Решение по дело №870/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260130
Дата: 25 септември 2020 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия: Пенка Кръстева Стоева
Дело: 20195300100870
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

            Р Е Ш Е Н И Е

           260130   25.09.2020г., гр. Пловдив

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                                 ХХІІ-ри гр. състав

            На петнадесети септември                       две хиляди и двадесета година

            в публично заседание в следния състав:                                                                                                                                            Председател:  Пенка Стоева

            Секретар: Диана Плачкова

като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

            гражданско дело870 по описа за две хиляди и деветнадесета година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Евентуално съединени искове по чл.31,ал.1 във вр. с чл.44 и по чл.42,ал.2 от ЗЗД.

 

            Предварителна бележка: С Определение №1274/28.06.19г., поради оттегляне на иска, е прекратено производството по евентуалния иск за разваляне на договора за продажба, сключен с н.а. №*****/****г. между Ж.Т. и Б.Т., поради неизпълнение на задължението на купувачката да плати на продавачката уговорената с договора продажна цена /виж определението на л.48-л.49/.

 

            Ищцата Ж.И.Т., ЕГН **********,***, кантора *, адв.Ц.Т. е предявили срещу ответницата Б.Х.Т., ЕГН **********,***, адв.Н.Ш.,

            иск по чл.31,ал.1 във вр. с чл.44 от ЗЗД за прогласяване унищожаемост на извършеното от ищцата на ******г. упълномощаване на адвокат В. И. Д.- Г., с пълномощно с нотариална заверка на подпис и на съдържание с рег.№**** и **** на нотариус К. А., да я представлява като продавач при продажбата на собствения и апартамент, находящ се в гр.*****, блок ****, ул.“****“№**, ет.*, ап.*, тъй като не е могла към момента на извършването му да разбира и да ръководи действията си, след получен на *****г. мозъчен инфаркт и претърпени болнични лечения за времето от *****г., ******г. и *****г., свързани с прием на медикаменти, с оглед които обстоятелства била неадекватна, дезориентирана, не можела да разбира свойството и значението на постъпките си, нищо не си спомняла, включително не помни да е подписвала такова пълномощно,

            евентуален иск по чл.42,ал.2 от ЗЗД, обусловен от уважаване на първия иск, за прогласяване недействителност на договора за покупко-продажба, сключен на ****г. с н.а.№***, том *, рег.№***, н.д. ****г. на нотариус К. А., по силата на който е прехвърлила на ответницата Б. Х. Т. собствения си апартамент, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.2179.3.3., ведно с прилежаща изба и 1.555% ид.части от общите части на сградата, тъй като сделката от нейно име е осъществена от пълномощник без представителна власт /пълномощник, легитимирал се с унищожаемото пълномощно, а тя нито е потвърдила действията му, нито желае да ги потвърди / виж исковата молба на л.2-л.4 и молба вх. №17771/10.06.19г. за отстраняване нередовности на исковата молба на л.37-л.38/.

Пледира по същество за уважаване на предявените искове. Развива съображения с писмена защита вх.№262653/23.09.2020г. Не претендира разноски в производството.

 

            В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба с вх.№27245/17.09.19г. /виж л.66-л.72/, с който е признала двата предявени иска за допустими, но ги е оспорила като неоснователни.

            Оспорила е и всички наведени от ищцата обстоятелства, на които исковете са основани. Оспорила е към датата на упълномощаването ищцата да не е можела да разбира свойството и значението на постъпките си и да действа разумно. Навела е твърдението, че на *****г., за да се избегнат евентуални последващо спекулации, свързани със здравословното състояние на ищцата, тя се подложила на обстоен преглед при невролог- доктор Л. К., при което състоянието и било намерено като даващо и пълна възможност да участва адекватно в делови дела и да подписва документи, както и да оцени последствията от извършваните действия, както и е изтъкнала аргумента, че извършеното упълномощаване е такова за разпореждане с недвижим имот и е с нотариално заверени подпис и съдържание, при извършване на които заверки нотариусът е длъжен да прочете на упълномощителя документа и да се увери, че той полага подписа си, след като го одобри. Оспорва във връзка с втория предявен иск твърденията на ищцата, че действията на пълномощника и адв.Д.- Г. по извършената сделка за продажба не са били потвърдени от нея. Във връзка с противното навежда твърдението, че на *****г. е съставен н.а. за поправка на н.а №*******г., в който ищцата сама е участвала, и това доказва, че ясно е разбирала какъв е бил смисъла на извършената сделка.

            Пледира по същество за отхвърляне на исковете с присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 15.09.20г. /виж л.170/. В определения от съда 1-седмичен срок от датата на с.з. от 15.09.20г., не представя писмена защита.

 

            Съдът, като взе предвид твърденията и оспорванията на страните, и събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими,  разгледан по същество, искът по чл.31,ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като не се установи в процеса ищцата да не е можела да разбира и ръководи действията си по извършеното на ******г. упълномощаване на адв. Д.- Г. да я представлява при извършване на продажба на недвижим имот, а искът по чл.42,ал.2 от ЗЗД не следва да се разглежда, тъй като е предявен под условието искът по чл.31,ал.1 от ЗЗД да е уважен, което условие не се е сбъднало, воден от следните съображения:

 

            По допустимостта.

            Предявените от ищцата искове са допустими, тъй като първият иск е заведен преди изтичане на предвидения от 32,ал.2 от ЗЗД тригодишен преклузивен срок, и като и двата иска, с оглед изложените от ищцата обстоятелства, на които са основани, и във връзка със задължителното тълкуване, дадено с т.2 на ТР №5/12.12.16г. по т.д. №5/14г. а ОСГТК на ВКС, попадат в хипотезите на чл.31,ал.1 и чл.42,ал.2 от ЗЗД.

            Както вече се каза, ответницата също счита исковете за допустими.

           

По основателността.

            1.В с.з. от 19.11.19г. съдът е изготвил доклад по делото, с който е очертал релевантните за всеки от двата предявени иска факти и е разпределил тежестта за установяването им между страните, по който те не са имали възражения /виж частта от протокола на л.99лице-л.100гръб/.

            2.Установи се процеса, във връзка с твърденията и оспорванията на страните, както следва:

2.1. Във връзка с твърдените от ищцата като извършени сделки и твърдяната от ответника като извършена поправка на н.а.

2.1.1.На *****г., с пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание, съответно с рег.№№**** и ****, извършени от В.Т.- помощник нотариус при нотариус К. А., Ж.Т. е упълномощила адв.В. И. Д.-Г. да я представлява и от нейно име и за нейна сметка да извърши необходимите действия при сключване на договор за покупко-продажба на собствения и недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда-жилище, ап.*** в сграда три, разположена в ПИ с идентификатор 56784.530.2179, ведно с прилежащата изба и 1.555% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, на дъщеря и Б.Т., за сумата от 48 386.20лв., изплащането на която да стане, както следва- 15000лв.- преведени по банков път в деня на подписване на договора за покупко-продажба, а остатъкът от сумата- на равни месечни вноски до пълното погасяване, като продавачката си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на южната стая от жилището, кухнята и сервизните помещения, както и да я представлява в ****** за удостоверяване на получената сума в деня на прехвърляне на сумата от 15000лв., при изповядване на сделката /виж на л.88/.

На същата дата, помощник нотариус В.Т. е извършила и заверка на подписа на Ж.Т. върху декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК /виж на л.89/.

2.1.2.Въз основа на молба от 21.04.16г., подадена от Ж.Т., чрез адв.Д.-Г., до нотариус К. А., на *****г. е било образувано н.д. №***г., по което, с н.а. №****  е сключен договор за продажба на недвижим имот, съгласно който Ж.Т., представлявана от адв.В. Д.- Г. по силата на пълномощното, дадено и от Ж.Т. на 20.04.16г., е продала на дъщеря си Б.Т. собствения си недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект сграда с идентификатор 56784.530.2179.3.3., ведно с прилежащата му изба три и с 1.555% ид.части от общите части и от правото на строеж, за сумата от 48 386.20лв., изплащането на която да стане, както следва- 15000лв.- преведени по банков път в деня на подписване на договора за покупко-продажба, а остатъкът от сумата- на равни месечни вноски до пълното погасяване, като продавачката си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на южната стая от жилището, кухнята и сервизните помещения, като пълномощникът на продавачката е заявил, че сумата от 15000лв. е изплатена от купувача по банковата сметка на продавачката  в ****** преди подписване на договора /виж: писмото на л.85; молбата на л.86 и н.а. на л.87/.

Освен изявлението на адв.Д*****-Г***** относно получаване на сумата от 15000лв. по сметка на продавачката преди подписване на договора, в преписката по н.д. №****г. на нотариус К. А., по което е сключен договора с н.а. №***/****г., е приложено и платежно нареждане от ****г., видно от което, по сметка на получателя Ж.Т. при *********, от наредителя Б.Т., е преведена сума в размер на 15000лв., с основание на превода- покупка /виж пл.нареждане на л.98/.

2.1.3. На *****г., с н.а. №***, том *, рег.№****, н.д. №***/**г., в присъствието на явилите се пред нея Ж.Т., като продавач, и Б.Т., като купувач, след като същите заявили, че желаят да се извърши поправка в съставения на ****г.по н.д. №***г.н.а. №104, помощник-нотариус В.Т. при нотариус К.А.е извършила поправка на този нотариален акт, като погрешно изписания в него единен граждански номер на продавачката Ж.Т. е бил заменен с верния такъв, а след прочитане на акта на участващите в производството лица и тяхното одобрение, той е подписан от Ж.Т., от Б.Т. и от нотариуса /виж писмото на л.129 и н.а. на л.130/.

2.2. Във връзка със състоянието на Ж.Т. към датата на извършеното на ****г. упълномощаване на адв.Д.-Г. и към датата на извършената с нейно участие поправка на ****г. поправка на н.а. №***/***г., се установи, както следва:

2.2.1.С.И.М., призован от ищцата, без родство, лекар, е дал показания, че познава Ж.Т., като негов пациент, от около 3-4 години, тъй като го е посещавала неколкократно в кабинета му в МЦ „*******“ по повод исхемичен инсулт, който е получила, но като не помни датите на тези посещения. При посещенията при него Ж.Т. идвала придружена от две жени, за които мисли, че били нейни дъщери, като причината да я придружават според него е, че тя била трудно подвижна, каквото било състоянието и и при последния проведен преди около два месеца от изслушването му неин преглед. Споменът на св.М. не е съвсем ясен, но все пак помни, че Ж.Т. не е била при тези посещения на инвалидна количка, а доколкото помни, макар да не е съвсем сигурен, е използвала помощно средство, наречено „канадка“- тип бастун, който има ръкохватка, в която се слага ръката и като обхваща предмищницата. При тези посещения св.М. е контактувал лично с Ж.Т., която можела да говори и според него разбирала значението на това, за което говорели. Св.М. познава Ж.Т. като пациент и отпреди идването и в кабинета му в медицинския център, защото случайно я били довели при него и той съдействал за приемането и в МБАЛ *****, но тогава нито е бил неин лекуващ лекар, нито член на екипа и вероятно в тази връзка страните не са му задали други въпроси относно впечатленията и за нея от онзи момент, тъй че и той не е споделил такива /виж показанията на св.М. на л.134гръб-л.135лице/;

2.2.2.От ищцата е доведена и св.Т- нейна ***** и ***** на ответницата, която е заявила, че на ****г., когато разбрала, че ***** била докарана от *****, слезнала от четвъртия етаж, на който живее, на първия етаж, на който живее *****, като са на един и същ адрес, и намерила **** на инвалидна количка, лицето и било обезобразено- имало изкривявания, имала лицево изкривяване, мисли от лявата страна, и нищо не могла да и каже, като не знае дали я е познала, а само започнала да плаче. След този случай било наложително **** и да посещава лекар и тя е придружавала при д-р И.М., като първоначално тя не можела да се движи, освен с инвалидна количка, и освен това не разговаряла, тъй като била с разкривена уста. Св.Т. присъствала, когато закарали в началото, през март на ****г.,  и в ***** болница, и я е посещавала в тази болница. Когато **** и си дошла от болницата, св.Т. знае, че не била в добро състояние, защото лично Б. и се била обаждала да слезе, за да и смени памперса, тъй като на нея и се повдигало. По това време с нея можело да се разговаря, но не се разбирало тя какво говори, защото каквото и да искала да каже, започвала да плаче и затова не се разбирало казаното. По-късно, половин или една година, това се променило и лицето и се възстановило. Св.Т. започнала да води ***** си при д-р М. в края на *****г., а в началото ***** и е водели двете  **** на св.Т.- В. и Б.. Св.Т. била влизала с *** си при лекаря, тъй като се оплаквала с акъла си, със съзнанието, говорела несвързани думи, а докторът и бил казал, че това ще е така и че състоянието и не може да се подобри, защото мозъкът и е засегнат /виж показанията на тази свидетелка на л.136лице и гръб/;

2.2.3.Св.В.Т., помощник- нотариус при нотариус К. А., призована от ответницата, след като и е бил показан н.а №***/****г. за поправка на н.а. №***/****г., е дала показания, щото, както при всяко нотариално производство, така и при това, за което е този н.а., е изслушала страните и им е прочела нотариалния акт, а щом тя го е подписала, значи и участниците в нотариалното производство са го одобрили след прочитането. Освен това, въз основа на справка в регистъра има и спомен, че е заверила подписа на Ж.Т. върху пълномощно за разпореждане с недвижим имот и върху стандартна декларация за сключване на разпоредителна сделка, като няма конкретен спомен как точно е протекъл разговора и с Ж.Т., но заявява, че тъй като винаги обяснява на страните и се стреми да разговаря с тях, включително за странични на пълномощното неща, за да придобие представа за дееспособността им, е направила така и в този случай. По същия начин, няма конкретен спомен и за това, дали завереното от нея пълномощно е било подписано от Ж.Т. пред нея, но тъй като практиката и при пълномощни за разпореждане с имот е винаги да кара лицата да се подписват пред нея, то и в този случай вероятно е постъпила по същия начин. Освен това, практиката и е, когато случайно пълномощното е подписано предварително, да ги кара да се подпишат още веднъж пред нея и да изпишат имената си. Няма спомен дали е прочела текста на пълномощното, но обичайно пресъздава на хората текста на пълномощното и се стреми да им обясни с точност какво пише в него, за да може да разбере в крайна сметка каква е волята им. Не си спомня конкретно г-жа Ж.Т. и не може да отговори на въпроса дали е имало нещо притеснително във външния и вид при извършване заверката на пълномощното, но щом тази заверка е извършена, значи се е уверила във волята на упълномощителката. От справката в регистъра е установила, че заверката е извършена извън кантората, но не може да каже точно къде, освен че е със сигурност в гр.******, за да спази компетентността си за извършване на нотариални действия. За декларациите към пълномощното няма спомен и не знае кой е попълнил текста в тях /виж показанията на тази свидетелка на л.135лице-л.136лице/;

2.2.4. На *******г., Ж.Т. е била прегледана от д-р Л.К., с регистрирана амбулатория за индивидуална специализирана психиатрична помощ, като и е била поставена диагноза – Други психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфу…/думата е останала незавършена в текста на листа/. По данни в анамнезата, пациентката е преживяла мозъчен инсулт предишния месец, но се е възстановила напълно, може да участва в разговор, движи се в леглото, сама се храни и къпе, възстановено е психичното и състояние. В обективния статус е закрепено, че е видимо спокойна, всестранно ориентирана, разбира събитията, има логическа връзка в разказа и, има правилно структуриран асоциативен поток и оценява съответно обстановката. Заключението от прегледа е, че състоянието на пациентката и позволява да участва в отговорни действия, да участва адекватно в делови дела и да подписва документи, и може да оцени последствията /виж амбулаторния лист на л.75 и медицинската бележка на л.76/.

Разпитана в с.з. от 19.05.20г. като свидетел, допуснат на ответника, Л.К. е заявила, че през ***г. е работила като ****и е преглеждала Ж.Т., че тя е съставила показаните и амбулаторен лист и медицинска бележка на л.75 и л.76 от делото‚ че незавършената дума в текста означава дисфункция, че е била поканена от близки на ищцата за извършване на прегледа, без да си спомня кой точно близък е поискал прегледа и дали той е бил извършен в някой от двата и кабинета или на домашно посещение. Заявява, че до изводите, записани в медицинските документи, е достигнала въз основа на 20-годишния си стаж като *** и чрез стандартните способи на един психиатричен преглед, чрез стандартни методики, които са тестови- разговори, въпроси и отговори. В конкретния случай, данните от документите са, че е извършено диагностично интервю- представя се на пациента, след това иска той да и се представи, разговарят за миналото, за работата, за семейството и изобщо въпросите, които са и необходими като специалист, за да може да си отговори доколко пациентът знае за себе си- дали е ориентиран за себе си, за време, за място, може ли да установи словесен и очен контакт, може ли да го задържи, какво е състоянието на емоциите му, как определя себе си- подтиснат, доволен от живота, като използва и въпроси за проверка на паметта и интелекта. Смята, че доколкото е отбелязала в листа, че пациентката е претърпяла мозъчен инсулт, вероятно се е запознала и с представена и при прегледа медицинска документация, но няма спомен от нея какви точно медикаменти е приемала Ж.Т. към датата на прегледа /виж л.153гръб-л.154лице/.

