РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 371
гр. Пловдив, 11.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
януари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. участието на
прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 3745 описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс,
във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от юрисконсулт М. К. - пълномощник на Изпълнителния
директор на НАП, срещу Решение № 1935/28.10.2019г.
на Пловдивския районен съд, XХV – ти н.с. постановено по АНД № 5524 по
описа на същия съд за 2019г., в частта, с която е ИЗМЕНЕНО Наказателно
постановление № 448607-F475831 от 16.07.2019г. на Ж.М. – Началник Отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на "АТЕНА Пловдив" ЕООД,
БУЛСТАТ *********, представлявано от А.Х.К., на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 600 лв. за извършено
административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС,
като е НАМАЛЕН размера на наложената
имуществена санкция на 500лв.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е постановен
при явна несправедливост на наложеното наказание – касационно основание по
чл.348, ал.1, т.3 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че не са налице основания за намаляване размера на
наложената санкция, като определения от съда размер на санкцията не съответства
на обществената опасност на деянието и дееца.
Иска се първоинстанционното
решение да бъде отменено в обжалваната част, като бъде потвърдено наказателното
постановление по отношение на размера на наложената с него имуществена санкция.
Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.
3. Ответникът по касационната жалба – „Атена Пловдив“ ЕООД не е изразил конкретно становище по
жалбата.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен
съд е бил сезиран с жалба, предявена от "АТЕНА
Пловдив" ЕООД, БУЛСТАТ *********, представлявано от А.Х.К. срещу
наказателно постановление № 448607-F475831 от 16.07.2019г. на Ж.М. – Началник Отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на "АТЕНА Пловдив"
ЕООД, БУЛСТАТ *********, представлявано от А.Х.К., на основание чл. 185, ал. 2,
вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 600 лв. за извършено административно
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС,
НП е постановено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № F475831/08.03.2019г., съставен от Е.С.К.,
на длъжност инспектор по приходите в ЦУ
на НАП.
Обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, възприети и от първоинстанционния
съд се свеждат до следното :
На 28.02.2019 г. Е.С.К.
– инспектор по приходите в ЦУ на НАП, извършила оперативна проверка в обект
заведение за бързо хранене, находящо се в *** и стопанисвано
от жалбоподателя "Атена Пловдив" ЕООД. По
време на проверката било установено намиращото се в обекта и въведено в
експлоатация фискално устройство DAISY Micro С-01 KL
с индивидуален номер DY 273472 и
индивидуален номер на фискалната памет 36552689, което конструктивно
притежавало възможността да се извършват операциите "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми. В началото на проверката
бил изведен служебен дневен финансов отчет Х с № 36552689, по който била
засечена касовата наличност, регистрирана във фискалното устройство, а именно
17,50 лева. След това в присъствието на готвача в обекта – К.В.М., било
извършено преброяване на наличните парични средства в касата, резултатите от
което били обективирани в Опис на паричните средства
в касата към момента на започване на проверката. Установено било, че
фактическата наличност възлиза на 40,70 лева, както и че е налице положителна
разлика в размер на 23,20 лева. Тази промяна на касовата наличност не била
регистрирана във фискалното устройство чрез операцията "служебно
въведени" суми.
За резултатите от
проверката на място бил съставен протокол за извършена проверка № 0379734 от
28.02.2019 г.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в
спорното наказателно постановление.
7.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на
АУАН Е.С.К., която е потвърдила фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният
съд е изменил процесното наказателно постановление,
като е намалил размера на наложената санкция до законоустановения
мимимум. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото и писмени и гласни доказателства, че от страна на ответното дружество
е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение,
изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4,
т. 1 от ЗДДС. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая, и е дадена правилна правна
квалификация на нарушението, като
при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че случая
не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото деянието
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за нарушения от същия вид. По
отношение на вида и размера на наложеното наказание, съдът е приел, че в
конкретния случай административнонаказващият орган
(АНО) е определил имуществена санкция в размер на 600 лева. Приел е, че органът е посочил напълно
абстрактно, че този размер е определен след съобразяване на тежестта на
нарушението, на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, но без да е
конкретизирал кои обстоятелства всъщност приема за смекчаващи, кои за
отегчаващи и как те се съотнасят. Така дейността по индивидуализация на
наложената санкция остава изцяло скрита както за жалбоподателя, така и за съда.
Съдът е приел, че АНО не е мотивирал
решението си да наложи санкция в съответния размер – 600 лева, която надвишава
предвидения от закона минимум. В този аспект съдът е приел, че административнонаказващият орган няма задължение във всеки
случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй
като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче
наказващият орган счита, че следващото се наказание за даденото нарушение
трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, то според съда, следва да изложи мотиви за това си решение.
Отделно от това в случая съдът е приел, че не се установяват отегчаващи
обстоятелства, които да налагат определяне на санкция в размер над предвидения
от закона минимум. В наказателното постановление изрично е отбелязано, че
нарушението е първо по ред за жалбоподателя. От него не са произтекли и вредни
последици. Предвид изложеното съдът е приел, че по делото не се установяват
отегчаващи обстоятелства, поради което наложената санкция в размер на 600 лева
е несправедлива, тъй като не съответства на степента на обществена опасност на
конкретното деяние. По тези съображения обжалваното наказателно постановление е
изменено в частта относно размера на наложената имуществена санкция, като
същият е намален на 500 лева.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно в
обжалваната част. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, в
частта относно размера на наложената имуществена санкция от 600 лв., районният съд е постановил правилен – обоснован и
законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени
мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление в тази му
част. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите
на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. Неоснователни са оплакванията на касатора за явна несправедливост на определеното от съда
наказание, което според него, не съответства на степента на обществената
опасност на деянието и дееца.
В случая при определяне размера на
наложената санкция административнонаказващия орган е допуснал
нарушение на правилата, касаещи определяне и индивидуализация на наказанието,
регламентирани в разпоредбите на чл.27, ал.1-3 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1
от ЗАНН административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на
този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното
нарушение. Съгласно разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съгласно ал.3
от въпросната разпоредба смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по
- леко наказание, а отегчаващите на по - тежко наказание.
В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил имуществената
санкция на дружеството в границите, предвидени в санкционната норма на чл.185,
ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС за този вид нарушения, съгласно която
норма е предвидена имуществена санкция за юридически лица в
размер от 500 до 2 000 лева. В
казуса обаче наказващия административен орган е определил имуществената санкция
в размер малко над законоустановения минимум от 500
лв., предвиден в санкционната норма на чл.185, ал.2 вр.
ал.1 от ЗДДС за
този вид нарушения, а именно в размер на 600лв., като съставът на съда счита,
че не са налице основания, които да обосноват определяне на санкцията в този
размер.
В тази насока следва на първо място да
се посочи, че както правилно е приел и първостепенния съд, в наказателното
постановление не са изложени конкретни съображения, които са наложили
определянето на санкцията в посочения размер. Действително в процесното наказателно постановление е посочено, че за
същото по вид нарушение – на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
във вр. с чл.118,ал.4 от ЗДДС, на „Атена Пловдив“ ЕООД са издадени следните наказателни
постановления : НП № 434643-F475509/13.05.2019г.
и НП № 434650- F476373/13.05.2019г. В наказателното постановление не е посочено обаче
дали въпросните наказателни постановления са влезли в законна сила и как те се
съотнасят към обстоятелствата по чл.27, ал.2 и 3 от ЗАНН, респективно обстоятелствата по чл.185, ал.5,във вр. с ал.4 от ЗДДС и §1, т.35 от ДР ЗДДС, касаещи повторност на нарушението. Нито към административнонаказателната
преписка, нито по делото са налице каквито и да е доказателства в тази насока.
Нещо повече - по административнонаказателната
преписка дори не са приложени въпросните наказателни постановления. Такива доказателства за влизане в сила на
посочените две НП не са представени и с касационната жалба, към която са
приложени единствено НП № 434643-F475509/13.05.2019г., без данни за влизането му в законна
сила и АУАН № F475509/06.03.2019г. От данните по
делото не се установява да са настъпили каквито и да е вредни последици от
нарушението. Нещо повече, установява се, че нарушението е първо такова по своя
вид за санкционираното дружество и това обстоятелство изрично е отбелязано в
наказателното постановление. Казано с други думи, в случая не са налице данни
за наличие на каквито и да е отегчаващи обстоятелства по смисъла на чл.27, ал.3
от ЗАНН, които да обосноват определяне на санкцията в определения от административнонаказващия орган размер.
При съобразяване на тези обстоятелства
по делото, според настоящият съдебен състав, имуществената санкция следва да се
определи в минималния предвиден размер в санкционната норма на чл. чл.185,
ал.2 вр.
ал.1 от ЗДДС,
а именно в размер на 500 лв. Този размер съответства напълно на тежестта на
извършеното нарушение, предопределена от невисокия размер на констатираната
касова разлика от 23,20 лв.
Тъкмо това е сторил първоинстационния съд, поради което и постановеното от него
решение е правилно и съобразено с конкретиката на
казуса, а и с целите на генералната и специална превенция.
11.В случая доказателства, които да
подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито
в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно в
обжалваната част. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция в
тази му част.
V. За разноските:
13. При този изход на делото неоснователно се
явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1935 от 28.10.2019г. на Пловдивски районен
съд,XХV - ти наказателен състав, постановено
по АНД № 5524 по описа на същия съд за 2019 г. в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.