Решение по дело №700/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 326
Дата: 26 юли 2022 г.
Съдия: Светлана Кирилова Димова
Дело: 20222230200700
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Сл., 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА
в присъствието на прокурора Цв. Й. С.
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20222230200700 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ОСВОБОЖДАВА обвиняемия В. С. К. роден на 05.10.1992 г. в гр.
Нова Загора, български гражданин, с основно образование, женен,
безработен, неосъждан-реабилитиран, с постоянен адрес и адрес за
призоваване: гр. Нова Загора, ул. „Еделвайс“ № 1, ЕГН **********, от
наказателна отговорност на основание чл. 78 А от НК, за това, че: На
10.08.2020 г. гр. Сл., в сектор „Български документи за самоличност“ при
ОДМВР Сл., като декларирал, че личната му карта № ****************** е
„изчезнала от колата“, т.е. е открадната, потвърдил неистина в писмена
декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи, която по силата на закон - чл.8 ал.2 от Закон за българските лични
документи, се дава пред орган на властта - началника на сектор „Български
документи за самоличност“ при ОДМВР Сл., за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства - престъпление по чл.313 ал.1 НК, като му налага
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 лева в полза на
Държавата към бюджета на съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес
пред СлОС.
Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Производството е образувано по повод постановление на РП-С., с което се иска
налагане на административно наказание на обв. В. С. К. по реда на чл.78А от НК за
извършено от него престъпление по чл. 313 ал.1 от НК.
В с.з. РП-С., редовно призована изпраща свой представител, който предлага
обвиняемия да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане
на глоба в минимален размер при условията на чл. 78а от НК.
В с.з. обвиняемият, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален
представител .
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Обв, В. С. К. имал издадена лична карта № **************
На 08.08.2020 г. обв. В. К. се намирал на територията на РРумъния и
искал да се прибере в РБългария. За целта той се явил на ГКПП-Гюргево,
като управлявал моторно превозно средство „Мерцедес“ с per. № **********,
издаден от ФРГермания. Обв. В. К. представил документите си за проверка,
вкл. личната си карта № ************** При прегледа на документите му
служителите на пункта констатирали, че той има наложена забрана за
управление на моторно превозно средство на румънска територия. След като
обв. В. К. бил уведомен за това, той незабавно потеглил с автомобила и
влязъл в РБългария, като личната му карта № **************останала на
ГКПП- Гюргево.
Тъй като обв. В. К. останал без лична карта, а такава му трябвала,
той решил да се снабди с нова. На 10.08.2020 г. обвиняемият отишъл в гр. С.
в сектор „Български документи за самоличност“ при ОД МВР С. и казал на
служителката С. Г. (починала през м. декември 2020 г.), че иска да му бъде
издадена нова лична карта, тъй като вече издадената му лична карта №
**************е „изчезнала от колата“, т.е. е открадната. От нея обв. В. К.
разбрал, че трябва да попълни заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин и да попълни декларация, в която да
посочи какво се е случило с вече издадената му лична карта. Обв. В. К.
получил отпечатано заявление, съдържащо автоматично попълнени от НБД
„Население“ актуални данни по гражданското му състояние, снимка и подпис
от последния му издаден български личен документ. Също така обв. В. К.
взел и декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските
лични документи, която следвало да попълни и подпише. Посочената
декларация се подавала по силата на чл.8 ал.2 от Закон за българските лични
документи (ЗБЛД), съгласно който при изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три
дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството
на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските
представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а -
в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските
представителства на Република България в чужбина. Посочената декларация
се давала пред орган на властта - в случая началника на сектор „Български
1
документи за самоличност“ при ОД МВР С., за удостоверяване истинността
на някои от обстоятелствата по чл.8 ал.2 ЗБЛД.
След като взел заявлението и декларацията, обвиняемият отишъл в
намиращото се в съседство със сектор „Български документи за самоличност“
при ОД МВР С. бюро за попълване на документи. Там служител под
диктовката на обв. В. К. попълнил неговите данни в заявлението и
декларацията. Също така обв. В. К. казал на служителя какво да бъде
съдържанието на декларацията. Обв. В. К. посочил да бъде записано
(декларирано) от негово име: „Портфейла ми изчезна от колата заедно със
личната карта“. Последното било изписано в декларацията, след което
обвиняемият я подписал.
След това на същата дата - 10.08.2020 г., обвиняемият подал в сектор
„Български документи за самоличност“ при ОД МВР С. заявлението и
декларацията, която била входирана с вх. № 807000- 4005/10.08.2020 г. По
този начин декларацията била дадена пред началника на сектор „Български
документи за самоличност“ при ОД МВР С., който се явявал орган на власт
по см. на чл.93 т.2 НК. Така обвиняемият декларирал, че личната му карта (№
************** е „изчезнала от колата“, т.е. е открадната. На обв. В. К. бил
съставен АУАН 3389/10.08.2020 г. и издадено наказателно постановление
№ 3389/31.08.2020 г. за
нарушение по чл.7 ал. 1 ЗБЛД, тъй като не бил опазил личната
си карта.
На 12.08.2020 г. на обв. В. К. била издадено нова лична карта №
*********, която той получил на 13.08.2020 г., а статусът на лична карта №
**************бил сменен на невалиден.
На 13.11.2020 г. в сектор „Български документи за самоличност“ при
ОД МВР С. било получено писмо УРИ 2853р-6807/27.10.2020 г. на Дирекция
„Български документи за самоличност“, към което било приложено копие от
писмо изх. № Ко-32.2-1154/13.10.2020 г. на Посолство на РБългария в
Букурещ и лична карта № **************на обв. В. К., ведно с други
документи, в които било посочено, че на 08.08.2020 г. личната карта №
**************на обв. В. К. останала на ГКПП-Гюргево, а той влязъл в
РБългария. Впоследствие лична карта № **************била унищожена.
В хода на разследването на 24.03.2021 г. била изготвена съдебно-
почеркова експертиза, според заключението на която подписът след текста
декларатор в декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи вх. № 807000- 4005/10.08.2020 г. от името на
обв. В. К. е положен от обв. В. К.. Тази експертиза не могла да отговори дали
ръкописният текст в декларацията е положен от обв. В. К..
В хода на разследването била извършена съдебно-почеркова
експертиза, според която ръкописният текст „Портфейла ми изчезна от колата
заедно със личната карта“ в декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за
2
издаване на българските лични документи вх. № 807000-4005/10.08.2020 г. от
името на обв. В. К. не е изписан от обв. В. К.. Останалият ръкописен текст
„ЛК“ срещу „С подаването на декларацията съм уведомен/а, че“ е изписан от
лицето, изписало текста срещу „ДС № ЛК“ в същата декларация.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото в хода на
досъдебното производство свидетели Ю. Л. К. (л.64) и свид. К. Б. К. (л.65).
Дава вяра на обяснения на обв. В. С. К. (л.105 от делото).Съдът дава
вяра и на събраните по делото писмени доказателства,приобщени по
съответния процесуален ред, а именно :писмо УРИ 2853р-6807/27.10.2020 г.
на Дирекция „Български документи за самоличност“, с приложено копие от
писмо изх. № Ко-32.2- 1154/13.10.2020 г. на Посолство на РБългария в
Букурещ, ведно с други документи (л.10-13); копие от декларация по чл.17
ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи (л.14, л.20);
копие от заявление за издаване на документ за самоличност на български
гражданин, ведно с приложения към него (л.21-25); АУАН, НП и докладна
записка (л.31-34); справка за нарушител/водач (л.41-42); писмо от 23.03.2021
г. на ДМОС (л.49); писмо от 01.03.2021 г. на сектор „Български документи за
самоличност“ при ОД МВР С., ведно с декларация вх. № 807000-
4005/10.08.2020 г. (л.61-62). ); справка за съдимост (л.79); декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние (л.119);
характеристична справка (л.120).
Съдът дава вяра и на изготвеното и прието заключение на съдебно-
почеркова експертиза от 24.03.2021 г. (л.69-73) и съдебно-почеркова
експертиза от 28.04.2022 г. /л. 110-116/,тъй като същите не бяха оспорени, а
съдът няма основание да се съмнява в компетентността на вещото лице.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието си обв.К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 313 ал.1 от НК, тъй като на
10.08.2020 г. гр. С., в сектор „Български документи за самоличност“ при ОД
МВР С., като декларирал, че личната му карта № **************е „изчезнала
от колата“, т.е. е открадната, потвърдил неистина в писмена декларация по
чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която
по силата на закон - чл.8 ал.2 от Закон за българските лични документи, се
дава пред орган на властта — началника на сектор „Български документи за
самоличност“ при ОД МВР С., за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства.
Деянието е извършено от обективна страна,доколкото в писмена
декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
3
документи обвиняемият е декларирал, че личната му карта №
**************е „изчезнала от колата“, т.е. е открадната, което
обстоятелство е било неистина, доколкото личната му карта не е била
изчезнала (открадната), а е останала на ГКПП-Гюргево. По този начин обв. В.
К. е потвърдил неистина в писмена декларация. Декларацията е била е дадена
пред орган на власт - началника на сектор „Български документи за
самоличност“ при ОД МВР С., и по силата на закона - чл.8 ал.2 ЗБЛД.
Спрямо обвиняемият е издадено НП за нарушение по чл.7 ал.1
ЗБЛД, като същото се явява различно от деянието по чл.313 ал.1 НК, предмет
на настоящото обвинение.Това е така,тъй като разпоредбата на чл.7 ал. 1
ЗБЛД въздига в задължение всеки гражданин на РБ и в частност обв. К. да
пази личната си карта, а престъплението по чл.313 ал.1 НК касае невярно
деклариране, при което обвиняемият е потвърдил неистина в писмена
декларация, която се дава пред орган на власт.
Деянието е извършено и от субективна страна,тъй като обвиняемият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. К. е действал
виновно, при форма и вид на вината пряк умисъл. Знаел е, че личната му
карта не е „изчезнала от колата“ (не е открадната), а е останала на ГКПП-
Гюргево.
Безспорно по делото е налице годен правен субект , който може да
носи наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от
НК доколкото се касае за навършило пълнолетие вменяемо лице.
Въз основа на така посочените правни изводи, съдът прие ,че с
деянието си обв. К. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 313 , ал. 1 от НК , поради което го призна за
виновен по повдигнатото му от РП- С. обвинение и на основание чл. 78а от
НК го освободи от наказателна отговорност като му наложи наказание
„Глоба“ в размер на 1000лв..


Воден от горното ,съдът постанови съдебния си акт.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4