Решение по дело №1306/2023 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

2. Образувано е по жалба на Н. Н. Т., [ЕГН], адрес: с. Старосел, общ. Хисаря, [улица], чрез адвокат Е. Г., срещу заповед № РД-05-393/05.05.2023 г., издадена от кмета на община Хисаря, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, собственост на Н. Н. Т., находящ се в с. Старосел.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. В частно не е съобразил, че строителството на процесната сграда е извършено от ТКЗС през петдесетте години на миналия век и за същата има издадено удостоверение за търпимост, в което е посочена и годината на изграждането й. Горното се изтъква в подкрепа на позицията, че строежът е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на премахване. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

3. Ответникът – кмет на община Хисаря, чрез процесуалния си представител адвокат Д., е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че за процесния обект не са налице предпоставките за търпимост, тъй като същият е претърпял строителна намеса и по същество представлява новоизграден обект, който не се ползва със защитата по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Иска се присъждане на съдебни разноски.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4 Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. Според договор от 30.04.1994г., сключен между ТКЗС „20 април“ в ликвидация, с . Старосел и Земеделска кооперация „Слънце“, с. Старосел, в собственост на кооперацията се прехвърля недвижим имот – склад на Горен стопански двор с площ 63 кв.м заедно с прилежаща земя от 272 кв.м., находящ се в имот № 309 от Кадастралния план на стопанския двор, находящ се в землището на с. Старосел.

6. По силата на нотариален акт № 130, том 122, дело № 3061/2008, вписан в СВ - Пловдив, Н. Т. е придобил от Кооперация „Слънце"- в ликвидация, правото на собственост върху сграда - Селскостопански склад, със застроена площ от 60 кв.м., построен в парцел № 309, с площ 0,272 дка, находящ се в Стопански двор № 2 в землището на с. Старосел, община Хисаря, област Пловдив, при граници на земята: парцел № 324; парцел № 322 – полски път и парцел № 323.

7. По искане на Н. Т. е издадено удостоверение изх. № 9400-4-61(1)/20.02.2023г. от главния архитект на община Хисаря в уверение на това, че полумасивна стопанка постройка със застроена площ от 30 кв.м., построена в ПИ с идентификатор № 69016.90.309 по КККР на с. Старосел, община Хисаря, област Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-782/01.11.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, е построена според правилата и нормите, действали към момента на изграждането й, както й че съгласно нотариално заверена декларация с рег. №129 от 14.02.2023г., постройката е изградена през 1958 г. от ТКЗС, поради което на основание § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ описаният обект е търпим и не подлежи на премахване.

8. В нотариално заверена декларация с рег. №129 от 14.02.2023г., лицата М. С. П., Х. С. Т. и А. С. Ц. заявили, че в имот № 69016.90.309 по КККР на с. Старосел, община Хисаря, област Пловдив към 1985 г. е съществувала сграда - селскостопански склад, със застроена площ от 60 кв.м., изградена от ТКЗС.

На 21.02.2023г. лицата М. С. П. и Х. С. Т. подали до главния архитект на община Хисаря молби, с които направили изричен отказ от подадените от тях декларации относно факти и обстоятелства, с предмет сграда, находяща се в поземлен имот № 69016.90.309, с. Старосел, които са дадени за да послужат за издаване на удостоверение за търпимост в полза на Н. Т..

9. На 06.04.2023г. длъжностни лица при община Хисаря извършили проверка в поземлен имот с идентификатор № 69016.90.309 по КККР на с. Старосел, община Хисаря, област Пловдив, с площ 272 кв.м., НТП „За друг вид производствен, складов обект“, в който установили обект - селскостопански склад, собственост на Н. Т. съгласно нотариален акт № 130, том 122, дело № 3061/2008, вписан в СВ – Пловдив. Резултатите от проверката били отразени в Констативен акт № 2/06.04.2023г., според който за обекта не са налице строителни книжа и разрешение за строеж. За същия е налице издадено удостоверение за търпимост изх. № 9400-4-61(1)/20.02.2023г. от главния архитект на община Хисаря. Проверката е извършена в присъствието на Н. Т., баща на Н. Т.. Обектът е описан по следния начин: „Сграда /селскостопански/ склад е изградена от тухли, измазани с варова мазилка, с двускатен покрив от дървена покривна конструкция, покрит с ламарина, разположена върху бетонов фундамент и е с размери: дължина 6,30 м, ширина - 4,75 м и средна височина 3,00 м. На сградата са монтирани дървени врати и прозорци“. Според представената към акта окомерна скица в имот № 309 е установена полумасивна сграда с размери 6,30 м на 4,75 м, разположена приблизително в средата на терена на равни разстояния от североизточната и югозападната граници на имота. В имота не е установено друго застрояване.

10. Със заповед № РД-05-393/05.05.2023 г. кметът на община Хисаря, е наредил да се премахне процесният незаконен строеж като в мотивите си е възприел отразената в Констативен акт № 2/06.04.2023г. фактическа обстановка. Възраженията на Н. Т. са обсъдени, но са приети за неоснователни.

11. По делото бе допусната Съдебно – техническа експертиза, с вещо лице арх. Б. К., чието заключение се прието без възражения от страните и което съдът кредитира с доверие като компетентно и обосновано. Вещото лице установява, че уличната и дворищната регулация на с. Старосел са одобрени си Заповед № 689 от 10.12.1966г. В територията на Стопански двор № 2, сегашен имот № 309 е отразена масивна сграда с площ около 40 кв.м. и 20 кв.м. по графични данни, общо около 60 кв.м. Конфигурацията на сградата е онагледена в Приложение № 2 към експертизата, като върху нея с уеднаквен мащаб е нанесена и установената с Констативен акт № 2/06.04.2023г. сграда в поземлен имот с идентификатор № 69016.90.309 по КККР на с. Старосел, колорирана в жълт цвят. От извършеното сравнение се установява различие в границите и обема на двете сгради, при което процесната сграда застъпва част от югоизточната страна на сградата, отразена в плана, одобрен със Заповед № 689 от 10.12.1966г.

В поземлен имот с идентификатор № 69016.90.309 по КККР на с. Старосел, община Хисаря, област Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-782/01.11.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, не е отразена сграда.

От огледа на място вещото лице установява, че на терена е запазен единствено фундамента на старата сграда, в западната част на който е налице съществуваща нова сграда, която вероятно е изградена в периода до 2011г., съобразно данните от представени по делото сателитни снимки. Установеното на терен застрояване се квалифицира като строеж VI – та категория, обект на допълващото застрояване, складово помещение, обслужващо Стопанския двор. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че фундаментът е с височина от 80 см до 1 м. и върху една част от него е изградена нова сграда. Ако се разруши новоизградената сграда ще остане само фундамент. Даденото в заповедта описание на незаконния строеж позволява той да бъде индивидуализиран на терен. Изпълнението на заповедта не е свързано със засягане на други обекти, които не са наредени за премахване.

12. По делото се събраха показанията на свидетелите Н. В. Т. (баща на жалбоподателя) и А. С. Ц. – съсед на оспорващия.

Свидетеля Тепеджийски заявява, че в имот № 309 от Стопанския двор на с. Старосел има неизползваема сграда, която е на един етаж, повдигната от земята. След закупуването й преустройства не били правени. Личало си, че сградата била по – голяма, но към момента било останало парче от тази сграда. Била с дължина 16 м, на две, три части, но била останала едната. Така била закупена.

Свидетелят А. С. Ц. твърди, че познава Н. Т.. Работил с баща му в краварника. Известно му е, че има сграда в имот № 309. Виждал я е, представлявал стая. Тази сграда била там от поне 15 години, даже и повече. Мисли, че била малко по-голяма, но не била местена. Свидетелят заявява, че живее в с. Старосел, от около 15 години, иначе бил жител на гр. Хисаря.

ІV. От правна страна:

13. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда (в този смисъл Решение №9571 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2010 г.).

При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на съда намира за безспорно, че процесният строеж представлява стопанска постройка, обект на допълващото застрояване, VI - та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. В тази насока е и становището на вещото лице. При това положение се налага изводът, че ответният административен орган е издал оспорения административният акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност.

Предвид липсата на разрешение за строеж и строителни книжа (чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ), правилно процесният строеж е установен като незаконно строителство.

Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в случай на смърт на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ лица отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството.

По делото безспорно се установи, че оспорващият притежава процесното строителство и терена, поради което правилно е определен и адресатът на обжалвания административен акт.

На следващо място след като процесният строеж е незаконен, за да подлежи същият на премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Следващи две хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Най - сетне, законодателят с разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е допълнил хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов период за обявяване на строежите за „търпими”. Този нов период включва строежи, извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат „търпими“ следва да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.

Тук следва да се има предвид, че доколкото нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ,бр.82/2012г/, т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. Това е така, защото нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а е нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежи, извършени без строителни книжа, за търпими /така Решение № 3558 от 30.03.2015 г. по адм. д. № 2009/2015 на Върховния административен съд; Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 3521/2016 на Върховния административен съд; Решение № 9323 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 2310/2017 на Върховния административен съд /.

Според § 127, ал. 9 от ЗИД на ЗУТ, времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации.

От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно, че в периода към 1985г. в процесния имот е съществувала едноетажна полумасивна постройка – селскостопански склад с площ 63 кв.м, разположена в Стопански двор, с. Старосел. Този извод се подкрепя от съдържанието на плана на населеното място, одобрен със Заповед № 689 от 10.12.1966г. По данните от представения нотариален акт, жалбоподателят е придобил собственост през 2008 г. именно върху сграда с посочената квадратура, разположение и предназначение. Това обстоятелство кореспондира с данните в договора от 30.04.1994г., въз основа на който Кооперация „Слънце" е придобила и в последствие прехвърлила в полза на жалбоподателя правото на собственост върху склад на Горен стопански двор с площ 63 кв.м заедно с прилежаща земя от 272 кв.м., находящ се в имот № 309 от Кадастралния план на стопанския двор, находящ се в землището на с. Старосел. Тоест в периода от 1966 г. до 2008 г. се установява наличието на сграда в имот № 309, Стопанския двор на с. Старосел без съществена промяна в площта и конфигурацията. При съпоставка на изходните данни от плана на Стопанския двор на с. Старосел от 1966 г. и текущото на терена положение, безспорно се установява липса на идентичност между обема и границите на закупената от жалбоподателя през 2008 г. постройка и заявената за отразяване в КККР на с. Старосел, община Хисаря, област Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-782/01.11.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, постройка с площ 30 кв.м. Въпреки наличието на издадено удостоверение за търпимост за сградата в имот № 309 с посочената редуцирана площ, следва да се заключи, че този строеж е изпълнен след 2008 г. и по строителни характеристики е нов, а не ремонт, реконструкция и/или пристрояване на съществуващ строеж. Този извод косвено се подкрепя от показанията на свидетеля А. С. Ц., който макар и да не е оттеглил подадената пред органа декларация за годината на изграждането на строежа, пред съда заявява, че сградата му е известена от преди 15 години, който период съвпада и с трайното му заселване в с. Старосел. Свидетелят изрично отбелязва, че първоначално сградата е била по – голяма, но не била местена. Тоест от съхранените спомени на свидетеля се установява, че към 2009 г. (след закупуването на сградата през 2008г.) обема на процесния склад е бил по – голям. Това обстоятелство се подкрепя и изводите на неоспорената съдебна експертиза, която приема че след 2008 г. до 2011г. закупената постройка е претърпяла намеса, довела до изграждане на нова сграда върху стария съществуващ фундамент. Следва да се отбележи, че освен в издаденото удостоверение за търпимост, в никой друг документ, план или скица не се съдържат данни за съществуването към 1985 г. на единична постройка с площ 30 кв.м в имот № 309 по плана на Стопански двор на с. Старосел. В този смисъл съдът намира, че нито издаденото удостоверение, нито представените декларации (част от тях оттеглени), са годни да удостоверяват поддържаната от жалбоподателя позиция, че процесния строеж в установената площ и конфигурация е изграден от ТКЗС.

Горната фактическа обстановка обосновава извода, че строежът в настоящия си вид е изграден в периода след 31.03.2001 г. Това се подкрепя и от съдържанието на ангажираните сателитни снимки, обстоятелство потвърдено и от приетата без възражение съдебна експертиза.

В резултата на горния анализ става ясно, че в случая процесния строеж не попада в нито една от хипотезите на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ. Подвеждането на безспорно установената фактическа обстановка под хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР от ЗИД на ЗУТ не би довело до различен краен резултата, тъй като с тази разпоредба не се въвежда ново основание за търпимост на строежите.

Извън обсъдените хипотези всеки строеж, изграден след 31.03.2001 г., не може да бъде признат за търпим.

Установява се и необходимата индивидуализация на строежа, така че за оспорващия да не се създава каквато и да е пречка да разбере и изпълни вменените му с административния акт задължения. Такава пречка не би стояла и в случай, че заповедта следва да бъде предмет на принудително изпълнение.

Трайното е разбирането в практиката на Европейския съд по правата на човека, че във всеки конкретен случай на държавна принуда се дължи проверка дали една такава намеса е „допустима“ и дали е "необходима в едно демократично общество". По отношение на „допустимостта на намесата“ е релевантно обстоятелството дали тя е предвидена в закона. Като продължени на тази проверка е необходимо да се установи дали намесата е съответна на целта на закона, т.е. да не представлява превратно упражняване на власт чрез позволени средства за постигане на правно запретен резултат.

Необходимостта от намесата в условията на демократично общество се поставят в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Наличието на което и да е от тези обстоятелства оправдава необходимостта от намеса, но само в случай че същата няма да се яви непропорционална и в прекомерна вреда на противопоставим частен интерес.

В случая наличието на незаконен и нетърпим строеж представлява фактическо основание, кореспондиращо с правното такова по чл. 225а от ЗУТ, за реализиране на държавна принуда чрез издаване на административен акт въз основата на законова уредба в съответствие с целта на закона - да се гарантира ефективното прилагане на регулаторното изискване - никакви строежи да не могат да се строят без разрешение, чрез възстановяването на върховенството на закона (вж., mutatis mutandis, Saliba v. Malta, № 4251/02, § 44, 8 ноември 2005 г.).

При това положение в конкретния случай от решаващо значение е да се отговори на въпроса - „необходима“ ли се явява тази намеса спрямо преследваната от законна цел? Тук следва да се отбележи, че принципът за равенство пред закона налага тази преценка да се извършва за всяко засегнато лице – независимо дали принадлежи към уязвима група или не, и за всеки вид строеж. Респективно да не се дава превес на защитата на определени групи лица по етнически, икономически или социален признак пред защитата на отделния индивид. Противното би означавало да се допусне дискриминационно третиране, което ще бъде в разрез с принципите на демократичното общество.

Съдът намира за крайно необходимо да обърне внимание и на един друг аспект от търсената защита. Безспорно е, че основния принцип са съразмерност цели да гарантира защита на основни граждански права, каквото е правото на собственост. Тук обаче не може да се пренебрегват обстоятелствата, при които засегнатото лице се е сдобило със съответното незаконно строителство. Например: законно и добросъвестно ли е придобита собствеността върху строежа; от праводател или приобритател е извършен незаконния строеж; положени ли са усиля за узаконяване; съществено ли са погазени регулаторните режими; върху собствен, чужд – частен или държавен/общински терен е изпълнено строителството; за задоволяване на неотложни нужди ли е изпълнен строежът; търсени/предлагани ли са други способи за решаване на тези нужди и т.н.

В този аспект всяко недобросъвестно и противоправното поведение: строителство в територии, изключени от гражданския оборот (изключителна държавна собственост, публична държавна и общинска собственост); строителство в територии с абсолютен забранителен режим (охранителни и сервитутни зони към инфраструктурни обекти, природни резервати, плажни ивици, защитени зони и др.); строителство при наличието на изричен административен акт за забрана на строежа и достъпа до него, отслабва тезата за непропорционалност на държавната намеса, поради което не следва да бъде стимулирано с благоприятни за извършителя правни последици. Противното би означавало да се поставят под съмнение устоите на правовата държава и да се стимулира погазването на законоустановените правила и норми за обществено поведение с цел постигане на недължима облага под защитата на принципа за съразмерност.

По тези съображения и с оглед спецификите на настоящия казус съдът намира, че премахването на процесния незаконен строеж не се явява непропорционална намеса съобразно преследваната от закона цел. Видно е, че с изграждане на незаконната ограда оспорващият не е целял да задоволи неотложни нужди. Последният с противоправното си поведение е допуснал изпълнението на незаконен строеж в притежавания от него имот, без оглед на предвидените регулаторни режими, които прочие ако бяха спазени можеше да удовлетворят нуждата, за която е изпълнен строежа. Тест строежът не се явява изпълнен в хипотезата на законодателна празнота, която да налага поставяне на личния интерес пред правно нерегулирани обществени отношения. Отделно премахването на незаконния строеж не се установява свързано с неблагоприятно засягане на законно съществуващо в имота друго застрояване. В конкретния случай оспорващия се стреми да реализира ползи от собственото си противоправно поведение, без наличие на подкрепящи тезата му обективни факти и обстоятелства, сочещи на извънредност на случая, което изключва непропорционалността на държавната намеса и наличието на противопоставим частен интерес, който да се нуждае от изключителна защита.

При констатирана незаконност на проверен по надлежния ред строеж, за органа не съществува друга възможност освен да нареди премахването му. Целта на нормите на ЗУТ в разглежданата област е именно отстраняването на незаконното строителство и в този смисъл засягането на правната сфера на оспорващия е допустимо и пропорционално на защитения обществен интерес.

Изграждането на обекта без разрешаващ строителството акт и при отсъствието на предпоставките той да бъде определен като търпим, обуславят законосъобразността на заповедта за премахването му.

V. По съдебните разноски:

14. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се доказват в размер на 1500 лева, заплатени за адвокатска защита.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Н. Т., [ЕГН], адрес: с. Старосел, община Хисаря, [улица], чрез адвокат Е. Г., срещу заповед № РД-05-393/05.05.2023 г., издадена от кмета на община Хисаря.

ОСЪЖДА Н. Н. Т., [ЕГН], адрес: с. Старосел, община Хисаря, [улица], да заплати на община Хисаря сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляващи съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.