Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 14.11.2018г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Райна Стефанова
Членове: Анна Ненова
Александър Ангелов
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.гр.д. № 14864 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 21619 от 30.03.2018г.
на „Ю.Б.“ АД срещу Постановление от 15.03.2018г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, по изп. дело № 20188380401000, с което са били приети разноски
по изпълнението на взискателя И.П.Ч.за адвокат от 600
лева.
Основните оплаквания на
жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство са, че от взискателя
е било поискано само образуване на изпълнително производство, а сумите по
изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано производството, са били платени в срока за доброволно
изпълнение. Така не е налице водене на изпълнително производство, а само
образуване на такова и дължимото адвокатско възнаграждение е по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – 200 лева. Платеното
възнаграждение е прекомерно. На взискателя е било
сигурно своевременното събиране на задължението. С приемане на възнаграждение
от 600 лева от страна на частния съдебен изпълнител при липса на реално търсене
на способи за удовлетворение на притезанието, се
нарушава принципът на справедливостта. Жалбоподателят иска да се приеме
събиране на адвокатско възнаграждение за взискателя от
200 лева.
Взискателят И.П.Ч.оспорва жалбата
като недопустима (подадена след срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК), а по същество
и неоснователна. Взискателят не може да предвиди дали
ще има доброволно изпълнение и какви възражения ще направи длъжникът.
В мотиви частният съдебен
изпълнител оспорва жалбата като недопустима (като просрочена и при липса на
направено възражение за прекомерност пред частния съдебен изпълнител) и неоснователна по сходни съображения с тези на взискателя.
По постъпилата жалба
Изпълнителното
производство е било образувано въз основа на молба вх. № 16861 от 15.03.2018г.
на И.П.Ч., чрез адв. Д.К., като пълномощник, за
образуване на изпълнително дело въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 05.07.2017г. от Софийски градски съд,
ТО, VІ-10 състав.
Съобразно
диспозитива на изпълнителния лист, „Ю.Б.“ АД е било
осъдено да заплати на А.А.А.сума от 6 700 лева, разноски
в съдебното производство. Вземането е било прехвърлено от А.А.А.на
И.П.Ч., за което длъжникът е бил уведомен. Договорът за цесия и документите по
уведомяването са били представени към
молбата за образуване на изпълнителното дело.
Към
молбата за образуване на изпълнително производство е бил приложен още договор
744386 за правна защита и съдействие от 13.03.2018г., сключен между адв. К.и взискателя, с предмет „оказване
на правна защита и съдействие, изразяващи се в при ЧСИ М.Б.“. Договорено е било
възнаграждение от 600 лева, за което е било посочено (удостоверено), че е
платено.
С
постановление от 15.03.2018г. на частния съдебен изпълнител са били приети
разноски на взискателя за адвокат от 600 лева и
сумата е била посочена и в изготвена покана за доброволно изпълнение изх. №
27964/15.03.2018г. до длъжника.
Поканата
е била получена в деловодството на банката – длъжник на 16.03.2018г., за
което е бил поставен печат с две имена
на служител и негов подпис, съгласно оформената призовка (съобщение).
Същевременно
на 30.03.2018г. от длъжника е бил представен документ (платежно нареждане) за плащане
на дължимите в изпълнителното производство суми, включително за адвокат от 600
лева. Между страните не е спорно постъпването на сумите по сметка на частния
съдебен изпълнител.
На
същата дата е била подадена и жалбата по делото.
При така установените
обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по
чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Жалбата не е просрочена.
По делото от взискателя и от частния съдебен
изпълнител се възразява за узнаване от длъжника – жалбоподател на акта за
разноските при получаване на изпратената покана за доброволно изпълнение, но
при връчването й не е била спазена разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК. При
удостоверяване връчването връчителят не е посочил
имената (трите имена) и длъжността на получателя. Същевременно липсва
задължение длъжникът да възразява за прекомерност на разноските пред частния
съдебен изпълнител, както и изпращане на жалбата на длъжника по чл. 435, ал. 2 от ГПК от частния съдебен изпълнител до съда без такова произнасяне сочи на негов
мълчалив отказ да намали разноските.
По същество, и при
съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните
доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа
страна по-горе, съдът намира жалбата на „Ю.Б.“ АД основателна.
В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат по сключен договор за правна защита и съдействие.
Сключването на договора и уговарянето на адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.), при съществуване на вземания в полза на взискателя – цесионер по прехвърлено вземане за разноски в производство пред Софийски градски съд, като възнаграждението за адвокат е било и платено.
В договора за правна защита и съдействие обаче липсва конкретно уговаряне в какво следва да се осъществява правната защита и съдействие, съответно, че уговорените в договора процесуални действия са включително за водене на делото. При минимален размер на възнаграждението единствено за образуване на изпълнителното дело от 200 лева, възнаграждение от 600 лева е прекомерно и подлежи на намаляване до минимума от 200 лева (по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Договорът за правна защита и съдействие е отделен от едностранното действие по упълномощаването на адвоката.
Същевременно в случая е имало образуване на изпълнително производство от името на взискателя, но не и водене на такова. За събиране на дължимите суми от процесуалния представител на взискателя единствено е била подадена молба за образуване на изпълнително производство с посочен начин на изпълнение, част от молбата за образуване на изпълнителното дело (чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК).
Така на взискателя е дължимо възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, в минималния размер от 200 лева, по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.
Адвокатското възнаграждение за взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лева. Оплакванията на жалбоподателя по подадената жалба за дължимо възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. са основателни.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба вх. № 21619 от
30.03.2018г. на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***,
Постановление от 15.03.2018г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, по изп. дело № 20188380401000, с което са приети разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя И.П.Ч., с ЕГН ********** и адрес ***, над размер
от 200 лева (двеста лева), при пълни
приети като дължими 600 лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.