О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№………./……………2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Писарова
в.т.д.№174/2020г., по описа
на ВОС, ТО, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по чл.259 ГПК.
Производството
е образувано по ВЖ на ищеца И.С.В. чрез адв.Н.И.за отмяна на постановеното
от ВРС, 7 състав решение №4324/29.11.2019г. по
ГД №9723/2019г., с което е отхвърлен
предявения от И.В. срещу „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ” ЕАД /частен правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Панчо Владигеров”
№ 21, бизнес център Люлин-6, ет. 2, иск с правно основание чл. 439 ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
изпълнение по изп.дело № 20198940400144 по описа на
ЧСИ рег. № 894 Ивета Луис Фернандес с район на действие ВОС, относно вземане
посочено в заповед за изпълнение № 4533/16.05.2011г. и изпълнителен лист
издадени по ч.гр. дело № 7033/2011г. по описа на ВРС, а именно сумата от 328,66лева,
представляваща главница по договор за
кредит от 16.01.2008г., поради изтекла погасителна давност след влизане
в сила на заповедта по чл. 410 ГПК.
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се иска отмяната му и решаване по същество с
уважаване на иска. Твърди се, че съдът правилно е установил хронологията на
фактите по делото и изследвал протичане на давностния
срок за събиране на вземането, вкл. в рамките на образуваното изпълнително
производство, респ. основанията за прекратяване и спиране на същото. Правилно
съдът е приел, че давността тече от момента на влизане в сила на заповедта за
изпълнение както и правилно съдът е отчел този начален момент 15.06.2011г.
Правилни били и изложените в решението мотиви на съда относно приложимостта на
ППВС №3/1980г. и възприемане на постановеното в решение по ГД №2382/2017г. на
ВКС, 4 ГО във връзка с прилагането на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС и
обявяването му на 26.06.2015г. Неправилно се твърди, че е обаче тълкуването на
съда, че след като изпълнителното производство е образувано пред м.11.2011г.,
то приложение следва да намери ППВС 3/1980г., според което погасителната
давност не тече докато трае изпълнителния процес, поради което и производството
по изпъление е спряно в периода от 27.02-12г. до
25.06.2015г. Въззивникът твърди, че в този период не
са извършвани по същество действия, с които се прекъсва теченето на срока,
което съдът не е съобразил. Съдът не е преценил и че взискателят
е бездействал и срокът по чл.433, т.8 ГПК е изтекъл на 27.02.2014г. като
изпълнителното производство се счита прекратено по право. Поради това и от този
момент, 27.02.2014г. е започнал да тече новия 5 годишен срок, изтичащ на
27.02.2019г. Въззивникът счита, че поради изтекла
погасителна давност, не дължи вземането за главница в размер на 328.66 лева по
договора за кредит от 2008г. като постановеното от ВРС решение противоречи на
ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Претендира отмяна на решението и постановяване на
ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендират се и сторените
по делото разноски. Прави се и бланкетно възражение
за прекомерност на претендирано адв.възнаграждение
от насрещната страна.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на ВЖ от КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ АД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.К.Тодорова, за неоснователност на
жалбата. Поддържа се, че в решението си съдът правилно е приел, че давностния срок не е текъл до постановяването на решение по
ТД 2/2013г. на 26.06.2015г. тъй като с т.10 от същото е обявено за загубило
сила ППВС 3/1980г. Това становище на въззиваемата
страна намира опора и в постановена практика на ВКС /цит./
В цитирана съд.практика е изяснено съотношението между ППВС 3/80г. и ТР
2/2013г. на ВКС. /в жалбата пространно се цитиран реш.на
ВКС по т.дело №2382/2017г. на IV ГО/ Твърди се, че
новата уредба на давността съгласно ТР №2/2013г. влиза в действие от датата на
обявяване на тълкувателния акт 26.06.2015г., но само при висящност
към този момент на изпълнително производство, не и спрямо приключили. Според въззиваемата страна, и при двете начални дати за почване
теченето на новия 5 годишен давностен срок, към
датата на предявяване на вземането и понастоящем погасителната давност не е
изтекла. Въззиваемият излага, че по същество съдът
също е възприел доводите на ищеца, че изп.производство
е прекратено по право на 27.02.2014г. като от този момент е започнал да тече
нов срок, изтекъл на 27.02.2019г. Но и при тази хипотеза, страната твърди, че
преди датата са извършвани от взискателя изп.действия, с които се прекъсва теченето на погасителната
давност. /от 15.02.2019г./ Поради това се поддържа ненастъпване на основанията
за погасяване вземането по давнсост. Поддържа се
приложение на общия срок от 5 години и спрямо вземанията в заповедното
производство. Излагат се съображения, че поради неподаване на възражение в
срока по чл.414 ГПК от длъжника, същия не може да ползва реда по чл.424 ГПК за
да упражни права, срокът за които е пропуснал, т.е. може да основе иска си само
на факти, настъпили след изтичане срока за възражение срещу заповедта за
изпълнение. /арг.чл.439, ал.2 ГПК/ Въззиваемият не споделя единствено мотивите на съда, но по
същество възприема решението като правилно и законосъобразно. Моли за
отхвърляне на жалбата и потвърждаване на съдебния акт на ВРС. Моли да
ю.к.възнаграждение в размер на 350 лева.
При преценка редовността на жалбата съдът констатира,
че същата е подадена срещу подлежащ на обжалване
акт, в преклузивния срок и от надлежна
страна, чрез надлежно упълномощен проц.представител. Редовен съдът намира и постъпилия срещу жалбата отговор.
Страните не правят
доказателствени искания и не твърдят процесуални
нарушения на първата инстанция. Повдигнатия пред въззивния съд спор е правен
по предявен иск с правно основание
чл.439 ГПК.
Въз основа на горното,
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба
вх.№95846/20.12.2019г. на И.С.В., ЕГН **********,***,
чрез адв.Н.И.от ВАК срещу решение №5324/29.11.2019г.,
постановено по гр.дело №9723/2019г. на
ВРС, VII състав, с което съдът е отхвърлил иска на
И.С.В., ЕГН ********** с адрес *** срещу „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ” ЕАД /частен
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Панчо
Владигеров” № 21, бизнес център Люлин-6, ет. 2 за признаване
за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи
изпълнение по изп.дело № 20198940400144 по описа на ЧСИ рег.
№ 894 Ивета Луис
Фернандес с район на действие ВОС, относно вземане посочено в заповед за изпълнение № 4533/16.05.2011г.
и изпълнителен лист издадени по
ч.гр. дело
№ 7033/2011г. по описа на ВРС, а именно: сумата от 328,66лева, представляваща главница по договор
за кредит от 16.01.2008г., поради изтекла погасителна давност след влизане
в сила на заповедта по чл.
410 ГПК,
на основание чл. 439 ГПК.
НАСРОЧВА производството в открито заседание на Трети
състав на ВОС, ТО за 11.03.2020г. от
13.30 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ
СТРАНИТЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: