Решение по дело №70/2019 на Административен съд - Стара Загора

                          Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е                                

       

 

               № 531        03.01.2020г.      град Стара Загора

 

 

            В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІII състав, в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

                    

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

 

при секретар   Минка П.                                                                                      

и с участието на прокурор                                                                            като разгледа докладваното от съдия Янкова административно дело № 70 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

            Образувано е по жалба от „ЕР-ТРАНС-2014“ ООД, ЕИК *********, с.Мирово,  с управител Р.И.И., уточнена с вх.№1019/26.02.2019г /л.1234/  против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002417008877-091-001 от 08.08.2018г, издаден от Т. П., на длъжност Началник сектор в ТД на НАП – Пловдив и Е. СТ., главен инспектор по приходите, потвърден с Решение № 727/19.12.2018г на  Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който на „ЕР ТРАНС-2014“ ЕООД, въз основа на извод за липса на право на данъчен кредит, а именно — в размер 6787.73лв по доставки с предмет гориво по 9бр.фактури, издадени в периоди м.06.2016—м.09.2016г от „М ДЖИ ОЙЛ“ ЕООД, в размер 10210.72лв по 17бр фактури, издадени в периоди м.10.2016г.-м.12.2016г, м.02.2017-м.04.2017г от „ТРЕЙД 2016“ ЕООД, и  в размер на 2578.93лв по 12 бр фактури издадени в м.05.2017г от „М ДЖИ ТРАНС 2012“ ЕООД, са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 19577.38лв, с прилежащи лихви считано от падежа на задълженията до 08.08.2018г в размер 3165.55лв  /л.21/.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения РА  по съображения за издаването му при неправилно приложение на материалния закон.  Оспорва извода, основан на чл.70 ал.5 от ЗДДС, вр.с чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1, вр.с ал.2 и чл.25 от ЗДДС, че данъкът по посочените в акта фактури за доставки, с каквито е обвързано упражненото право на данъчен кредит, е начислен неправомерно. Счита, че стоящите в основата на този извод констатации за само документално оформяне на доставки, без действителното им изпълнение, се основават на предположения. Счита, че не са взети предвид представени в хода на ревизионното производство от „Ер Транс-2014“ ООД първични и вторични и съпътстващи документи, разплащателни документи, писмени обяснения, счетоводни справки, отразяващи стопанските операции по процесните доставки. Поддържа, че е индивидуализирин стоковия поток, като се позовава на осчетоводяване на доставките, ведомост за работни заплати, документи за разплащанията, обяснения за начина на организиране на доставките, както и доказателства за последваща реализация на стоките (горивата). Поддържат се доводи за индивидуализиране на стоките, предмет на продажба, като се позовава на фактическото им получаване с приемо—предавателни протоколи /ППП/, съответствие между данните за страни, количества и вид стоки, заприходяването и реализирането им впоследствие. Счита, че при доказателства в тази насока се следва извод за безспорно установена реалност на доставките, като се позовава  на съдебна практика. По съображения, че проверяваното лице притежава данъчни документи, отговарящи на чл.114 от ЗДДС, липса на хипотеза от изключенията по чл.70 ал.1 т.1до т.6 ЗДДС, доказано предаване, заприхождаване и последваща реализация на стоките, данни, че доставчиците са отразили фактурите  в СД и Дневниците за продажби, счита, че правото на ДК е налице и е надлежно упражнено, при неотносимост на обстоятелствата по неоткриване на доставчиците на адреса, както и че по данни от НАП нямат материална и кадрова обезпеченост за извършване на сделките. Изтъква се, че не е предпоставка за признаване на правото на ДК на установяването на произхода на стоките, като се позовава на съдебна практика на национални и европейски съдилища. Поддържа и доводи, че има образувани изпълнителни дела спрямо доставчиците за същите данъчни периоди, като през 2017г доставчиците са дерегистрирани по ЗДДС за задължения за ДДС в особено големи размери, ревизиращите органи не са взели предвид  дали е налице корекция в декларираните от доставчиците доставки ако има корекции, то това отнася ли се и за издадените към “Ер Транс“ фактури. Отрича наличие на недобросъвестност на ревизираното дружество, счита, че не е доказана данъчна измама с конкретен механизъм, участници и предмет. Жалбата се поддържа от адв.Г.Ф. и адв.С.И., САК.  По подробно изложените съображения се иска оспорения Ревизионен акт /РА/ № Р-16002417008877-091-001 от 08.08.2018г,  потвърден с Решение №727/19.12.2019г на  Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив   да бъде изцяло отменен като незаконосъобразен. Претендира се и присъждане в полза на дружеството на направените по делото разноски.

 

Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото гл.юрисконсулт П.Б. в молба вх.№1991/17.04.2019г /л.1249/ и в о.с.з.заема становище за неоснователност на жалбата и иска отхвърлянето й. Поддържа доводи в насока, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалния закон и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на дирекцията, в размер определен по реда на Наредба №1 /09.07.2004г на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отправя, при условия на евентуалност, ако съдът отмени РА и възложи на администрацията разноските, възражение за прекомерност на претендираното от дружеството жалбоподател адвокатско възнаграждение.

 

            Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

            Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002417008877-020-001 от 15.12.2017г на началник сектор при ТД на НАП-Пловдив, Т. В., П., на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено на Е. К. СТ., главен инспектор по приходите(ръководител на ревизията) и Т. И. Б., главен инспектор по приходите,   да извършат на ревизия на  „ЕР-ТРАНС-2014“ ООД за задължения за ДДС /данък върху добавената стойност/ за период от 17.11.2014—30.11.2017г./том№3, л.1228, л.1226/. Определен  е срок за извършване ревизията 3месеца, считано от връчване на ЗВР, а именно от 22.12.2017г.-на ел.адрес /л.1229/. На 20.03.2018г е издадена и връчена на ревизираното лице Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002417008877-020-002/20.03.2018 от същия възлагащ орган/л.1221-1223/. С посочената ЗИЗВР на основание чл.112 ал.2 т.1, чл.113 ал.3 и чл.114 ал.1 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши до 22.04.2018г. На 18.04.2018г е издадена, съответно на 24.04.2018г е връчена Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002417008877-020-003/18.04.2018 от същия възлагащ орган, с която е определено, че ревизията на дружеството следва да завърши до 22.05.2018г /л.1216-1218/. Посочените три заповеди са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на Т. В.П. в посоченото й длъжностно качество началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив, валиден към датите на полагане на подписите.

            В хода на ревизията са предприети са действия, подробно описани в пункт ІІ от РД, л.36—85 и л.103—105. Приобщени са документи и писмени обяснения, постъпили в отговор на връчени на ревизираното лице искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице/ИПДПОЗЛ/, вкл.във връзка с приспаднат данъчен кредит през ревизирания период / стр.3—9 от РД, приложение №10 към него, л.36—85 и л.103—105/; както и резултатите от извършени на основание чл. 45 от ДОПК  насрещни проверки на други задължени лица, вкл. на „Трейд 2016” ЕООД, „М джи ойл” ЕООД,  „М джи транс 2012“ ЕООД, „Кабо трейд“ ЕООД, „М джи груп“ ЕООД, „Мост фин” ЕООД  и др, постъпилите обяснения, документи и пр. също са приобщени по преписката; документи, постъпили във връзка с искания за извършване на действия от други контролни органи — ИА“Автомобилна администрация“, резултати от проверка в данъчно – осигурителното досие на РЛ, както и от проверка в информационната система на НАП по отношение на доставчиците,  постъпилите справки. В хода на производството са били наложени предварителни обезпечителни мерки с Постановление с изх. № С180024-023-0001035/20.03.2018г. Въз основа на извършената ревизия и събраните в хода й доказателства, ревизиращите органи са направили констатации и изводи, отразени в съставения от тях РД № Р-16002417008877-092-001/05.06.2018г (на л.36—85 и л.103—105).   

             РД е в писмена форма, съставен от Е. К. СТ., главен инспектор по приходите(ръководител на ревизията) и Т. И. Б., главен инспектор по приходите /л.105/, които са и определените в ЗВР № Р-16002417008877-020-001 от 15.12.2017г ревизиращи органи. Със същия, въз основа на изводи, че не е налице за РЛ право на данъчен кредит на основание чл.70 ал.5, вр.с чл.68 ал.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, упражнено във връзка с 9бр. фактури, издадени в периоди м.06.2016—м.09.2016г от „М ДЖИ ОЙЛ“ ЕООД, 17бр фактури, издадени в м.10.2016г.-м.12.2016г, м.02.2017-м.04.2017г от „ТРЕЙД 2016“ ЕООД, и  12 бр фактури, издадени в м.05.2017г,  от „М ДЖИ ТРАНС 2012“ ЕООД,  се предлага установяване спрямо ревизираното дружество на задължения за ДДС и прилежащи лихви в общ размер 22394.86 лв.

            Посочени са като установени следните факти и обстоятелства/РД, пункт ІV „По закона за данък върху добавената стойност, стр.18 от РД, л.45 по делото/:

            По отношение на декларираните през ревизирания период СД  облагаеми доставки, по които РЛ е доставчик (с предмет транспортни услуги, продажба на гуми, пясък, фракция, варовик, лек автомобил, товарен автомобил, полуремарке),   и декларирани облагаеми доставки с нулева ставка на данъка по глава трета от ЗДДС  И ПО справка чрез система VIES доставки на услуги към РЛ, декларирани от доставчици от ЕС доставки на услуги към „Ер транс 2014“ ООД не са направени констатации, че се следват корекции.

            По отношение на част от доставките, по които РЛ е получател и е приспаднат данъчен кредит по фактури, издадени от доставчици „М ДЖИ ОЙЛ“ЕООД, „ТРЕЙД 2016“ЕООД и „М ДЖИ ТРАНС 2012“ /посочени в т.1—3 от пункт ІV от РД/ не е признато право на данъчен кредит в посочени размери на основание чл.70 ал.5, вр.с чл.68 ал.1, във вр.с чл.25 ал.6, във вр.с  чл.6 и чл.12 от ЗДДС с доводи, че ДДС е начислен неправомерно, тъй като не е възникнало данъчно събитие за тях, няма реално прехвърляне на право на собственост върху стоки и не са налице доставки, които да са облагаеми по см.на чл.12, във вр.с чл.6 от ЗДДС. Съответно за упражненото право на данъчен кредит, обвързано с тези доставки по подадените справки—декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди са направени корекции.

            1.Относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 6787,73лв по фактури, издадени от „М ДЖИ ОЙЛ“ ЕООД с ЕИК ********* /РД, стр.23 и сл.; л.47 и сл по делото/, а именно 9бр фактури, издадени в периоди от м.06.2016—м.09.2016г с предмет дизелово гориво: Установено е, че към фактурите, с които се обосновава право на приспадане на ДДС са приложени стокови разписки, товарителници и фискални бонове. Таблично са представени съдържащите се в документите данни за предмет на доставка —дизелово гориво в посочено в литри количество, ед.цена, данъчна основа, ДДС, данни по товарителница за адрес на натоварване и разтоварване (л.1091—117 по делото). За ДФ №№**********/30.06.2016г, **********/07.07.2016г, **********/12.07.2016 и **********/20.07.2016г са посочени по товарителница данни за натоварване — разтоварване: Сливен—Мирово; за ДФ №**********/18.07.2016г — Сливен-Чирпан; за ДФ№№ **********/30.07.2016г № **********/13.09.2016г и №**********/21.09.2016г -Оризари-Чирпан; и за ДФ №**********/31.08.2016г с Оризаре-Мирово.

            Въз основа на събраните доказателства, писмените обяснения от РЛ и доставчика „М Джи Ойл“, направените справки и резултати от насрещни проверки, ревизиращия екип е направил извод, че не е налице право на данъчен кредит по издадените от този доставчик фактури на основание чл.70 ал.5, вр.с чл.68 ал.1 вр.с чл.25 ал.6 и чл.6  от ЗДДС –за данък, който е начислен неправомерно, тъй като няма възникнало данъчно събития —няма реално прехвърляне на право на собственост върху стоки и не са налице доставки по см.на чл.6 от ЗДДС, които да са облагаеми по см.на чл.12 от с.з. Така приетото е обосновано със съображения, които са в следните насоки:

            - непредставяне от доставчика на счетоводни регистри, нито обяснения за това къде са съхранявани стоките, къде е станало предаването им, както и каква дейност извършва;

            - неустановяване място на съхраняване на стоките до продажбата им /в този насока се изтъква издавани от ЕКАФП фискални бонове за плащания по фактурите, регистриран на адрес в гр.Пазаржик, а не от ЕСФП при положение, че в периода на издаване на фактурите в „М джи ойл“ ЕООД са регистрирани две ЕСФП и две бензиностанции в с.Юнаците и в с.Върбица, главен път; несъответствия в данните за място натоварване по товарителница и пътни листи (по товарителница —от Сливен и от Оризари, а според пътни листи — от Сливен), а за обект в гр.Сливен доставчикът, съответно РЛ не се представят доказателства;

            -непредставяне доказателства за транспортиране на стоките. Превозвача, посочен в товарителниците и пътни листи е „М джи транс 2012“ ЕООД, автомобилът, с който е превозено горивото е с рег. № ***, предоставен на това дружество „под наем“ от трето лице — „М Джи Груп/ ЕООД, което не било придобило автомобила, макар да е сключило за покупката му  предварителен договор с „Кабо трейд“ЕООД и при несъответствие в платения и договорения наем, непосочване на този автомобил в Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Република България към Лиценз № 09595 от 20.05.2013 г. за превоз на товари, издаден на „М джи транс 2012“ ЕООД; Обстоятелството, че автомобил с рег. № Р1715РХ е собственост на „Петрол тех груп“ ЕООД от 10.10.2014 г.; не представяне за автомобил с рег. № ***  „Удостоверение за одобрение на пътни превозни средства, превозващи определени опасни товари“ с данните на новия превозвач, ползвател или собственик за срока на валидност на върнатото удостоверение, съгласно чл.38 ал. 8 на същия член Наредба № 40 от 14.01.2004 г., издадена от министъра на транспорта и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите.

            -несъответствие между първоначално декларираното от управителя на РЛ място на доставка /че за всички фактури адресът за доставка и мястото на разтоварване /предаване на стоката/ е гр. Чирпан, ул. Братя Даскалови № 29/ и посоченото място на разтоварване в товарителниците, приложени към фактури № **********, **********, **********, ********** и **********, - с. Мирово,  при установено разминаване между адресите на натоварване и разтоварване по данни съгласно товарителниците към фактурите и маршрута на превозното средство, съгласно пътните листи/който е все Сливен—Чирпан Чирпан-Сливен /с изключение на документите към ф-ра № **********/18.07.2016 г./

            — В представените приемо – предавателни протоколи били описани регистрационните номера на ПС, в които е заредено горивото, но не и в кое превозно средство какво количество гориво е заредено. От представените документи не можело да бъде определено по какъв начин е измерено горивото при предаването му от страна на получателя и на доставчика.

            — Непредставяне от „М джи ойл“ ЕООД на документи относно произхода на стоките/материалите – кога и от кого са закупени, предходни доставчици, счетоводното им отразяване като стоково – материална ценност. Не можело да се установи по безспорен начин, че тези стоки/материали са били налични в дружеството. Не били представени счетоводни регистри, с които да се докаже отразяването на приходите в счетоводството на „М джи ойл“ ЕООД, както и направените разходи във връзка с доставките.

            - През периода, през който са издадени фактурите на „Ер транс 2014“ ЕООД – 30.06.2016 г. – 21.09.2016 г., в „М джи ойл“ ЕООД са регистрирани две ЕСФП в две бензиностации - в с. Юнаците - стопански двор и в с. Върбица – главен път, но не от ЕСФП са издадени фискалните бонове, приложени към фактурите, а от ЕКАФП.

            — непредставяне от РЛ на акцизни данъчни документи за тези доставки, доколкото в предствените такива документи не било посочено за кои доставки се отнасят и при установеност, че горивото по тях е доставено в обекти с ЕСФП – бензиностанции;

            —Доставчикът не е подал електронен документ за доставка /ЕДД/ и електронен документ за получаване /ЕДП/, а в случая „М джи ойл“ ЕООД се явява търговец на гориво, не краен получател.  

            —липсвал към фактурите за доставка на дизелово гориво придружителен документ - Декларация за съответствие на качеството на течните горива, която да съдържа информация за производителя на горивото и Акцизен данъчен документ за платен акциз.

—липса на назначени лица в „М джи ойл“ ЕООД в периода 30.06.2016 – 21.09.2016 г. 

—Фискалния бон, приложен към ф-ра № **********/21.09.2016 г. е от 01.09.2016 г., а от ревизираното дружество бил представен РКО за плащане по фактура № 200 от 21.09.2016 г.

— С вх. № 70-00-15257/19.01.2018 г. от ревизираното дружество било посочено, че няма сключени договори и анекси с доставчика относно предмета на доставките по фактурите, а с вх. № 70-00-3357/13.04.2018 г.то представило Договор от 01.06.2016 г., сключен с „М джи ойл“ ЕООД за покупко – продажба на светли горива.

— „М джи ойл“ ЕООД е дерегистрирано по инициатива на орган на НАП на основание чл. 176, т. 6 от ЗДДС.

— Неподаване от „М джи ойл“ ЕООД на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016г, непубликуване на ГФО в Агенция по вписвания.

— Неполагане грижа на добър търговец от страна на РЛ, да установи самоличността на контрагента, неговата дейност - т.е. дали е надежден, разполага ли с необходимите за извършването на услугите ресурси и лица, ще бъде ли коректен, разполага ли със стопански, търговски обекти.

            Въз основа на констатациите е прието, че не е доказано  реалното предаване на стоката и прехвърлянето на получателя на правото да се разпорежда с нея като собственик, което изисква кумулативното установяване: първо, че доставчикът е разполагал със стока от същия вид и количество, като фактурираните и второ, че това количество стока фактически е предадено на получателя, като тези обстоятелства за доставките от „М джи ойл“ ЕООД са отречени. Прието е, че липсват доставки между ревизираното лице „Ер транс 2014” ЕООД и неговият доставчик „М джи ойл“ ЕООД. Сами по себе си издадените фактури не могат безспорно да докажат извършването на доставка. Налице е фиктивно фактуриране и документално оформяне на стопански операции, които не са доказани, не са реално извършени. Прието е, че дружеството само е издало фактури, без да е изпълнило вписаните в тях сделки.

            Приема се и че установената  липса на извършена двустранна сделка, каквато се явява доставката по смисъла на ЗДДС,  предполага / «нормално и логично е»/ знание за това да има и при двете страни по тази сделка, което предполага, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит.

 

            2.Относно непризнато право на данъчен кредит в размер 10210,72 лв по 17 бр. фактури, издадени от „Трейд 2016“ ЕООД с ЕИК ********* , в м.10.2016г.-м.12.2016г, м.02.2017-м.04.2017г /РД стр.46, л.58 по делото/. Фактурите са с предмет дизелово гориво /16 от тях/, а една (№**********/28.03.2017г) с предмет: аксиални лагери комплект, зъбна помпа за масло, компресор въздушен, маркучи за високо налягане, дюзи, маслени сегменти, накрайници за тръби, полуоски задни, феродо задно и феродо предно.

Към фактурите са приложени стокови разписки, товарителници и фискални бонове: Отказът на право на данъчен кредит се основава на правни съображения , сходни с изложените по отношение доставките от „М джи ойл“ЕООД. Органът е приел, че данъкът е начислен неправомерно/чл.70 ал.5 от ЗДДС, вр.с чл.68 ал.1 вр.с чл.25 ал.6 от ЗДДС/, тъй като не е възникнало задължение за начисляване при липса на данъчно събитие по чл.25 ал.1 от ЗДДС —облагаема доставка, доколкото не са налице доставки на стоки по см.на чл.6. Твърди се, че е налице формално издаване на фактури от „Трейд 2016“ ЕООД на „Ер транс 2014“ ООД, без да има реално прехвърляне на собственост върху стоки.

            Съображенията могат да се обобщят както следва:

            — „Трейд 2016” ЕООД, дружеството не представя счетоводни регистри, както и обяснения за извършените доставки - къде са съхранявани стоките - обект, адрес, къде е станало предаването им - обект, адрес. В хода на ревизията не се установи каква дейност извършва това дружество.

— При ревизията не се събрали доказателства за наличие на обект на „Трейд 2016” ЕООД, в  който са съхранявани стоките до момента на продажбата им. Фискалните бонове за плащания по фактурите са издадени от ЕКАФП с ИН на ФУ DY381710, ИН на ФП 36502270, регистриран в ТД на НАП на адрес гр. София, ул. Николай Коперник № 21, тип на обекта - търговия на едро с горива, смазочни материали, наименование на обекта - офис. Управителят на дружеството посочва, че „Трейд 2016” ЕООД ползва бази за съхранение и представя договор за съхранение на горива от 01.09.2016 г., сключен с „М Джи ойл” ЕООД, но не представя фактури за наем, какъвто е уговорен в договора, документи за платени наемни вноски, счетоводни регистри, отразяващи тези обстоятелства. В отчетните регистри по ЗДДС на „М джи ойл“ ЕООД и „Трейд 2016“ ЕООД не са отразени издадени и получени фактури. В договора не е посочен обекта, в който ще се съхраняват горивата – неговият вид, местонахождение. Не са представени данни за обект, в който са съхранявани резервните части, предмет на доставка по ф-ра № **********. Съгласно товарителницата и пътния лист към ф-ра № **********, резервните части са превозени от Пазарджик до Мирово. При ревизията не се събрали доказателства за наличие на обект на „Трейд 2016“ ЕООД в гр. Пазарджик, чия собственост е същия. От ревизираното лице също не са представени данни и обяснения за обект на предходния му доставчик, не е посочен точния му адрес.

