№ 1831
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100511462 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 19607/28.11.2023 г., постановено по гр. д. № 26548/2022 г.
по описа на СРС, 119 състав, са отхвърлени изцяло обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 203 ЗВ с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че Д. Й. Д., дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 1 032.88
лева за незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на
отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за времето от за времето от
05.03.2012 година до 03.11.2018 година, 430.63 лева обезщетение за забава
върху посочената сума за времето от 05.06.2012 година до 03.11.2018 година
включително и законната лихва върху главницата за времето от подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 09.05.2018 година до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 03.09.2019 година по частно гражданско дело № 25274
по описа на Софийския районен съд – ГО за 2019 г.
С Определение № 375703/29.12.2023 г., постановено по гр. д. №
26548/2022 г. по описа на СРС, 119 състав, по реда на чл. 248 ГПК е оставена
без разглеждане молба от 22.12.2023 г. на „Софийска вода“ АД за изменение
на Решение № 19607/28.11.2023 г. в частта за разноските, както и е отхвърлена
молба от 20.12.2023 г. на Д. Й. Д. за изменение на Решение №
19607/28.11.2023 г. в частта за разноските.
Срещу първоинстанционното Решение № 19607/28.11.2023 г. е
1
депозирана въззивна жалба от ищеца „Софийска вода“ АД с доводи за
неправилност. Въззивникът излага, че обжалваното съдебно решение е
постановено по отношение на различен имот от този, който в исковата молба
се твърди да са доставяни ВиК услугите. Сочи, че ответникът Д. Й. Д. е
собственик на апартамент № 13, находящ се в гр. София, ул. „*******, както и
че водоснабдителното дружество му е доставило ВиК услуги през процесния
период. Твърди, че въззиваемият е съсобственик на процесния имот, като
притежава 1/2 идеална част от него според презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС.
Поддържа, че на 01.08.2003 г., ОС на ЕС на процесната сграда е взело решение
за откриване на индивидуални партиди за вода на обектите в сградата. Излага,
че съгласно заключенията по експертизите в първоинстанционното дело
имотът на длъжника е бил водоснабден през претендирания период, както и че
след погасяване на дължимите суми поради плащане задължението на
ответника е в размер на 354.17 лв.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в
частта, в която е отхвърлен иска му за признаване за установено, че
ответникът му дължи сума в размер на 354,17 лв. за периода 09.05.2016 г. до
03.11.2018 г. за незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане
на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника Д. Й. Д.. Оспорва доказателствената сила на представената в
първоинстанционното производство справка от Имотния регистър, като
твърди, че в законовия срок я е оспорил. Твърди, че не е налице реална
доставка на твърдяните от насрещната страна услуги, а също и че не е
отказвал осигуряване на достъп на длъжностно лице на оператора до
водомера.
Въззиваемият моли съдът да остави без уважение въззивната жалба.
Претендира разноски.
Срещу първоинстанционното Определение № 375703/29.12.2023 г. е
подадена частна жалба от ищеца „Софийска вода“ АД с доводи за
неправилност. Твърди, че молбата му за изменение на Решение №
19607/28.11.2023 г. в частта за разноските е по отношение на претендираните
от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, като ги намира за
прекомерни.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени разноските
на ответната страна. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от ответника Д. Й. Д..
Намира, че насрещната страна не е процесуално легитимирана да иска
изменение на претендираните от ответника разноски по реда на чл. 248 ГПК.
Счита, че адвокатското възнаграждение за заповедното производство следва
да бъде съобразено с предвидените размери в чл. 7 на НМРАВ.
Моли съда да остави без уважение частната жалба на ищеца.
Решение № 19607/28.11.2023 г., постановено по гр. д. № 26548/2022 г. по
описа на СРС, 119 състав, е влезнало в сила в частта, в която са отхвърлени
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 203
2
ЗВ с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че Д. Й. Д., дължи на „Софийска вода“ АД
за сумата над 354,17 лв. до пълният предявен размер от 1 032,88 лева в
периода от 05.03.2012 г. до 08.05.2016 г. – незаплатени услуги по доставяне на
питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води,
както и за 430,63 лева обезщетение за забава върху посочената сума за
времето от 05.06.2012 година до 03.11.2018 година.
