Р Е Ш Е Н И Е
№ 260130 25.09.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На петнадесети септември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав: Председател: Пенка Стоева
Секретар: Диана
Плачкова
като разгледа
докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско дело №870 по описа за две хиляди
и деветнадесета година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Евентуално съединени искове по чл.31,ал.1 във вр. с чл.44 и по чл.42,ал.2 от ЗЗД.
Предварителна бележка: С Определение
№1274/28.06.19г., поради оттегляне на иска, е прекратено производството по
евентуалния иск за разваляне на договора за продажба, сключен с н.а.
№*****/****г. между Ж.Т. и Б.Т., поради неизпълнение на задължението на
купувачката да плати на продавачката уговорената с договора продажна цена /виж
определението на л.48-л.49/.
Ищцата Ж.И.Т., ЕГН **********,***, кантора *, адв.Ц.Т. е предявили срещу ответницата Б.Х.Т., ЕГН **********,***,
адв.Н.Ш.,
иск по
чл.31,ал.1 във вр. с чл.44 от ЗЗД за прогласяване
унищожаемост на извършеното от ищцата на ******г. упълномощаване на адвокат В. И.
Д.- Г., с пълномощно с нотариална заверка на подпис и на съдържание с рег.№****
и **** на нотариус К. А., да я представлява като продавач при продажбата на
собствения и апартамент, находящ се в гр.*****, блок ****,
ул.“****“№**, ет.*, ап.*, тъй като не е могла към момента на извършването му да
разбира и да ръководи действията си, след получен на *****г. мозъчен инфаркт и
претърпени болнични лечения за времето от *****г., ******г.
и *****г., свързани с прием на медикаменти, с оглед които обстоятелства била
неадекватна, дезориентирана, не можела да разбира свойството и значението на
постъпките си, нищо не си спомняла, включително не помни да е подписвала такова
пълномощно,
евентуален
иск по чл.42,ал.2 от ЗЗД, обусловен от уважаване на първия иск, за прогласяване
недействителност на договора за покупко-продажба, сключен на ****г. с н.а.№***,
том *, рег.№***, н.д. ****г. на нотариус К. А., по силата на който е
прехвърлила на ответницата Б. Х. Т. собствения си апартамент, съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.2179.3.3., ведно с
прилежаща изба и 1.555% ид.части от общите части на
сградата, тъй като сделката от нейно име е осъществена от пълномощник без
представителна власт /пълномощник, легитимирал се с унищожаемото
пълномощно, а тя нито е потвърдила действията му, нито желае да ги потвърди / виж исковата молба на л.2-л.4 и молба
вх. №17771/10.06.19г. за отстраняване нередовности на
исковата молба на л.37-л.38/.
Пледира по същество за уважаване
на предявените искове. Развива
съображения с писмена защита вх.№262653/23.09.2020г. Не претендира
разноски в производството.
В срока
по чл.131,ал.1 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба с
вх.№27245/17.09.19г. /виж л.66-л.72/, с който е признала двата предявени иска
за допустими, но ги е оспорила като неоснователни.
Оспорила
е и всички наведени от ищцата обстоятелства, на които исковете са основани.
Оспорила е към датата на упълномощаването ищцата да не е можела да разбира
свойството и значението на постъпките си и да действа разумно. Навела е
твърдението, че на *****г., за да се избегнат евентуални последващо спекулации,
свързани със здравословното състояние на ищцата, тя се подложила на обстоен
преглед при невролог- доктор Л. К., при което състоянието и било намерено като
даващо и пълна възможност да участва адекватно в делови дела и да подписва
документи, както и да оцени последствията от извършваните действия, както и е
изтъкнала аргумента, че извършеното упълномощаване е такова за разпореждане с
недвижим имот и е с нотариално заверени подпис и съдържание, при извършване на
които заверки нотариусът е длъжен да прочете на упълномощителя документа и да
се увери, че той полага подписа си, след като го одобри. Оспорва във връзка с
втория предявен иск твърденията на ищцата, че действията на пълномощника и адв.Д.- Г. по извършената сделка за продажба не са били
потвърдени от нея. Във връзка с противното навежда твърдението, че на *****г. е
съставен н.а. за поправка на н.а №*******г., в който ищцата сама е участвала, и
това доказва, че ясно е разбирала какъв е бил смисъла на извършената сделка.
Пледира
по същество за отхвърляне на исковете с присъждане на разноските по списъка,
представен в с.з. от 15.09.20г. /виж л.170/.