—Непредставяне на доказателства за транспортиране на стоките. Съгласно товарителниците и пътните листи, превозвач е „М джи транс 2012“ ЕООД, което не е собственик на автомобила, с който е превозено горивото, с рег. № ***, и на  автомобила, с който са превозени резервните части- с рег. № ***. И двата посочени автомобила са регистрирани на името на други лица — „Кабо трейд“ ЕООД, съответно „К 1 партнерс“ АД.

Непредставяне от „Трейд 2016“ ЕООД, нито от „М джи транс 2012” ЕООД фактури за транспортни услуги, съгласно сключения между двете дружества договор от 01.09.2016 г., документи за извършени плащания.

—Несъответствие в декларираното от управителя на ревизираното дружество посочва, че за всички фактури адресът за доставка и място за предаване на стоките  е гр. Чирпан, ул. Братя Даскалови № 29, а съгласно товарителниците и пътните листи, приложени към фактури № **********, **********, **********, ********** и **********, мястото на разтоварване е с. Мирово, където няма обект, стопанисван от фирмата. Към ф-ра № ********** от „Трейд 2016“ ЕООД е представена товарителница, с посочено място на разтоварване Чирпан и пътен лист, в който е посочен маршрут София – Мирово и Мирово – София.

—посочване в представените приемо – предавателни протоколи регистрационните номера на ПС, в които е заредено горивото, като не е посочено в кое превозно средство какво количество гориво е заредено, нито по какъв начин е измерено горивото при предаването му от страна на получателя и на доставчика.

—непредставяне от „Трейд 2016” ЕООД документи относно произхода на стоките/материалите – кога и от кого са закупени, предходни доставчици, счетоводното им отразяване като стоково – материална ценност. Не може да се установи по безспорен начин, че тези стоки/материали са били налични в дружеството.

—в „Трейд 2016“ ЕООД не е регистрирана ЕСФП, а фискалните бонове, приложени към фактурите са издадени от ЕКАФП. От доставчика не са подадени Електронен документ за доставка /ЕДД/ и Електронен документ за получаване /ЕДП/.

—към фактурите за доставка на дизелово гориво липсва придружителен документ - Декларация за съответствие на качеството на течните горива, която съдържа информация за производителя на горивото и Акцизен данъчен документ за платен акциз, която липса е приета за съществена, тъй като са задължителни при разпространение на гориво документи.

-несъответствие в декларираното от уравителя на „Трейд 2016“ ЕООД че всички сделки за периода са извършени от него с личен труд,  а през който са издадени фактурите от „Трейд 2016“ ЕООД, докато данните сочат, че в дружеството няма назначени лица.  Липса на кадрова обезпеченост твърдяното изпълнение на доставките, доколкото за посоченият в пътните листи водач на автомобила - Г. Р. е подадено уведомление за сключен трудов договор с „М джи транс 2012“ ЕООД, шофьор товарен автомобил. За лицето, от „М джи транс 2012“ ЕООД са подадени декларации обр. 1 за месеците октомври, ноември и декември 2016 г. За месеците януари и февруари 2017 г. не са подадени декларации обр. 1. През месеците март и април 2017 г. лицето е самоосигуряващо се в качеството му на едноличен собственик на капитала на Електро строй монтаж Р. ЕООД. За посоченият в пътните листи механик Мирослав Горчев е подадено уведомление за сключен трудов договор с „М джи транс 2012“ ЕООД, назначен на длъжност ръководител транспорт. За посоченият в пътните листи като издал, приел и проверил пътния лист Г. Д. не е подадено уведомление за сключен трудов договор с „М джи транс 2012“ ЕООД. Не са представени данни за лице – консултант по безопасност при превоз на опасни товари, Удостоверение, издадено от ИА „АА“ на такова лице, годишен доклад на това лице относно дейността на предприятието по отношение на превоза на опасни товари. Не са представени и писмена заповед за обучение на лица, извършващи превози, товарене, разтоварване на опасни товари, лица, които, предават или приемат за превоз опасни товари или подготвят превозните документи на опасни товари, служебни бележки за преминато обучение от тези лица.

— Фактура № **********/29.11.2016 г. не е включена в дневника за продажби и в СД по ЗДДС на „Трейд 2016” ЕООД.

—Несъответствия в датите на фискални бонове и РКО към някои от фактурите.

—Обстоятелството, че РЛ представя договор от 01.10.2016г с „Трейд 2016“ЕООД за покупка на горива, обратно на първоначално заявената липса на такъв с вх.№ 70-00-15257/19.01.2018 г.

—Дерегистриране на „Трейд 2016” ЕООД  по ЗДДС по инициатива на орган на НАП на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС;

—Неподавани ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016 г. и 2017 г., непубликуван в АВп ГФО за 2016г.

—Непредставяне на други, извън фактури и товарителници, доказателства за реалното извършване на доставки, сочещо на неполагане грижата на добрия търговец от страна на ревизираното лице

 

            3.Относно непризнато право на данъчен кредит в размер 2578,93 лв по 12 бр фактури от м.05. 2017г, издадени от „М ДЖИ ТРАНС 2012“ ЕООД, с ЕИК ********* с предмет дизелово гориво /стр.70 от РД, л.71 по делото/. Към фактурите е установено, че са приложени стокови разписки, товарителници и фискални бонове.

            Отказът на право на данъчен кредит се основава на извод, сходен с обоснования такъв по отношение доставките от „М джи ойл“ЕООД и „Трейд 2016“ЕООД, а именно — че за лицето не е налице право на приспадане на ДДС, тъй като данъкът е начислен неправомерно по см.на чл.70 ал.5, вр.с чл.68 ал.1 т.1, във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, тъй като е налице формално издаване на фактури, без да има реално прехвърляне на собственост върху стоки и не са налице доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, които да са облагаеми съгласно чл. 12 от същия закон.  Съображенията, обосноваващи този извод, обобщени са както следва:

—непредставяне от „М джи транс 2012” ЕООД на документи, доказващи обезпеченост за извършване на доставките – обекти, ДМА, транспортни средства, трудови ресурси, нито обяснения за извършените доставки - къде са съхранявани стоките, къде е станало предаването. В хода на ревизията не се установило каква дейност извършва това дружество.

—При ревизията не се събрали доказателства за наличие на обект на „М джи транс 2012” ЕООД, в  който са съхранявани стоките до момента на продажбата им. Фискалните бонове за плащания по фактурите са издадени от ЕКАФП с ИН на ФУ DY381710, ИН на ФП 36545486, регистриран в ТД на НАП на адрес гр. Пазарджик, ул. „Мильо Войвода“ № 3, тип на обекта - търговия на едро с горива, смазочни материали, наименование на обекта - офис. Съгласно приложените към фактурите товарителници, дизеловото гориво е превозено от София до Чирпан и Мирово, а в гр.София не се установил обект на „М джи транс 2012“ ЕООД.

—При ревизията не се представили документи и доказателства за транспортиране на стоките. Съгласно товарителниците, превозвач е „М джи транс 2012“ ЕООД,  автомобила, с който е превозено горивото е с рег. № ***, който не е собствен на това дружество; регистриран  е  на „Кабо трейд“ ЕООД за периода от 15.04.2015 г. до момента на издаване на РД/ няма плащания във връзка с ползването му. Същият автомобил не фигурира в Удостоверението на ППС за обществен превоз на товари на територията на Република България към Лиценз № 09595 от 20.05.2013 г. за превоз на товари, издаден на „М джи транс 2012“ ЕООД.  Удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари за автомобил с рег. № ***, издадено от ИА „АА“ на „М джи транс 2012“ ЕООД не е представено при ревизията.

—Несъответствие в декларираното от управителят на РЛ място на предаване —гр. Чирпан, ул. Братя Даскалови № 29 и посоченото в товарителниците, приложени към фактури № 129, 132 и 134, мястото на разтоварване — с. Мирово, за обект в което място не са представени доказателства. Установено „разминаване“ между адресите на натоварване и разтоварване съгласно товарителнитиците и маршрута на превозното средство, съгласно представените пътни листи. По всички товарителници мястото на натоварване е София, а съгласно пътните листи маршрута н превозното средство започва от Оризари. Фактури № 129, 132 и 134 от 31.05.2017 г. са с място на разтоварване с. Мирово, а съгласно представен от ревизираното дружество пътен лист № 102569/31.05.2017 г. маршрутът е до гр. Чирпан, като не е посочено за коя от фактурите, издадени на 31.05.2017 г. се отнася.

— В представените приемо – предавателни протоколи били описани регистрационните номера на ПС, в които е заредено горивото, но не било посочено в кое превозно средство какво количество гориво е заредено, нито по какъв начин е измерено горивото при предаването му от страна на получателя и на доставчика.

—От „М джи транс 2012” ЕООД не били представени документи относно произхода на стоките/материалите и заприхождаването им;

—В „М джи транс 2012” ЕООД не била регистрирана ЕСФП. Фискалните бонове, приложени към фактурите са издадени от ЕКАФП, не са подадени от това дружество електронен документ за доставка /ЕДД/ и електронен документ за получаване /ЕДП/  на горивата.

—липсвала Декларация за съответствие на качеството на течните горива, която да съдържа информация за производителя на горивото и Акцизен данъчен документ за платен акциз, задължителни при разпространение на гориво документи.   

—За месец май 2017 г. доставчикът не подал декларация обр. 1 за Г. К.Р. с ЕГН ********** /сочен като лице, предало стоките  нито е подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица, различни от трудови правоотношения и пенсии. Няма данни същият да притежава ADR свидетелство. Няма данни за лице, осъществяващо функциите на консултант по безопасност при превоз на опасни товари, Удостоверение, издадено от ИА „АА“ на такова лице, годишен доклад на това лице относно дейността на предприятието по отношение на превоза на опасни товари. Не са представени и писмена заповед за обучение на лица, извършващи превози, товарене, разтоварване на опасни товари, лица, които, предават или приемат за превоз опасни товари или подготвят превозните документи на опасни товари, служебни бележки за преминато обучение от тези лица.

—установена разлика между датите на фискалните бонове, приложени към 7бр от фактурите от този доставчик и датите на представените от ревизираното дружество РКО за плащане по тези фактури 

—представяне с вх. № 70-00-3357/13.04.2018 г на Договор от 01.05.2017 г., сключен с „М джи транс 2012“ ЕООД за покупко – продажба на светли горива, при декларирана липса на договор в обясненията с вх. № 70-00-15257/19.01.2018 г. от ревизираното дружество.

—Дерегистриране на  „М джи транс 2012“ ЕООД по инициатива на орган на НАП на основание чл. 176, т. 6 от ЗДДС.

—Обстоятелството, че за 2017 г. от „М джи транс 2012“ ЕООД не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

-Непредставяне извън фактури и товарителници на никакви доказателства за реалното извършване на доставки, сочещо на неполагане от ревизираното лице грижа на добър търговец и недостатъчни според органите за преценка реалното извършване на фактурираните му доставки.

            Въз основа на горното е прието, че дружеството-доставчик само е издало фактури, без да е изпълнило вписаните в тях сделки.   При липса на извършена двустранна сделка, каквато се явява доставката по смисъла на ЗДДС,  сочи се нормално и логично, знание за това да има и при двете страни по тази сделка, т.е.предполага се, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит. Посочено е че данните сочат, че реални доставки на стоки не са извършени, а ревизираното дружество се е снабдило с фактури с цел неправомерно увеличаване правото на приспадане на данъчен кредит и намаляване на ефективно внасяне на средства в бюджета.

            Съответно на съображенията, че не е налице право на данъчен кредит, упражнено по 9бр.фактури, издадени в периоди м.06.2016—м.09.2016г от „М ДЖИ ОЙЛ“ ЕООД, в размер 10210.72лв по 17бр фактури, издадени в периоди м.10.2016г.-м.12.2016г, м.02.2017-м.04.2017г от „ТРЕЙД 2016“ ЕООД, и  в размер на 2578.93лв по 12 бр фактури издадени в м.05.2017г от „М ДЖИ ТРАНС 2012“ ЕООД, са направени корекции по подадени СД по ЗДДС и се предлага установяване на задължения на ревизираното дружество за данък върху добавената стойност в размер на 19577.38лв.

 

            „ЕР ТРАНС 2014“ ООД е подало по реда на чл.117 ал.5 от ДОПК възражение срещу РД на 25.07.2018г /след допуснато удължаване на срока за подаване на възражение до тази дата /л.28—29/.

 

            С РА  № Р-16002417008877-091-001/08.08.2018г, издаден от Т. В. П., Началник сектор, като орган, възложил евизията и Е. К. СТ., гл.инспектор по приходите, ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК, въз основа на ревизията, за резултатите от която е съставен РД № Р-16002417008877-092-001/05.06.2018г  и при изцяло възприемане на констатациите и изводите в него, по отношение на  „Ер транс 2014“ ООД, с.Мирово са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 19577.38лв, с прилежащи лихви, изчислени към 08.08.2018г в размер 3165.55лв (общо 22742.93 лв) /РА л.16—23/.

            В РА е обосновано, че на основание чл.68 ал.2 и чл.25 ал.2 ал.6 от ЗДДС, във вр.с чл.70 ал.5 от ЗДДС,  не е възникнало право на данъчен кредит  по отношение на спорните доставки, т.к.не е удостоверено реално осъществяване на доставките, отнесен към доставките по фактури, издадени от „Трейд 2016“ЕООД  „М ДЖИ ТРАНС 2012“ ЕОО, „М ДЖИ ОЙЛ“ ЕООД и „МОСТ ФИН“ ООД. Посочено е, че предмет на фактурите са родовоопределени вещи /основно гориво и резервни части по една фактура, издадена от „Трейд 2016“ЕООД/, собствеността върху които по арг.от чл.24 ал.2 от ЗЗД се прехвърля с индивидуализацията /предаването на вещта, а представените документи не обосновават реално получаване на фактурираните стоки/горива и резервни части/.

             Посочено е че се следва да бъде установено реалното съществуване, движение, транспортиране, съхранение и предаване и приемане на стоките. В тази връзка са обсъдени и правилата за търговия с горива, както и относимите за документиране на доставките на гориво изисквания, вкл. декларация за съответствие,  изисквания за съставяне на каквато са предвидени в чл.10 ал.1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, приета с ПМС №156/15.07.2003г на основание чл.8 ал.1 от ЗЧАВ. Обосновано е, че данните в представените документи /фактури, приемо-предавателни протоколи, АДД/ не се подкрепят от декларираната информация съгласно чл.59а от Наредба №Н-8/13.12.2006г.за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. От представените документи не можело еднозначно да бъде определено кой е изпращачът на горивото, от кого, на кого и къде е предадено горивото, по какъв начин е измерено при предаването му. Прието е, че е приложима разпоредбата на чл.70 ал.5 от ЗДДС, данъкът по фактурите  е начислен неправомерно и по същите не е налице и формиран данъчен кредит. Налице е и извод, че притежавайки всички описани в РД документи, не е възможно „ЕР ТРАНС 2014“ЕООД да не знае, че участва в привидна доставка на стоки и на същия на основание неизпълнение изискванията на чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 вр.с чл.6 ал.1 от ЗДДС, следва да бъде отказано право на данъчен кредит по фактури с издатели изброените дружества/л.18-л.19/.

 

 

В съответствие с чл.152 ал.1 от ДОПК Ревизираното дружество е обжалвало РА  № Р-16002417008877-091-001/08.08.2018г по административен ред, /постъпила с вх.№70-00-11861/17.10.2018г/л.89/.

 

В срока предвиден в чл.155 ал.1 от ДОПК /броен от 20.11.2018г, след отстраняване на нередовностите в жалбата-/, с Решение №727/19.12.2019г  Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание чл.155 ал.2 от ДОПК е потвърдил  РА  № Р-16002417008877-091-001/08.08.2018г в обжалваната част за отказан данъчен кредит в размер на 19577.38лн и прилежащи лихви 3165.55лв/л.7—15/.  В решението са изложени съображения, че се касае за прехвърляне на стоки, родовоопределени по характер, предвид което прехвърлянето им /вкл.по см.на чл.6 ал.1 от ЗДДС/, следва да се удостовери с определянето им по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. Споделя се извода в РА, че не доказват по безспорен начин  прехвърляне на собственост върху стоките, вписани във фактурите, издадени от „М ДЖИ ОЙЛ“ЕООД, „ТРЕЙД 2016“ЕООД и „МДЖИ ТРАНС 2012“ЕООД, представените в ревизията документи. Същите не можело да се обвържат безспорно с посочените дружества като доставчици на гориво и резервни части, в тях се съдържала противоречива информация и/или вписаните данни не се потвърждават при извършените от органите проверки. Изтъква се, че доколкото предмет на доставките са горива, осъществяването им се съпътства от множество документи, които са задължителни и точно те удостоверяват извършването им. Тези документи следва да са взаимообвързани помежду си, да си кореспондират, като за това следва да съдържат необхидимите данни и да е налице пълно съответствие на вписаните в тях данни. При съпоставката е необходимо да се установи недвусмислено производителя/вноситея на горивот, съхранението, цялостното движение и документите за него, последователно да се установят лицата, на които е предоставено за разпространение съответното количество от точно опредЕ.та партида и обвръзката с конкретната фактура за продажба. Такива взаимообвързани документи не се установявали за спорните ддоставки, съответно и недоказано е прието съответните доставчици да са доставили на РЛ количествата горива, посочени във фактурите. Възприето е, че неприложима спрямо РЛ защитата, основана на принципа на правна сигурност в неговото проявление на защита на правните очаквания,  доколкото с изричното или мълчаливо приемане на предмета на доставката от лице, за което знае или не е възможно да не знае, че не е действителен доставчик, получателят сам се поставя в положението на недобросъвестно задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка. С липсата на специфични документи, съпровождащи доставките, се обосновава, че „ЕР-ТРАНС 2014“ООД не може да не е било запознато или да не е подозирало, че сделките, с които обосновава право на данъчен кредит са неизрядни.

 

            По делото са приети като доказателства документите, образуващи административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на РА № Р-16002417008877-091-001 от 08.08.2018г (том №1, 2, 3 и 4), вкл. доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията,  доказателства за валидност на електронни подписи, на лицата, подписали ЗВР, ЗИЗВР и РА, оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис за удостоверяване на неговата валидност/СД л.15, том №1/, доказателства, представени от жалбоподателя в хода на делото /молба вх.2074/22.04.2019г, л.1252 и сл и Ревизионни актове, издадени  по отношение на доставчиците „М ДЖИ ОЙЛ“ ЕООД и  „М ДЖИ ТРАНС 2012“ ЕООД /том №5, л.1712 —1863, л.1871—1940/.

            За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната, назначена и извършена Съдебно—счетоводна експертиза, заключение, том №5, л.1941 —1961/. Според заключението на ССчЕ, вещото лице е установило, че спорните фактури са правилно и коректно заведени в счетоводството на ревизираното лице. Посочени са документите към всяка фактура /от видовете товарителница, стокова разписка, разходен касов ордер, приемо-предавателен протокол /ППП/ за доставка на гориво, пътен лист/, посочено е как е извършено  осчетоводяването. От доставчиците, които са посочени общото количество закупено говирово е 59586.000литра на обща сума 89802.57лв без ДДС и резервни части на стойност 8076.68лв без ДДС. За периода 01.06.2016г—31.05.2017г има извършено изписване на гориво „дизел“ общо от всички доставчици, не само от горепосочените в количество 74 541.748литра на стойност 113 239.11 лв без ДДС. Разплащанията по посочените в експертизата първични счетоводни документи са извършени изцяло в брой, съгласно приложени към фактурите касови бонове. Констатира се, че за доставчика „Трейд 2016“ЕООД не е извършвана ревизия за периода 17.11.2014—20.11.2017г, за „М джи ойл“ЕООД за периода 01.02.2014-30.04.2016г има извършени три ревизии по ЗДДС, приключили с РА, но този период не е в обхвата на ревизионното производство на жалбоподателя, за доставчик „М Джи транс 2012“ЕООД за периода 01.03.2013-30.11.2014г е извършена ревизия, приключила с РА, чийто обхват не попада в този на производството на „ЕР ТРАНС 2014“ЕООД. Сочи се изпълнено изискването на чл.71 ал.1 т.1 от ЗДДС от гл.т. първичните документи за покупки на дизелово гориво от доставчиците „Трейд 2016“ ЕООД, „М джи ойл“ ЕООД и „М Джи транс 2012“ЕООД. Процесните факти според експертизата са осчетоводени и фигурират в дневниците за продажби и на тримата доставчици, издатели на първичните счетоводни документи за съответнтите данъчни периоди. Сочат се спазени изискванията на чл.86 от ЗДДС относно изискуемостта на данъка от регистрирани лица. Фактурите са своевременно осчетоводени за съответните данъчни периоди от страна на жалбоподателя, включени са в дневниците за покупки и в съответните месечни СД по ЗДДС. Данъкът /ДДС/ е начислен. Дизеловото гориво, предмет на сделките е заприходено по сч.сметка 302 – материали, съответно резервните части — по см.601 –разходи за материали.Задълженията към доставчиците са отнесени по сч.см.401 доставчици. В периода 01.06.2016-31.05.2017г общо количество закупен дизел според обобщена справка е в размер 78932.469л, от което -5958.00л — по спорните фактури. С получената разлика 19346.469л дружеството на практика е нямало обективна възможност да осъществи своите сделки, свързани с основната си дейност — товарен автомобилен транспорт, доколкото съобразно изминатите за горепосочения период по представени пътни листи километри 195422км при приета приблизителна разходна норма в дружеството 40л/100кв няма как да бъдат извършени с остатъчното  количество дизелово гориво 19346.469л в случай не

 

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения ревизионен акт по смисъла на чл.160 ал.2 от ДОПК, намира за установено следното:

 

            По допустимостта:

           

            Предмет на оспорване е подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт — Ревизионен акт /РА/ № Р-16002417008877-091-001 от 08.08.2018г, издаден от Т. П., на длъжност Началник сектор в ТД на НАП – Пловдив и Е. СТ., главен инспектор по приходите, с който на основание чл.119 ал.2 от ДОПК и въз основа на извършена на „ЕР ТРАНС 2014“ООД ревизия, спрямо дружеството са установени задължения задължения за данък върху добавената стойност и прилежащи лихва в общ размер на 22742.93 лв / от които главници  19577.38лв  и лихви към 08.08.2018г— 3165.55лв/. Този акт е изцяло потвърден с Решение №727 / 19.12.2018г  на Директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив /Д“ОДОП“-Пловдив/, постановено по жалба на дружеството, като подадена от процесуално легитимирано лице и в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК (при дата на връчване на РА на 02.10.2018г (л.22) и при дата на постъпване на пратката, съдържаща жалбата при куриер -16.10.2018г -л.86-87). Следователно е изпълнена абсолютната положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на съдебно оспорване на акта /чл.156 ал.2 от ДОПК/. Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, подадена е от управителя на дружеството –Р.И., на 29.01.2019г  чрез куриер/плик л.96/, в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, изчислен от 16.01.2019 при дата на връчване на Решение №727 / 19.12.2018г на 15.01.2019г /л.97/. С оглед на изложеното, жабата на „ЕР ТРАНС 2014“ООД, с.Мирово против посочения РА е процесуално допустима и подлежи на разглеждане от АС-Стара Загора.

