Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. В., 14.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 8702 по описа на ВРС за 2019-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по задължителните указания на
ВКС, дадени с Решение №260/07.11.2018г. по гр.д. №2492/2018г. на ВКС,с което на
основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК е отменено влязлото в сила Ршение
№36/12.01.2015г. по гр. д. №3410/2013г. по спора и делото е върнато за ново
разглеждане, с указания да се съобрази ново постановено преюдициално за делото
решение и да се разгледа въпроса за размера на спорните задължения на
ответника. Делото е разгледано от ВОС, като след намаляване на размера на
исковете, с Определение №1369 от 07.05.2019г. по гр.д. №2552/2018г. на ВОС е
отменен даденият пред ВОС ход на устните състезания и производството е
изпратено по родова подсъдност на ВРС.
Актуален
предмет на разглеждане са искове по делото са искове с правно основание чл.55,
ал.1, пр.2 ЗЗД на И.П.В., ЕГН********** и на Д.К.В., ЕГН**********, за солидарно осъждане на Х.Л.Г.,ЕГН**********
и Р.Х.Г.,ЕГН**********, за сумата 19 491.00лв.,
частичен иск от 120 000лв.,
съставляващи неоснователно обогатяване на ответниците, възлизащо на стойността
на придобития от тях дял от първи жилищен етаж на кота
+ 2.80 метра от предвидената за построяване по одобрен проект сграда, състояща
се от партерен, три жилищни и един тавански етажи, находяща се в дворно място в
***, получено на неосъществено основание, което се изразява в невъзможността да
се реализира последния етап от сключен между страните договор за групов строеж
на посочената сграда, а именно доброволно разделяне и придобиване от страните
на отделните самостоятелни обекти, ведно със законната лихва от исковата молба
– 20.11.2013г. до пълното изплащане на задължението.
Ищците
твърдят, че със Заповед № 6306/29.10.1991г. на Кмета на Община В. и Договор №
672/ 19.11.1991г. на И.П.В. е отстъпено право на строеж върху държавно дворно
място, съставляващо парцел * кв.* по регулационния план на *-ми м.р. на гр.В.,
с площ от 380 кв.метра, за изграждане на жилище в етажна собственост със
застроена площ от 100 кв.метра и гараж със застроена площ от 25 кв. метра,
заедно с правото на ползване върху 1/3 идеални части от дворното място. Със
заповед № 2118/24.09.1990 год. на Кмета на Община В. и Договор №
672/01.10.1990г. на Х.Л.Г. е отстъпено право на строеж върху същото държавно
дворно място за изграждане на жилище в етажна собственост със застроена площ от
100 кв.м. и гараж с площ от 25 кв.метра, заедно с правото на ползване на 1/3 от
мястото. Със заповед № 1194/01.08.1990г. на Кмета на Община В. и договор №
672/08.08.1990г. на А.Г. Г.
и И.Р.Г. е отстъпено право на строеж върху държавното дворно място за
изграждане на жилище в етажна собственост със застроена площ от 100 кв.м. и
гараж с площ от 25 кв.метра, заедно с правото на ползване на 1/3 от
мястото.Съгласно издаденото разрешение за строеж № 127/02.11.1990 год. от
Главния архитект на кметство „А." и одобрените на 07.09.1990 год. от ОбНС проекти, сградата се състои от приземен етаж с гаражи
и складови помещения, три жилищни етажа с по едно жилище с еднаква площ и
разпределение и мансарден етаж с тавански помещения.
С договор за групов
строеж от 14.01.1992г. с нотариална заверка на подписите № ***г. на В.
нотариус, притежателите на право на строеж върху държавното дворно място с адм.адрес *** са се задължили да изградят в него една
жилищна сграда съгласно утвърден архитектурен проект и са уговорили следното
разпределение на жилищата в сградата: Ищецът ще получи в дял и собственост
жилище, заемащо първи етаж от сградата с обща застроена площ от 170 кв.м.,
състоящо се от входно антре, коридор, тоалетна, перално помещение, кухня,
трапезария, хол, спалня, две детски стаи, коридор, баня, дрешник и тераси, при
посочени граници, заедно с принадлежащите избено помещение № * с площ от 7,01
кв.м. и таванско помещение с вход №* с площ от 28,20 кв.метра при посочени
граници и 28,20% ид. части от общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж,както гараж № * с площ от 16,25 кв.м. с припадащите към него 3,50 %
ид.части от общите части на сградата. Ответникът ще получи в дял и собственост
жилище, заемащо втория етаж от сградата със застроена площ от 170 кв.метра,
състоящо се от идентични по вид и брой помещения, избено помещение № * с площ
от 10,52 кв. метра, тавански помещения с вход №* с обща площ от 36,51 кв.метра,
заедно с 31,28 % ид.части от общите части на сградата, както и гараж № * с площ
от 13,34 кв.метра с припадащите към него 2,81 % идеални части от общите части. Трети
лица ще получат в общ дял и собственост жилището, заемащо третия етаж на
жилищната сграда със застроена площ от 170 кв.метра, състоящо се от описани
помещения, заедно с избено помещение №* с площ от 10,52 кв.м., тавански
помещения с вход №* с площ от 34,24 кв.метра, както и гараж №* с площ от 14,79
кв.метра, както и принадлежащите към жилището 31% и към гаража 3,21% ид.части
от общите части на сградата.
Твърди, че съгласно
чл.192 ал.2 ЗТСУ/отм./ и при липса на различна уговорка, участието в груповия
строеж с пари, труд и материали е следвало да бъде съответно на действителната
стойност на обектите, които страните по него придобиват. Към момента на
отстъпване на правото на строеж, сключването на договора за групов строеж и
понастоящем И.В. е в брак с Д.В., а отв. Х.Г. е в
брак с Р.Г.. Задълженията по договора за групов строеж са поети от участниците
в него за задоволяване нуждите на техните семейства.
Строителството на
сградата е започнато през лятото на 1992 год., като страните по договора са
участвали в поставянето на стъпките за основите. Веднага след това трети за
спора лица да се отказали от участие в строежа и по тяхно искане са получили
обратно първоначално предоставената сума. До следващата година ищецът е
изградил непредвиден по първоначалния проект избен етаж и плочата над него, а
заедно с ответника изградили стените на първия надземен партерен етаж. На този
етап от строителството отв. Х.Г. е отказал да участва
в строителството и финансирането му, като се е мотивирал с липсата на средства
и нежеланието си да заплаща и дела на вече оттегЛ.те
се от груповия строеж лица.
Строителството е
било преустановено до следващата година, когато е продължено само от ищците. До
началото на 2001 год. те са изградили в съответствие с одобрения проект партерния
и първия жилищен етаж в груб строеж. Тъй като въпреки многократните писмени и
устни покани до ответника, той не е заплатил каквато и да е част от стойността
на изпълненото от ищците строителство, вкл. тази на изградените общи части и е
отказал да участва в по-нататъшното строителство с изграждането на останалите
два жилищни етажа и тавански етажи, ищците са поставили временен скатен покрив над плочата на първия жилищен етаж, над която
понастоящем е обособено неизползваемо подпокривно пространство. Описаното
състояние на сградата е констатирано с акт № 84/31.10.2001 год. и протокол от
14.12.2009г. на район „А.". По действащата КККР, одобрени със заповед №
РД-18-73/ 23. 06. 2008г. на АГКК построените партерен и първи жилищен етажи са
заснети като обект с идентификатор *** със застроена площ от 136 кв. м. На
основание заповед № РД-04-8500-78/05.11.2004г. на областния управител на област
В. е сключен договор за продажба № 71/30.12.2004г., с който И.П.В. е придобил
1/3 идеална част от дворно място с площ от 380 кв. метра, представляващо УПИ *
в кв.* по плана на * м.р. на ***, а по КККР ПИ ***.
Ответниците са се
снабдили с констативен нотариален акт № ***/***г. на СВ, с който са признати за
собственици на втори жилищен етаж от сградата на *** с площ от 100 кв.м. и
гараж № * с площ от 25 кв.метра, при посочени граници на обектите, построени в
общинско дворно място, представляващо парцел * кв.* по плана на * м.р. на гр.В..
Видно от посочените в акта документи, собствеността на молителите е била
установена с договор № 672/01.10.1990г. за отстъпване на право на строеж и
договор за групов строеж от 19.10.1990г. Такъв договор е бил сключен между различни
лица, но двама от тях се отказали от участие в строителството и право на строеж
не им е учредявано, а то е учредено на ищеца, с когото е сключен договора за
групов строеж от 14.01.1992 год. С НА №***/***г. на СВ е допусната поправка на
цитирания констативен нот.акт от 28.06.2007г., според
която площта на жилищния етаж е променена от 100 кв. м. на 170 кв.метра.
С решение №
2997/31.10.2008г. по гр.д.№ 6997/2007г. на Варненския районен съд, влязло в
сила на 02.12.2008г., е признато за установено по отношение на ищците И.П.В. и
Д.К.В.,че ответниците Х.Л.Г. и Р.Х.Г. са собственици в режим на съпружеска
имуществена общност на втори жилищен етаж от сграда в гр.В. кв."А." ***
с площ от 100 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня, хол, трапезария, три
спални, две бани, два тоалета и тераси, изградена в УПИ * кв.* по плана на *
м.р. на гр.В., по силата на реализирано право на строеж, учредено им в режим на
СИО с договор № 672/01.10.1990г. на ОНС В., като ответниците по иска са осъдени
да предадат владението върху този имот, на осн. чл.108 ЗС, както заплатят
обезщетение за ползването на този имот за период от 29.08.2007 год. до
29.10.2007 год. Производството е прекратено по отношение на процесния гараж № *
с площ от 25 кв.метра поради това, че на партерния етаж такъв обект не е
изграден и не съществува. Решението е влязло в сила на 02.12.2008 год. На
17.02.2009 год. ответниците са въведени във владение на изградения жилищен етаж
с протокол на частен съдебен изпълнител Н.Г. по изп.д.№ ***.
В исковата молба се
твърди, че ищците са извършили и заплатили изцяло строителството на жилищния
етаж в изпълнение на сключения договор за групов строеж от 14.01.1992 год.