В определения от съда 1-седмичен срок от датата на с.з. от 15.09.20г., не
представя писмена защита.
Съдът,
като взе предвид твърденията и оспорванията на страните, и събраните по делото
доказателства намери, че предявените
искове са допустими, разгледан по
същество, искът по чл.31,ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен,
тъй като не се установи в процеса ищцата да не е можела да разбира и ръководи
действията си по извършеното на ******г. упълномощаване на адв. Д.- Г. да я
представлява при извършване на продажба на недвижим имот, а искът по чл.42,ал.2
от ЗЗД не следва да се разглежда, тъй като е предявен под условието искът по
чл.31,ал.1 от ЗЗД да е уважен, което
условие не се е сбъднало, воден от следните съображения:
По
допустимостта.
Предявените
от ищцата искове са допустими, тъй като първият иск е заведен преди изтичане на
предвидения от 32,ал.2 от ЗЗД тригодишен преклузивен
срок, и като и двата иска, с оглед изложените от ищцата обстоятелства, на които
са основани, и във връзка със задължителното тълкуване, дадено с т.2 на ТР №5/12.12.16г.
по т.д. №5/14г. а ОСГТК на ВКС, попадат в хипотезите на чл.31,ал.1 и чл.42,ал.2
от ЗЗД.
Както
вече се каза, ответницата също счита исковете за допустими.
По основателността.
1.В с.з.
от 19.11.19г. съдът е изготвил доклад по делото, с който е очертал релевантните
за всеки от двата предявени иска факти и е разпределил тежестта за
установяването им между страните, по който те не са имали възражения /виж
частта от протокола на л.99лице-л.100гръб/.
2.Установи
се процеса, във връзка с твърденията и оспорванията на страните, както следва:
2.1. Във връзка с твърдените от
ищцата като извършени сделки и твърдяната от ответника като извършена поправка
на н.а.
2.1.1.На
*****г., с пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание, съответно с
рег.№№**** и ****, извършени от В.Т.- помощник нотариус при нотариус К. А., Ж.Т.
е упълномощила адв.В. И. Д.-Г. да я представлява и от
нейно име и за нейна сметка да извърши необходимите действия при сключване на
договор за покупко-продажба на собствения и недвижим имот, съставляващ
самостоятелен обект в сграда-жилище, ап.*** в сграда три, разположена в ПИ с
идентификатор 56784.530.2179, ведно с прилежащата изба и 1.555% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж,
на дъщеря и Б.Т., за сумата от 48 386.20лв., изплащането на която да
стане, както следва- 15000лв.- преведени по банков път в деня на подписване на
договора за покупко-продажба, а остатъкът от сумата- на равни месечни вноски до
пълното погасяване, като продавачката си запазва правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване на южната стая от жилището, кухнята и сервизните
помещения, както и да я представлява в ****** за удостоверяване на получената
сума в деня на прехвърляне на сумата от 15000лв., при изповядване на сделката
/виж на л.88/.
На същата дата, помощник нотариус
В.Т. е извършила и заверка на подписа на Ж.Т. върху декларация по чл.264,ал.1
от ДОПК /виж на л.89/.
2.1.2.Въз основа на молба от
21.04.16г., подадена от Ж.Т., чрез адв.Д.-Г., до
нотариус К. А., на *****г. е било образувано н.д. №***г., по което, с н.а. №****
е сключен договор за продажба на
недвижим имот, съгласно който Ж.Т., представлявана от адв.В.
Д.- Г. по силата на пълномощното, дадено и от Ж.Т. на 20.04.16г., е продала на
дъщеря си Б.Т. собствения си недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект
сграда с идентификатор 56784.530.2179.3.3., ведно с прилежащата му изба три и с
1.555% ид.части от общите части и от правото на
строеж, за сумата от 48 386.20лв., изплащането на която да стане, както
следва- 15000лв.- преведени по банков път в деня на подписване на договора за
покупко-продажба, а остатъкът от сумата- на равни месечни вноски до пълното
погасяване, като продавачката си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване на южната стая от жилището, кухнята и сервизните помещения, като пълномощникът
на продавачката е заявил, че сумата от 15000лв. е изплатена от купувача по
банковата сметка на продавачката в ******
преди подписване на договора /виж: писмото на л.85; молбата на л.86 и н.а. на
л.87/.
Освен изявлението на адв.Д*****-Г***** относно получаване на сумата от 15000лв.
по сметка на продавачката преди подписване на договора, в преписката по н.д. №****г.
