Решение по дело №1135/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по жалба от Н. К. И. от [населено място], [област] - чрез адв.Ч., против Решение №1012-26-253-3 от 26.09.2023г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директор на ТП на НОИ Хасково.

Твърди се, че обжалваното решение, с което била отхвърлена жалба срещу Разпореждане №**********-2140-26-744/10.08.2023г. на Ръководител на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково, било неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Неправилно било незачитането като категоризиран осигурителен стаж на жалбоподателя за времето от 01.01.2003г. до 31.12.2004г. при осигурителя ООД Актрос на длъжността „водач на товарен автомобил над 12т.“, като в тази посока оспорва доказателствената стойност на протокол от проверка на осигурителя и отмяна на УП-3 №12/20.12.2010г. Неправилно бил игнориран и категоризирания трудов стаж за периода от 18.02.1985г. до 01.11.1991г. в ДАП Хасково, като се оспорва резултата в КП от 20.09.2023г. и се твърди, че не било изяснено какви са характеристиките и структурата на цех 40 и цех 10 в ДАП Хасково. При правилно зачитане на допълнителни 7 години, 08 месеца категоризиран труд, то щяла да е налице положителна предпоставка от 15 години труд при условията на втора категория труд и общият сбор от стаж и възраст към датата на заявлението – 11.04.2023г., вече щял да бъде 98 и така жалбоподателят щял да придобие право на ЛПОСВ. Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отменено Решение №1012-26-253-3 от 26.09.2023г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директор на ТП на НОИ Хасково, а административната преписката да бъде върната на пенсионния орган за ново разглеждане при правилно прилагане на материалното право, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ Хасково, чрез процесуален представител счита, че жалбата е неоснователна и недоказана. Правилно бил зачетен като категория и продължителност осигурителния стаж. При осигурителя ООД Актрос била извършена проверка и не било установено жалбоподателят да е упражнявал дейност като водач на тежкотоварен автомобил, поради което правилно било зачетено ІІІ категория труд. Относно периода на дейност при осигурителя ДАП Хасково също не били открити данни, че е жалбоподателят е управлявал тежкотоварен автомобил над 12т. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено, тъй като жалбоподателят имал доказани 12 години и 6 месеца като ІІ категория труд и съответно нямал сбор точки от осигурителен стаж и възраст. Претендират направените по делото разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е подал заявление пред ТП на НОИ Хасково вх.№2113-26-543/11.04.2023г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като са представени документи, доказващи осигурителния стаж.

След обсъждане на представените документи с Разпореждане №**********/2140-26-744 от 10.08.2023г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като разпореждането е обжалвано със съображения относно положения стаж за периода от 01.01.2003г. до 31.12.2004г. и за периода от 18.02.1985г. до 31.10.1991г. При извършена проверка във връзка с правилната преценка на категорията труд при осигурителя ООД Актрос, касаеща Удостоверение УП-3 №12/20.12.2010г. за периода от 01.01.2003г. до 31.12.2004г. относно удостоверената длъжност Водач на товарен автомобил над 12т., удостоверението е било отменено и е издадено ново Удостоверение УП-3 №16/31.05.2023г. –л.17, в което стажът е определен като положен в трета категория труд. Извършената проверка е обективирана в КП №КП5-26-01372764 от 05.06.2023г. /л.15-16 от делото/, като било установено, че за периода от 01.01.2003г. до 31.12.2004г. осигурителят не разполагал с товарни превозни средства, но планирал закупуване на самосвал, поради което и трудовият договор с Н.И. бил сключен на длъжност Шофьор/водач на товарен автомобил. Тъй като намеренията за закупуване на товарен автомобил не се осъществили, то Н.К. изпълнявал длъжност като шофьор на лек автомобил. За втория спорен период от 18.02.1985г. до 31.10.1991г. при осигурител ДАП Хасково не били установени данни за управлявания по вид и товароносимост автомобил, за да бъде зачетен стажът като различен от трета категория труд. Резултатите от проверката при втория осигурител били описани в КП №КВ-5-26-01424352 от 20.09.2023г. – л.46 и сл. Така на основание на основание чл.68, ал.1-2 и чл.69б, ал.2 и 5 от КСО е постановен отказ да бъде отпусната пенсия и това разпореждане е предмет на обсъждане по настоящото обжалвано пред съда решение. В разпореждането пенсионният орган е обсъдил навършената възраст към момента на подаване на заявлението – 11.04.2023г., която била 59г, 00м, 04 дни, както и осигурителния стаж от 21.09.1982г. до 11.04.2023г. – с прекъсване, като е установил осигурителен стаж по ІІ категория труд – 12г., 06м., 01 ден; по ІІІ категория труд – 20г., 06м., 12 дни, като на основание чл.104 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд е 36г., 01м., 29 дни. Сборът от осигурителен стаж и възраст е 95. Направената преценка на правото на пенсия е съгласно чл.69б, ал.1-2 от КСО, като се установява, че за ІІ категория труд на жалбоподателя няма 15 г. осигурителен стаж от втора категория, а само 12г., 06м., 01 ден, както и липсва сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има установен сбор - 95. Обсъдена е и разпоредбата на чл.68, ал.1-2 от КСО, като е направен извод, че жалбоподателят няма изискуемия от 39г. и 04м. стаж, както и няма навършена възраст 64г., 6м., а има 59г., 04 дни и няма изискуемия стаж от 39г., 04м., а има 36г., 01м. и 29дни.

В мотивите на оспореното решение е прието, че правилно пенсионният орган е зачел осигурителния стаж, както и правилно същият е превърнат към ІІІ категория труд, а и правилно са приложени разпоредбите относно това дали му се следва пенсия съобразно установения стаж при установените категории труд.

Приложен е опис на осигурителен стаж, КП от извършените проверки, кореспонденция и извършени справки във връзка с проверките, трудова и военна книжка, осигурителна книжка.

В с.з. са приети като доказателство удостоверение №125300-603 от 15.01.2024г., издадено от Началник Сектор ПП, ОД МВР Хасково, като с него се установява, че за периода от 01.01.2003г. до 31.12.2004г. Н.И. и Е. с фирма Н. К. са били собственици на товарни автомобили [община] 19215 с ДК №******* и товароносимост 25 тона, Ифа В 50 Л, ДК № ****** – непосочена товароносимост, както и допълнително представените от ответната страна документи, касаещи извършените проверки при осигурителя ООД Актрос – обяснение от А.А. и договор за покупко-продажба на МПС от 31.07.2002г., както и митническа декларация.

По делото е назначена и изслушана съдебноикономическа експертиза, по която заключението се възприема от съда изцяло като компетентно и безпристрастно изгответно. Вещото лице се е запознало с всички приложени по делото документи, както и е извършило допълнителна проверка на наличната документация в ДАП Хасково и архивни документи, като приема, че по отношение спорния период от 18.02.1985г. до 31.10.1991г., положен при ДАП Хасково липсва информация относно структурата на предприятието и какви са били автомобилите като товароносимост в цех 10 и цех 40.

Като свидетели са разпитани А. Г. А. и А. Т. Б. – съдружници в ООД Актрос. Дават показания, че Н.И. работил при тях като шофьор. А. твърди, че жалбоподателят управлявал голям товарен автомобил [община], но не си спомня товароносимостта на автомобила, който бил собствен на Н.И., както и не си спомня да са имали договор за наем на този автомобил. Св.Б. си спомня, че имало намерение фирмата им да закупи товарен автомобил от Германия и били наели Н. като шофьор, но покупката не се осъществила. З. Н. предложил да кара с неговия камион и така наели неговият камион, за да извършва Н. определена дейност, но пък не били останали никакви документи за това. Това не било дейност, която се извършвала ежедневно, а Н. ако нямал работа за ден, два, пет, тогава разнасял стока. За периода на работа при тях фирмата нямали камион и ползвали неговия, който бил тежкотоварен [община]. Няма спомен как бил осигуряван Н.И..

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането й. При тези съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество съдът счита, че при установеното от фактическа страна обжалваното решение на Директор на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, за отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-2 и чл.69б, ал.2 и 5 от КСО, е законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени процесуални нарушения.

Съгласно чл.118, ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл.117, ал.3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорване е спазен и предмет на съдебен контрол е решението на директора на ТП на НОИ Хасково, което е издадено от компетентния и посочен в чл.118, ал.1 от КСО административен орган.

Между страните съществува спор относно зачетения осигурителен стаж, а именно, че на жалбоподателя не е зачетен правилно стажа, положен към ООД Актрос за периода от 01.01.2003г. до 31.12.2004г. и към ДАП Хасково за периода от 18.02.1985г. до 31.10.1991г. От приложените по делото посочени удостоверения, както и от представените трудови книжки, а също и от описа, съставен от НОИ, се установява, че лицето е представило пред пенсионния орган документи за осигурителен стаж. Извършени са и справки в персоналния регистър на НОИ и проверка относно спорните период по разходите на държавното обществено осигуряване на ДАП Хасково, като се установява, че спорните период са зачетени при произнасянето по заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст като такива положени при ІІІ категория труд. В същия смисъл е и заключението на вещото лице, касаещо положеният труд при осигурителя ДАП Хасково. От допълнително събраните доказателства относно другия спорен период – от 01.01.2003г. до 31.12.2004г. при осигурител ООД Актрос, не се оборва извода на административния орган за положен ІІІ категория труд. Доколкото събраните доказателства касаят собственост на Н.И. – в лично качество и като търговец, за процесния период на тежкотоварен автомобил, както и осъществявана дейност по силата на сключен договор за наем на автомобила, то не може да бъде прието за доказано, че трудовият стаж при ООД Актрос е положен безспорно при ІІ категория труд. Така събраните доказателства сочат на осъществявана договорна дейност – наем, между ООД Актрос и собственика на товарния автомобил, а не на трудова дейност от Н.И., която да е безспорно осъществена при условията на ІІ категория труд. Именно въз основа на събраните доказателства за осигурителен стаж е постановен на основание чл.68, ал.1-2 и чл.69б, ал.2 и 5 от КСО отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с Разпореждане №**********/2140-26-744 от 10.08.2023г.

Решението на Директора на ТП на НОИ Хасково, с което е оставено в сила разпореждането на Ръководител Пенсионно осигуряване е съобразено с материалния закон. За да отхвърли жалбата против обжалваното пред него разпореждане, с което е било отказано отпускане на ЛПОСВ, ответникът правилно е приложил посочените от него законови норми. Съгласно разпоредбите на чл.69 б, ал.1 и ал.2 от КСО към 11.04.2023г. лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия, ако са навършили възраст 59 години - за мъжете, както и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 - за мъжете. Съгласно чл.68, ал.1-2 от КСО, за да се придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2023г. лицето следва да има навършена възраст 64 години и 6 месеца и придобит осигурителен стаж 39 години и 04 месеца за мъжете.

Направена е правилна преценка, че не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст за жалбоподателя /към подаване на заявление – 11.04.2023г. възрастта е 59г., 00м., 04 дни/, като се има предвид установеното относно неговия осигурителен стаж – като продължителност и категория, както и възрастта на жалбоподателя, а именно: осигурителен стаж на жалбоподателя за периода от 21.09.1982г. до 11.04.2023г. с прекъсване, както следва: 12г., 06м., 01 дни - ІІ категория труд; 20г., 06 м, 12 дни - ІІІ категория труд, или общ осигурителен стаж, превърнат съгласно чл.104 от КСО към ІІІ категория труд 36г., 01м., 29 дни. Така е правилна преценката, че за жалбоподателя не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като има навършена възраст от 59г., но няма 15г. труд от ІІ категория, а само 12г., 06м., 01 дни, както и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има сбор 95. Правилна е преценката и по отношение на отказа да бъде отпусната пенсия по реда на чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като жалбоподателят няма изискуемия осигурителен стаж от 39 години и 04 месеца, а има 36г., 01м., 29 дни, както и няма навършена възраст от 64 години.

Като се има предвид посочените разпоредби, съдът намира изводите на административния орган за правилни и законосъобразни. При прилагането им и при обсъждане на събраните документи и справки е зачетен осигурителния стаж при условията на ІІ и ІІІ категория труд, както и правилно е определена възрастта на жалбоподателя към момента на подаване на заявлението, при което са изследвани възможностите за пенсия при условията на чл.69б, ал.2 и чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, като е постановен отказ.

С оглед гореизложеното съдът намира, че Решение №1012-26-253-3 от 26.09.2023г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директор на ТП на НОИ Хасково, е законосъобразно – издадено е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и пълно съответствие с целта на закона, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. К. И. от [населено място], [област] - чрез адв.Ч., против Решение №1012-26-253-3 от 26.09.2023г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директор на ТП на НОИ Хасково с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане №**********-2140-26-744/10.08.2023г. на Ръководител на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково, като неоснователна.

ОСЪЖДА Н. К. И., [ЕГН], от [населено място], [община], да заплати на ТП на НОИ Хасково направените по делото разноски в размер на 100 лева юрк.възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.