Определение № 375703/29.12.2023 г., постановено по гр. д. №
26548/2022 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта, в която е отхвърлена
молба от 20.12.2023 г. на Д. Й. Д. за изменение на Решение №
19607/28.11.2023 г. в частта за разноските, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва
първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира,
че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество
въззивната жалба е частично основателна, по следните съображения:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда чл. 422,
ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ
и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Д. Й. Д. дължи на ищеца „Софийска вода“ АД сумата от 1 032.88
лева за незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на
отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за времето от за времето от
05.03.2012 година до 03.11.2018 година, 430.63 лева обезщетение за забава
върху посочената сума за времето от 05.06.2012 година до 03.11.2018 година
включително и законната лихва върху главницата за времето от подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 09.05.2018 година до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 03.09.2019 година по частно гражданско дело № 25274
по описа на Софийския районен съд – ГО за 2019 г.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 ЗВ вр. чл. 8, ал. 1 Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи:
Правопораждащият фактически състав за присъждане на претенцията за
реално изпълнение на задължението за заплащане цената на доставената
питейна вода и за извършване на услугата по отвеждане и пречистване на
3
отпадни води включва следните елементи:
1. Валидно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение
между ищеца и ответника с предмет доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води, предпоставка за което е установяване
качеството потребител на ответника;
2. Ищецът-водоснабдително дружество е доставил питейна вода до
процесния имот, съответно че е осъществил услугата пречистване и
отвеждане на отпадни води за периода 05.06.2012 г. до 03.11.2018 г.
За да отхвърли предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни
искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото не се установява от
представените доказателства ответникът да е собственик на водоснабдения
имот, с оглед на което не са били възникнали облигационни отношения между
страните. Настоящият въззивен състав намира тези изводи на СРС за
неоснователни.
Качеството потребител е еднозначно определено с Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска
вода“ АД, достъпни през интернет страницата на дружеството
www.sofiyskavoda.bg. Съгласно чл. 2 от същите, потребители се явяват
физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. Това правило кореспондира на разпоредбата на § 1,
т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните канализационните
услуги, където е посочено, че потребители са: а) юридически или физически
лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги, и б) юридически или физически лица – собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. По делото е приложена
извадка от имотния регистър, видно от която ответникът е закупил с договор
от 08.11.2002 г. недвижим имот – апартамент № 13 на етаж 5 в гр. София. В
последващи отбелязвания по справката са отбелязани налагане на възбрани и
учредяване на ипотека върху процесния имот, като в тези случаи е посочен
пълният административен адрес на имота. Справката от СВ-София,
достъпвана чрез отдалечен достъп именно чрез системата ИКАР, има
удостоверителна сила по отношение на вписаните актове, тъй като
представлява извлечение от подреждането на актовете в книгите в
хронологичен ред и е отражение на публичността на регистъра. Че в справката
е индивидуализиран, макар и непълно, процесният имот, съдът извежда и от
останалите писмени доказателства по делото. В списък на живущите в
сградата за откриване на индивидуални партиди и водомери към протокол от
01.08.2003 г. на общото събрание на етажната собственост на сградата,
находяща се в гр. София, ул. *******, е посочено, че ответникът е собственик
на апартамент № 13 във вх. А, в който са поставени водомери с фабричен №
R02/208261, № R02/208302 – за студена вода и с № R02/208536 и №
R02/208517 – за топла вода. Същите фабрични номера на водомери са
записани в данъчна фактура с № ********** за извършено от ищеца
узаконяване на водомери в апартамент № 13, гр. София, ул. „*******, вх.