на нотариус К. А., по което е сключен договора с н.а. №***/****г., е приложено
и платежно нареждане от ****г., видно от което, по сметка на получателя Ж.Т.
при *********, от наредителя Б.Т., е преведена сума в
размер на 15000лв., с основание на превода- покупка /виж пл.нареждане на л.98/.
2.1.3. На *****г., с н.а. №***,
том *, рег.№****, н.д. №***/**г., в присъствието на явилите се пред нея Ж.Т.,
като продавач, и Б.Т., като купувач, след като същите заявили, че желаят да се
извърши поправка в съставения на ****г.по н.д. №***г.н.а. №104, помощник-нотариус
В.Т. при нотариус К.А.е извършила поправка на този нотариален акт, като
погрешно изписания в него единен граждански номер на продавачката Ж.Т. е бил
заменен с верния такъв, а след прочитане на акта на участващите в
производството лица и тяхното одобрение, той е подписан от Ж.Т., от Б.Т. и от
нотариуса /виж писмото на л.129 и н.а. на л.130/.
2.2. Във връзка със състоянието
на Ж.Т. към датата на извършеното на ****г. упълномощаване на адв.Д.-Г. и към датата на извършената с нейно участие
поправка на ****г. поправка на н.а. №***/***г., се установи, както следва:
2.2.1.С.И.М.,
призован от ищцата, без родство, лекар, е дал показания, че познава Ж.Т., като
негов пациент, от около 3-4 години, тъй като го е посещавала неколкократно в
кабинета му в МЦ „*******“ по повод исхемичен инсулт,
който е получила, но като не помни датите на тези посещения. При посещенията
при него Ж.Т. идвала придружена от две жени, за които мисли, че били нейни
дъщери, като причината да я придружават според него е, че тя била трудно подвижна,
каквото било състоянието и и при последния проведен преди около два месеца от
изслушването му неин преглед. Споменът на св.М. не е съвсем ясен, но все пак
помни, че Ж.Т. не е била при тези посещения на инвалидна количка, а доколкото помни,
макар да не е съвсем сигурен, е използвала помощно средство, наречено
„канадка“- тип бастун, който има ръкохватка, в която се слага ръката и като
обхваща предмищницата. При тези посещения св.М. е
контактувал лично с Ж.Т., която можела да говори и според него разбирала
значението на това, за което говорели. Св.М. познава Ж.Т. като пациент и
отпреди идването и в кабинета му в медицинския център, защото случайно я били
довели при него и той съдействал за приемането и в МБАЛ *****, но тогава нито е
бил неин лекуващ лекар, нито член на екипа и вероятно в тази връзка страните не
са му задали други въпроси относно впечатленията и за нея от онзи момент, тъй
че и той не е споделил такива /виж показанията на св.М. на л.134гръб-л.135лице/;
2.2.2.От ищцата е доведена и св.Т-
нейна ***** и ***** на ответницата, която е заявила, че на ****г., когато
разбрала, че ***** била докарана от *****, слезнала
от четвъртия етаж, на който живее, на първия етаж, на който живее *****, като
са на един и същ адрес, и намерила **** на инвалидна количка, лицето и било
обезобразено- имало изкривявания, имала лицево изкривяване, мисли от лявата
страна, и нищо не могла да и каже, като не знае дали я е познала, а само
започнала да плаче. След този случай било наложително **** и да посещава лекар
и тя е придружавала при д-р И.М., като първоначално тя не можела да се движи,
освен с инвалидна количка, и освен това не разговаряла, тъй като била с
разкривена уста. Св.Т. присъствала, когато закарали в началото, през март на ****г.,
и в ***** болница, и я е посещавала в
тази болница. Когато **** и си дошла от болницата, св.Т. знае, че не била в
добро състояние, защото лично Б. и се била обаждала да слезе, за да и смени
памперса, тъй като на нея и се повдигало. По това време с нея можело да се
разговаря, но не се разбирало тя какво говори, защото каквото и да искала да
каже, започвала да плаче и затова не се разбирало казаното. По-късно, половин
или една година, това се променило и лицето и се възстановило. Св.Т. започнала
да води ***** си при д-р М. в края на *****г., а в началото ***** и е водели
двете **** на св.Т.- В. и Б.. Св.Т. била
влизала с *** си при лекаря, тъй като се оплаквала с акъла си, със съзнанието,
говорела несвързани думи, а докторът и бил казал, че това ще е така и че
състоянието и не може да се подобри, защото мозъкът и е засегнат /виж
показанията на тази свидетелка на л.136лице и гръб/;
2.2.3.Св.В.Т.,
помощник- нотариус при нотариус К. А., призована от ответницата, след като и е
бил показан н.а №***/****г. за поправка на н.а. №***/****г., е дала показания,
щото, както при всяко нотариално производство, така и при това, за което е този
