РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Русе, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520105940 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът В. Н. П. твърди, че в периода 08.04.2022 г. - 24.06.2022 г. работил по
трудово правоотношение в „Проммонт" ЕООД на длъжност „Технически ръководител
строителство“. Ръководел бригада от работници, с които изпълнявали поръчки, поети
от работодателя. Практиката на работа била да му се отпускат парични средства, с
които да се покриват текущи разходи по изпълнението на поръчки, често в други
градове на България. Когато нямало достатъчно средства, разходите покривал ищецът с
негови лични пари. Приемал тези отношения, предвид работата му с този работодател
от повече от 10 години и изграденото доверие между тях във времето. Балансът между
тях, а и въобще разходването на паричните средства уреждали посредством изготвяне
на авансови отчети, в които се описвал съответен период, разходвани средства и
съответните разходни документи за това. Представя авансови отчети за периода
08.04.2022 г. - 24.06.2022 г., в който твърди, че е дал негови лични средства, с които
извършил разходи в полза на бившия си работодател, в общ размер 8 196,95лв. Част от
тези средства били заплащани чрез банковата му карта, за което представя и
извлечения от банковата му сметка.
Моли да бъде постановено решение, с което ответникът „ПРОММОНТ" ЕООД,
гр. Русе, бъде осъден да му заплати сумата 8 196,95 лв., заплатена за покриване
разходи по изпълнение поръчки на работодателя, ведно със законната лихва от
1
подаване на исковата молба и направените в хода на производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в
който оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че след м.02.2022 г.
микроклиматът в дружеството се променил, което постепенно довело до влошаване
качеството на изпълняваната работа, а впоследствие и до неизпълнение на поставените
задачи. Ищецът като технически ръководител бил отговорен за прякото изпълнение на
поетите от дружеството обекти, бил и материално-отговорно лице, тъй като за
изпълнението на работата в съответните обекти били необходими инструменти и
специализирана техника. Инструментите и техниката, които били собственост на
„Проммонт" ЕООД, му били поверени като материално-отговорно лице и били на
много по-висока стойност от претендираната от него сума в настоящото производство.
Управителката на дружеството не е отказвала да изплати на ищеца суми, а му
отговорила, че следва да върне всички негови активи/инструменти и техника/, които му
били предоставени във връзка с изпълнение на служебните му задължения и с които е
материално задължен, след което да се уточни коя страна колко дължи на другата.
Според ответника, първо ищецът трябвало да изчисти задълженията си към
„Проммонт“ ЕООД, след което да има евентуални претенции.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Между страните не се спори, че в периода 08.04.2022 г. - 24.06.2022 г. са били в
трудово правоотношение, като ищецът изпълнявал длъжността „Технически
ръководител строителство“.
По делото е разпитан свидетелят О.А., който изнася данни че е работил в
ответното дружество повече от две години, до юни или юли 2022 г. Ищецът, като
технически ръководител, купувал материали за обектите на фирмата и после
управителката на „Проммонт“ ЕООД му ги връщала. В. П. отдавна бил във фирмата и в
годините така си работили. Той заплащал командировките – хотел, материали, всичко,
а след това ответникът му възстановявал парите. За последния обект, обаче, в гр.Лом,
където работили три месеца, на В. не възстановили парите.
Въз основа на представените с исковата молба авансови отчети, разписки и
справки от банковата сметка на В. П. в „Пощенска банка“, както и след проверка в
счетоводството на „Проммонт" ЕООД, по делото е изготвено и прието заключението
по назначената съдебно-икономическа експертиза. Според същото, приложените към
исковата молба авансови отчети /без подписи на работодател, счетоводител, касиер и
служител/ не са осчетоводени от „Проммонт" ЕООД. За процесния период в
счетоводството на дружеството има записвания за преведени суми на конкретни дати
по сметка на ищеца като служебни аванси и на същите дати възстановени от него в
касата на дружеството в същия размер. Посочените в отчетите на В. П. разходи са
2
осчетоводени като извършени от ответника, с изключение на посочените в табличен
вид 6 вида на обща стойност 403.70 лв. От посочените в процесните авансови отчети
фактури в счетоводството на ответника са осчетоводени като платени от касата на
дружеството, с изключение на посочените 5 фактури. Посочените суми за
командировки също са отразени като изплатени от касата на дружеството на различни
лица с РКО. Или посочените в процесните авансови отчети разходи са отразени като
такива на „Проммонт“ ЕООД и са осчетоводени като платени, с изключение на
разходи на обща стойност 988.29 лв. Посочените в процесните авансови отчети
разходи, са осчетоводени като разход на дружеството и счетоводно не са отразени като
дължими на ищеца. Същевременно, по пояснение на експерта в съдебно заседание,
ищецът има движение от картовата си сметка, от което е видно, че процесните суми по
цитираните в експертизата фактури са заплатени от него. На „изплатил сумата“ под
РКО за командировъчни стои подписа на ищеца. Според вещото лице, счетоводството
на ответника е водено неправилно в частта, в която има припокриване на плащанията
при осчетоводени фактури като платени от касата на дружеството, а съгласно
извлечение от картовата сметка на В. П., плащанията са извършвани от сметката му.
Към отговора на исковата молба ответникът прилага фактури и гаранционни
карти за закупени от дружеството инструменти, оспорени от ищеца, като липсват
доказателства В. П. да е бил материално отговорно лице и като такова тези
инструменти да са му зачислени като материални активи.
Ответникът не изпълни разпореждането на съда в последното съдебно заседание
да представи всички разходни документи, описани в авансовите отчети.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Характерно за първата хипотеза, уредена от разпоредбата на чл.55 ЗЗД, е че
основанието, което е в състояние да оправдае имущественото разместване между
даващия и получаващия, липсва изначално. Релевантен е моментът на получаването –
към този момент между даващия и получаващия не е налице валидно задължение-част
от съдържанието на валидно правоотношение, което да бъде погасено чрез даването.
Т.е., при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго.
В настоящото производство ищецът претендира връщане на сумата 8 196.95 лв.
като заплатена вместо ответника за покриване разходи на дружеството по изпълнение
на поръчки на работодателя.
Изнесеното от ищеца в съдебно заседание /относно това, че с годините с
управителя на „Проммонт“ ЕООД имали практика част от служебните разходи във
връзка с работата на нает от ответника обект да бъдат покривани с лични средства на
ищеца, а след това сумите да му бъдат възстановявани от работодателя/ се потвърждава
3
и от показанията на разпитания по делото свидетел О.А..
Както беше посочено по-горе, приетата икономическа експертиза установява, че
ответникът е осчетоводил част от разходите, претендирани като платени от ищеца,
като заплатени от касата на дружеството, а същевременно са налице доказателства за
заплащането им от банковата сметка на В. П.. Освен това, нелогично суми, преведени
по сметка на ищеца като служебни аванси, в същия ден са осчетоводени като
възстановени в брой в касата на дружеството.
Ответникът не изпълни задължението си да представи изискани от съда
счетоводни документи, поради което, на основание чл.161 ГПК, следва да се приемат
за доказани фактите, твърдени от ищеца, тъй като за тях ответникът е създал пречка за
събирането им.
В допълнение на изложеното съдът съобрази и признанието, направено в
отговора на исковата молба, че управителят на ответника не е отказвала да изплати
сумите на ищеца, но първо следвало той да върне всички активи /инструменти и
техника/ на дружеството. Както беше посочено вече, по делото липсват каквито и да
било доказателства В. П. да е бил МОЛ и като такъв посочените активи да са му били
зачислени.
Предвид ангажираните писмени и гласни доказателства, както и съобразно
приетото експертно заключение, съдът намира предявеният иск за основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца
деловодни разноски в общ размер 1277.88 лв., от които 800 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, 327.88 лв. държавна такса и 150 лв. депозит за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПРОММОНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул.“Сърнена гора“ 24, вх.2, ет.7, ап.21, представлявано от
управителя Милка Христова Трифонова, да заплати на В. Н. П., с ЕГН **********, по
банкова сметка с IBAN: *********************** и титуляр адв.Н. И. Б., на
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата 8 196,95 лв., заплатена за покриване разходи по
изпълнение поръчки на работодателя, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2022
г. до окончателното й изплащане, както и 1277.88 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5