителни смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства ,като и най
– лекото предвидено в закона наказание лишаване от свобода за срок от 3
месеца ,не се явява несъразмерно тежко . Правилно е преценено , че по делото са
налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 НК вр. чл. 69 ал.1 от НК , тъй като подсъдимата не е осъждана, наложеното наказание е за срок от 6
месеца , а именно до 3 години , и за постигане
целите на наказанието и поправянето на осъдената , не е наложително да бъде изтърпяно наказанието , като СРС е
определил размер от 1 година и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в сила
за изпитателния срок , който размер
на срока въззивния съд намира ,че правилно е бил съобразен със степента на обществена
опасност на конкретно извършеното деяние .
Законосъобразно с присъдата
с оглед изхода на делото е осъдена на основание чл.189, ал.З от НПК
подсъдимата лично и доколкото е непълнолетна чрез родител - баща Т.Л.Т.да заплати сторените по делото разноски за
възнаграждения на вещи лица на досъдебното производство в общ размер на 1198,
57 (хиляда сто деветдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки) лв. в полза
на СДВР, в размер на 150 (сто и петдесет лева) лв. за служебен защитник на ДП в
полза на НБПП, както и в размер на 876,07
(осемстотин седемдесет и шест лева и седем) , а също и на основание чл.190, ал.2 от НПК
лично и доколкото е непълнолетна чрез родител - баща да заплати 5,00 (пет лева)
лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист .
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а жалбата да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И :
П О Т
В Ъ Р Ж Д А В А присъда от
02.11.18г. по Н .О .Х .Д . № 12941
/17г , СРС, НО ,19 с – в .
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1.
2.