н.а., е изслушала страните и им е прочела нотариалния акт, а щом тя го е
подписала, значи и участниците в нотариалното производство са го одобрили след
прочитането. Освен това, въз основа на справка в регистъра има и спомен, че е
заверила подписа на Ж.Т. върху пълномощно за разпореждане с недвижим имот и
върху стандартна декларация за сключване на разпоредителна сделка, като няма
конкретен спомен как точно е протекъл разговора и с Ж.Т., но заявява, че тъй
като винаги обяснява на страните и се стреми да разговаря с тях, включително за
странични на пълномощното неща, за да придобие представа за дееспособността им,
е направила така и в този случай. По същия начин, няма конкретен спомен и за
това, дали завереното от нея пълномощно е било подписано от Ж.Т. пред нея, но
тъй като практиката и при пълномощни за разпореждане с имот е винаги да кара
лицата да се подписват пред нея, то и в този случай вероятно е постъпила по
същия начин. Освен това, практиката и е, когато случайно пълномощното е
подписано предварително, да ги кара да се подпишат още веднъж пред нея и да
изпишат имената си. Няма спомен дали е прочела текста на пълномощното, но
обичайно пресъздава на хората текста на пълномощното и се стреми да им обясни с
точност какво пише в него, за да може да разбере в крайна сметка каква е волята
им. Не си спомня конкретно г-жа Ж.Т. и не може да отговори на въпроса дали е
имало нещо притеснително във външния и вид при извършване заверката на
пълномощното, но щом тази заверка е извършена, значи се е уверила във волята на
упълномощителката. От справката в регистъра е
установила, че заверката е извършена извън кантората, но не може да каже точно
къде, освен че е със сигурност в гр.******, за да спази компетентността си за
извършване на нотариални действия. За декларациите към пълномощното няма спомен
и не знае кой е попълнил текста в тях /виж показанията на тази свидетелка на
л.135лице-л.136лице/;
2.2.4. На *******г., Ж.Т. е била
прегледана от д-р Л.К., с регистрирана амбулатория за индивидуална
специализирана психиатрична помощ, като и е била поставена диагноза – Други
психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфу…/думата е останала незавършена в текста на
листа/. По данни в анамнезата, пациентката е преживяла мозъчен инсулт
предишния месец, но се е възстановила напълно, може да участва в разговор,
движи се в леглото, сама се храни и къпе, възстановено е психичното и
състояние. В обективния статус е закрепено, че е видимо спокойна, всестранно
ориентирана, разбира събитията, има логическа връзка в разказа и, има правилно
структуриран асоциативен поток и оценява съответно обстановката. Заключението
от прегледа е, че състоянието на пациентката и позволява да участва в отговорни
действия, да участва адекватно в делови дела и да подписва документи, и може да
оцени последствията /виж амбулаторния лист на л.75 и медицинската бележка на
л.76/.
Разпитана в с.з. от 19.05.20г.
като свидетел, допуснат на ответника, Л.К. е заявила, че през ***г. е работила като
****и е преглеждала Ж.Т., че тя е съставила показаните и амбулаторен лист и
медицинска бележка на л.75 и л.76 от делото‚ че незавършената дума в текста
означава дисфункция, че е била поканена от близки на
ищцата за извършване на прегледа, без да си спомня кой точно близък е поискал
прегледа и дали той е бил извършен в някой от двата и кабинета или на домашно
посещение. Заявява, че до изводите, записани в медицинските документи, е
достигнала въз основа на 20-годишния си стаж като *** и чрез стандартните
способи на един психиатричен преглед, чрез стандартни методики, които са
тестови- разговори, въпроси и отговори. В конкретния случай, данните от
документите са, че е извършено диагностично интервю- представя се на пациента,
след това иска той да и се представи, разговарят за миналото, за работата, за
семейството и изобщо въпросите, които са и необходими като специалист, за да
може да си отговори доколко пациентът знае за себе си- дали е ориентиран за
себе си, за време, за място, може ли да установи словесен и очен контакт, може
ли да го задържи, какво е състоянието на емоциите му, как определя себе си-
подтиснат, доволен от живота, като използва и въпроси за проверка на паметта и
интелекта. Смята, че доколкото е отбелязала в листа, че пациентката е
претърпяла мозъчен инсулт, вероятно се е запознала и с представена и при
прегледа медицинска документация, но няма спомен от нея какви точно медикаменти
е приемала Ж.Т. към датата на прегледа /виж л.153гръб-л.154лице/.
2.3. За твърдените от ищцата като
прекарани от нея болнични престои и провеждано във връзка със здравословното и
състояние лечение и освидетелстването и като лице с трайно намалена
работоспособност, от нея са представени 3бр. епикризи, ЕР на ТЕЛК и страници от
рецептурна книжка, с които се установи, че:
2.3.1. Във времето от ***-****г.,
Ж.Т. е пролежала в ***** отделение на МБАЛ „****“, където е била приета по
спешност. По данни от близките и, преди няколко дни усетила силно главоболие,
някой сякаш я бутал наляво, и обездвижване на леви крайници. По това време била
в ****, където я е приели по спешност в неврологично отделение, а след
стабилизирането и, било предприето транспортирането и до ****. През ***г. също
била претърпяла лек исхемичен инсулт със засягане на леви крайници, с пълно
възстановяване. Поставена е при този престой
окончателната диагноза за мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на
церебралните артерии с плегиопарезис централис синистра. Обективният
статус при приемането и е сочел, че Ж.Т. е апсихозна,
с ограничени движения на леви крайници и походка- невъзможна. Проведената
терапия е довела до подобрение на общото състояние, като при изписването и
пациентката е била контактна, адекватна, хемодинамично
стабилна, но с невъзможна самостоятелна походка /виж епикризата на л.14/;
2.3.2.Във времето от ****-*****г.,
Ж.Т. е пролежала в отделението по физикална терапия и
рехабилитация при МБАЛ „****“,
като:
Първият престой е проведен след
насочване от неврологично отделение за рехабилитация по повод последиците от
мозъчен инфаркт, със засягане на леви крайници- невъзможни движения за ръката и
ограничени за крака, като походката е била невъзможна. Вследствие проведеното
лечение са подобрени обективните показатели, като е изписана с функционално и
обективно подобрение, вертикализирана до стоеж /виж
епикризата на л.15/;
При втория престой, който е също
осъществен за лечение на последици от мозъчен инфаркт, Ж.Т. е била със засягане
на леви крайници - оплаквания от слабост, тръпнене и ограничени движения, и засягане
на лява лицева половина. Общото и състояние при постъпването е било
задоволително, а локалният статус- с нарушена координация и равновесие, като
походката се осъществява с придружител. Вследствие на описаното като проведено
при престоя лечение, при изписването и са отчетени подобрени обективните
показатели- подобрени двигателни функции на леви крайници /виж епикризата на л.16/;
2.3.3. И в трите представени от
ищцата епикризи е предписана медикаментозна терапия с лекарствата **********виж
л.14-л.16/, а от страниците на рецептурна книжка, които е представила личи, че
ползва считано от *****г. терапия по здравна каса, поради заболяванията си от
Други видове стенокардия, Хипертонична болест и Последици от мозъчен инфаркт,
като на ***г. е закупила четири от петте изписани и с епикризите от болничните
престои медикаменти, с изключение на *****, а преди
тази дата е закупувала по каса други медикаменти, както и че и след датата *****г.
и до края на 2016г. е закупувала по рецептурна книжка различни медикаменти,
като на *****г. от изписаните е закупена само ****** /виж л.12-л.13/.
За прием на изписаните и на
закупуваните по рецептурна книжка медикаменти и за влиянието им върху
способността на Ж.Т. да разбира и да ръководи постъпките си, не се събраха
доказателства.
2.3.4.С ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ „*****“
от ******г., Ж.Т. е определена за срок от една година като лице със 100% трайно
намалена работоспособност с право на чужда помощ, при водеща диагноза :
Последици от мозъчен инфаркт, тъй като, след претърпян мозъчен инсулт в басейна
на дясна средна мозъчна артерия /ДСМА/ с давност март 2016г., е с персистираща левостранна
централна плегиопареза, довела до затруднено
самостоятелно придвижване и самообслужване /виж ЕР на л.17/.
След обжалване, НЕЛК е потвърдила
издаденото ЕР по останалите поводи, с изключение на срока за необходимостта от
чужда помощ, който е станал пожизнен /виж ЕР на л.18-л.19/.
2.4.По въпроси и на двете страни
в производството по делото е допусната СМЕ, заключението на която е прието в
с.з. от 15.09.20г., като с него и дадените от в.л. А.А.