Основанието за тяхната престация е било очакваното
придобиване на обекта, който е следвало получат в собственост съгласно договора
за групов строеж, представляващ жилището на първия жилищен етаж на изгражданата
сграда, проектирана с партерен етаж с гаражи и складови помещения, три жилищни
етажа и тавански етаж. Фактическият състав на придобиване на собствеността сочат
да включва реализацията на правото на строеж върху държавното дворно място от
лицата, на които то е отстъпено, извършването на строителството на цялата
сграда при условията на сключения между тези лица договор за групов строеж и
прекратяване на съсобствеността между тях върху построената сграда чрез договор
за доброволна делба, при което всеки участник в строежа да получи в собственост
конкретен обект. Сочат решението по гр.д.№ 6977/2007г. на ВРС да е установило
със сила на присъдено нещо изключителното право на собственост на настоящите
ответници върху единствения изграден към датата на решението и понастоящем
жилищен етаж, представляващ по одобрения проект първия жилищен етаж на
сградата, като същевременно отрича каквито и да е права на ищците върху този
обект като част от незавършеното строителство на проектираната сграда или върху
идеална част от него. С влизане в сила на това решение е настъпила
невъзможността да бъде осъществена правната цел, с оглед на която ищците са
построили този обект, защото съдебно признатата собственост на ответниците
върху него изключва реализацията на строителството при условията на групов
строеж разпределението на собствеността според договора чрез придобиването на
конкретните обекти от всеки от участниците в него. От този момент даденото от
ищците за изграждането на жилищния етаж се явява безпричинно и е възникнало
тяхно изискуемо вземане за заплащане на паричната равностойност на придобития
от ответниците по силата на учредената им суперфиция
жилищен етаж. В този случай подлежи на връщане всичко, чието получаване е
лишено от основание, защото е дадено при неосъществено основание, а това е
пазарната стойност на построения втори /първи жилищен/ етаж от сградата към
датата на влизане в сила на решението на 02.12.2008г. възлизаща на 120 000лв.,
каквато е и стойността на обекта към момента на изграждането му към 2001 год.
Задължението е възникнало солидарно за двамата ответници
поради придобиването на имота от тях в съпружеска имуществена общност.
Стойността на така полученото се дължи общо на двамата ищци предвид семейния
характер на вложените средства и съпружеската общност по отношение на
отстъпеното право на строеж на единия съпруг, съставляваща наличната част от
основанието на изграждането на обекта.
При новото
разглеждане на делото пред ВОС, съобразно с указанията на ВКС на РБ, евентуално
се твърди, че момента на възникване на невъзможността за завършване състава на
груповия строеж, посредством доброволно разделяне и придобиване от страните на
отделните самостоятелни обекти, е настъпила при влизане в сила на Решение
№1965/28.04.2015г. по гр.д. №18480/2013г. на ВРС, с което е допусната до
съдебна делба цялата процесна жилищна сграда, при квоти по 1/3 ид.ч. в СИО за
ищците, 1/3 ид.ч. в СИО за ответниците и 1/3 ид.чаасти
за трети за настоящото дело лица, което решение е в сила от 08.08.2016г.
В о.с.з. при
разглеждане на делото се извършват няколко поред изменения на размера на
исковете, като с последното допуснато от ВОС те са определени до горепосочените
искови размери.
По същество молят за уважаване на исковете и за разноски.
В срока за отговор
и в последващите заседания по делото ответниците, без да оспорват сключения
договор за групов строеж и неговите клаузи, а освен това и общото отпочване на
строежа, оспорват изцяло предявените искове, във връзка с което излагат
следните доводи: сградата не е била изградена и довършена от ищците; точно
ищците са бавели и пречели на строежа; строежът бил извършен и финансиран от
ответниците; представените документи не доказват разходите и претендираните от
ищците суми; договореното основание на полученото не било неосъществено, а било
осъществимо; евентуално към исковата молба все още е било осъществимо; размерът
на исковете е недоказан и необоснован.
По същество молят за уважаване на исковете и за разноски.
В конкретния случай
нито въззивната и касационната инстанции, спрямо първото решение на ВОС, нито отменителната по чл.303 ГПК и сл. инстанция, по указания на
която е образувано настоящото дело пред ВРС, не е констатирала пороци при
събиране на доказателствата при първото разглеждане на делото от ВОС, нито е
констатирала неизяснени при първото на разглеждане на делото фактически
обстоятелства, освен тези, относно които са събрани доказателства при второто
разглеждане на делото, пред ВОС, с оглед на което следва да бъде възприета
следната фактическа страна по спора:
Страните по делото,
заедно с трети за спора лица, са били обвързани в облигационно отношение по
силата на сключен договор за групов строеж от 14.01.1992 год., по силата на
който са поели задължение да изградят жилищна сграда съгласно утвърден
архитектурен проект в УПИ-* в кв.*, държавна собственост, върху който имот им е
било отстъпено право на строеж. Съобразно договореното разпределение на
обектите в бъдещата сграда ищците е следвало да получат жилище на първия етаж,
а ответниците-жилище на втория етаж от проектираната триетажна жилищна сграда с
партерен и тавански етаж.
Със заповед №
2118/24.09.1990г. на кмета на община В. и договор № 672/01.10.1990г. на Х.Г. е
отстъпено право на строеж върху същото държавно дворно място за изграждане на
жилище в етажна собственост със застроена площ от 100 кв.м. и гараж с площ от
25 кв.метра, заедно с правото на ползване на 1/3 от мястото.
Със заповед №
1194/01.08.1990г. на кмета на община В. и договор № 672/08.08.1990г.
на трети лица е отстъпено право на строеж върху държавното дворно място за
изграждане на жилище в етажна собственост със застроена площ от 100 кв.м. и
гараж с площ от 25 кв. метра, заедно с правото на ползване на 1/3 от мястото.
Със заповед №
6306/29.10.1991г. на кмета на община В. и договор №672/ 19.11.1991г. на И.П.В.
е отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел *
кв.* по регулационния план на *-ми м.р. на гр.В., с площ от 380 кв.м., за
изграждане на жилище в етажна собственост със застроена площ от 100 кв.метра и
гараж със застроена площ от 25 кв. метра, заедно с правото на ползване върху
1/3 идеални части от дворното място.
Съгласно издаденото
разрешение за строеж № 127/ 02.11.1990г. от главния архитект на кметство „А."
и одобрените на 07.09.1990г. от ОбНС проекти,
сградата се състои от приземен етаж с гаражи и складови помещения, три жилищни
етажа с по едно жилище с еднаква площ и разпределение и мансарден етаж с
тавански помещения.
С договор за групов
строеж от 14.01.1992 год. с нот. заверка на подписите
№ *** год. на В. нотариус, притежателите на право на строеж върху държавното
дворно място с адм.адрес *** са се задължили да
изградят в него една жилищна сграда съгласно утвърден архитектурен проект и са
уговорили следното разпределение на жилищата в сградата. Ищеца И. В. ще получи
в дял и собственост жилище, заемащо първи етаж от сградата с обща застроена
площ от 170 кв.м., състящо се от дворно антре,
коридор, тоалетна, перално помещение, кухня, трапезария, хол, спалня, две
детски стаи, коридор, баня, дрешник и тераси, при посочени граници, заедно с
принадлежащите избено помещение № * с площ от 7,01 кв.м. и таванско помещение с
вход №* с площ от 28,20 кв.метра при посочени граници и 28,20% ид. части от
общите части на сградата и отстъпеното право на строеж,както гараж № * с площ
от 16,25 кв.м. с припадащите към него 3,50 % ид.части от общите части на
сградата. Ответника Х.Г. ще получи в дял и собственост жилище, заемащо втория
етаж от сградата със застроена площ от 170 кв.метра, състоящо се от идентични
по вид и брой помещения, избено помещение № * с площ от 10,52 кв. метра,
тавански помещения с вход №* с обща площ от 36,51 кв.метра, заедно с 31,28% ид.
части от общите части на сградата, както и гараж №* с площ от 13,34 кв.метра с
припадащите към него 2,81 % идеални части от общите части. Третите за спора
страни ще получат в общ дял и собственост жилището, заемащо третия етаж на
жилищната сграда със застроена площ от 170 кв.метра, състоящо се от описани
помещения, заедно с избено помещение №* с площ от 10,52 кв.м., тавански
помещения с вход №* с площ от 34,24 кв.метра, както и гараж №* с площ от 14,79
кв.метра, както и принадлежащите към жилището 31% и към гаража 3,21% ид.части
от общите части на сградата.
Строителството на
сградата е започнато през лятото на 1992г., от всички участници в груповия
строеж с изкопаване на основите, за което няма спор. След това третите за
процеса страни отказват участие в строежа и по тяхно искане са получили обратно
първоначално предоставените суми. За това също няма спор.
Строителството е
започнало през 1992 год., което се удостоверява от съгласно служебна бележка
изх. № ТСУ-94-72/19.01.2001г. на общ.В. видно от протокол №91/09.06.1992г. за
определяне строителна линия и ниво.
До края на 1993
год. ищецът И.В. е изградил непредвиден по първоначалния проект избен етаж и
плочата над него, а заедно с ответника Х.Г. са изградили стените на първия
надземен партерен етаж.
Строителството е
продължено през 1997- 1998г. (спори се от кого), като до началото на 2001г. са
изградени конструкцията на партерния и първия жилищен етаж. Поради неучастието
в строежа на останалите страни по договора за групов строеж, е поставен
временен скатен покрив над плочата на първи жилищен етаж.
От представения с
акт № 84/31.10.2001 год. на Община В. район „А." се установява, че са
изпълнени партерен и първи жилищен етаж в груб строеж.
Съгласно служебна
бележка изх.№ ТСУ-94-72/19.01.2001 год. на общ. В. са изпълнени полусутеренен,
приземен и първи етаж.
С писмо изх.№
РД-9100/19/29.06.2001 год. на областна администрация до район „А.", с
копие до И.В., се дава съгласие за разрешаване на етапно строителство и
покриване на сградата.
Описаното състояние
на сградата е констатирано с акт № 84/31.10.2001 год. и протокол от 14. 12.
2009 год. на район „А.".
За обекта има
съставен акт обр.14 от 20.02.2002 год. подписан от
проектанта по част конструктивна.
По действащата
КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 год. на АГКК построените
партерен и първи жилищен етажи са заснети като обект с идентификатор ***. със
застроена площ от 136 кв. метра.
Представени са
писма с обратни разписки за доставянето им от 24.07.2000 год. и 11.10.2000
год.от ищеца до ответника с искания за участие в строежа и за изясняване на
позицията относно участието в договора за групов строеж .
С протокол № 2 от
22.02.2002 год. на РЕСУТ при район „А.", с който по т.31 е разгледана
молба от 20.02.2002г. на ищеца И.П.В. за одобряване на екзекутиви
/промяна в първоначалния проект/ и е приет представения проект.
Представена е
заповедна книга за обект „Групов строеж" в парцел *-държавен кв.* *-подрайон, съдържаща заповеди както следва: от 12.11.1992
год. за изпълнени изкопи за основи и полагане на подложен бетон; от 16.12.1992
год. за арматура в ивични основи на противоземетръсни
шайби; от 13.10.1993 год. за поставени кофраж и арматура на плоча „А" над
сутерена; от 04.12.1999 год. за кофраж и арматура на плоча „А" над
приземния етаж; от 25.09.2000 год. за приемане на кофраж и арматура на колони в
първи жилищен етаж и плоча над него плоча „Б"; от 28.09.2001 год. за
приемане на конструкцията временен покрив - монтирана дървена покривна
конструкция на четири ската, с констатация: добре укрепена и захваната към
основната стоманобетонова конструкция на сградата и
дадено разрешение за полагане на дъсчена обшивка, хидро-
и топлоизолация на покривната конструкция.
На основание
заповед № РД-04-8500-78/05.11.2004г. на областния управител на област В. е
сключен договор за продажба № 71/30.12.2004 год., с който ищеца е придобил 1/3
идеална част от дворно място с площ от 380 кв. метра, представляващо УПИ * в
кв.* по плана на * м.р. на ***, а по КККР ПИ ***.
Ответниците са се
снабдили с констативен нотариален акт № *** год. вписан вх. Рег. № *** на
СВ, поправен с Нотариален акт № *** год.
вписан в СВ № *** год. на Нотариус Б. В. с рег. № *** на НК, с който са
признати за собственици на втори жилищен етаж от сградата находяща се в гр.В.
кв.-„А.”, *** с площ от 170 кв.м. и гараж № * с площ от 25 кв.метра.
По предявени от
ответниците иск с правно основание чл.108 от ЗС е постановено Решение №
2997/31.10.2008 год. по гр.д.№ 6997/2007г. на ВРС, с което е признато за
установено в отношенията на ищците, че ответниците са собственици в режим на
съпружеска имуществена общност на втори жилищен етаж от сграда в гр.В. кв.
"А." *** с площ от 100 кв.м.
по силата на реализирано право на строеж с договор № 672/01.10.1990 год.
на ОНС-В. и ищците са осъдени да предадат владението върху този имот. Решението
е влязло в сила на 02.12.2008 год.
От разпитания
свидетел Л. Х. съдът установи, че тя е участвала в проекта по част
„конструкции”. След издаване разрешение за строеж, продължила да упражнява по
закона контрол за авторско право. В началото реализацията на проекта започнал с
основите на обекта. След започването му известно време, след това строежа бил
спрян. След няколко години се отново е започнало неговото изграждане и през
2000 год. стигнало до изграждане на първи жилищен етаж. В сградата били
изградени: сутерен, партерен етаж, който е със статут на гаражи и първи жилищен
етаж. След което е изготвен проект за временен покрив на сградата на този етап,
за да се замрази строителството за известен период, докато се продължи
строителството на останалите етажи. Свидетелката е контактувала с ищеца И. Х.,
докато е изпълнявала задълженията си строителството. В продължение на 23-24
години единствено ищеца е проявявал интерес по отношение съдбата на този
строеж, като тя е давала консултации, както по ЗУТ, така и по здравината и
защитата на строежа. През 1990 г. проектирането е било възложено от трима
собственици и се водел като групов строеж, който е започнал през 1992 г., а
след това на някакъв временен етап бил преустановен. Първия етап на
строителството е приключило към 1993 – 1994 год.. Строежът е извършван по
стопански начин. Около 2000 год. строителството е било възобновено и всички
заповеди са документирани в реално време в заповедната книга. Ищецът е
продължил строителството след неговото възобновяване. Ответниците към този
момент не са участвали нито с труд нито със средства. С доставката на
материалите се е занимавал ищеца. Той ги е доставял и с работниците се е
договарял за изпълнение, за заплащане, т.е. те са били наети от него. Покривът
над първия жилищен етаж е изграден, защото изтичало строителното разрешение.
Ищеца е заплатил проекта за временен покрив и поиска разрешение за етапно
завършване и за временен покрив. Той се водил и възложител.
От разпита на
свидетеля П. Л. се изясни, че той като съсед на ищеца и негов съученик е
запознат с осъществяваното строителство на *** в „А.”. През 1991 – 1992 г.
започнал строежа от тримата участници в груповия строеж. Направили изкопите,
излят в мазите бетон. След което строежът е спрян. Строителството е възобновено
1995 – 1996 год, като единствено ищеца е бил на
строежа. За наемането на работници и заплащането се занимавал ищеца. Към 2000
год. е бил изграден жилищния етаж, след което е започнал изграждането на
таванската част и временен покрив. Ищеца е заплатил временния покрив.
От разпитана
свидетеля Д. С. съдът установи, че свидетелката е помагала на ответника с пари
за строежа, а нейния съпруг е осъществявал превози с товарен автомобил „И.”.
Това е било за периода от 1990 или 1991 год. В началото на строежа при
изкопните работи, участие са вземали и ищеца и ответника. Съдът не следва да цени
показанията на свидетелката в останалите й части, поради това че са субективно
предубедени като близки приятели с ответника, а от друга страна нейните
показания противоречат с представените и приети писмени доказателства по делото
/ Заповедна книга/ от която се установява, че строежът е спрял на в края на
1993 год. и е възобновен в края на 1999 год. с изготвянето на кофраж и арматура
на плоча „А” над приземния етаж „гаражи”. Показанията на свидетелката са общи
без конкретизация и са единствено „обслужващи” тезата на ответника по делото.
Съдът следва да
кредитира показанията на първите двама свидетели, като обективни,
непосредствени, обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
писмени доказателства.
От изслушаната и
приета в съдебно заседание от 26.03.2014 год. СТЕ съдът установи, че пазарната
стойност на построената в поземления имот изцяло в груб строеж сграда в степен
на завършеност: изпълнени всички външни стени, дървена дограма, без замазки и
мазилки с обща РЗП от 561,30 кв.м., към 03.12.2008г. е в размер на 253 463лв.
Пазарната стойност на този обект към края на 2001г. възлиза на 84 636лв. Пазарната
стойност само на първи жилищен/втори надпартерен етаж/ със застроена площ от
169,38лв., заедно с припадащите се към него идеални части от изпълнените към
момента общи части на сградата към 03.12.2008 год. е 76 486 лв., а към края на
2001 год. е 25 540 лв. Тези стойности не включват довършителните работи, които
не са били изпълнени към този момент /обяснения на вещото лице в с.з./ Стойността
на изпълнените СМР на изградената сграда на фаза „груб строеж” към 1999 год. е
в размер на 34 281,89лв., която стойност е определена във вида към настоящия
момент и при отчитане на цени от 1999 год., когато строежът не е бил изпълнен
до тази степен. Стойността на същите СМР към днешна дата биха била в размер на
72 244, 20лв.
Представени са по
делото и приети като писмени доказателства фактури, спецификации, складови
разписки и касови бележки за доставени и заплатени материали и извършени услуги
от ищеца, като част от фактурите са и на името на ЕТ „В.-И.В.". По
изявление на ищеца тези документи представляват само съхранената част от всички
съставени и не обхващат всички вложени в строежа материали и заплатени услуги.
Приета в осз. на 03.12.2014г. е
графологическа експертиза по оспорените документи -
фактури, приложени на стр.202, 218, 203, 207, 204, 226, 227, 228, 229, 205, 206
и 216 от делото.
При второто разлглеждане на делото пред ВОС са събрани, по указанията
на ВКС, следните относими към произнасянето доказателства:
Видно от приетия на
л.19-21 от делото на ВОС препис от съдебен акт, с Решение №1965/28.04.2015г. по
гр.д. №18480/2013г. на ВРС, е допусната до съдебна делба цялата процесна
жилищна сграда в ***, между всичките съделители, сред които са и И. и Д.В., и Х.
и Р. Г.. Делбата е допусната при квотите: по 1/3 ид.ч. в СИО за ищците, 1/3
ид.ч. в СИО за ответниците и 1/3 ид.части за трети за настоящото дело
лица.Решението е влязло в сила от 08.08.2016г.
Видно от приетия на
л.22-27 от делото на ВОС препис от съдебен акт, с Решение №5139/12.12.2018г. по гр.д. №18480/2013г. на ВРС, делбената сграда е
изнесена на публична продан. Решението по извършване не е в сила в момента.В
производството по втора фаза има и претенции по сметки, които не включват, по
описаното в решението, процесната претенция по чл.55 ЗЗД.
Заключението по приетата при второто разглеждане СТЕ
съдът кредитира изцяло, като обективно, обосновано и най-близко преди даване
ход на устните състезания.От него се установява, че средната пазарна стойност
на цялата сграда към деня на влизане в сила на делбата (08.08.2016г.)
е 193 769.00лв. А средната пазарна стойност процесния по настоящото дело
втори (първи жилищен) етаж към деня на влизане в сила на делбата (08.08.2016г.) е 58 473.00лв. за 100% ид.ч. и респективно
19 491.00лв. за всяка по 1/3 ид.ч.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът
достигна до следните правни изводи:
По
обогатяването и обедняването: Периода на изграждане на сградата и отделните
етапи от изпълнението на строежа се установяват от представената заповедна
книга на строежа. Воденето на такава книга е предвидено в чл. 170 ал.З ЗУТ,
като в нея се вписват действията по изпълнението на всеки етап от строежа,
актовете и предписанията на оправомощените органи във
връзка с изпълнението на строежа. Тя се съхранява на строежа, като поначало
воденето й е задължение на лицето, упражняващо строителен надзор, когато той е
задължителен съгласно чл.168 ал.2 ЗУТ. Затова отразените в нея обстоятелства от
страна на лицата с правомощия за упражняване на контрол върху строежите,
съставляват доказателство за тяхното настъпване. В случая вписванията в
заповедната книга на датите на изпълнение на отделните СМР съответстват и на
съдържанието на строителен протокол № 9/09.06.1992г. за определяне на
строителна линия и ниво и служебна бележка изх. №ТСУ-94-72/19.01.2001г. на
община В. за изпълнени към този момент полусутеренен, приземен и първи етаж. Достоверността
на твърденията на ищците относно изпълнението на строежа в периода след 1993г.
само от тях се установява и от съставения акт № 84/31.10.2001 год. район „А.“,
в който като изпълнител на строежа е посочен единствено И.В., както и от
обстоятелството, че само по негово заявление с протокол №2/22.02.2002 год. на
РЕСУТ при район „А." са одобрени екзекутивните изменения в хода на
строителството и е приет представения проект за тях. Не без значение е и
фактът, че ищците съхраняват представената в оригинал заповедна книга на
строежа, тъй като поради отсъствие на задължителен строителен надзор /обектът е
пета категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.5 от ЗУТ-жилищна сграда до 1000
кв.м./, заповедната книга се съхранява от строителя, който в случая е ищеца,
тъй като строителството е осъществявано на стопански начала т.е. не е сключен
договор за възлагане със строител, а такъв е самият инвеститор.
Въз основа на тези
данни следва да се приеме за доказано твърдението на ищеца, че след
възобновяването на строежа през 1997-1998год. на сградата, предмет на сключения
договор за групов строеж, ищецът е продължил и осъществил строителството, като
е завършил е партерния етаж и е изпълнил изцяло първия жилищен етаж и временния
покрив. С извършването на тези СМР е налице изпълнен етап от проектирания
строеж на триетажната сграда, по см. на §5, т.45 ДР ЗУТ, при разрешено етапно
прекратяване на строителството.
Същевременно към
момента на извършването на строителството страните са били обвързани с договора
за групов строеж от 14.01.1992г., с който те са се задължили да построят сградата
по одобрения проект върху държавното дворно място по силата на отстъпеното им
право на строеж. Съгласно действалата към този момент разпоредба на чл.192 ЗТСУ
договорът за групов строеж се сключва между собственици на парцел или носители
на право на строеж, имащи право да го застроят. В него се посочват обектите,
които ще получат участниците, тяхната стойност и условията по изпълнение на
строителството. В груповия строеж страните по договора участват с пари, труд и
материали и след това придобиват отнапред определения обект, независимо от деля
в собствеността на терена. И за да настъпи този финален етап от договора е
нужно сградата да бъде довършена до сътоветния
строителен етап, след което да се извърши доброволната подялба на обектите,
според договореното. Ако това не се реализира съсобствеността на терена следва
тази на сградата, при същите квоти, по приращение. И
тогава, ако се установи, че някой от съсобствениците и страни по груповия
строеж е отказал или преустановил задължението си за участие с труд и пари, но
въпреки това той получи права върху построената от другите съсобственици
сграда, той ще бъде неоснователно обогатен за тяхна сметка.
За неосъщественото
основание: От горните съображения следва
изводът, че целта и правното очакване, заради което съсобствениците сключват
договор за групов строеж е, след завършването му те да получат собственост
върху обект или обекти от него, със самостоятелно предназначение, предварително
уредени с останалите. Именно и за това те престират
труд, материали и средства. И защото вещният ефект може да настъпи едва
впоследствие, ако възникне причина да не може той да се реализира, то
основанието за престиране се явява неосъществено, ако
е престирано повече от полученото. Точно в същия
смисъл са и указанията на ВКС, дадени с Решение №260/07.11.2018г. по гр.д.
№2492/2018г.,с което на осн. чл.303, ал.1, т.3 ГПК е отменено влязлото в сила Ршение №36/12.01.2015г. по гр. д. №3410/2013г. по спора и
делото е върнато за ново разглеждане, с указания да се съобрази ново
постановено преюдициално за делото решение и да се разгледа въпроса за размера
на спорните задължения на ответника.
По изложените
причини съдът приема, че с влизането в сила на Решение №1965/28.04.2015г. по
гр.д. №18480/2013г. на ВРС, с което е допусната до делба цялата процесна
жилищна сграда в ***, между всичките съделители, сред които са и И. и Д.В., и Х.
и Р. Г., при квоти по 1/3 ид.ч. в СИО за всяка от двете групи страни по делото,
се явява настъпило и основанието по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, предмет на
настоящото притезание. Така от 08.08.2016г.
е завършен и съставът на спорното по делото неосноватлено
обогатяване.
По изложените
причини съдът приема исковете за доказани по основание.
За пълнота следва
да се посочи, че способа за извършване на съдебната делба, който предстои да
бъде стабилизиран в бъдещ момент, е без значение за настоящото производство, от
една страна защото той касае сградата в нейната цялост, а от друга защото от делбеният съд е установено със СПН липса на право на
собственост върху отделни обекти от цялата делбена сграда.
По размера: От заключението по приетата при второто разглеждане
пред ВОС експертиза, което съдът цени изцяло, като обективно, обосновано и
най-близко преди даване ход на устните състезания, се установи, че средната
пазарна стойност на цялата сграда към деня на влизане в сила на делбата (08.08.2016г.) е 193 769.00лв., а средната пазарна
стойност процесния по настоящото дело втори (първи жилищен) етаж към деня на
влизане в сила на делбата (08.08.2016г.) е
58 473.00лв. за 100% ид.ч. и респективно 19 491.00лв. за всяка по 1/3
ид.ч. И тъй като точно този момент е релевантния за преценка размера на
обогатяването, то и исковете, в предявения им размер от 19 491.00лв. се
явяват основателни и се следва уважаването им изцяло, солидарно с оглед брака
на ищци и на ответници.
По законната лихва: Такава действително не е била предявена с исковата
молба, но е поискана впоследствие и е допусната и приета от ВОС, като предмет
на делото (осз на 25.04.2019г. пред ВОС). Нещо повече
– съгласно чл.214, ал.2 от ГПК, не се смята за изменение на иска прибавянето на
изтекли лихви и събрани добиви, след неговото предявяване. Ето защо ВРС
несъмнено следва да разгледа и реши и предявеното в хода на делото искане за
законна лихва от искова молба.
По същество съдът
намира искането за частично основателно. По правило законна лихва се следва по
всяко предявено парично вземане по осъдителен иск, считано от исковата молба,
доколкото при приета основателност вземането се приема за изисковемо
също от исковата молба. Ако обаче изискуемостта му не е налице от този момент,
а възникне в хода на разглеждане на делото, това следва да се съобрази, като
начален момент на законната лихва, на осн. чл.86 ЗЗД.
В настоящия случай
съдът се мотивира и прие, че съставът на правото по чл.55 ЗЗД е завършен с
влизане в сила на Решение №1965/28.04.2015г. по гр.д. №18480/2013г. на ВРС по
допускане до делба на цялата сграда – 08.08.2016г. За
това и само от този момент занапред, до пълното изплащане на сумата, следва да
се начислява и законна лихва върху исковото вземане. Поради това и искането за
законна лихва от исковата молба до 08.08.2016г.
следва да се отхвърли, а за след тази дата – да се уважи. А доводите за давност
са абсолютно несъстоятелни, за което е достатъчно да се посочи нормата на
чл.115, ал.1, б. „ж“ от ЗЗД.
По разноските: На осн. чл.78, ал.1 ГПК при уважаване на иска
разноските се следват в полза на ищеца. Но същевременно на осн. чл.78, ал.4 ГПК
ако бъде прекратено изцяло или частично делото разноските се следват на
ответника. При настоящото производство първоначално искът е предявен за
30 000лв., частично от 120 000лв. След това са настъпили увеличения
до 76 486.00лв. А впоследствие с последното произнасяне искът е намален до
19 491.00лв., с прекратяването му за горницата над тази сума до съответно
предходно заявената, поради оттегляне за горницата. При това положение съдът
намира, че разноските по делото следва да се разпределят между страните, а не
да се присъдят само на ищеца. Следва да се приеме за меродавно съотношението
между размера на иска към искова молба и към получаването й от ответника за
отговор – 30 000лв. – с крайния
размер на иска към деня на устните състезания – 19 491.00лв. Поради това и
съобразно със списъците на разноски пред ВОС и ВРС, неоспорени между страните,
следва на ищците в заключение да се присъдят общо 1396.86лв. (адв. хонорар и
депозит за СТЕ пред ВОС), а на ответниците – общо 2480.02лв. (адв. хонорари
пред ВОС, ВКС по чл.303 ГПК и ВРС, такса по чл.303 ГПК и хонорар пред ВРС).
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Х.Л.Г.,ЕГН********** и Р.Х.Г., ЕГН**********, да заплатят солидарно на И.П.В., ЕГН**********
и на Д.К.В., ЕГН**********, сумата от 19 491.00лв.,
частичен иск от 120 000.00лв.,
съставляващи неоснователно обогатяване на ответниците, възлизащо на стойността
на придобития от тях дял от първи жилищен етаж на кота
+ 2.80 метра от предвидената за построяване по одобрен проект сграда, състояща
се от партерен, три жилищни и един тавански етажи, находяща се в дворно място в
***, получено на неосъществено основание, което се изразява в невъзможността да
се реализира последния етап от сключен между страните договор за групов строеж
на посочената сграда, а именно доброволно разделяне и придобиване от страните
на отделните самостоятелни обекти, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 08.08.2016г. до пълното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ искането
за присъждане на законна лихва, считано от предявяване на иска на 20.11.2013г. до 08.08.2016г.,
на осн. чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Х.Л.Г.,ЕГН********** и Р.Х.Г., ЕГН**********, да заплатят солидарно на И.П.В., ЕГН**********
и на Д.К.В., ЕГН**********, сумата от 1396.86лв.
– разноски по делото, според уважената част от интереса, съразмерно спрямо
началния размер на предявените искове, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
И.П.В., ЕГН********** и на Д.К.В., ЕГН**********, да заплатят на Х.Л.Г., ЕГН********** и
на Р.Х.Г., ЕГН**********, сумата от 2480.02лв.
– разноски по делото, съразмерно на прекратената част от исковете спрямо
първоначалния им размер, на осн. чл.78, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………