******* Документът е подписан от ответника, поради което следва да бъде
ценен като извънсъдебно признание, имащо случаен за процеса характер, за
4
факта, че Д. Й. Д. е абонат титуляр на партидата за процесния имот за
ползване на услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни
води и пречистване на отпадъчни води. Ето защо с оглед и останалите
писмени доказателства следва да се заключи, че в приетата по делото справка
от Агенция по вписванията записването под № 11 на апартамент № 13 на ет. 5
в гр. София с площ 119,740 кв.м. се отнася именно до процесния апартамент
№ 13, находящ се в гр. София, ул. „*******, вх. *******Според чл. 80 ЗКИР
актът за собственост се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър
като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а
съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши
вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както
и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява,
прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в
Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния
имотен регистър, представената справка за периода от 08.11.2002 г. до
09.12.2021 г. е годна да установи притежанието на вещно право от ответника и
основаната на това договорна обвързаност с дружеството-ищец. При
оспорване на данните от отдалечения достъп до Имотния регистър, чиято
достоверност съдът цени, имайки предвид, че вписванията се основават на
документите за собственост, съхранявани в регистъра, ответникът е следвало
да проведе насрещно доказване, като установи, че се е разпоредил с имота за
процесния период и не е негов собственик, респ. че е учредил вещно право на
ползване на трето за спора лице или че е сключил договор, по силата на който
ползването на жилището е предоставено другиму, на името на когото със
съгласие на собственика е била открита партида. Такова насрещно доказване
не е провеждано. Не са представени доказателства, че ответникът е придобил
жилището в режим на СИО с другия купувач, респ. че отговорността за
потребените консумативи за имота е солидарна между собствениците, защото
жилището е семейно. Тъй като в справката не е упоменато при какви дялове се
придобива собствеността, то по презумпция купувачите притежават равни
дялове съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Именно в качеството си на собственик на ½
ид.ч. за имота, ответникът Д. Й. Д. се явява задължен за половината от
консумативните разноски за имота за незаплатени услуги по доставяне на
питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води
в процесния период.
Притежанието на вещно право върху имота обосновава извод за
наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК
услуги, обвързващо страните, по което ответникът – като потребител на
доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.
Приложими в отношенията между страните са Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и издадената в
приложение от министъра на регионалното развитие и благоустройството
Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти
5
в сгради – етажна собственост, са потребители на ВиК услугите, предоставяни
от съответния оператор на територията, на която се намира съответния имот.
Правилото кореспондира на понятието потребител на услугата в Закона и в
ОУ на „Софийска вода“ АД. За възникване на облигационното отношение е
достатъчно постигането на съгласие чрез сключване на договор съгласно чл. 8,
ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. с лице, имащо качеството на потребител по чл. 3,
ал. 1 от Наредба 4/2004 г. (какъвто е и ответникът като собственик на
обслужвания обект). Ирелевантно е дали процесният обект се използва
фактически от собственика или от друго лице, комуто той е предоставил
ползването на облигационно основание (арг. и от чл. 8, ал. 9 от Наредба 4/2004
г., съгласно който при наемно правоотношение задълженията за услугата са в
тежест на наемодателя). Източник на облигационното отношение за
осъществяване на ВиК услуги е писменият договор, като разкриването на
абонатен номер на потребителя има само спомагателен (счетоводен,
технически) характер. Единствената хипотеза, в която наличието на разкрит
абонатен номер може да е основание за плащане, е тази по чл. 9а от Наредба
№ 4/2004 г. – когато въпреки промяната на титуляря на вещното право върху
обслужвания имот не бъде променена партидата на потребителя, като в този
случай задължено ще остане лицето, на което е открита партида. В случая по
делото е сключен договор между собственика и оператора-ищец.
От приетата пред първата инстанция комплексна СТЕ и ССчЕ се
установява, че е водоснабден процесния апартамент № 13 и е открита
индивидуална партида с титуляр Д. Д.. Налице са монтирани индивидуални
водомери за топла и студена вода в жилището с фабричен № R02/208261, №
R02/208302 – за студена вода и с № R02/208536 и № R02/208517 – за топла
вода, които са били със срок на годност до 02.2012 г., като този с №
R02/208302 е сменен с нов с № 039243 на 08.12.2017 г. със срок на годност до
2027 г. Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за
измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради -
етажна собственост, се извършват през 10 години. Според разпоредбата на чл.
34а, ал. 5 от посочения нормативен акт, когато длъжностно лице на оператора
установи потребители с непроверени индивидуални водомери, съгласно ал. 1,
срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца, като, в случай
че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на
водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39,
ал. 6 Наредба № 4/14.09.2004 г. От констатациите на приетата пред първата
инстанция комплексна СТЕ и ССчЕ се установява, че вземанията се отнасят за
потребление в имота, което поради технически неизправни водомери се
определя при служебно начисляване на количества ВиК услуги по правилата
на чл. 35, ал. 5 и ал. 6 от Наредба 4/2004 г. според броя на потребителите. В
случая според представените писмени доказателства от общото събрание на
етажната собственост в процесния апартамент за заявени 4 потребители. За
целия период 05.03.2012 г. до 03.11.2018 г. обемът на водното количество за
консумация е било 819 куб.м., за общи нужди – 71,555 куб.м. или общо
890,555 куб.м. Количеството питейна вода за обект собственост на ответника е
6
определено според действащата цена на услугата за един потребител по реда
на чл. 39, ал. 5 и 6 Наредба № 4/14.09.2004 г. Задължението за заплащане на
процесната комунална услуга има периодичен характер и вземането за нея се
погасява с изтичането на тригодишна давност – чл. 111, б. „в“ ЗЗД и ТР №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е
навела своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по
давност, което е основателно. Първоинстанционното решение не е обжалвано
за периода преди 09.05.2016 г. В настоящия случай, заявлението е подадено на
09.05.2019 г., поради което всички претендирани вземания, чиято изискуемост
е настъпила преди повече от три години от тази дата се явяват погасени по
давност. Погасени по давност са задълженията възникнали по фактури,
издадени преди 09.05.2016 г. Изискуемостта на фактура №
65126305/09.05.2016 г. е настъпила чак след изтичане на 30-дневения срок от
издаване на фактурата съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ на оператора. За периода
09.05.2016 г. – 03.11.2018 г. при изчисляване на основание чл. 162 ГПК въз
основа на заключението на вещите лица, съдът зачита, че дължими и
непогасени по давност са доставени ВиК услуги на стойност 1075,02 лв. след
направени прихващани с КИ, като заплатената сума за главница е в размер на
656,99 лв. След приспадане на платените суми дължимата сума главница
остава в размер на 418,03 лв., като припадащия се дял от задължението на
ответника е 209,02 лв. (1/2 част), за която сума исковата претенция се явява
основателна.
С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД до размера на 209,02 лв., а в останалата обжалвана част над 209,02
лв. до 354,17 лв. – да бъде потвърдено.
По частната жалба по реда на чл. 248 ГПК:
Отговорността за разноски се разпределя съобразно изхода на делото. В
разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК законодателят е уредил правото на разноски
на ответника поради необходимостта от защита по заведено срещу него дело
от ищеца, станало причина първият да извърши разноски за организиране и
провеждане на правната си защита по спора. С оглед изхода на спора са
частично са отхвърлени предявените искове, поради което на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ответникът има право съразмерно да получи направените по делото
разноски в исковото и в заповедното производство. Непредставянето на
списък не е основание да се отрече правото на страната да иска изменение по
реда на чл. 248 ГПК на решението в частта за разноските, когато искането се
отнася до разноските, присъдени в полза на насрещната страна в процеса.
След като искането по чл. 248 ГПК не касае направените от страната-молител
разноски, а цели пререшаване на спора за дължимите на насрещната страна
разноски, пропускът да се представи списък по чл. 80 ГПК не е пречка за
надлежното упражняване на правото по чл. 248 ГПК и не прави искането
недопустимо. В случая се обжалват само разноските, присъдени на ответника
за процесуална защита в заповедното производство, които са претендирани на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
В настоящия случай, след като е приел, че искането на жалбоподателя по
7
чл. 248 ГПК е недопустимо и няма право да иска изменение на постановеното
по делото решение в частта за разноските, съдът е постановил неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото – върнато на СРС за
произнасяне по същество по искането с правно основание чл. 248 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора обжалваното решение следва да бъде отменено
в частта, в която е присъдено адвокатско възнаграждение в полза на адв. Н.И.
над сумата от 383,56 лв. за първоинстанционното исково производство.
На заявителя следва да му бъдат присъдени, предвид изхода на спора,
разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 4,15 лв. и
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 лв.
На ищеца следва да му бъдат присъдени, предвид изхода на спора,
разноски в първоинстанционното исково производство за държавна такса в
размер на 4,15 лв., за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.
8 ГПК в размер на 14 лв., както 84 лв. за възнаграждения на вещи лица.
На въззивника следва да му бъдат присъдени, предвид изхода на спора,
разноски във въззивното исково производство за държавна такса в размер на
14,75 лв., за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 ЗПП в размер на 59 лв.
Размерът на адвокатското възнаграждение предоставено на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв следва да бъде определен с оглед критериите на § 1а, ал.
1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от ДР на НВАР при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката. В
случая въззивното производство се е развило по типичен за масовите такива
производства – с подаден отговор на въззивната жалба, без направени
доказателствени искания, проведено е едно открито съдебно заседание, в
които процесуалния представител на въззиваемия не е взел участие, а е
депозирал писмена молба-становище, не са налице и процесуални
усложнения. Размерът на адвокатското възнаграждение на въззивника попада
в размерите съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НВАР, по силата на която разпоредба
размерът му е 400 лв. При прилагане на основание § 1а, ал. 2, т. 2 от ДР на
НВАР вр. Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия
съдебен съвет, на коефициента за вида дело, извършените процесуални
действия и развитието на производството, съдът намира, че не са налице
основания за намаляване или увеличаване на така посочения от НВАР размер.
Ето защо в полза на адв. Е. К. следва да й бъде присъдено, предвид изхода на
спора, адвокатско възнаграждение за въззивното исково производство в
размер на 164 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 19607/28.11.2023 г., постановено по гр. д. №
26548/2022 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, в частта, в която е отхвърлен
8
предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК вр. с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи за признаване за установено, че Д. Й. Д. с ЕГН
********** дължи на „Софийска вода“ АД с ЕИК ********* сумата от 209,02
лв. – незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на
отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за периода от 09.05.2016 г.
до 03.11.2018 г., както и в частта, в която е присъдено адвокатско
възнаграждение в полза на адв. Н.И. за сумата над 383,56 лв. до 446,30 лв. за
първоинстанционното исково производство, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК вр. с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 Наредба № 4/2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, че Д. Й. Д. с ЕГН
********** дължи на „Софийска вода“ АД с ЕИК ********* сумата от 209,02
лв. – незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на
отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за периода от 09.05.2016 г.
до 03.11.2018 г. включително и законната лихва върху главницата за времето
от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
09.05.2018 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 03.09.2019 година по частно
гражданско дело № 25274 по описа на Софийския районен съд – ГО за 2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19607/28.11.2023 г., постановено по гр. д.
№ 26548/2022 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, в останалата обжалвана
част, в която е отхвърлен иска за признаване за установено по реда на чл. 422
ГПК на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 Наредба № 4/2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, че Д. Й. Д. с ЕГН
********** дължи на „Софийска вода“ АД с ЕИК ********* сумата над
209,02 лв. до 354,17 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Й. Д. с ЕГН ********** да
заплати на „Софийска вода“ АД с ЕИК ********* съдебни разноски в
заповедното производство в размер на 11,15 лв., в първоинстанционното
исково производство – в размер на 102,15 лв. и във въззивното исково
производство - в размер на 73,75 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
„Софийска вода“ АД с ЕИК ********* да заплати на адв. Е. К. адвокатско
възнаграждение за указана безплатна адвокатска помощ за въззивното
производство на въззиваемия Д. Й. Д. с ЕГН ********** в размер на 164 лв.
Решение № 19607/28.11.2023 г., постановено по гр. д. № 26548/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 119 състав, е влязло в сила в останалата му необжалвана
част.
ОТМЕНЯ Определение № 375703/29.12.2023 г., постановено по гр. д.
9
№ 26548/2022 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, в частта, в която е оставено
без разглеждане искането на „Софийска вода“ АД с ЕИК *********,
обективирано в молба от 22.12.2023 г., за изменение на Решение №
19607/28.11.2023 г. в частта за разноските.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски районен съд, ГО, 119 състав, за
произнасяне, съобразно дадените по-горе указания.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10