2.3. За твърдените от ищцата като прекарани от нея болнични престои и провеждано във връзка със здравословното и състояние лечение и освидетелстването и като лице с трайно намалена работоспособност, от нея са представени 3бр. епикризи, ЕР на ТЕЛК и страници от рецептурна книжка, с които се установи, че:

2.3.1. Във времето от ***-****г., Ж.Т. е пролежала в ***** отделение на МБАЛ „****“, където е била приета по спешност. По данни от близките и, преди няколко дни усетила силно главоболие, някой сякаш я бутал наляво, и обездвижване на леви крайници. По това време била в ****, където я е приели по спешност в неврологично отделение, а след стабилизирането и, било предприето транспортирането и до ****. През ***г. също била претърпяла лек исхемичен инсулт със засягане на леви крайници, с пълно възстановяване. Поставена е при този престой окончателната диагноза за мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебралните артерии с плегиопарезис централис синистра. Обективният статус при приемането и е сочел, че Ж.Т. е апсихозна, с ограничени движения на леви крайници и походка- невъзможна. Проведената терапия е довела до подобрение на общото състояние, като при изписването и пациентката е била контактна, адекватна, хемодинамично стабилна, но с невъзможна самостоятелна походка /виж епикризата на л.14/;

2.3.2.Във времето от ****-*****г., Ж.Т. е пролежала в отделението по физикална терапия и рехабилитация при МБАЛ „****“,        като:

Първият престой е проведен след насочване от неврологично отделение за рехабилитация по повод последиците от мозъчен инфаркт, със засягане на леви крайници- невъзможни движения за ръката и ограничени за крака, като походката е била невъзможна. Вследствие проведеното лечение са подобрени обективните показатели, като е изписана с функционално и обективно подобрение, вертикализирана до стоеж /виж епикризата на л.15/;

При втория престой, който е също осъществен за лечение на последици от мозъчен инфаркт, Ж.Т. е била със засягане на леви крайници - оплаквания от слабост, тръпнене и ограничени движения, и засягане на лява лицева половина. Общото и състояние при постъпването е било задоволително, а локалният статус- с нарушена координация и равновесие, като походката се осъществява с придружител. Вследствие на описаното като проведено при престоя лечение, при изписването и са отчетени подобрени обективните показатели- подобрени двигателни функции на леви крайници /виж епикризата на л.16/;

2.3.3. И в трите представени от ищцата епикризи е предписана медикаментозна терапия с лекарствата **********виж л.14-л.16/, а от страниците на рецептурна книжка, които е представила личи, че ползва считано от *****г. терапия по здравна каса, поради заболяванията си от Други видове стенокардия, Хипертонична болест и Последици от мозъчен инфаркт, като на ***г. е закупила четири от петте изписани и с епикризите от болничните престои медикаменти, с изключение на *****, а преди тази дата е закупувала по каса други медикаменти, както и че и след датата *****г. и до края на 2016г. е закупувала по рецептурна книжка различни медикаменти, като на *****г. от изписаните е закупена само ****** /виж л.12-л.13/.

За прием на изписаните и на закупуваните по рецептурна книжка медикаменти и за влиянието им върху способността на Ж.Т. да разбира и да ръководи постъпките си, не се събраха доказателства.

2.3.4.С ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ „*****“ от ******г., Ж.Т. е определена за срок от една година като лице със 100% трайно намалена работоспособност с право на чужда помощ, при водеща диагноза : Последици от мозъчен инфаркт, тъй като, след претърпян мозъчен инсулт в басейна на дясна средна мозъчна артерия /ДСМА/ с давност март 2016г., е с персистираща левостранна централна плегиопареза, довела до затруднено самостоятелно придвижване и самообслужване /виж ЕР на л.17/.

След обжалване, НЕЛК е потвърдила издаденото ЕР по останалите поводи, с изключение на срока за необходимостта от чужда помощ, който е станал пожизнен /виж ЕР на л.18-л.19/.

2.4.По въпроси и на двете страни в производството по делото е допусната СМЕ, заключението на която е прието в с.з. от 15.09.20г., като с него и дадените от в.л. А.А. отговори в същото съдебно заседание се установи, че макар здравословното състояние на Ж.Т. да е увредено, поради това, че страда от хипертония, исхемична болест на сърцето и има понесени два мозъчни инсулта- през *****г., с последвало пълно възстановяване, и през ****г., вследствие което походката е била първоначално с придружител и помощни средства, а впоследствие се подобрила до самостоятелна, макар и с помощно средство, към дата *****г. Ж.Т. е била в задоволително общо състояние и макар към датата *****г. да няма медицинска документация за състоянието и, всички събрани по делото доказателства, с които вещото лице се е запознало, сочат, че и към двете релевантни дати, към които се търси изясняване състоянието на Ж.Т., тя е била контактна, без сензомоторна афазия /увреда на речта/, тъй като исхемичното огнище при нея е в дясна хемисфера, а доколкото различните мозъчни полета са обособени в двете мозъчни полукълба, тези в дясна хемисфера водят до засягане на движението на леви крайници, но не и до засягане на способността да говори и да разбира разговора, които способности се засягат при инциденти в лява мозъчна хемисфера, заедно със засягане движението на десни крайници, както и че, освен да е можела да говори, е била способна и да разбира смисъла и значението на извършваните от ея действия и е можела свободно да формира и изрази волята си /виж заключението на л.165-л.168 и протокола от с.з. на л.171-л.172/

 

3. При тези установени в производството факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на предявените искове:

3.1. Искът по чл.31,ал.1 във вр. с чл.44 от ЗЗД е неоснователен и като такъв, следва да се отхвърли, защото, при поставена върху ищцата тежест да установи, че към датата на извършеното от нея на ****г. упълномощаване на адв.В. Д.- Г., не е разбирала свойството и значението на постъпките си, тя не успя да установи категорично, с пълно доказване тези релевантни  за основателността на иска и факти.

До горния извод съдът стигна, воден от следните конкретни съображения:

            За да се признае за унищожаемо едностранно волеизявление, направено от дееспособно лице, в случаите, в които законът допуска то да поражда права и задължения, какъвто е случаят на упълномощаване за извършване на сделки с недвижим имот, е необходимо при извършването му това лице да не е могло да разбира или да ръководи действията си.

            Ищцата наистина доказа убедително, че към ****г.-датата, на която е извършила упълномощаването на адв.Д.-Г.да продаде собствения и недвижим имот на ответницата, е била в състояние след прекаран в началото на м.март на ***г. мозъчен инфаркт, довел до състояние на персистираща хемипареза на леви крайници, която е засягала нейните физически възможности за самостоятелно придвижване и самообслужване, а доколкото св.Т. след справка в регистъра сочи, че заверката на пълномощното не е извършена в кантората на нотариуса, и се установи, че от *****-****г. ищцата е била в отделението по физикална терапия и рехабилитация на МБАЛ *****, то най-вероятно нотариалната заверка на подписа и съдържанието на пълномощното, което тя е дала на адв.Д.-Г., наистина е била извършена в болница.

Тези установени категорично от ищцата факти обаче не са достатъчни, за да се признае за доказано, щото към датата на упълномощаването тя не е могла да разбира и да ръководи действията си, свързани с неговото извършване.

По отношение на този релевантен факт, съдът извърши преценка в съвкупност на събраните по делото доказателства, при която съобрази, че:

Всички събрани гласни доказателства са до известна степен несигурни, поради това, че:

Св.Т., макар да е близък роднина и на двете страни в производството, е заинтересувана от изход в полза на ищцата, защото е неин наследник по закон и би била облагодетелствана от евентуалното прогласяване недействителността на договора за продажба, с който ***** се е разпоредила чрез пълномощника си в полза на сестра и. Отделно от това, нейните показания, че ***** нищо не можела да каже, защото лицето и било изкривено и обезобразено към ****г. и че това състояние се променило половин или една година по-късно, както и че говорела несвързани думи, когато тя е водела на лекар, бележат пряко противоречие с показанията на незаинтересувания св.М., който е заявил, че при всички неколкократни посещения, които Ж.Т. е осъществила при него за извършване на прегледи, той лично е контактувал с нея, а доколкото св.Т. е казала още, че тя започнала да води ***** при доктор М. на края на ***г., а преди това тя била придружавана при същия лекар от другите и две сестри, в което отношение и д-р М. е дал такива показания, излиза, че осъществените от него прегледи са били проведени в периода от март до декември на 2016г. и още тогава Ж.Т. е можела да говори безпроблемно. Всъщност и самата св.Т. се е разколебала относно казаното, че нищо не се разбирало от онова, което майка и искала да каже, защото сама е добавила при последващ зададен и за това обстоятелство въпрос, че всъщност нищо не и се разбирало, защото ***** веднага започвала да плаче, от което би могло да се заключи, че ако не плаче, говорът и е бил съвсем разбираем. И накрая по отношение на факта можела ли е Ж.Т. да говори към ****г., на която дата е упълномощила адв.Д.-Г., тъй че да изрази валидно волята си относно извършеното едностранно действие с правно значение, съдът съобрази и обстоятелството, че в никой от медицинските документи, които ищцата е представила, не се съдържат обективни данни говорът и да е засегнат до степен на невъзможност да бъде осъществяван, а в ЕР на НЕЛК изрично е описано, че говорът е нормален, като разбира се съдът отчита, че то е от дата доста по-късна на упълномощаването, но като се има предвид, че както то, така и ЕК на ТЕЛК, което е обжалвано пред НЕЛК, са постановени по повод на и въз основа на медицинската документация на Ж.Т. относно състоянието и след преживян исхемичен мозъчен инсулт през март 2016г. И накрая, с приетото по делото заключение на СМЕ засягането на говора, наличието на сензорна афазия при Ж.Т., е и категорично отречено, с ясното обяснение, че при нея съдовите инциденти са протекли в дясно мозъчно полукълбо, в който случай се засяга движението на леви крайници, но не и говора.

По отношение показанията на св.М., сами по себе си, несигурността идва от обстоятелството, че св.М. не е посочил точното време на посещенията, по време на които са придобити впечатленията му от Ж.Т., но като се вземе предвид, че той знае за постъпването и в МБАЛ ******, което било преди тях, и когато бъдат свързани с показанията на св.Т******, че тя водела ***** си при този лекар от края на 2016г., а преди това я водели двете и сестри, може поне да се каже, че очевидно от тези неколкократни посещения е имало както такива в периода март-декември 2016г., когато Ж.Т. е била придружавана от две от ***** си, тъй и такива след декември 2016г., когато е била придружавана от св.Т., но не и какво точно е било състоянието на Ж.Т. към релевантната за преценката в случая дата *****г. Когато и да са осъществени точно тези посещения обаче, едно е категорично в показанията на св.М.- той винаги е контактувал лично с Ж.Т. и без затова да е било необходимо никакво съдействие от придружителите и, било защото тя не може да говори, било, защото тя не може да разбира казаното и от него.

Що се касае до показанията на св.Т., в тях прави впечатление, че тя набляга основно на принципа, по който осъществява нотариалната си дейност и основавайки се на онова, което обичайно прави, заявява, че то е направено и в случая със заверката на процесното пълномощно, но като няма ясен спомен за този конкретен случай, което е и съвсем нормално, като се вземе предвид, че разпитът и се осъществява почти четири години след датата *****г., на която е заверено пълномощното, но като в крайна сметка е също категорична, че се уверила във волята на упълномощителката, преди да извърши заверката на подписа и съдържанието на пълномощното.

Затова, във всички случаи съдът потърси и кореспонденцията на дадените от свидетелите показания със събраните писмени доказателства и прието заключение на СМЕ и така именно стигна до извода, че доколкото казаното от св.М. и от св.Т. съответства на данните в тях относно състоянието на Ж.Т. след инсулта от март *****г. и не сочи на налична нейна неспособност да изявява воля или на неспособност да разбира свойството и значението на действията си, не може да се счита и че е установено, щото нейната дееспособност към датата на издаване на процесното пълномощно е била нарушена. В тази насока съдът взе предвид и факта, че оспорването от ответника на твърдението на ищцата, щото не е можела да разбира свойството и значението на извършеното, е подкрепено с убедително медицинско доказателство, като на датата *****г., ясно определена, следваща първия болничен престой в неврологично отделение от ***-****г. и непосредствено проведената след него рехабилитация от ***-****г., и предхождаща датата на второто рехабилитационно лечение от ***-***г., максимално близка до датата на извършеното от Ж.Т. упълномощаване, при извършен специализиран психиатричен преглед на Ж.Т., изследвал състоянието именно на психичната и деятелност, тя е намерена всестранно ориентирана, с подреден логически разказ и правилно структуриран асоциативен поток, което е дало и основание за заключението от този преглед, че тя е в състояние да участва адекватно в делови дела, да подписва документи и да оценява последствията от тези действия.

Същото е и заключението на допуснатата по делото СМЕ, което е взело предвид както събраните гласни, така и събраните по делото писмени доказателства.

От представената от Ж.Т. медицинска документация е видно, че и е била предписана медикаментозна терапия с лекарствата *******, а от рецептурната книжка, че във времето от януари ****г. до ****г. е закупувала различни лекарствени средства, но във връзка с твърдението и, че не е можела поради приема им да разбира свойството и значение на постъпките си, и дори за техния прием, не се събраха каквито и да е доказателства, от които да се установи, че което и да е от тях или всички те вкупом, са в състояние да повлияят върху паметовите и способности или върху способността и да разбира и да ръководи постъпките си.

Ето защо, извършеното от Ж.Т. на ****г. упълномощаване на адв.Д. да извърши от нейно име и за нейна сметка продажба на собствения и апартамент в гр.*****, в полза на дъщеря и Б.Т., при определената в пълномощното цена, не може да бъде прогласено за унищожаемо, тъй като тя не събра убедителни доказателства в подкрепа на твърдението си, че към момента на извършването му не е можела да разбира и ръководи действията си, и затова искът и следва да се отхвърли като неоснователен.

 

 

3.2. По иска по чл.42,ал.2 от ЗЗД.

Този иск е предявен като евентуален, при условието, че съдът уважи първия предявен иск, а доколкото съдът стигна до извода за неговата неоснователност, евентуалният иск не следва да бъде разгледан, тъй като не е настъпило процесуалното условие, под което е бил предявен.

                       

            В частта за разноските.

            Само ответницата претендира присъждане на разноски и такива, с оглед изхода на спора, и се следват на основание чл.78,ал.3 от ГПК.

            Ответницата претендира по списъка, който е представила, присъждане на разноски в размер на общо 1150лв. /виж списъка на л.170/.

            Ответницата е установила в процеса направата на разноски в размер на общо 145лв., от които :100лв. за вещото лице по допуснатата СМЕ /л.106/; 40лв. за допуснатите и при призоваване двама свидетели /л.106/, като от тях 20лв. са изплатени на св.Т., а другите 20лв. са останали неизплатени, защото св.К. е била доведена в с.з. от 19.05.20г., след невъзможността да бъде призована на посочените за призоваването и адреси /виж л.115, л.121, л.128,/; 5лв.-държавна такса за издадено и едно съдебно удостоверение /л.140/ и не се установи по делото да и е било издавано второ съдебно удостоверение или да е внасяна такса за издаване на такова.

            Макар да е описала в отговора на исковата молба, че прилага към него договор за правна помощ и пълномощно за процесуално представителство /виж л.72/, ответницата е приложила реално само пълномощно, с което е упълномощила адв.Ш. да я представлява по делото /виж л.77/ и до края на производството, включително в с.з от 15.09.20г., в което е представила списъка си на разноски, не е представила доказателства за това какъв е бил уговорения по договора за правна помощ и процесуално представителство хонорар за адв.Ш., нито дали той е бил изплатен и по какъв път.

            При тези данни, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата сумата от 125лв., на колкото възлизат направените в производството разноски, тъй като сумата от 20лв. е на разположение по делото, не е оползотворена и може да и бъде върната при поискване.

 

При тези мотиви, съдът                Р  Е Ш И:

 

 

Отхвърля иска на Ж.И.Т., ЕГН **********,***, кантора *, адв.Ц.Т., срещу Б.Х.Т., ЕГН **********,***, адв.Н.Ш., за прогласяване унищожаемост на извършеното от ищцата на ****г. упълномощаване на адвокат В. И. Д.- Г., с пълномощно с нотариална заверка на подпис и на съдържание с рег.№№****** на В.Т., помощник нотариус при нотариус К. А., да я представлява като продавач при продажбата на собствения и апартамент, находящ се в гр.*****, блок ****, ул.“****“№**, ет.*, ап.*, тъй като не могла към момента на извършването му да разбира и да ръководи действията си.

Оставя без разглеждане евентуалния иск по чл.42,ал.2 от ЗЗД, поради ненастъпване на процесуалното условие, под което е предявен.

Осъжда Ж.И.Т., ЕГН **********,***, кантора *, адв.Ц.Т., да заплати на Б.Х.Т., ЕГН **********,***, адв.Н.Ш., сумата от 125- сто двадесет и пет лева - разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              Окръжен съдия: