№ 2597
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110101271 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба с вх.№ 271429/26.08.2024г., депозирана от М. И. Д. за
допълване на постановеното по делото решение, като се постанови изричен диспозитив по
следните искове: 1) Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху
неуважената част от претенцията по чл. 215, ал. 1 от КТ в размер на 5 840.88 лева за периода
от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на посочената сума;
2) Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху неуважената част от
претенцията по чл. 177, ал. 1 от КТ в размер на 1 223.69 лв. за периода от датата на подаване
на исковата молба, до окончателното изплащане на посочената сума; и 3) Искът по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху неуважената част от претенцията по чл.
224, ал. 1 от КТ в размер на 625.67 лева за периода от датата на подаване на исковата молба,
до окончателното изплащане на посочената сума.
Молба за допълване на решението с вх. № 279056/02.09.2024 г. е постъпила и от
ответника „У..., с която се иска съдът да се произнесе по релевираното възражение за
недопустимост на предявените искове по чл. 177 и чл. 224 КТ.
Преписи от молбите са връчени за становище на насрещната страна, но такова не е
постъпило.
При проверка на материалите по делото, съдът намира следното:
Ищецът е претендирал, наред с останалите искове, осъдителен иск по чл. 215, ал. 1
КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ за заплащане на сумата 14 952,23 лева (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер с протоколно определение от
02.07.2024г.), представляваща неизплатените от ответника командировъчни пари за периода
от 01.12.2019 г. – 26.11.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
09.01.2023г., до окончателното плащане, осъдителен иск по чл. 177 КТ за заплащане на
сумата 2 755,79 лева, представляваща неизплатените от ответника възнаграждения за
времето на платен годишен отпуск за периода м.02.2020 г. - м.08.2020 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 09.01.2023г., до окончателното плащане, и
осъдителен иск по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 1 334,07 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от подаване
1
на исковата молба – 09.01.2023г., до окончателното плащане.
С решение № 14795 от 29.07.2024г., постановено по гр.д. № 1271/2023г., съдът е
осъдил ответното дружество да заплати на ищеца част от сумите, предмет на посочените по-
горе искове, а за разликата над тях е отхвърлил претенцията, а именно: осъдил е „У...“ да
заплати на М. И. Д., сумите както следва: на основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2
НСКСЧ сумата от 9111,35 лв., представляваща неизплатените от ответника командировъчни
пари за периода от 01.12.2019г. до 26.11.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 09.01.2023г., до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата
над уважения размер до пълно предявения на стойност 14 952,23 лв., като неоснователен; на
основание чл. 177, ал. 1 КТ сумата от 1 532,10 лв., представляваща неизплатените от
ответника възнаграждения за времето на платен годишен отпуск за периода от 01.02.2020г.
до 26.11.2020, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 09.01.2023г., до
окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 396,56 лв. – лихва за
забава за периода от 10.03.2020 г. до 06.01.2023 г. върху главното вземане, като е тхвърлил
иска с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ в частта за сумата над 1 532,10 лв. до пълния
предявен размер от 2 755,79 лв. и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта за
сумата над 396,56 лв. до пълния предявен размер от 717,25 лв., като неоснователни; на
основание чл. 224, т. 1 КТ сумата от 708,40 лв., представляваща неизплатеното от ответника
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за неизползван платен
годишен отпуск, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 09.01.2023г., до
окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 144,82 лв. - лихва за
забава за периода от 31.12.2020 до 06.01.2023 г. върху главното вземане, като е отхвърлил
иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в частта за сумата над 708,40 лв. до пълния
предявен размер от 1 334,07. лв. и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта за
сумата над 144,82 лв. до пълния предявен размер от 272,74 лв., като неоснователни.
Съдът намира, че молбите по чл. 250 ГПК са допустими – подадена са от надлежна
страна, в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, като за разглеждането им не се налага да се провежда
открито съдебно заседание.
Съдът намира депозираната от М. И. Д. молба за основателна по следните
съображения:
Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението,
ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. По тълкувателен път се извежда, че
производството за допълване на решението се отнася до случай на непълно решение,
каквото е решението, което не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение
липсва формирана воля на съда относно част от спорното право; един от съединените искове
или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Казано по друг начин,
искането за допълване касае диспозитива на решението, но не и неговите мотиви, както и
касае произнасяне по предмета на делото, който е обхванат от иск или възражение, което
намира отражение в диспозитива. Не сме изправени пред непълнота на решението, ако съдът
не е обсъдил в мотивите някое от възраженията на ответника, или пък доказателства по
делото или доводи на страните – в този смисъл Решение № 95 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1625/2009 г., I г. о., ГК.
В настоящия случай, ведно с предявените и посочени по-горе искове, се търси и
законна лихва, по отхвърлянето на която съдът не се е произнесъл, когато е отхвърлил
главните искове за горницата над присъдените суми. В принципен план, претенциите за
присъждане на законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане представляват акцесорна последица от уважаването на иска, по която причина е
задължително произнасянето на съда тогава, когато уважава главната претенция. Доколкото
обаче за страната съществува правен интерес от допълването, след като обжалва решението
в отхвърлителната му част и след като няма произнасяне по акцесорната претенция, то
съдебният състав намира, че следва да допълни решението си. Претенциите за законната
лихва следва да се отхвърлят, тъй като неоснователността на главните искове за посочените
в решението суми правят неоснователни и акцесорните претенции за законна лихва, поради
2
което решението следва да се допълни с отхвърлителен диспозитив и за тях.
По изложените вече съображения и доколкото искането за допълване касае
диспозитива на решението, но не и неговите мотиви, както и касае произнасяне по предмета
на делото, който е обхванат от иск или възражение, което намира отражение в диспозитива,
молбата на ответника за допълване на решението съдът намира за неоснователна, доколкото
със същата се иска допълване на мотивите на постановеното решение. Пропускът на съда да
разгледа наведено възражение е процесуално нарушение и като такова може да е основание,
което да доведе до отмяна на съдебния акт. Непълнота на съдебния акт по смисъла на чл. 250
ГПК не може да бъде обосновавана с непроизнасяне по възражение за допустимост на
производството. Непроизнасянето по доводи и възражения на страните от съда, постановил
съдебното решение, сочи на евентуална негова неправилност, която не може да бъде
отстранена от същия съд /чл. 246 от ГПК/, а подлежи на проверка по реда на инстанционния
контрол.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА решение № 14795 от 29.07.2024г., постановено по гр.д. № 1271/2023г., по
описа на СРС, 141 състав, както следва:
ОТХВЪРЛЯ претенциите на М. И. Д., ЕГН *****, с адрес: гр. Варна, ж.к. “В..., срещу
„У...“ - чуждестранно акционерно дружество, вписано в търговския регистър на Унгария под
№ 01-10-140174, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „У...- клон
България“, ЕИК *********, със седалище със седалище и адрес на управление: София 1540,
България, Аерогара, сграда на ИВТ, за присъждане на законна лихва от датата на завеждане
на исковата молба - 09.01.2023г., до окончателното плащане, върху отхвърлителната част на
главниците по исковете с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ, по чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31,
ал. 2 НСКСЧ и по чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „У... за допълване на Решение № 14795 от
29.07.2024г., постановено по гр.д. № 1271/2023г., по описа на СРС, 141 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3