отговори в същото съдебно заседание се установи, че макар здравословното
състояние на Ж.Т. да е увредено, поради това, че страда от хипертония,
исхемична болест на сърцето и има понесени два мозъчни инсулта- през *****г., с
последвало пълно възстановяване, и през ****г., вследствие което походката е
била първоначално с придружител и помощни средства, а впоследствие се подобрила
до самостоятелна, макар и с помощно средство, към дата *****г. Ж.Т. е била в
задоволително общо състояние и макар към датата *****г. да няма медицинска
документация за състоянието и, всички събрани по делото доказателства, с които
вещото лице се е запознало, сочат, че и към двете релевантни дати, към които се
търси изясняване състоянието на Ж.Т., тя е била контактна, без сензомоторна афазия /увреда на
речта/, тъй като исхемичното огнище при нея е в дясна хемисфера, а доколкото
различните мозъчни полета са обособени в двете мозъчни полукълба, тези в дясна
хемисфера водят до засягане на движението на леви крайници, но не и до засягане
на способността да говори и да разбира разговора, които способности се засягат
при инциденти в лява мозъчна хемисфера, заедно със засягане движението на десни
крайници, както и че, освен да е можела да говори, е била способна и да разбира
смисъла и значението на извършваните от ея действия и
е можела свободно да формира и изрази волята си /виж заключението на
л.165-л.168 и протокола от с.з. на л.171-л.172/
3. При тези установени в
производството факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на
предявените искове:
3.1. Искът по чл.31,ал.1 във вр. с чл.44 от ЗЗД е неоснователен и като такъв, следва да
се отхвърли, защото, при поставена върху ищцата тежест да установи, че към
датата на извършеното от нея на ****г. упълномощаване на адв.В.
Д.- Г., не е разбирала свойството и значението на постъпките си, тя не успя да
установи категорично, с пълно доказване тези релевантни за основателността на иска и факти.
До горния извод съдът стигна,
воден от следните конкретни съображения:
За да се признае за унищожаемо
едностранно волеизявление, направено от дееспособно лице, в случаите, в които
законът допуска то да поражда права и задължения, какъвто е случаят на
упълномощаване за извършване на сделки с недвижим имот, е необходимо при
извършването му това лице да не е могло да разбира или да ръководи действията
си.
Ищцата
наистина доказа убедително, че към ****г.-датата, на която е извършила
упълномощаването на адв.Д.-Г.да продаде собствения и
недвижим имот на ответницата, е била в състояние след прекаран в началото на
м.март на ***г. мозъчен инфаркт, довел до състояние на персистираща
хемипареза на леви крайници, която е засягала нейните
физически възможности за самостоятелно придвижване и самообслужване, а
доколкото св.Т. след справка в регистъра сочи, че заверката на пълномощното не
е извършена в кантората на нотариуса, и се установи, че от *****-****г. ищцата
е била в отделението по физикална терапия и
рехабилитация на МБАЛ *****, то най-вероятно нотариалната заверка на подписа и
съдържанието на пълномощното, което тя е дала на адв.Д.-Г.,
наистина е била извършена в болница.
Тези установени категорично от
ищцата факти обаче не са достатъчни, за да се признае за доказано, щото към
датата на упълномощаването тя не е могла да разбира и да ръководи действията си,
свързани с неговото извършване.
По отношение на този релевантен
факт, съдът извърши преценка в съвкупност на събраните по делото доказателства,
при която съобрази, че:
Всички събрани гласни
доказателства са до известна степен несигурни, поради това, че:
Св.Т., макар да е близък
роднина и на двете страни в производството, е заинтересувана от изход в полза
на ищцата, защото е неин наследник по закон и би била облагодетелствана от
евентуалното прогласяване недействителността на договора за продажба, с който *****
се е разпоредила чрез пълномощника си в полза на сестра и. Отделно от това,
нейните показания, че ***** нищо не можела да каже, защото лицето и било
изкривено и обезобразено към ****г. и че това състояние се променило половин
или една година по-късно, както и че говорела несвързани думи, когато тя е
водела на лекар, бележат пряко противоречие с показанията на незаинтересувания
св.М., който е заявил, че при всички неколкократни
посещения, които Ж.Т. е осъществила при него за извършване на прегледи, той
лично е контактувал с нея, а доколкото св.Т. е казала още, че тя започнала да
води ***** при доктор М. на края на ***г., а преди това тя била придружавана
при същия лекар от другите и две сестри, в което отношение и д-р М. е дал
такива показания, излиза, че осъществените от него прегледи са били проведени в
периода от март до декември на 2016г. и още тогава Ж.Т. е можела да говори
безпроблемно. Всъщност и самата св.Т. се е разколебала относно казаното, че
нищо не се разбирало от онова, което майка и искала да каже, защото сама е
добавила при последващ зададен и за това обстоятелство въпрос, че всъщност нищо
не и се разбирало, защото ***** веднага започвала да плаче, от което би могло
да се заключи, че ако не плаче, говорът и е бил съвсем разбираем. И накрая по
отношение на факта можела ли е Ж.Т. да говори към ****г., на която дата е
упълномощила адв.Д.-Г., тъй че да изрази валидно
волята си относно извършеното едностранно действие с правно значение, съдът
съобрази и обстоятелството, че в никой от медицинските документи, които ищцата
е представила, не се съдържат обективни данни говорът и да е засегнат до степен
на невъзможност да бъде осъществяван, а в ЕР на НЕЛК изрично е описано, че
говорът е нормален, като разбира се съдът отчита, че то е от дата доста
по-късна на упълномощаването, но като се има предвид, че както то, така и ЕК на
ТЕЛК, което е обжалвано пред НЕЛК, са постановени по повод на и въз основа на
медицинската документация на Ж.Т. относно състоянието и след преживян исхемичен
мозъчен инсулт през март 2016г. И накрая, с приетото по делото заключение на
СМЕ засягането на говора, наличието на сензорна афазия при Ж.Т., е и
категорично отречено, с ясното обяснение, че при нея съдовите инциденти са
протекли в дясно мозъчно полукълбо, в който случай се засяга движението на леви
крайници, но не и говора.
По отношение показанията на св.М.,
сами по себе си, несигурността идва от обстоятелството, че св.М. не е посочил
точното време на посещенията, по време на които са придобити впечатленията му
от Ж.Т., но като се вземе предвид, че той знае за постъпването и в МБАЛ ******,
което било преди тях, и когато бъдат свързани с показанията на св.Т******, че
тя водела ***** си при този лекар от края на 2016г., а преди това я водели
двете и сестри, може поне да се каже, че очевидно от тези неколкократни
посещения е имало както такива в периода март-декември 2016г., когато Ж.Т. е
била придружавана от две от ***** си, тъй и такива след декември 2016г., когато
е била придружавана от св.Т., но не и какво точно е било състоянието на Ж.Т.
към релевантната за преценката в случая дата *****г. Когато и да са осъществени
точно тези посещения обаче, едно е категорично в показанията на св.М.- той
винаги е контактувал лично с Ж.Т. и без затова да е било необходимо никакво
съдействие от придружителите и, било защото тя не може да говори, било, защото
тя не може да разбира казаното и от него.
Що се касае до показанията на
св.Т., в тях прави впечатление, че тя набляга основно на принципа, по който осъществява
нотариалната си дейност и основавайки се на онова, което обичайно прави,
заявява, че то е направено и в случая със заверката на процесното пълномощно,
но като няма ясен спомен за този конкретен случай, което е и съвсем нормално,
като се вземе предвид, че разпитът и се осъществява почти четири години след
датата *****г., на която е заверено пълномощното, но като в крайна сметка е
също категорична, че се уверила във волята на упълномощителката,
преди да извърши заверката на подписа и съдържанието на пълномощното.
Затова, във всички случаи съдът
потърси и кореспонденцията на дадените от свидетелите показания със събраните
писмени доказателства и прието заключение на СМЕ и така именно стигна до
извода, че доколкото казаното от св.М. и от св.Т. съответства на данните в тях
относно състоянието на Ж.Т. след инсулта от март *****г. и не сочи на налична
нейна неспособност да изявява воля или на неспособност да разбира свойството и
значението на действията си, не може да се счита и че е установено, щото
нейната дееспособност към датата на издаване на процесното пълномощно е била
нарушена. В тази
насока съдът взе предвид и факта, че оспорването от ответника на твърдението на
ищцата, щото не е можела да разбира свойството и значението на извършеното, е
подкрепено с убедително медицинско доказателство, като на датата *****г., ясно
определена, следваща първия болничен престой в неврологично отделение от ***-****г.
и непосредствено проведената след него рехабилитация от ***-****г., и предхождаща
датата на второто рехабилитационно лечение от ***-***г.,
максимално близка до датата на извършеното от Ж.Т. упълномощаване, при извършен
специализиран психиатричен преглед на Ж.Т., изследвал състоянието именно на
психичната и деятелност, тя е намерена всестранно ориентирана, с подреден
логически разказ и правилно структуриран асоциативен поток, което е дало и
основание за заключението от този преглед, че тя е в състояние да участва
адекватно в делови дела, да подписва документи и да оценява последствията от
тези действия.
Същото е и заключението на
допуснатата по делото СМЕ, което е взело предвид както събраните гласни, така и
събраните по делото писмени доказателства.
От представената от Ж.Т.
медицинска документация е видно, че и е била предписана медикаментозна терапия
с лекарствата *******, а от рецептурната книжка, че във времето от януари ****г.
до ****г. е закупувала различни лекарствени средства, но във връзка с
твърдението и, че не е можела поради приема им да разбира свойството и значение
на постъпките си, и дори за техния прием, не се събраха каквито и да е
доказателства, от които да се установи, че което и да е от тях или всички те
вкупом, са в състояние да повлияят върху паметовите и
способности или върху способността и да разбира и да ръководи постъпките си.
Ето защо, извършеното от Ж.Т.
на ****г. упълномощаване на адв.Д. да извърши от
нейно име и за нейна сметка продажба на собствения и апартамент в гр.*****, в
полза на дъщеря и Б.Т., при определената в пълномощното цена, не може да бъде
прогласено за унищожаемо, тъй като тя не събра
убедителни доказателства в подкрепа на твърдението си, че към момента на
извършването му не е можела да разбира и ръководи действията си, и затова искът
и следва да се отхвърли като неоснователен.
3.2. По иска по чл.42,ал.2 от ЗЗД.
Този иск е предявен като
евентуален, при условието, че съдът уважи първия предявен иск, а доколкото
съдът стигна до извода за неговата неоснователност, евентуалният иск не следва
да бъде разгледан, тъй като не е настъпило процесуалното условие, под което е
бил предявен.
В
частта за разноските.
Само ответницата претендира присъждане на разноски и такива, с оглед изхода
на спора, и се следват на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Ответницата претендира по списъка,
който е представила, присъждане на разноски в размер на общо 1150лв. /виж
списъка на л.170/.
Ответницата е установила в процеса
направата на разноски в размер на общо 145лв., от които :100лв. за вещото лице
по допуснатата СМЕ /л.106/; 40лв. за допуснатите и при призоваване двама
свидетели /л.106/, като от тях 20лв. са изплатени на св.Т., а другите 20лв. са
останали неизплатени, защото св.К. е била доведена в с.з. от 19.05.20г., след
невъзможността да бъде призована на посочените за призоваването и адреси /виж
л.115, л.121, л.128,/; 5лв.-държавна такса за издадено и едно съдебно
удостоверение /л.140/ и не се установи по делото да и е било издавано второ съдебно
удостоверение или да е внасяна такса за издаване на такова.
Макар да е описала в отговора на
исковата молба, че прилага към него договор за правна помощ и пълномощно за
процесуално представителство /виж л.72/, ответницата е приложила реално само пълномощно,
с което е упълномощила адв.Ш. да я представлява по
делото /виж л.77/ и до края на производството, включително в с.з от 15.09.20г.,
в което е представила списъка си на разноски, не е представила доказателства за
това какъв е бил уговорения по договора за правна помощ и процесуално
представителство хонорар за адв.Ш., нито дали той е
бил изплатен и по какъв път.
При тези данни, ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответницата сумата от 125лв., на колкото възлизат
направените в производството разноски, тъй като сумата от 20лв. е на
разположение по делото, не е оползотворена и може да и бъде върната при
поискване.
При тези мотиви,
съдът Р Е Ш И:
Отхвърля иска на Ж.И.Т.,
ЕГН **********,***, кантора *, адв.Ц.Т., срещу Б.Х.Т.,
ЕГН **********,***, адв.Н.Ш., за прогласяване унищожаемост на извършеното от ищцата на ****г.
упълномощаване на адвокат В. И. Д.- Г., с пълномощно с нотариална заверка на
подпис и на съдържание с рег.№№****** на В.Т., помощник нотариус при нотариус К.
А., да я представлява като продавач при продажбата на собствения и апартамент, находящ се в гр.*****, блок ****, ул.“****“№**, ет.*, ап.*,
тъй като не могла към момента на извършването му да разбира и да ръководи
действията си.
Оставя без разглеждане
евентуалния иск по чл.42,ал.2 от ЗЗД, поради ненастъпване на процесуалното
условие, под което е предявен.
Осъжда Ж.И.Т., ЕГН **********,***,
кантора *, адв.Ц.Т., да заплати на Б.Х.Т., ЕГН **********,***,
адв.Н.Ш., сумата от 125- сто двадесет и пет лева -
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: