№ 846
гр. Пазарджик, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220103609 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 3, ал. 1 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Ищецът С. Г. Д. от с. В., общ. С., твърди в исковата молба, че в периода 01.02.1979 г. -
24.10.1984 г. е работил като шофьор в АПК - гр. С., но документите, установяващи трудовия
му стаж, които следвало да се намират при работодателя, били унищожени при пожар и
работодателят АПК - С. "не ги предал", затова от НОИ не могат да установят стажа му за
периода.
Ответникът ТП на НОИ - Пазарджик счита иска за недопустим поради липса на
удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР. При допустимост го счита за неоснователен, като
излага доводи в посока, че трудовият стаж се установява освен с данните, предоставяни
периодично от осигурителя на НАП, още и с трудова книжка и с документ образец УП-3,
издаден от осигурителя. Трудовата книжка е официален документ и вписванията в нея се
извършват по определен ред. Поради това ответникът счита иска за неоснователен. В
писмена защита ТП на НОИ се позовава още и на недоказаност на унищожаването или
изгубването на документите и на неточности в показанията на свидетелите - К. е напуснала
през С., преди ищеца, и А. е заявил, че е возел председателя - К., но от документите се
установява, че тя не е била председател на АПК.
Като удостоверение по чл. 5 от Закона ищецът е представил удостоверение от НОИ, според
което в архива на НОИ липсват писмени данни за стажа на ищеца за периодите 01.02.1979 г.
- 31.12.1983 г. и 01.05.1984 г. - 24.10.1984 г. при работодател/осигурител ТКЗС в ликвидация
1
- гр. С.. Отново сочи, че по данни на бившия председател на АПК - С. част от документите
са погинали при пожар и не са предадени на НОИ.
От събраните доказателства по делото се установява следното:
Представен е документ, издаден от Община С., озаглавен "историческа справка". Според нея
ТКЗС - С. съществува до края на 1970 г., "когато е образуван НПЛВК" (последното би
следвало да се разшифрова като "научно производствен лозаро-винарски комплекс"). От
01.01.1984 г. до 31.12.1986 г. е Комплексна селскостопанска бригада по растениевъдство -
гр. С., а след още две преименувания и реорганизации се превръща отново в ТКЗС -С. и
прекратява съществуването си на 21.06.1995 г.
Ищецът е представил копие от трудова книжка, в която е отбелязана непрекъсната работа на
длъжност "шофьор" при работодател с наименование "АПК - С." за периода от 01.02.1979 г.
до 24.10.1984 г. За периода е поставен т.нар. правоъгълен печат с отразен стаж от 5 години и
9 месеца.
Двамата свидетели Ж. К. и Г. А. също са представили копия от трудови книжки,
установяващи работа в АПК - С. по същото време: К. - на длъжност зоотехник за целия
период, а А. - на длъжност шофьор, за част от него. И двамата непротиворечиво установяват,
че по това време ищецът е работел на същото място като шофьор без прекъсване. Съдът не
констатира посочените от ТП на НОИ неточности в показанията им - А. не е твърдял, че К. е
била председател на АПК, а самата тя не е заявявала, че е работила в АПК до С. 1983 г.,
преди ищеца, а и дори това да е така, от данните по делото се вижда, че "напусканията" и
"назначаванията" на всички трима - свидетелите и самия ищец, представляват не
действително напускане на работното място, а преобразуване на организациите
работодатели.
В показанията си К. споменава още, че когато през 1998 г. тя се пенсионирала,
документацията на прекратеното АПК била предадена на "кметството в С.". Тя трябвало да
търси лично в помещенията, където се съхранявали документите, доказателства за
собствения си трудов стаж и възнаграждение, но документите на всички работници от АПК
за част от периода липсвали. Според нея това бил периодът 1983-1984 г. Възрастна ромка,
която чистела кметството, и съобщила, че част от документите са изгорени по нареждане на
кмета.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Общоизвестен факт е, че т.нар. селскостопански бригади, лозаро-винарски комплекси и
подобни през 70-те и 80-те години са правоприемници на предхождащите ги трудово-
кооперативни земеделски стопанства и всички те са били обединени в АПК (аграрно-
промишлени комплекси), т.е. ТКЗС, а след тях бригадите и комплексите са имали
положението на клонове или поделения на АПК.
Показанията на Ж. К. съдържат данни, че макар работодателят АПК да е бил прекратен без
правоприемник, той е предал документацията си за съхранение на друга организация - на
Община С.. Данни за това не се съдържат в исковата молба и приложенията към нея.
2
Възниква въпросът дали общината не е "друго юридическо или физическо лице, което
съхранява книжа, ведомости за заплати и други" по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР,
съответно - дали за допустимостта на иска не е нужно да се представи удостоверение от нея,
че документите, които е приела за съхранение, са унищожени или изгубени (или евентуално
- че не е приемала за съхранение документи за този период).
Съдът намира, че не би следвало при получаването на данните за предаване на документи за
съхранение на общината исковата молба да се оставя без движение до представяне на
удостоверение от общината, че документите са унищожени или изгубени. Чл. 5, ал. 2 от
ЗУТОССР е така формулиран, че обхваща всички хипотези на работодател, прекратен без
правоприемник, какъвто е настоящият случай, и е достатъчно издаденото от ТП на НОИ
удостоверение.
При така установените факти предявеният иск е доказан и следва да се уважи за периодите
01.02.1979 г. - 31.12.1983 г. и 01.05.1984 г. - 24.10.1984 г., а относно периода 01.01.1983 г. -
30.04.1983 г. производството да се прекрати поради липса на правен интерес от
установяването на стажа, като разноските на ищеца се присъдят съразмерно на периода.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.1, ал.1 т. 3 ЗУТОССР по отношение на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пазарджик, че С. Г. Д.,
ЕГН **********, от с. В., общ. С., ул. "17-та" № 37, е работил на длъжност „шофьор“ в АПК
- гр. С. за периодите от 01.02.1979 г. до 31.12.1983 г. и от 01.05.1984 г. до 24.10.1984 г.
включително, като прекратява производството за периода от 01.01.1983 г. до 30.04.1983 г.
поради липса на правен интерес от установяването.
Осъжда ТП на НОИ - Пазарджик да заплати на С. Г. Д. сумата 376,81 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3