 

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

            Ревизионното производство е образувано, проведено и съответно ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени от компетентни органи и в кръга на определените им правомощия. Според чл.119 ал.2 от ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция съгласно чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК/ и ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия съгласно чл.113 ал.2 т.2 ДОПК/.  Оспореният РА  № Р-16002417008877-091-001 от 08.08.2018г.   е издаден от  Т. В. П., Началник сектор, като орган, възложил ревизията на „ЕР-ТРАНС-2014“ ООД и от Е. К. СТ., главен инспектор по приходите, опредЕ. за ръководител на ревизията със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-16002417008877-020-001 от 15.12.2017г. /1228/.  Издателя на заповедта за възлагане на ревизия – Т. В. П., с оглед длъжността, заемана от нея /началник сектор в отдел „Ревизии“ в  ТД на НАП Пловдив/ е  сред посочените в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г на Директора на ТД на НАП Пловдив/л.93/. С тази  заповед, на основание чл.11 ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, са определени органите, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК,  както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113 ал.3 от ДОПК, а именно: началниците на сектори  в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр.Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазаржик, Смолян и Кърджали /л.93—95/. Т.П. е и поименно посочена и в т.3 от Приложение №1 към същата заповед/.94/.  Заповедите за изменение на ЗВР /ЗИЗВР №Р-16002417008877-020-002/20.03.2018/л.1221-1223/ и №Р-16002417008877-020-003/18.04.2018 /л.1216-1218/ в съответствие с изискванията на чл.113 от ДОПК притежават изискуемото съдържание, подписани са с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на началника на сектор в отдел „Ревизии“-Т.В.П..       Е.К.СТ., главен инспектор по приходите, е опредЕ. за ръководител на ревизията със ЗВР №Р-16002417008877-020-001 от 15.12.2017г, като в съответствие с чл.113 ал.6 от ДОПК длъжността й е сред посочените в чл.7 ал.1 т.4 от ЗНАП.

            Ревизията на „ЕР-ТРАНС-2014“ООД е извършена от определените със ЗВР  органи по приходите -  Е. К. СТ. и Т. И. Б., двете заемащи длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, които с оглед заеманата длъжност и определянето им за  ревизиращи органи по смисъла на чл.113 ал.1 т.2 от ДОПК и визираната заповед/л.1228/, са разполагали с необходимата за това материална компетентност.   Съответно на чл.117 ал.1 от ДОПК и определянето на тези органи за ревизиращи, същите са разполагали и с компетентност да съставят и подпишат Ревизионен доклад   № Р-16002417008877-092-001/05.06.2018г (на л.36—85 и л.103—105).

             РД е съставен в обикновена писмена форма, издаден и подписан от издалите го длъжностни лица, на които като екип е възложено извършването на ревизия на ЕР-ТРАНС-2014“ ООД - Е.СТ. и Т.Б. /л.105/. РА №Р-16002417008877-091-001 от 08.08.2018г е в електронна форма, подписан с електронни подписи на издателите на акта Т.П. и Е.СТ. на 08.08.2018г /л.22/. Доказателства за начина и  датите на подписване, съответно и удостоверена към 08.08.2018г, валидност на сертификатите, с каквито разполагат  издателите на РА,  са представени в ел.вид — СД на л.15. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съотв. не са налице основания да се считат за нищожни. 

            Оспореният РА №Р-16002417008877-091-001 от 08.08.2018г е  в надлежна форма и с изискуемото съдържание по чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от него.  Установените с РА задължения на ревизираното лице са от посочените  в обхвата на ревизията.

            При издаване на РА не се твърдят, нито съдът при извършената служебна проверка установи нарушения на административно-производствените правила.   Ревизията  е приключила в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК – в случая първоначално определения срок – три месеца, считано от 22.12.2017г /когато е връчена ЗВР/ се е оказал недостатъчен, поради което  и на основание чл.114 ал.2 преди изтичане на този срок /22.03.2018г/, а именно на 20.03.2018г, със ЗИЗВР от тази дата е определено  ревизията следва да завърши до 22.04.2018г, съответно и поради оказал се недостатъчен и този срок, срокът на ревизията е удължен с още един месец, като със ЗИЗВР от 18.04.2018г е определено, че ревизията следва да завърши до 22.05.2018г.  Ревизията е приключила в рамките на определения за целта срок, съответно РД е съставен на 05.06.2018г, в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК, от ревизиращите органи, съдържа предвидените в чл.117 ал.2 ДОПК реквизити и е придружен от събраните в хода на производството доказателства.  Оспорения РА е издаден на 08.08.2018г, при спазване на 14—дневния срок за издаването му, предвиден в чл.119 ал.2 изр.първо от ДОПК и изчислен,  считано  от 25.07.2018г., когато, след удължаване на срока по чл.117 ал.5 от ДОПК /л.29/  е подадено възражение срещу РД /л.28/.  С оглед изложеното, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи до отмяната му на това основание.

            Възраженията на жалбоподателя, в насока за неправилно приложение на материалния закон по отношение отреченото с оспорения РА на правото му на данъчен кредит по доставки от М ДЖИ ОЙЛ“ ЕООД,  „ТРЕЙД 2016“ ЕООД и от „М ДЖИ ТРАНС 2012“ ЕООД са неоснователни. Относно доставчика „МОСТ ФИН“ ООД оплакванията в жалбата са неотносими, тъй като за доставките от този доставчик в РА не е обоснован извод, че правото на данъчен кредит не е възникнало, нито че не е надлежно упражнено. Не се сочат направени корекции по СД по ЗДДС за съответните периоди във връзка с доставки от „Мост фин“ООД.

            С оспорения ревизионен акт, на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 и чл.6 ал.1 от ЗДДС, е отказано право на данъчен кредит в размер 19577, 38 лв (6787.73+ 10210.72 + 2578.93), по фактури, конкретно посочени и издадени съответно от „М ДЖИ ОЙЛ“ ЕООД, от „Трейд 2016“ ЕООД и от „М ДЖИ ТРАНС 2012“ ЕООД.           Отказът е обоснован със съображения, че не е доказано реалното извършване на доставките, за които са издадени  фактури от тези доставчици, съответно че не е доказано наличие на облагаеми доставки, не е възникнало данъчно събитие за фактурираните такива и данъкът е начислен неправомерно, поради което не е налице за РЛ право на приспадане на данъчен кредит, обосновано с тези фактури.

            Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Легална дефиниция за „доставка на стока“ по см. на ЗДДС се съдържа чл.6, ал.1 от ЗДДС, която в редакции към датите на фактурите /2016-2017г/ предвижда, че доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Облагаема доставка, според чл. 12, ал.1 от ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.  Данъчно събитие по см. на ЗДДС съгл. чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, което данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави /чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС/. Нормите на чл.68, ал.1, т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, регламентиращи, наред с чл.71 от ЗДДС, предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на приспадане на данък върху добавената стойност, транспонират разпоредбата на чл.168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, според която доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати, дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице.   

 

 

 

 

От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка с предмет прехвърляне собствеността върху стока, респ. с предмет извършване на услуга, е условие /предпоставка/ за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.  При липса на реално осъществена доставка на стока не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал.1, т.1 във вр. с чл. 69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДДС респ. по чл.168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. Основание за този извод следва и от практиката на СЕС. В т.31 и т.32 от Решение от 06.12.2012г на СЕС по дело С-285/11 („Боник" ЕООД) е прието, че за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки.

Спорният в случая въпрос от гл. т. наличието на възникнало за „ЕР ТРАНС 2014“ ООД на право на данъчен кредит/ДК/ в размер на 6787,73лв за доставки с предмет дизелово гориво по 9 бр фактури, издадени от „М ДЖИ ОЙЛ“ ЕООД с ЕИК ********* /РД, стр.23 и сл.; л.47 и сл по делото/; в размер 10210,72 лв за доставки по 17 бр фактури, издадени от „Трейд 2016“ ЕООД с ЕИК ********* , от които 16 бр са с предмет дизелово гориво, една фактура- за изброени по вид и брой стоки /стр.46 от РД, л.59 по делото/, и право на ДК в размер 2578,93 лв по 12 бр фактури, издадени в м.май 2017г от „М ДЖИ ТРАНС 2012“ ЕООД, с ЕИК *********, с предмет дизелово гориво  /стр.70 от РД, л.70 по делото/ се свежда именно до това, дали от страна на дружествата, посочени в съответно издадените фактури като доставчици са осъществени доставки с предмет продажба на стоки (преимуществено горива) и дали стоките, предмет на фактурираните доставки  действително са получени от „ЕР ТРАНС 2014“ ООД.   По делото няма спор относно наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, регламентирани в чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС – доставчикът към датата на спорните доставки е регистрирано по ЗДДС лице, а жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред.   Съображенията на ревизиращите органи, мотивирали направения извод, че доставките на стоки, обективирани в издадените фактури  не са действително осъществени, се основават на доводи за липса доказателства, че доставчикът е притежавал и е предоставил на РЛ конкретно фактурираните стоки. Възраженията на ревизираното дружество срещу така направения извод са обосновани с наличието на надлежни писмени доказателства, вкл. приемо—предавателни  за получаването на стоките/преимуществено горива/ по фактурираните доставки и с доводи, че стоките са използвани в икономическата му дейност.

             

 

 

 

 

За извършването на преценка дали е осъществена реална доставка на стока, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост. Следва да се уточни, че доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112, представлява „прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“.  Съгласно постоянната практика на СЕС, понятието „доставка на стоки" не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (т.37 от Определение на СЕС от 15 юли 2015г. по дело С-159/14 „Коела – Н“ЕООД, т.33 от Решение на СЕС от 18.07.2013г. по дело С-78-12 „Евита-К“ ЕООД и др.).

Именно фактът на извършена „доставка на стоки“, като елемент от фактическия състав за възникване на правото на данъчен кредит, регламентирано в чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, следва на първо място да бъде доказан.  Тежестта за установяване наличието на законово предвидените предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит от гл.т проявлението на юридически факти по осъществяване на доставките (вкл. физическото съществуване на стоките като обекти на правото на разпореждане, тяхното транспортиране и фактическо предаване от доставчика в разпореждане на жалбоподателя, цената и начина на разплащане и начисления данък по доставката),     е на лицето, претендиращо признаване на материалното право на приспадане на данъчен кредит – в случая на жалбоподателя  „ЕР ТРАНС 2014“ ООД, съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В тази насока са дадени по делото изрични указания със съдебно разпореждане от 28.03.2019г/л.1242/.

 

            Фактурите, издадени от „М ДЖИ ОЙЛ“ ЕООД с ЕИК *********  и посочени в РД, стр.23 и сл.; л.47 и сл по делото/, а именно Фактура №№ ********** /30.06.2016г, № **********/07.07.2016г,№ **********/12.07.2016г, № **********/18.07.2016г, **********/20.07.2016г, **********/30.07.2016г, **********/31.08.2016г, **********/13.09.2016г и № **********/21.09.2016г са представени на л.642 и сл, също и на л.1091—1117.         Същите са с предмет дизелово гориво с посочено количество в литри, единична цена и обща стойност, отделно посочен ДДС, сума за плащане. Не се спори, че фактурите като първични счетоводни документи отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, надлежно са осчетоводени от дружеството – получател. Във фактурите стоките – предмет на доставките /дизелово  гориво/ са посочени по вид и количество, цена, но без описание на присъщи техни индивидуализиращи белези, с оглед на което правилно е прието от администрацията на ответника, че фактурите обективират доставки с предмет продажба на стоки, определени по своя род.  За да се приеме наличието на конкретно осъществени доставки по посочените фактури, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост върху стоките и заплащането на договорената цена. Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗЗД /закон за задълженията и договорите/ при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху опредЕ. вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. Но в чл. 24, ал. 2 от ЗЗД е предвидено, че при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Изключението по чл.24, ал.2 от ЗЗД е приложимо  

 

 

 

и при търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род /чл.288 от ТЗ/, какъвто е и предмета на процесните сделки. В тези случаи, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени.

В случая не се доказва   вещите, предмет на фактурирани доставки, да са били определени по съгласие на страните, нито да са предадени от посочения във фактурите доставчик на „ЕР-Транс-2014“ООД по описания от последно посоченото дружество механизъм.  Липсва индивидуализиране на стоките, предмет на спорните фактури от „М джи ойл“ЕООД както във фактурите, така и в договора от 01.06.2016г, сключен между „М джи ойл“ЕООД и „Ер транс 2014“ООД /л.510, том ІІ/. Този договор е с предмет покупко—продажба на светли горива/чл.1/, като са договорени параметри на бъдещи доставки, но спорния и релевантен в случая факт, е не възникването на задължение за доставки, а осъществяваването на спорните доставки.  

 

 

 

Не се доказва стоките да са били определени по съгласие на страните, нито да са били предадени на „ЕР-Транс-2014“ООД чрез представител на фирма превозвач. За доставките от този доставчик, жалбоподателят е декларирал че зареждането на горивото, получено и от „М джи ойл“ ЕООД се извършва на място в гаража на автомобилите гр.Чирпан, ул.“Братя Даскалови №29; получаване на  горивото от фирма превозвач и че зареждането се извършва директно в резервоарите на влекачите /писмено обяснение на л.261/, а в писмено обяснение на л.1085/ уточнява, че горивото е предавано от Г. К.Р..          Елементите на така описания механизъм на доставки на дизелово гориво, посочено като предмет на покупко—продажба по фактури, издадени от „М джи ойл“ЕООД не се доказват по категоричен и несъмнен начин от стоковите разписки, товарителници, приемо – предавателни протоколи, пътни листи, издадени от „МДЖИ ТРАНС-2012“ЕООД относно автомобил рег.№  СО 2339ВК с водач Г. Р. Информацията от тези документи, и при липса на други доказателства в тази насока, е отчасти противоречива, а по естество-  не е достатъчна за да се направят изводи  кога, къде, с участие на кои конкретно лица е било натоварено, съответно превозено, след това —измерено и разтоварено/предадено/ дизеловото гориво. Стоковите разписки съдържат най-обща информация за стоката —дизелово гориво в посочено количество, но не съдържат данни за наличността й у „М джи ойл“ЕООД, нито за движението й.  Ако няма уговорено друго, предаването на родово- определени вещи се извършва в седалището на продавача в момента на предаване на стоката на спедитор, превозвач и др. /аргумент чл. 68, 6. "в" от ЗЗД/. От този момент стоките са индивидуализирани и собствеността преминава върху купувача. Правото на собственост върху родово-определени вещи (каквито са спорните стоки) се прехвърля с тяхното отделяне от рода, чрез физическото им предаване или друго индивидуализиране. Това би могло да стане единствено при доказване на предаването на стоките в собствен склад, чрез изброяване, изтегляне, измерване, натоварване на транспортно средство и т. н.. Само при индивидуализацията на родово - определените дължими вещи се прехвърля правото на собственост върху тях, респективно настъпва данъчното събитие. В случая предаване на вещите (дизелово гориво) не е доказано, макар по делото да са представени стокови разписки и товарителници.  Товарителниците са подписани от представител на „М джи ойл“ЕООД, МОЛ —М. М.  — „изпращач“ и представител на „М джи транс -2012“ЕООД с МОЛ Гр. Д., „превозвач“, но от тях не се установява от кой обект е измерено и натоварено горивото, начин на разтоварване, участвалите в това физически лица. Товарителниците  не са подписани от представител на „ЕР-транс—2014“ООД, макар то да е посочено като „получател“, не носят данни, нито подпис за предаващ в лицето на Р.. Налице са несъответствия в някои от документите —несъответни на твърдяното място на получаване на гориво-в обект в гр.Чирпан са данните за място на разтоварване и в с.Мирово в някои товарителници. Следователно товарителниците не доказват конкретизиране и индивидуализиране на горивото, което се твърди, че е предмет на продажба по спорните доставки, нито подкрепят твърденията на РЛ. Ако чрез шофьора на съответното превозно средство превозвачът действително е предал на представител на „Ер транс 2014“ЕООД горива, то  това не се установява нито от товарителниците, нито от ППП, нито от други доказателства. В случая няма данни кога, как и  с участие на кои конкретни лица е станало и разтоварването на гориво от дружеството-превозвач. Не сочат данни за предаване на горива от превозвача представените Приемо-предавателни протоколи /л.437—445/. Тези протоколи се сочат съставени между представител на „М джи ойл“ЕООД и представител на „Ер транс 2014“ ООД, т.е.без участие на фирма—превозвач, не доказват твърдения механизъм на доставките —вкл. с участие на трето лице—превозвач, осъществило разтоварването и от посочени физически лица в обяснението на л.1085. Те съдържат данни за дата на съставянето им /съвпадащи с дата на фактурата, към която е отнесено съдържанието им/, място в гр.Чирпан, на основание договор от 01.06.2016г и във връзка със заявка на гориво. Според точка първа от протоколите на дата, съответна на датата на протокола изпълнителят по възлагане от страна на възложителя „е извършил“ доставка на посочено конкретно количество дизелово гориво в гаража на възложителя находящ се в гр.Чирпан, ул.“Братя Даскалови №29, като е заредил същото в ...- следват номера на транспортни средства/л.437—445/. Няма данни в писмените доказателства за лицата, участвали в зареждането по така декларирания способ,  няма данни за начин на измерване на горивото, нито за удостоверяване на качеството му. Както се посочи, в случая се твърди, че стоката, предмет на доставка от „М джи ойл“ЕООД е била получена от „ЕР транс 2014“ООД от представител на превозвач и в гр.Чирпан.  За натоварване на гориво на превозвач, неговото предаване от представител на дружеството-превозвач — на представител на „ЕР транс 2014“ЕООД и в посоченото място, не са представени доказателства. Основателно се изтъква в оспорения РА, че не са представени доказателства за начина на измерване и изтегляне на горивото и за удостоверяване на качеството на горивото, ако такова действително е било продадено от „М джи ойл“ ЕООД на „Ер транс 2014“ООД.   Това, наред с наличието на несъответствия в данните за място на доставка, декларирано от РЛ(гр.Чирпан) и място на разтоварване в някои  товарителници —в с.Мирово,  липсата на данни за обекта, от който е натоварено горивото, недоказване с участието на кои лица, къде и кога е осъществено разтоварване на гориво, съответно предаването му на жалбоподателя, не позволява да се възприеме за доказано, че този доставчик е притежавал, съответно е и продал на РЛ горивата, предмет на спорните 9 фактури.  

В самите фактури /л.642 и сл./ не е обективирано съгласие на страните по продажбеното правоотношение, каквото се твърди от жалбоподателя по определяне на конкретното гориво, предмет на продажба, и при положение че такова съгласие не се установява от събраните доказателства, нито се установява предаване на гориво по описания от РЛ механизъм. Това, наред с недостатъчните доказателства относно обезпеченост на доставчика с конкретните стоки, материален и физически ресурс да осъществи доставките, не позволява изводи, че  горивото, предмет на доставките, за които са издадени от „М джи ойл“ ЕООД посочените 9бр фактури е било конкретизирано и индивидуализирано по общо съгласие на тези страни и съответно —продадено от „М джи ойл“ЕООД на жалбоподателя.  Не могат да се направят изводи за приложимост на чл.24 ал.2 от ЗЗД към стоките, посочени във фактурите, издадени от този доставчик.    

             Действително неоткриването на доставчика на адреса му на управление, само по себе си не е обстоятелство, относимо към реалното осъществяване на доставките /Определение на СЕС от 15 юли 2015г. по дело С-159/14, „Коела – Н“ЕООД, т. 48 и т. 53/. Но от наличните доказателства не се доказва действителното осъществяване на продажба на стоките, посочени като предмет на фактурираните от „М ДЖИ ОЙЛ“ЕООД в полза на жалбоподателя доставки. Извод за реалност на същите не може да се от наличните по делото доказателства, а именно не може да се направи извод, че „М джи ойл“ ЕООД е притежавало горивата, посочени като предмет на фактурираните доставки и е прехвърлило собствеността върху тях на „Ер-Транс-2014“ЕООД по см. на чл.6, ал.1 от ЗДДС/ респ.че е прехвърлило правата на разпореждане с тях като собственик по см. чл.14, на § 1 Директива 2006/112/ЕС/.  

            Заплащането на сумите, посочени като цена на доставките по фактурите, при липса на категорични доказателства за индивидуализиране и конкретизиране предмета на доставките,  не е достатъчно за да обуслови извод, че действително е прехвърлено правото на собственост върху стоките. Това е така, тъй като плащането на цената на закупената стока е отделен, но не единствен елемент от фактическия състав на търговската продажба. Освен това не с фискални бонове от ЕСФП се доказва в случая заплащане цената на гориво. Приложените към фактурите фискални бонове са от ЕКАФП, регистриран в гр.Пазарджик. Ревизираното дружество не посочва в този град място на плащане, нито изобщо конкретизира къде е платило цената.

             Доколкото не    

 

може да се направи несъмнен извод, че процесните доставки по издадените от „М джи ойл“ ЕООД 9 фактури —Фактура №№ ********** /30.06.2016г, № **********/07.07.2016г,№ **********/12.07.2016г, № **********/18.07.2016г, **********/20.07.2016г, **********/30.07.2016г, **********/31.08.2016г, **********/13.09.2016г и № **********/21.09.2016г са осъществени, така както предвижда правилото на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, съответно чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕС, не може да се приеме, че е възникнало данъчно събитие,  обвързано с осъществени доставки на стоки, които да са облагаеми, поради което правилен е следва извод, че по тези фактури ДДС е неправомерно начислен и е налице хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС – за „ЕР-транс-2014“ ООД не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит за доставките по тях  в размер на 6787,73лв.

 

Относно отречено право на данъчен кредит в размер 10210.72лв, упражнено от жалбоподателя по фактури, издадени от „ТРЕЙД 2016“ ЕООД №№ **********/13.10.2016; **********/ 21.10.2016; **********/28.10.2016, **********/03.11.2016г, **********/07.11.2016г, **********/15.11.2016, **********/16.11.2016г, **********/18.11.2016г, **********/29.11.2016г, № **********/16.12.2016г, **********/30.12.2016г, **********/28.02.2017г, **********/16.03.2017, № **********/20.03.2017г, № **********/07.04.2017г, **********/28.04.2017г и  **********/29.04.2017г. Така изброените фактури са представени на л.1154 и сл по делото, ведно със стокови разписки и товарителници. Съставяни са приемо—предавателни протоколи между „Ер—транс-2014“ЕООД, с управител Е.К., като възложител и „Трейд 2016“ЕООД, представлявано от Р.Ю. /л.409-424, том ІІ/. Предмет на фактурите е преимуществено дизелово гориво, посочено като количество, единична и обща цена, само по фактура№**********/28.02.2017г предмет са посочени по наименование, количество, единична и обща цена вещи /резервни части/, т.е.стоките са родовоопределени, не са посочени индивидуализиращи и конкретизиращи стоките белези.

За да се приеме наличието на конкретно осъществени доставки по посочените фактури от доставчика „Трейд 2016“ЕООД, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост върху стоките и заплащането на договорената цена, а в случая това не се доказва относно дизелово гориво и вещи, каквито са посочени като предмет на доставки в 17 бр. фактури от „Трейд 2016“ЕООД. За осъществяване на доставките РЛ е заявило обстоятелства сходни с тези, отнесени към доставките от „М джи ойл“ЕООД, представя и сходен тип писмени документи.  Според писмено обяснение на л.262, зареждането на горивото, получено от доставчика „Трейд 2016“ЕООД, се извършва на място –в гаража на автомобилите гр.Чирпан, ул.“Братя Даскалови“ №29. „Получаваме горивото от фирма превозвач и зареждането се извършва директно в резервоарите на влекачите. Заплащането се извършва в брой, за което получаваме документ- фактура с касов бон, придружена със складова разписка и товарителница/л.261/. В писменото обяснение, представено на л.1085 е посочено, че предаването на стоките е от Г. К.Р. и приети от управителя на „ЕР-Транс 2014“ООД Е.Т.К..

Спорния въпрос е дали се доказва прехвърляне на право на собственост върху стоките, посочени в посочените фактури, издадени от „Трейд 2016“ЕООД на „Ер-транс-2014“ЕООД. Фактурите, издадени от този доставчик обективират доставки с предмет продажба на стоки, определени по своя род и за да се приеме че доставките са осъществени по аргумент от чл.24 ал.2 от ЗЗД следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост върху стоките от „Трейд 2016“ЕООД на „Ер –транс -2014“ЕООД.

 

 

 В случая това обстоятелство не е доказано. Конкретни вещи от рода на посочените във фактурите не се доказва да са били определени по съгласие на страните, нито предадени от посочения във фактурите доставчик и по описания от РЛ механизъм. За покупко—продажба  на светли горива се представя договор от 01.10.2016г между „Трейд 2016“ЕООД като продавач и „ЕР-Транс-2014“ООД като купувач /л.512, том ІІ/. Този договор не доказва спорния и релевантен в случая факт — осъществяването на спорните доставки, т.е.прехвърляне правото на собственост „Трейд 2016“ЕООД на РЛ по отношение на горивата, посочени в издадените фактури. Не се доказва стоките /горива и вещи/ да са били определени по съгласие на страните, нито се доказва твърдяното им получаване от РЛ от лицето Р. или друг представител на фирма-превозвач. Елементи на твърдяния механизъм на доставките от този доставчик не се доказват от съвкупна преценка на данните в стоковите разписки, товарителници, приемо – предавателни протоколи, съпровождащи фактурите от този доставчик. Информацията от тези документи, при липса на други доказателства, е отчасти противоречива, а и не е достатъчна за да се направят изводи  кога, къде, между кои лица е било натоварено, съответно превозено, след това —предадено съответното количество дизелово гориво, как е било измерено, как е установено качеството му. Стоковите разписки съдържат най-обща информация за стоката /също опредЕ. по своя род/, не съдържат данни за движението на стоката. Товарителниците са подписани от представител на дружеството изпращач—„Трейд 2016“ЕООД, -„МОЛ: Р.Ю.“,“ и представител на дружеството-превозвач—„М джи транс -2012“ЕООД, МОЛ Г. Д., не и от дружеството—получател. Не се установява от тези документи обекта на натоварване на горивото,  нито участвалите в процеса физически лица, как е станало измерването и изтеглянето, поради което не може да се приеме, че стоката е била индивидуализирана към момента и в мястото на натоварване.

Товарителниците  не  съдържат данни за предаването на гориво от превозвача, съответно - приемането му от представител на „ЕР транс 2014“ ООД. Ако чрез шофьора на съответното превозно средство превозвачът действително е предал на представител на „Ер транс 2014“ЕООД горива, то  това не се установява нито от товарителниците, нито от ППП, нито от други доказателства. В случая няма данни кога, как и  с участие на кое/кои конкретни лица е станало разтоварването на гориво от страна на превозвача. Не сочат данни за предаване на горива от превозвача на представител на жалбоподателя Приемо-предавателните протоколи, съставени между представител на „Трейд 2016“ЕООД/изпълнител/ и представител на „Ер транс 2014“ ООД, като възложител /л.410-424/.  Твърдяния механизъм на доставките на гориво—вкл. чрез превозването му от трето лице—превозвач, и предаване на горивото от Г. К.Р.— на управителя на ЕР Транс 2014 Е.Т.К. /по данни от обяснението на л.1085/  не се потвърждава от тези протоколи, нито от др.доказателства.  Протоколите съдържат данни за дата на съставянето им /съвпадащи с дата на фактурата, към която е отнесено съдържанието им/, място в гр.Чирпан на основание договор от 01.10.2016г и във връзка със заявка на гориво с посочена дата. Според точка първа от протоколите на дата, съответна на датата на протокола изпълнителят по възлагане от страна на възложителя „е извършил“ доставка на посочено конкретно количество дизелово гориво в гаража на възложителя находящ се в гр.Чирпан, ул.“Братя Даскалови №29, като е заредил същото в ...- следват номера на транспортни средства/л.437—445/. Няма данни за лицата, участвали в зареждането, нито данни за начин на измерване на горивото и удостоверяване на качеството.            Както се посочи, в случая се твърди, че стоката, предмет на доставка от „М джи ойл“ЕООД е била получена от „ЕР транс 2014“ООД от представител на превозвач и в гр.Чирпан, но предаване, съответно получаване на горива от представител на дружеството-превозвач — на представител на „ЕР транс 2014“ЕООД и в посоченото място, не са представени доказателства.

Липсват твърдения, така и доказателства как, къде и между кои лица е станало предаването, съответно приемането на стоките, изброени във фактура № **********/28.02.2017г, издадена от „Трейд 2016“ЕООД.

От събраните доказателства може да се направят категорични изводи за приемо-предаване на гориво от страна на „Трейд 2016“ЕООД по описания от РЛ механизъм, което наред с недоказаната ресурсната, кадрова и материална обезпеченост на доставките не позволява извод, че  е било продадено от „Трейд 2016“ЕООД на „Ер-транс-2014“ООД гориво, предмет на доставките, за които са издадени от това дружество 17 бр фактури. Основателно се изтъква в оспорения РА, че не са представени доказателства за начина на измерване и изтегляне на горивото и за удостоверяване на качеството му, ако такова действително е било продадено от „Трейд 2016“ ЕООД на „Ер-транс—2014“ООД.   Установяват се  несъответствия в данните за място на доставка, декларирано от РЛ(гр.Чирпан) и място на разтоварване в някои  товарителници и пътни листи —в с.Мирово, неустановяване мястото на натоварване на горивото поради противоречиви данни в тази насока, недоказване с участието на кои лица, къде и кога е осъществено разтоварване на гориво, съответно предаването му на жалбоподателя, не позволява да се възприеме за доказано, че този доставчик е притежавал, съответно е продал на РЛ стоките, предмет на спорните фактури. 

 Действително неоткриването на доставчика на адреса му на управление, само по себе си не е обстоятелство, относимо към реалното осъществяване на доставките /Определение на СЕС от 15 юли 2015г. по дело С-159/14, „Коела – Н“ЕООД, т. 48 и т. 53/. Но от наличните доказателства не се доказва действителното осъществяване на продажба на родово определените вещи - предмет на фактурираните доставки. Извод за реалност на същите не може да се от наличните по делото доказателства, а именно не може да се направи извод, че „Трейд 2016“ ЕООД е притежавало горивата и др.стоки, посочени като предмет на фактурираните доставки и че е прехвърлило собствеността върху тях на „Ер-Транс-2014“ЕООД по см. на чл.6, ал.1 от ЗДДС/ респ.че е прехвърлило правата на разпореждане с тях като собственик по см. чл.14, на § 1 Директива 2006/112/ЕС/.   

Заплащането на сумите, посочени като цена на доставките по фактурите, при липса на категорични доказателства за индивидуализиране и конкретизиране предмета на доставките,  не е достатъчно за да обуслови извод, че действително е прехвърлено правото на собственост върху стоките. Това е така, тъй като плащането на цената на закупената стока е отделен, но не единствен елемент от фактическия състав на търговската продажба. Освен това не с фискални бонове от ЕСФП се доказва в случая заплащане цената на гориво. Приложените към фактурите фискални бонове са от ЕКАФП, регистриран в гр.София, но не в това място ревизираното дружество твърди да е платило, нито изобщо конкретизира къде е платило цената по тези фактури.

Доколкото не     

може да се направи несъмнен извод, че процесните доставки по издадените от „Трейд 2016“ ЕООД  фактури са действително осъществени, така както предвижда правилото на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, съответно чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕС, следва извода, че не е възникнало данъчно събитие, обвързано с осъществена облагаема доставка на стоки в случая по тези фактури, ДДС е неправомерно начислен и е налице хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС – за „ЕР-транс—2014“ ООД не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит за доставките по тях.

 

При правилно приложение на материалния закон са и изводите, въз основа на които не е признато  право на данъчен кредит в размер на 2578.93лв по 12 бр фактури издадени в м.05.2017г от „М ДЖИ ТРАНС 2012“ ЕООД, и именно фактури с №№ 96/10.05.2017г, 98/11.05.2017г., 100/12.05.2017г, 101/12.05.2017г, 102/12.05.2017г, 103/12.05.2017г, 123/30.05.2017г, 124/30.05.2017г, 122/31.05.2017г, 129/31.05.2017г, 132/31.05.2017г, 134/31.05.2017г./л.1118 и сл, том ІІІ/.

Така изброените фактури са представени на л.1154 и сл по делото, ведно със стокови разписки и товарителници с посочен превозвач „М джи транс 2012“ЕООД. Съставяни се сочат приемо—предавателни протоколи между „Ер—транс-2014“ЕООД, с управител Е.К., като възложител и „М ДЖИ ТРАНС 2012 “ЕООД, представлявано от Г. Д. /л.425 и сл, том ІІ/. Предмет на фактурите е дизелово гориво, посочено като количество, единична и обща цена, т.е.стоките са родовоопределени, не са посочени индивидуализиращи и конкретизиращи стоките белези.

За да се приеме наличието на конкретно осъществени доставки по посочените фактури от доставчика „М ДЖИ ТРАНС 2012“ЕООД, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост върху стоките и заплащането на договорената цена. В случая не се доказва прехвърлянето на правото на собственост върху дизелово гориво по посочените 12 бр. фактури, издадени от това дружество в полза на РЛ. За осъществяване на доставките от този доставчик РЛ не е заявило конкретни обстоятелства извън формулираните общо в т.9.1, т.9.2 и т.9.3 от писмените обяснения, в отговор на искане от 21.12.2107г /л.1085/, в смисъл че мястото на доставка е гр.Чирпан, ул.“Братя Даскалови“№29, няма писмени договори и анекси с доставчика, цените се уговарят устно, транспорта се поема от доставчика, предаването на стоките се извършва на посочения адрес, предаването е от Г. К.Р., приети от управителя на „ЕР-транс—2014“Е.Т.К., стоката е транспортирана със специализиран автомобил СО 2339ВК. За доставките от този доставчик дружеството представя сходен тип писмени документи, които обаче, и при липса на други, не доказват спорния въпрос —прехвърляне на право на собственост върху стоките, посочени в фактурите, издадени от „М джи транс 2012“ЕООД на „Ер-транс-2014“ЕООД.

Фактурите, издадени от този доставчик обективират доставки с предмет продажба на стоки, определени по своя род и за да се приеме че доставките са осъществени по аргумент от чл.24 ал.2 от ЗЗД следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост върху стоки от рода на посочените във фактурите от „М джи транс 2012“ЕООД на „Ер –транс -2014“ЕООД.  Това не се установява от договора от 01.05.2017г между „М джи транс 2012“ЕООД като продавач и „ЕР-Транс-2014“ООД като купувач /л.514, том ІІ/, който обективира съгласие на страните относно параметрите, по които ще се осъществяват между страните покупко—продажби на светли горива. Същият  не  доказва спорния и релевантен в случая факт —дизеловото гориво, предмет на доставки по спорните фактури, да е било определено по съгласие на страните или предадено по твърдения от РЛ механизъм.  Не се доказва стоките да са индивидуализирани от продавача в мястото на натоварване чрез предаването им на превозвач. Не лицето Г. К.Р. е приело стоката, нито то я е предало на представител на получателя. Не се установява обекта, от който е станало натоварването на горива, как са измерени и изтеглени, кои лица са участвали.   Предаване на гориво от Г. К.Р., като представител на „М джи транс 2012“ЕООД, сочено и за продавач и за превозвач, на представител на „ЕР транс 2014“ООД също не се доказва нито от товарителниците, нито от приемо-предавателните протоколи. Приемо—предавателните протоколи не съдържат данни предаване на стоки от Р./л.425 и сл./. Товарителниците /л.1254 и сл/ от своя страна нито съдържат данни, че Р. е участвал в действията по натоварване на горивото, нито  в действията по предаване на гориво. Товарителниците, наред с приемо—предавателните протоколи не доказват предаване от дружеството—превозвач на получателя. Противоречиви са данните относно обстоятелствата от къде до къде се е движела стоката, доколкото по данни от товарителниците мястото на натоварване е София, а съгласно пътните листи, маршрута на превозното средство започва от Оризари /л.1254—л.1325/, и доколкото не в гр.Чирпан се сочи място на разтоварване на гориво по данни от товарителници към  фактури № 129, 132 и 134 от 31.05.2017 г.  Няма данни за лицата, участвали в измерване на горивото и удостоверяване на вида и качеството му.

Следователно информацията съдържаща се в представените документи е противоречива и не подкрепя тезата на РЛ. При липса на други доказателства, вкл.СИЕ по делото, не се доказва стоката да е била налична за доставчика, обекта, от който я е натоварил, обезпеченост с твърдяното транспортно средство за извършване на превоза с рег. № ***. Елементи на твърдяния механизъм на доставките от този доставчик не се доказват от съвкупна преценка на данните в стоковите разписки, товарителници, приемо – предавателни протоколи, съпровождащи фактурите от този доставчик. Информацията от тези документи, при липса на други доказателства,  не е достатъчна за да се направят изводи  кога, къде, между кои лица е било натоварено, съответно превозено, след това —предадено съответното количество дизелово гориво, как е било измерено, как е установено качеството му.

 Доколкото нито в  самите фактури, нито в друг документ е обективирано съгласие на страните по определяне на конкретното гориво, предмет на продажбено правоотношение, каквото се твърди, нито от събраните доказателства може да се направят категорични изводи за приемо-предаване на гориво от страна на „М джи транс 2012“ЕООД на „Ер транс-2014“ЕООД по описания от РЛ механизъм, следователно не се доказва горивото, предмет на доставките, за които са издадени от това дружество 12 бр фактури да е било продадено.  От наличните доказателства не се доказва действителното осъществяване на продажба на родово определените вещи - предмет на фактурираните доставки.

Заплащането на сумите, посочени като цена на доставките по фактурите, при липса на категорични доказателства за индивидуализиране и конкретизиране предмета на доставките,  не е достатъчно за да обуслови извод, че действително е прехвърлено правото на собственост върху стоките. Това е така, тъй като плащането на цената на закупената стока е отделен, но не единствен елемент от фактическия състав на търговската продажба. Освен това не с фискални бонове от ЕСФП се доказва в случая заплащане цената на гориво. Приложените към фактурите фискални бонове са от ЕКАФП, регистриран в гр.Пазарджик. Ревизираното дружество не посочва в този град място на плащане, нито изобщо конкретизира къде е платило цената. Доколкото не    

може да се направи несъмнен извод, че процесните доставки по издадените от „М джи транс 2012“ ЕООД  фактури са действително осъществени, така както предвижда правилото на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, съответно чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕС, следва, че правилно е прието, че по тези фактури ДДС е неправомерно начислен и е налице хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС – за „ЕР-транс—2014“ ООД не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит за доставките по тях.

 

В случая заключението на СИЕ, съдържащо основно данни за осчетоводяването на доставките при получателя, не води до други изводи. Не е спорен фактът, че жалбоподателят е получил, съответно заприходил стоки от вида на процесните, които са присъщо необходими за осъществяваната от него икономическа дейност по превоз на товари. Оспорва се, остана и недоказан фактът на получаването на стоките именно от лицата, издатели на фактурите, по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит.  Ответникът поддържа доводи, че  търговията с горива е специфична дейност с оглед вида на стоките, които се доставят, транспортирането им със специални превозни средства и изискванията за тяхното документиране. По делото не се спори, че посочените доставчици „М джи ойл"ЕООД, „Трейд 2016" ЕООД и "М джи транс 2012" ЕООД са издали на „Ер -транс-2014“ООД фактури с предмет дизелово гориво, без изискуемите за такъв род доставки на стоки придружаващи документи —декларации за съответствие, акцизни данъчни документи (АДД) и пр.  Неангажирането на специфичните доказателства относно документирането на доставките, които следва да се представят от доставчиците като съпътстващи документи, съгласно изискванията на Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията и реда на начина за техния контрол, не може само по себи си да доведе до негативни правни последици за получателя, съобразно разрешението дадено с Решенията на СЕС - дело С-324/11 (Gabor Toth), както и Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David). В това решение съдът изрично е приел, че не следва в тежест на получателя по доставките да се вменява като отговорност действията или бездействията на неговите доставчици. Но не само на липсата на специфичните документи е  обоснован в оспорения РА извода, че не е налице право на данъчен кредит за РЛ по спорните фактури. Този извод е основан и на установената липса на доказателства за прехвърляне правото на собственост върху фактурираните стоки /по см.на чл.6 ал.1 от ЗДДС/, което, наред с разминаването в декларираните данни с документално установените относно относно наличието на писмени договорености  между страните, мястото на натоварване на стоките, респ.място на разтоварването им и пр.  Доколкото по делото не се доказаха спорните и релевантни за спора обстоятелства, съсредоточени върху прехвърлянето на правото на собственост именно от посочените във фактурите доставчици, наред с установените несъответствия в данните в наличните документи, съпровождащи фактурите, и при недоказване по категоричен начин на твърдения механизъм на осъществяване на доставките,  то това е достатъчно за извод за съответствие с чл.70 ал.5 от ЗДДС, вр.с чл.68 ал.1 вр.с чл.6 ал.1 и чл.12 от ЗДДС на  изводите в РА за неправомерно начисляване на ДДС поради липса на доказателства за възникнало данъчно събитие за фактурираните доставки, поради недоказана реалност на осъществяването им. Не може да се установи по безспорен начин реалността на доставките, обективирани в спорните фактури, доколкото не се доказва, че именно издателите на фактурите са лицата, прехвърлили правото на собственост върху стоките на жалбоподателя.  

 

С оглед на изложеното, РА № Р-16002417008877-091-001 от 08.08.2018г, потвърден с Решение №727/19.12.2019г на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр.Пловид, е издаден от компетентни органи, в надлежна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон, жалбата на „ЕР-ТРАНС-2014“ ООД против този акт е неоснователна и следва да се отхвърли като такава.

 

С оглед изхода на спора, на администрацията на ответника се следват разноски за юрисконсултска защита, изчислени в размер по чл.8 ал.1 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1212.29 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК   Старозагорският административен съд 

 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕР-ТРАНС-2014“ ООД, ЕИК *********, с.Мирово,  с управител Р.И.И., уточнена с вх.№1019/26.02.2019г /л.1234/  против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002417008877-091-001 от 08.08.2018г, издаден от Т. П., на длъжност Началник сектор в ТД на НАП – Пловдив и Е. СТ., главен инспектор по приходите, потвърден с Решение №727/19.12.2018г на  Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА „ЕР-ТРАНС-2014“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.Пловдив сумата 1212.29лв /хиляда двеста и дванадесет лева и двадесет и девет ст/.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: