Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./30.05.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от
председателя адм.д. № 60/2023 г. по описа на АдмС – Добрич и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 145 и
сл. от АПК, във вр. чл. 46 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Образувано е по подадена чрез
пълномощник жалба от С.А.С., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Заповед № 19
от 06.01.2023 г., издадена от кмета на община Добрич, с която на основание чл. 46,
ал. 1, т. 1 от ЗОбС, вр. с чл. 40, ал. 2 и ал. 1, т. 6 и т. 8 от Наредбата за
реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление
и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град Добрич (по-нататък
Наредбата), е наредено прекратяване на наемното правоотношение с
жалбоподателката, възникнало на основание заповед № 537/ 24.04.2019 г. на кмета
на община Добрич за настаняване в общинско жилище на адрес: гр. Добрич, ж.к „***“,
ХХХХХХХХХ. Жалбоподателката сочи, че процесната заповед е неправилна,
немотивирана и необоснована. Излага доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правото ѝ на защита. Твърди,
че прекратяването на наемното правоотношение противоречи на чл. 8 от ЕКПЧ и чл.
6 от АПК. Счита, че обжалваната заповед страда от пороци по смисъла на чл. 146,
т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което иска тя да бъде отменена.
Ответникът по жалбата – кметът на община
град Добрич, не изразява становище по нейната основателност.
Добричкият административен съд, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа и
правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна
по следните съображения :
От данните по административната преписка
се установява, че със заповед № 537/24.04.2019 г. на кмета на община Добрич
жалбоподателката С.А.С. и членовете на нейното семейство: М.С.А.– син (роден
2007 г.), М.С.А. – дъщеря (родена 2008 г.) и В.С.А.– син (роден 2011 г.) са
настанени в общинско жилище на адрес : град Добрич, жк ***, ХХХХХХХХХ, за срок
от три години. Въз основа на настанителната заповед е сключен договор № 158 от
09.05.2019 г. за отдаване под наем на общински жилищен имот за срок от три
години.
Със заявление рег. № 94С-00-952/09.08.2022
г. С.С. е поискала замяна/преместване в по-голямо общинско жилище на основание
чл. 27 и чл. 28 от Наредбата.
По повод на заявлението са извършени
служебни проверки от комисия, назначена от кмета на общината, при които е
установено, че договорът за наем е изтекъл на 09.05.2022 г. и не са подадени документи
за подновяването му в установения за това срок, както и че общинското жилище не
се обитава трайно от наемателката и членовете на нейното семейство.
С Уведомление с изх. №
94С-00-952≠6/17.11.2022 г. заместник – кметът на община Добрич е информирал
жалбоподателката, че подаденото от нея заявление за замяна/преместване не се
одобрява, като започва процедура по издаване на заповед за прекратяване на
наемното правоотношение на общинското жилище.
На 16.12.2022 г. е издаден констативен
протокол, в който са обобщени резултатите от проверките. Въз основа на констатациите
в протокола комисията е изготвила Мотивирано предложение с изх. №
СР-06-1096/20.12.2022 г. до кмета на община Добрич, с което е предложила прекратяване
на наемното правоотношение със С.С. на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 и т. 8 от
Наредбата.
На
06.01.2023 г. е издадена обжалваната заповед на кмета на община Добрич. Като фактическо
основание за
прекратяване на наемното правоотношение са посочени две съображения: изтичане на срока за
настаняване и необитаване на жилището за повече от 6 месеца. От правна страна
заповедта е мотивирана с разпоредбите на чл. 40, ал. 2, във връзка с чл. 40,
ал. 1, т. 6 и т. 8 и чл. 59 от Наредбата и чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС. В акта е посочено, че е
подписан от заместник – кмета на община Добрич *** съгласно заповед
за заместване № 17/06.01.2023 г. на кмета на община Добрич.
Цитираната заповед за заместване не е
приложена към административната преписка, изпратена заедно с жалбата. Поради
това с определение на съда е дадена възможност на ответника да я представи,
както и да представи доказателства за отсъствието на кмета на общината по време
на издаването на обжалвания административен акт, но такива не са представени в
определения за това срок.
Процесната
заповед е връчена на упълномощено лице Г.С. на
16.01.2023 г.
В хода на производството са разпитани
св. Радостина Каракашева (първа братовчедка на жалбоподателката) и св. Г.С. (сестра
на жалбоподателката), от показанията на които става ясно, че С. и трите ѝ
деца не живеят постоянно в общинското жилище. Няколко пъти в годината жалбоподателката
ходела в Германия, за да работи като болногледачка. Отивала и се връщала през
няколко месеца. Децата ѝ учели в Германия. Там били през по-голямата част
от годината, а през лятната ваканция се връщали в страната.
При
тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предмет на контрол в настоящото съдебно производство
е заповед за прекратяване на наемно правоотношение за общинско жилище, издадена
на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОбС. Според тази разпоредба наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната
заповед.
Не е спорно между
страните, че настанителната заповед на жалбоподателката е издадена от кмета на
община Добрич, поради което и при липсата на предвидена в закона възможност за
делегиране на правомощията по чл. 46, ал. 2 от ЗОбС той е единственият
компетентен орган да издаде заповед за прекратяване на наемното правоотношение.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредбата.
От данните по делото е видно, че обжалваната
заповед е подписана от заместник – кмета на община Добрич *** на основание
заповед за заместване № 17/06.01.2023 г.
Съгласно
мотивите към ТР № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС, ОСС, І и ІІ кол.,
постановено по т.д. №
4/2002 г., заместването се извършва в случаите, когато
лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В
тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган, по силата на изрична писмена заповед отсъстващият
титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения
период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като
върши това от името на замествания орган.
Трайната
съдебна практика приема, че за да е изпълнен фактическият
състав на заместването,
следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. изрична писмена
заповед, издадена от съответния компетентен според спецификата на случая
административен орган, с която да е определено лицето, което ще изпълнява
функциите на отсъстващия титуляр на длъжността и 2.
доказателства за отсъствие/обективна невъзможност за изпълнение на възложените
функции на титуляря на длъжността.
В
случая в хода на производството не са представени нито доказателства за заместването,
нито доказателства за отсъствието на кмета на общината, въпреки изричните
указания на съда за това. С оглед на изложеното не може да се направи извод, че
издателят на акта е изпълнявал функциите на кмет на община Добрич, действайки
вместо титуляря в хипотезата на заместване.
По
силата на чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да
установи изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения
административен акт, в т. ч., че е издаден от надлежно оправомощено длъжностно
лице. След като ответникът не е доказал при условията на пълно главно доказване,
че към 06.01.2023 г. е бил в обективна невъзможност да изпълнява задълженията
си на кмет на общината и поименно посоченият заместник - кмет е бил упълномощен
да го замества в съответствие с разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, то следва
да се приеме, че оспорваната заповед е издадена от некомпетентен
административен орган.
Липсата на компетентност е един от най-тежките
пороци, водещи до нищожност на административния акт, за наличието на който
съдът следи служебно на основание чл. 168, ал. 1 от АПК. Тъй като нищожният
административен акт не поражда никакви правни последици, няма нужда да се
отменя, може само да се прогласи нищожността му. Горното налага процесната заповед
да бъде обявена за нищожна, макар жалбоподателката да не е претендирала това, аргумент
за което е и чл. 168, ал. 2 от АПК. Констатираната недействителност на акта
прави безпредметно обсъждането на възраженията в жалбата относно неговата
материална незаконосъобразност.
Страните
не са претендирали разноски по делото, поради което съдът не се произнася по
дължимостта им.
Водим
от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед
№ 19 от 06.01.2023 г. на кмета на община Добрич, с която на
основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС, вр. с чл. 40, ал. 2 и ал. 1, т. 6 и т. 8
от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за
настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от общинския жилищен
фонд на Община град Добрич, е наредено прекратяване на наемното правоотношение
със
С.А.С., с ЕГН **********, възникнало на основание заповед №
537/ 24.04.2019 г. на кмета на община Добрич за настаняване в общинско жилище
на адрес: гр. Добрич, ж.к „***“, ХХХХХХХХХ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен съдия: