Решение по дело №13085/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3285
Дата: 2 юни 2020 г. (в сила от 20 март 2021 г.)
Съдия: Мариана Василева Георгиева
Дело: 20181100513085
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№....................

    гр. София, 02.06.2020 г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А въззивен състав, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:       

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА 

                                                ЧЛЕНОВЕ: М.Г.

                                                                      СИМОНА УГЛЯРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия М.Г. в.гр.дело 13085 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба на въззивника М.Г.И. и молба на въззивника И.П.И., съдържащи искане за допълване на постановеното по делото въззивно съдебно решение.

В молбата на М.Г.И. се твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по цялото искане, обективирано в исковата молба, както следва: не е разгледан въпросът дали извънсъдебното основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, поражда правни действия и дали по него може да се издаде заповед за изпълнение; дали заповедта за изпълнение е валиден съдебен акт при положение, че срещу И.И. няма издадено разпореждане, с което се уважава заявлението и се разпорежда издаване на заповед за изпълнение; валидна ли е заповедта за изпълнение без да има валидно извънсъдебно основание по чл. 417 от ГПК; липса на произнасяне по искане за извършване на проверка за наличието на данни за извършено престъпление; за обявяване за нищожно на разпореждане за образуване на изпълнително производство при твърдения, че актът, с който се допуска незабавно изпълнение е нищожен; по проверка на валидността на действията на ЧСИ Н.П. да е връчител на съобщения на съда без изрично възлагане за това; че ЧСИ Н.П. не е издал разпореждане за образуване на изпълнително дело; че ЧСИ не е изискал от взискателя пълномощно за връчване на заповедта за изпълнение и извънсъдебното изпълнително основание; по действията на ЧСИ по насочване на изпълнение върху имущество на М.И., въпреки че само частта на И.И. от имота покрива целия дълг; че съдът не е изискал и приложил заповедното производство по ч.гр.д. № 35900/2012г. по описа на СРС, което опорочава постановеното съдебно решение. Направено е искане да се изиска и приложи заповедното производство и съдът да се произнесе по валидността на следните актове: разпореждане за уважаване на заявлението по чл. 411 от ГПК, разпореждане, с което се допуска незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, разпореждане за издаване на изпълнителен лист, разпореждане по чл. 42, ал. 2 от ГПК за оправомощаване на ЧСИ да бъде връчител на съобщенията от съда, издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и издадения изпълнителен лист; да се отговори на въпроса задължен ли е съдът по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК да спре делото и да сезира прокуратурата за наличие на данни за извършено престъпление; съдът изискал ли е копие от изпълнителното дело и разгледано ли е същото за наличие на данни за извършено престъпление; поражда ли правно действие договор, който е сключен в нарушение на закона. Формулирани са и касационни въпроси относно допустимостта, обосноваността и правилността на постановеното съдебно решение.

В молбата на И.И. са направени искания за допълване на постановеното въззивно решение, при твърдения, че съдът не се е произнесъл по всички искания, както следва: по валидността и допустимостта на съдебните актове, постановени в заповедното производство, а именно – на разпореждане за уважаване на заявлението, на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение и на разпореждането за издаване на изпълнителен лист; на разпореждането по чл. 42, ал. 2 от ГПК за овластяване на ЧСИ да бъде връчител на съобщенията на заповедния съд; на разпореждането за образуване на изпълнително дело; твърди се липса на произнасяне и по повдигнатите въпроси за поканата за доброволно изпълнение; по липсата на данни, че заповедта за изпълнение и преписа от разпореждането, с което се допуска незабавно изпълнение, са връчени; искания във връзка с опорочени изпълнителни действия по насочване на изпълнението – въпроси от № 6 до № 10 от молбата; по въпроси относно валидността на постановените в заповедното производство съдебни актове; по спорни и противоречиво решавани от съдилищата въпроси в заповедното производство – въпроси от № 13 до № 23 от молбата; по въпроса трябва ли съдът да спре делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК и да сезира прокуратурата при данни за извършено престъпление. Направено е искане за изискване на заповедното производство по ч.гр.д. № 35900/2012г. по описа на СРС, за изискване на изпълнително дело № 965/2012г. на ЧСИ Н.П.; за изискване на гр.д. № 35004/2017г. на СРС и на гр.д. № 59573/2014г. на СРС; искане молбата по чл. 250 от ГПК да се разгледа в открито съдебно заседание, както и е направено искане да се постанови спиране на делото и да се сезира прокуратурата за наличие на данни за извършено престъпление.

Насрещната страна в производството – Н.И. Х.-Б.изразява становище за неоснователност на двете молби, тъй като с тях се цели пререшаване на делото по въпроси, които са недопустими за приключилото съдебно производство.

Въззиваемата страна Н.П. изразява становище за неоснователност на двете молби по чл. 250 от ГПК, тъй като чрез искането за допълване не могат да се допълват мотивите на съдебния акт.

Настоящият съдебен състав счита, че депозираните молби за допълване на решението са подадени в преклузивния едномесечен срок по чл. 250, ал. 1 от ГПК и от легитимирани страни, поради което същите са процесуално допустими. Разгледани по същество двете молби са неоснователни. За да стигне до този извод съдът съобрази следното:

На първо място следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 250, ал. 2 от ГПК молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора. В случая изложените в молбите обстоятелства относно твърдяната непълнота не обуславят извод за пристъпване към изключението за разглеждане на молбите в открито съдебно заседание, тъй като въззивниците са изложили подробно аргументите си за наличие на непълнота на решението и не се налага изясняване на тази част от спора.

С разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК законодателят установява, че непълнота на съдебното решение, като порок на постановен съдебен акт, който обуславя възможността за допълване, е налице, когато има непълно произнасяне по съществото на правния спор в обема на цялото искане на страната. Липсата на произнасяне следва да касае самостоятелна искова претенция в рамките на предмета на спора и да е налице както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт. Съдебното решение е непълно, когато съдът не се е произнесъл в диспозитива по целия спорен предмет - например когато няма решение за част от спорното право, по един от съединените искове, както и по допълнителните искания за присъждане на плодове, лихви, разноски. Не сме изправени пред непълнота на решението, ако съдът не е обсъдил в мотивите някое от възраженията на страните, или пък доказателства по делото или доводи на страните /така решение № 95 от 11.04.2011г. на ВКС по гр.д. № 1625/2009г., І ГО/.

В случая предмет на въззивното производство е проверка правилността на  решение № 406308 от 14.05.2018 г., постановено по гр. д. № 59207/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 118 състав, с което са отхвърлени предявените от М.Г.И. и И.П.И. срещу ЧСИ Н.П., рег.№ 847 на КЧСИ и Н.И. Х.-Б., искове с правно основание чл.75 ЗС за възстановяване владението на недвижими имоти, изградени в дворно място находящо се в гр.София, ул. „*******, съставляващо парцел II-489 от квартал 81а, по плана на гр.София, местност бул.България“, а именно: апартамент /мезонетен тип/ №7, развит на четвърти етаж и в подпокривното пространство, кота 8.10 и кота 10.40 от одобрения архитектурен проект, със застроена площ от 187.7 кв.м., заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата; гараж № 2 заедно с мазе № 2 на партерния етаж, с обща застроена площ от 23.3 кв.м., от които имоти ищците са отстранени с протокол за въвод във владение от 02.04.2015г. по изп. дело № 20128470400756 на ЧСИ Н.П.. С постановеното решение от 30.10.2019г. въззивният съд е разгледал подадената срещу първоинстанционния съд въззивна жалба и като е приел, че същата е неоснователна, е потвърдил изцяло решението на СРС.

В конкретния случай молителите искат по реда на чл. 250 от ГПК настоящият съдебен състав да се произнесе по възражения и доводи, които  смятат за необсъдени в решението по същество. Следователно, с молбите се цели допълване на фактическите и правни изводи на постановеното решение, което е недопустимо по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че необсъждането на доводите и възраженията на страните принципно не води до непълнота на решението и не може да бъде отстранено по реда на чл. 250 от ГПК, а по пътя на инстанционния контрол. Освен това, обстоятелството, че изводите на въззивния съд относно повдигнати с въззивната жалба оспорвания и възражения не съвпадат с тези на жалбоподателите, не означава, че доводът не е обсъден, нито пък че е налице основание по чл. 250 от ГПК за допълване на решението по същество. Несъгласието на страната с мотивите на решението не може да бъде отстранено по реда на чл. 250 от ГПК. В това производство не може да се допълват или изменят фактическите и правни изводи на съда, поради което е недопустимо да се събират доказателства, целящи да ревизират мотивите на съдебния акт. По тези съображения направените доказателствени искания на страните следва да се оставят без уважение.

С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че не е налице хипотеза на непълно съдебно решение, подадените молби по чл. 250 от ГПК следва да се оставят без уважение.

Предвид изводите на съда, че не са налице основания за допълване на постановеното решение, се налага извод за неоснователност на искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.

 

Водим от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 250 от ГПК на М.Г.И. с вх. № 157423/19.12.2019г. за допълване на решението от 30.10.2019г., постановено по в.гр.д. № 13085/2018г. по описа на СГС, ГО, ІІ А въззивен състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 250 от ГПК на И.П.И. с вх. № 805/06.01.2020г. за допълване на решението от 30.10.2019г., постановено по в.гр.д. № 13085/2018г. по описа на СГС, ГО, ІІ А въззивен състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ релевираните в молбите по чл. 250 от ГПК  на М.Г.И. и на И.П.И. доказателствени искания.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Решението, в частта, в която съдът се е произнесъл по молбите с правно основание чл. 250 от ГПК, може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.

Решението в останалата част, с която съдът се е произнесъл по доказателствени искания на страните и по реда на чл. 229, ал. 1 от ГПК, има характер на определение, и не подлежи на обжалване.

                                                                                                       

                                            

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1/.   

                                        

 

  

                                                                             2/.