Присъда по дело №1147/2021 на Районен съд - Русе
| Номер на акта: | 114 |
| Дата: | 15 декември 2021 г. (в сила от 23 март 2022 г.) |
| Съдия: | Ивайло Асенов Йорданов |
| Дело: | 20214520201147 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 15 юни 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Районна прокуратура – Русе е повдигнала обвинение и предала на съд
подсъдимия М. В. В., роден на 26.08.2000 г. в град Русе, български
гражданин, българин, живущ в град Русе, *****, неженен, със средно
образование, безработен, ЕГН:**********, осъждан, за извършено от него
престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК, а именно за това, че на
27.11.2019 г. в град Русе, без надлежно разрешително държал високорискови
наркотични вещества - марихуана с нето тегло 1,7323 грама, със съдържание
на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 11,5
тегловни процента, на стойност 10,39 лева, марихуана с нето тегло 0,8626
грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол - 15 тегловни процента, на стойност 5,18 лева и
метамфетамин с нето тегло 0,10 грама, с процентно съдържание на активния
компонент метамфетамин - 79,5 %, на стойност 2,50 лева, всичко на обща
стойност 18,07 лева.
В хода и по реда на съдебните прения, представителят на държавното
обвинение поддържа повдигнатото обвинение, при същата фактическа
обстановка и правна квалификация на деянието, както изложените в
обвинителния акт. Пледира за доказаност на обвинителната теза и че
безспорно е установена и доказана фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт. По отношение размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, предлага същото да бъде определено по правилата на
чл. 54, ал. 1 НК, ориентирано от минимума към средата на наказанието
„Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 2000 лева, като бъдат
съобразени липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и наличието
на отегчаващо такова, а именно предходното осъждане на подсъдимия за
извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 3, пр. 4 и пр. 5, вр. чл.
63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Предлага на основание чл.
354а, ал. 6, вр. ал. 3, т. 1 НК да бъде постановено отнемане на наркотичните
вещества и тяхното унищожаване, както и на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“
НК да бъдат отнети веществените доказателства по делото. Предлага се на
основание чл. 68, ал. 1 НК да бъде постановено подсъдимият да изтърпи
отложеното му наказание по НОХД № 560/2018г. по описа на Окръжен съд –
Русе и в тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените в хода на
производството разноски.
Защитникът на подсъдимия, пледира, че установената в хода на
производството фактическа обстановка е малко по-различна от тази, която е
представена на съда с обвинителния акт и която се поддържа от държавното
обвинение, а именно, че доброволно предадените от страна подсъдимия и
намерени в дома му наркотични вещества са били оставени предната вечер от
друго лице, а именно свидетелят Г.Б. и двамата са имали уговорка на
следващия ден, подсъдимият да му ги върне, като посоченото в протокола за
доброволно предаване, че намерените в подсъдимия наркотични вещества са
били за негова лична употреба е било написано от подсъдимия, поради
1
оказания му психологически натиск от страна на полицейските служители,
поради и което се твърди, че подсъдимият не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което е бил предаден на съд.
Отделно от това се релевират доводи, че в хода на образуваното досъдебно
производство е допуснато изключително фрапиращо и съществено
процесуално нарушение, относно приобщаването на веществените
доказателства, тъй като не са били спазени разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 ЗМВР и полицейските служители не са имали право да извършат
проверка без съгласието на собственика и обитателя на жилището, тъй като не
са били налице предпоставките визирани в разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗМВР. Алтернативно се моли, като бъде признат подсъдимият за виновен,
при индивидуализацията на наказанието, което следва да му бъде наложено
да бъде прието, че са налице само и единствено смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно, че подсъдимият е млад човек на 21 години, без
житейски опит, че същият работи, имал е тежко детство, с тежко семейно
положение, растящ в неподходяща среда, без наличие на бащински авторитет,
както и оказаното съдействие от страна на подсъдимия на органите на
полицията, а така също и ниската стойност и количество на наркотичните
вещества, като на същия бъде определено наказание при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК и по отношение на същия, на основание чл. 55, ал. 3 НК да не се
наложи наказанието „Глоба“.
Подсъдимият Д., упражнявайки правото си на лична защита, заявява, че
иска съдът да бъде справедлив.
Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимия, заявява, че не
иска нищо.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, релевирани в хода и
по реда на съдебните прения, и извърши оценка на събраните в хода на
наказателното производство доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М. В. В. е роден на 26.08.2000 г. в град Русе, български
гражданин, българин, живущ в град Русе, *****, неженен, със средно
образование, безработен, ЕГН:**********, осъждан.
С Определение № 29/07.09.2018г., постановено по НОХД № 560/2018 г.
по описа на Окръжен съд - Русе, е одобрено споразумение, с което
подсъдимият се е признал за виновен и е осъден, за извършено от него
престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 3, пр. 4 и пр. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т.
3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като за това престъпление, при
условията на чл. 54, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, чието
2
изпълнение е било отложено за изпитателен срок от три години, при
условията на чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 67, ал. 3 НК,
вр. чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК е била определена, през периода на определения
изпитателен срок, пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от две години. Определението на съда, с което е било одобрено
споразумението е влязло в сила на 07.09.2018г.
Въпреки осъждането му, подсъдимият не преустановил престъпната си
дейност и в Първо РУ при ОДМВР – Русе е била получена оперативна
информация, че подсъдимият след осъждането му отново е ангажиран с
държане и разпространение на наркотични вещества, с оглед която
информация е изготвена Докладна записка рег. № 1882р-13203/22.11.2019г.
На 27.11.2019 г. по повод призоваване на подсъдимия В. за снемане на
обяснения, във връзка с подаден от него сигнал за откраднат телефон
свидетелите СТ. В. К. и ИВ. Й. ИВ. - полицейски служители от Първо РУ при
ОД на МВР - Русе посетили адреса, на който живее подсъдимият, а именно
град Русе, *****, където установили подсъдимия, който в този момент се
намирал пред жилищния блок, в който живее. Подсъдимият придружил
полицейските служители до сградата на Първо РУ при ОДМВР Русе. В
полицейското управление полицейските служители попитали подсъдимият
дали има в себе си наркотици и тъй като същият имал в себе си марихуана и
кристали, предал на органите на реда намиращите се в него 2 бр. пакетчета,
представляващи сгъвки фолио, съдържащи бяло кристалообразно вещество и
4 бр. съцветия от зелена суха тревна маса, с различна форма, поставени в
пластмасов син контейнер с размер на всяко едно от тях 3х2х3 см.
Подсъдимият предал на свидетеля И., намиращите се в него наркотични
вещества, за което бил съставен Протокол за доброволно предаване от
27.11.2019г., в който било отразено, че съцветията представляват марихуана,
а веществото в пакетчетата фолио, подсъдимият не знае, какво е точно. В
протокола за доброволно предаване, подсъдимият е посочил, че същите са
лична употреба.
Пред полицейските служители подсъдимия заявил, че в дома си
съхранявал още наркотични вещества и ще ги предаде.
С оглед предоставената от подсъдимия информация, свидетелите К., И.,
ИВ. П. П. и П. Б. П., всички полицейски служители при Първо РУ при
ОДМВР – Русе, заедно с подсъдимия посетили дома на последния, в град
Русе, *****, където същият поканил полицейските служители в дома си и им
показал едно шкафче, от което извадил и предал на полицейските служители
декоративна кутийка, съдържаща 1 бр. съцветие суха тревна маса, за която им
заявил, че било марихуана. Свидетелят И.П., забелязала на масата в стаята
везна. Тъй като полицейските служители, искали да извършат проверка на
апартамента, обитаван от подсъдимия, с оглед установяване и на други
забранени от закона вещества, които подсъдимият не иска да предаде
доброволно, на основание чл. 83 ЗМВР, извършили проверка на жилището, за
което бил съставен Протокол за извършена проверка в помещение без
3
съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие. Като
основание за извършване на проверката в протокола било посочено, че
същата е извършена по повод данни, че лицето съхранява (държи)
наркотични вещества на адреса. При проверката, в жилището обитавано от
подсъдимия били установени, посочената от подсъдимия кутийка, със
съдържащата се в нея суха тревна маса, за която последният посочил, че е
марихуана и която подсъдимият предал, след като е бил поканен, както и
дигиталната везна, която била възприета от свидетелката П. на маса, в същата
стая, която подсъдимият също предал на полицейските служители. За
намерените вещи подсъдимият лично вписал в протокола собственоръчно
обяснения: „Тревата закупих за лична употреба и трябва да е марихуана.
Везната не съм я ползвал, тя е на К. Н.. Така изготвения протокол бил
подписан от подсъдимия, като изрично вписал в същия, че няма възражения.
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство физикохимична експертиза № 21/НАР - 132 от
03.02.2021 г. на ЦЕКИ към НИК при МВР– София, прието и неоспорено от
страните, което заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано,
се установява, че в представеното за изследване бяло кристално вещество
увито в станиол, с нетно тегло 0,10 грама, обозначено като обект № 1 в
експертизата, предаденото от подсъдимия В. с протокол за доброволно
предаване от дата 27.11.2019 г. се доказва наличие на метамфетамин с нето
тегло 0,10 грама и процентно съдържание на активния компонент
метамфетамин - 79,5 %, а представеният за изследване и обозначен като обект
№ 2, представляващ бяло кристално вещество, увито в станиол, с нето тегло
0,17 грама, не се доказва наличие на вещества поставени под контрол,
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, а
същото представлява метилсулфанилметан (МSM, диметил сулфон).
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство допълнителна химическа експертиза №
107/11.02.2021 г., прието и неоспорено от страните, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано, вещото лице е дало заключение,
че стойността на метамфетамин с нетно тегло 0,10 гр. с процентно
съдържание на активния компонент метамфетамин - 79,5 %. е в размер на 2,50
лева.
В хода на разследването е била назначена и изготвена и физикохимична
експертиза № 187/16.03.2020 г., чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано, съгласно което сухата тревна маса, съдържаща се
в 1 бр. син пластмасов контейнер, предаден от подсъдимия М.В. с протокол за
доброволно предаване от 27.11.2019 г., представлява марихуана с нето тегло
1,7323 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол (ТХК) - 11,5 %, на стойност 10.39 лева, а намерената
суха тревна маса, предадена от подсъдимия В. с Протокол по чл. 83 от ЗМВР
от 27.11.2019 г. била марихуана, с нето тегло 0,8626 грама и съдържание на
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол (ТХК) - 15 %
4
и е на стойност 5,18 лева.
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на
разследването физикохимична експертиза № 188/16.03.2021 г. се установило,
че по намерената и приобщена като веществено доказателство по делото -
електронната везна се установяват и доказват следи от марихуана и от бяло
вещество, което реагирало положително на метамфетамин.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за несъмнено
установена, въз основа на извършената оценка на събраните в хода на
наказателното производство гласни доказателства, приобщени чрез
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите СТ. В. К., ИВ. Й.
ИВ., ИВ. П. П., П. Б. П., В. ИВ. В., ЦВ. В. П. и Г. КР. БР., както и от
писмените доказателства и писмените доказателствени, прочетени и
приобщени съгласно изискванията на чл. 283 НПК и веществените
доказателства, предявени по реда на чл. 284 НПК.
Преки доказателства, досежно фактите включени в предмета на
доказване в настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК,
които доказват обвинителната теза се съдържат в обясненията на подсъдимия,
приобщени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 НПК и показанията на
свидетелите СТ. В. К., ИВ. Й. ИВ., ИВ. П. П., П. Б. П., както и в приетите
писмени доказателства – протокол за доброволно предаване от 27.11.2019г.
(лист 33 от досъдебното производство) и протокол за извършена проверка в
помещение без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно
отсъствие (лист 31 от досъдебното производство), а така също и в
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
експертизи.
Не са налице доказателства, които да противостоят на тези гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства и да опровергават същите.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите СТ. В. К., ИВ. Й.
ИВ., ИВ. П. П. и П. Б. П. като депозирани от лица, очевидци на събитията,
които пряко и непосредствено са възприели фактите от обективната
действителност, включени в предмета на доказване, съгласно разпоредбата на
чл. 102 НПК, за които свидетелстват. Показанията на тази свидетели, в частта
им, за установените у подсъдимия и впоследствие в неговия дом наркотични
вещества, се подкрепят, както от обясненията на подсъдимия, така и от
писмените доказателства по делото – Протокол за доброволно предаване и
протокол по чл. 83 ЗМВР. Показанията на тези свидетели не съдържат
каквито и да било противоречия, досежно осъществилите се факти от
обективната действителност, а се намират в пълна хронологична и логическа
последователност. По отношение на тази група свидетели не са налице,
каквито и да било данни, въз основа на които да бъде обоснован и най-общ
извод, за необективност или възможна заинтересованост в техните показания.
При оценката на обясненията на подсъдимия, съдът взе предвид
специфичния им характер и доказателствената природа на същите, които
освен важен източник на доказателства са и средство на защита, като не дава
5
вяра на обясненията на подсъдимия, в частта им, че наркотичните вещества са
му били дадени предния ден от свидетеля Г.Б., тъй като в тази им част
неговите обяснения се опровергават, както от показанията на свидетелите СТ.
В. К. и ИВ. Й. ИВ., така и от лично отразеното от подсъдимия в протокола за
доброволно предаване и в протокола по чл. 83 ЗМВР. В тези протоколи
подсъдимият изрично е вписал, че наркотичните вещества са за негова лична
употреба, а пред свидетелите е заявил, че са му били дадени от лице, което се
казва „Драго“. Обясненията на подсъдимия в тази им част се опровергават и
от показанията на свидетеля Б., които показания съдът кредитира.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля В. ИВ. В., тъй като освен,
че показанията на този свидетел не касаят факти включени в предмета на
доказване, с оглед очертаната в обвинителния акт рамка на обвинението, а
касаят познанство на подсъдимия със свидетеля Б., което не е спорно и се
потвърждава и от показанията на свидетеля Б. и отделно от това изнесеното
от този свидетел касае период, който не е включен в обвинението. Налице са
й вътрешни противоречия в показанията на този свидетел досежно момента
на осъществяване на събитията, за които свидетелства, а отделно от това и
най-важното според настоящия съдебен състав, е заявеното от този свидетел,
че преди разпита му, проведен в хода на досъдебното производство, които
свидетелски показания са приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1,
пр. 1 НПК, същият е бил уведомен от подсъдимия, че ще го призоват на
разпит и какво да заяви. „М. ми каза, че ще бъда извикан от Вас в полицията,
за да потвърдя случката, в която Г. му бил оставил някакви работи у тях“.
Дори и показанията на този свидетел, с оглед времето, което същият сочи, че
свидетелят Б. е оставил на подсъдимия наркотичните вещества, се сугестират
от обясненията на подсъдимия, че предният ден, а именно 26.11.2019г.
свидетелят Б. му е оставил наркотичните вещества, тъй като самият свидетел
В. посочва в своите показания депозирани в хода на досъдебното
производство, че това се е случило лятото на 2020г., както е заявил в
досъдебното производство или лятото на 2019г, както заявява в съдебно
заседание, но и двата посочени от този свидетел периода, категорично
сугестират обясненията на подсъдимия, че наркотичните вещества, са му
били дадени от свидетеля Б., именно предния ден – 26.11.2019г., който факт
се отрича и от самият свидетел Б., чиито показания съдът кредитира, тъй като
не са налице доказателства, които да ги опровергават.
С оглед на всичко изложено, съдът намира за напълно опрорергани
обясненията на подсъдимия, поради и което намира същите единствено и
само за негова защитна теза, която не корелира, а напълно се опровергава от
доказателствената съвкупност по делото и извършената оценка на същата.
Отделно от това ирелевантно е за състава на престъплението, за което е
предаден на съд подсъдимият, кой, по какъв начин и кога му е предоставил
фактическата власт върху предмета на престъплението.
Без опора в закона са доводите на защитата, касаещи допуснато
съществено процесуално нарушение по отношение на веществените
6
доказателства, приобщени с Протокола за извършена проверка в помещение
без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие. Налице
са били предпоставките на чл. 83, ал. 1, т. 1 ЗМВР, която правна норма дава
правомощие на полицейските органи да извършват проверки в помещения без
съгласието на собственика или обитателя, или в тяхно отсъствие само когато
следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко
престъпление. В настоящият случай, с оглед непосредствено придобитата от
страна на свидетелите СТ. В. К. и ИВ. Й. ИВ. информация, предоставена им
от подсъдимия, че в дома си същият съхранява наркотични вещества,
настоящият съдебен състав приема, че е налице именно извършване на тежко
умишлено престъпление, каквото е държането на намерените в дома на
подсъдимия наркотични вещества, което държане е обусловило и хипотезата
на започнало извършване на тежко престъпление, съгласно легалната
дефиниция на чл. 93, т. 7 НК престъпление, каквото именно е престъплението
по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, предвид това, че за това престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода за срок от една до шест години.
В този смисъл е и Решение № 187 от 20.06.2017 г. на ВтАС по в. н. о. х.
д. № 207/2017 г.
Анализът на гласните и писмените доказателства и писмените
доказателствени средства и прякото им съотнасяне едно спрямо друго
формира единна верига от факти, изграждащи без всяко противоречие и в
синхронично единство, всеки един от основните пунктове свързани с
предмета на доказване по делото и допринася в пълна степен за формиране на
убеждението на настоящия съдебен състав, относно доказаността на
възприетата от съда доказателствено обезпечена фактология по делото, въз
основа на която се налага да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на така установената фактическа обстановка, изведена след
оценка на приобщените по делото доказателствени източници, съдът намира,
че следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а
именно, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК, за което е
предаден на съд.
От обективна страна, на 27.11.2019 г. в град Русе, подсъдимият без
надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества -
марихуана с нето тегло 1,7323 грама, със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол - 11,5 тегловни процента, на
стойност 10,39 лева, марихуана с нето тегло 0,8626 грама, със съдържание на
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 15 тегловни
процента, на стойност 5,18 лева и метамфетамин с нето тегло 0,10 грама, с
процентно съдържание на активния компонент метамфетамин - 79,5 %, на
стойност 2,50 лева, всичко на обща стойност 18,07 лева.
7
Предмет на престъплението са високорискови наркотични вещества –
марихуана и метамфетамин, които е под контрола на Единната конвенция на
ООН за упойващите средства от 1961г., ратифицирана от България – списък 1
и съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП), и се съдържат в Приложение 1 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП – Списък I,
включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“.
Подсъдимият е осъществил втората форма на изпълнителното деяние –
държане, което е осъществено от него, чрез упражняване от негова страна на
фактическа власт върху предмета на престъплението.
За да е осъществена тази форма на изпълнителното деяние е без
значение, как са били придобити наркотичните вещества, а е необходимо и
достатъчно, осъществяването на фактическата власт върху същите от страна
на дееца, каквато в случая е безспорно доказана. Доколкото наркотичните
вещества са извън гражданския оборот, същите не могат да бъдат предмет на
сделка и не може да се говори за право на собственост върху тях, а
съставомерен признак е именно държането на наркотични вещества, поради и
което тезата на подсъдимия, че наркотичните вещества са били собственост
на друго лице, не намира не само опора в закона, но и е изначално погрешно
едно такова разбиране, че щом наркотичните вещества са били предоставени
на подсъдимия от друго лице, за да бъде упражнявана фактическата власт
върху тях от страна на подсъдимия, същият не осъществява от обективна и
субективна страна съставът на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма
на вината пряк умисъл. В съзнанието на същия са намерили отражение
представи, че упражнява фактическа власт върху високорискови наркотични
вещества, поставени под разрешителен режим, както и че върши това, без да
има надлежно разрешение като във волево отношение същият пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него
деяние.
В случая не се касае за маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция по чл. 93, т. 9 НК.
Преценката дали едно деяние представлява „маловажен случай“ се
извежда на база фактическите данни по делото за механизма на извършване
на деянието, неговите времеви и пространствени измерения, реализирания
механизъм, характеризиращите инкриминирания обект особености, като вида
и стойността на предмета на престъплението, характеристиката на вредните
последици от извършването му и личността на дееца, както и всички
относими към степента на обществена опасност на деянието обстоятелства.
Маловажност е налице, само когато оценката на деянието, извършена при
преценка на посочените релеванти обстоятелства, разкрива значително по-
ниска степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с
8
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В този смисъл е Решение № 442 от 19.01.2015 г. на ВКС по н. д. №
1321/2014 г., III н. о., НК и Решение № 241 от 11.06.2014 г. на ВКС по н. д. №
679/2014 г., III н. о., НК
В конкретния случай, деянието извършено от подсъдимия, след като
същият е осъждан за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 3, пр. 4 и пр. 5, вр. ал.
1 НК. Подсъдимият е осъществявал фактическа власт върху два вида
наркотични вещества – марихуана и метамфетамин, както и е налице
създадена от подсъдимия организация във връзка с разпределението и
укриването на същите. Налични са у подсъдимия технически средства за
разпределението на наркотичното вещество – везна, върху която са открити
следи, както от марихуана, така и от метамфетамин, което също обосновава
извод, че не може да се приема, че се касае за маловажен случай и не може да
бъде обоснован извод, че конкретното деяние разкрива по-ниска степен на
укоримост, а напротив. Всички тези обстоятелства съществено рефлектират
върху степента, която разкрива обществената опасност, както на конкретното
деяние, така и на дееца, с оглед добре създадена от него организация във
връзка с намерените у него наркотични вещества и изключват възможността,
да се касае за изолирана и инцидентна проява в неговия живот.
С оглед изложените обстоятелства, във връзка с извършената
комплексна преценка на фактите по делото, касаещи релевантните
обстоятелства, досежно степента на обществена опасност на деянието и
деецът, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките
на чл. 93, т. 9 от НК и деянието не представлява маловажен случай.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимия М. В. В. за виновен в
извършването на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК.
По вида и размера на наказанието:
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено
на подсъдимия за това престъпление, съдът намира, че същото следва да бъде
определено, съобразно разпоредбите на общата част на наказателния кодекс,
при спазване правилата на чл. 54 и чл. 36 НК, доколкото по делото не са
налице многобройни или едно, но изключително по своя характер
смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, което
да налага приложението на чл. 55 НК по отношение на същия.
За състава на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до шест години
и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът съобрази степента на
обществената опасност, която разкрива извършеното от него деяние и
обществената опасност на дееца, подбудите за извършване на деянието, а така
също смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, извършено от подсъдимия, съдът
9
намира за завишена с оглед обстоятелството, че се касае за два вида
високорискови наркотични вещества – марихуана и метамфетамин.
Обществената опасност на подсъдимия, съдът намира за висока, тъй
като деянието е извършено от този подсъдим, в изпитателния срок на
предходно осъждане за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 3, пр. 4 и пр. 5, вр.
ал. 1 НК и наложеното му предходно наказание по никакъв начин не е
способствало за неговото поправяне и превъзпитание.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна на
деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Отегчаващи наказателната отговорност на този подсъдим обстоятелства,
извън по-високата степен на обществената опасност, която разкрива
конкретното деяние и високата степен на обществена опасност на дееца не
бяха констатирани.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът
отечете младата му възраст, данните, че от 30.08.2021г. е започнал да полага
общественополезен труд и оказаното първоначално съдействие на
полицейските органи, изразяващо се в доброволното предаване на носенето
от подсъдимия наркотично вещество и доброволно посоченото от него в дома
му.
Констатираните и отчетени смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства са типичните такива и не представляват многобройни или
изключителни такива по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК, а още по-малко, с оглед
останалите констатирани от съда обстоятелства, досежно обществената
опасност на деянието и дееца са в състояние да обосноват и най-общият
извод, че й най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление,
би се оказало несъразмерно тежко, за да намери приложение разпоредбата на
чл. 55, ал. 1 НК.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът намира, че
наказанието, което следва да бъде определено на този подсъдим, следва да
бъде индивидуализирано по правилата на чл. 54 НК, в размер над минимума и
под средата на предвидения в санкционната разпоредба на чл. 354а, ал. 3, пр.
2, т. 1 НК размер на наказанието „Лишаване от свобода“, а именно „Лишаване
от свобода“ за срок от две години, както и да му бъде наложено кумулативно
предвиденото наказание „Глоба“ в минималния предвиден в санкцията
размер, а именно 2000 лева, с оглед данните за имотното състояние на дееца.
Наказанието „Лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно при
първоначален „Строг“ режим, на основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „в“ ЗИНЗС.
Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства, релевантни за
индивидуализацията на наказанието, и с оглед най-пълното постигане на
10
целите на наказанието, именно така определеното на подсъдимия наказание,
се явява в най-пълна степен съответно на извършеното от него, предвид
конкретната обществена опасност на деянието и дееца и при отчитане на
всички останали обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията
на наказанието и като такова същото се явява справедливо и в най-пълна
степен би постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по
отношение на личната така и по отношение на генералната превантивна
функция на наказанието.
Целта, както на личната, така и на генералната превантивна функция на
наказанието в конкретния случай не биха могли да бъдат постигнати, чрез
прилагане по отношение на този подсъдим на необосновано снизхождение,
тъй като освен, че същото не намира опора в доказателствата по делото,
досежно обстоятелствата имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието, но и няма да постигне целите, освен на личната превантивна
функция на наказанието, а и на генералната превантивна функция на
наказанието и не би изиграла своя превантивен и възпиращ ефект към
останалите членове на обществото.
Налице е равноценност между личната и генералната превантивна
функция на наказанието и нито едната от двете не следва да има приоритет
при индивидуализация на наказанието, а в случая с оглед зачестилите случаи
на употреба на наркотични вещества от все повече граждани, включително и
деца, според настоящият съдебен състав се налага да не бъде проявявано
необосновано снизхождение по отношение на лица, извършили престъпления
свързани с държане на наркотични вещества, особено след като са били
осъждани за държане, с цел разпространение.
Именно поради обществената нетърпимост към такъв тип деяния,
свързани с употребата на наркотични вещества и все по-ниската възраст на
лицата, които за първи път употребяват наркотични вещества е необходимо за
справянето с този изключително сериозен в обществото проблем, съдът да
отговори на обществените очаквания и да не проявява необосновано
снизхождение към извършителите на такъв тип престъпления, като дава
приоритет на личната превантивна функция на наказанието пред генералната
такава.
Тъй като престъплението е извършено от подсъдимия в изпитателния
срок на осъждането му по НОХД № 560/2018г. по описа на Районен съд –
Русе и се касае за умишлено престъпление, то и на основание чл. 68, ал. 1 НК,
съдът постанови подсъдимият да изтърпи изцяло и отложеното по реда на чл.
69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 НК наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок
от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, наложено му по НОХД № 560/2018г.,
което наказание да изтърпи на основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „в“ ЗИНЗС при първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на
наказанието.
Съдът намира, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.
69, ал. 2 НК по отношение на подсъдимия, като мотивите на настоящия
съдебен състав за това са следните :
Не е налице, каквото и да е критично отношение и осъзнаване от страна
11
на подсъдимия на последиците от извършеното от него деяние и наложеното
на същия наказание по НОХД № 560/2018г. не е постигнало по никакъв
начин, целите на наказанието по отношение на този подсъдим и не го е
поправило и превъзпитало. Видно от защитната теза на подсъдимия, че щом
наркотиците са му били оставени от друго лице, то той не е извършил състава
на престъплението, за което е предаден на съд, това сочи, че подсъдимият
намира за нещо абсолютно нормално и неукоримо да съхранява наркотици,
стига да не са за негова лична, употреба, което още веднъж показва, че
предходното проявено по отношение на него снизхождение, не е постигнало
изобщо целите на наказанието наложено на същия.
Не се касае за изолирана проява в живота на подсъдимия, а видно, както
от показанията на свидетеля ИВ. Й. ИВ. и докладната записка, изготвена от
свидетеля С.К., непосредствено след като е бил осъден, подсъдимият е
продължил с престъпната си дейност, свързана не само с държане, с цел
разпространение, но и с разпространение на наркотични вещества.
Доказателство за това е и факта, че в същия са намерени, както различни
видове наркотични вещества, които са били разпределени в различни
опаковки, така и факта, че по намерената в дома му везна са намерени следи,
както от канабис, така и от метамфетамин, което също сочи, че предадените
от подсъдимия наркотични вещества и намерените такива в дома му, не са
били само и единствено за лична употреба и макар и да не са събрани
безспорни доказателства, че същият е разпространявал наркотични вещества,
установените по делото, по реда и със способите на НПК данни в тази насока
не следва да бъдат игнорирани от съда.
На последно място, но не и по значение, в обществото се наблюдава
изключително висок ръст на престъпленията свързани с наркотични вещества
– държане на наркотични вещества, управление на МПС след употреба на
такива, всяко едно от които предполага и разпространение на наркотични
вещества, както и се наблюдава изключително понижаване на възрастта на
лицата, извършващи такива престъпления, включително и деца, което налага
с оглед постигане целите на генералната превантивна функция на
наказанието, която както беше посочено е с еднаква тежест с личната
превантивна функция на наказанието, по отношение на извършителите на
такъв тип деяния да не бъде прилагано необосновано снизхождение. Ако по
отношение на този подсъдим не бъде постановено същият да изтърпи в
пълнота отложеното му наказание, то това съпоставено с последващото
негово поведение, чрез което подсъдимият е демонстрирал, че това наложено
му наказание по никакъв начин не е постигнало по отношение на него целите
на наказанието, в случая по чл. 60 НК, тъй като тогава е бил непълнолетен, но
и би било сигнал за всички останали извършители на такъв тип деяния, че
каквото и да извършат, няма да търпят наложените им наказания в
пенитенциарни заведения. Давайки превес на личната пред генералната
превантивна функция на наказанието по отношение на този подсъдим би се
затвърдило разбирането на всички останали лица, които извършват такъв тип
12
престъпления, че дори и да бъдат установени и осъдени, ако се наложи
ефективно изтърпяване на наказанието, то същите няма да бъдат лишени от
свобода за дълъг период. Именно възрастта на подсъдимия предполага и
обосновава извод, че същият разпространява наркотични вещества на лица от
близко до неговото обкръжение, а именно непълнолетни и млади пълнолетни.
От съществено значение в случая е и обстоятелството, че подсъдимият не
проявява, нито критично отношение, нито изразява съжаление за
извършеното, а още по-малко показва, че е осъзнал последиците на деянието
си и проявява разкаяние, за извършеното от него, а напротив от цялостното
му поведение и линия на защита, както в хода на досъдебното, така и в хода
на съдебното производство, демонстрират опит на подсъдимия да не бъде
наказван, за извършеното от него. Няма спор, че подсъдимият няма
задължение да съдейства на органите на досъдебното производство, а негово
признато по закон право е да има избрана от него линия на защита и
упражняването на тези признати му по закон права, не могат да доведат до
влошаване на неговото положение, но не може и не следва подсъдимият да
извлича и ползи от едно такова своето поведение, като неговото поведение се
приеме за смекчаващо обстоятелство и това да доведе същият да изтърпи по-
нисък размер на наказанието, чието изпълнение е било отложено, тъй като
именно това негово цялостно поведение не сочи, че същият се е поправил и
превъзпитал и че следва съдът да го освободи от изтърпяване на част
предходното му наказание и това да постигне, както личната, така и
генералната превантивна функция на наказанието.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на
подсъдимия бяха възложени и направените в хода на досъдебното
производство разноски в общ размер на 452,37 лева, както и 5,00 лева –
държавна такса за издаване на изпълнителен лист, а така също и направените
в хода на съдебното производство разноски в размер на 20,00 лева, както и 5
лева, в случай на издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 354а, ал. 6 НК, в полза на държавата бяха отнети
предмета на престъплението – марихуана с нето тегло 1,7323 грама, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол - 11,5 тегловни процента, на стойност 10,39 лева,
марихуана с нето тегло 0,8626 грама, със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол - 15 тегловни процента, на
стойност 5,18 лева, предадени с протокол № 70154 от 23.04.2020 год. на
съхранение в Централно митническо управление, Отдел „МРР – НОП“-
гр.София и метамфетамин с нетно тегло 0,10 грама, с процентно съдържание
на активния компонент метамфетамин 79.5% тегловни процента, на стойност
2,50, лева, предадени с протокол № 76559 от 18.02.2021 г. на съхранение в
Централно митническо Управление, Отдел „МРР – НОП“- гр.София. като
същите, на основание чл. 92, ал. 2 ЗКНВП да бъдат УНИЩОЖЕНИ след
влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК, бяха отнети 1 бр. бял хартиен плик
13
със стикер „ИЗСЛЕДВАНО ВД“ - ЕС № 629/11.12.2019г., 1 бр. бял хартиен
плик със стикер „ИЗСЛЕДВАНО ВД“ - ЕС № 631/11.12.2019г., 1 бр.
пластмасов контейнер със син цвят и лист алуминиево фолио, 1 бр.
електронна везна, запечатана в прозрачен полиетиленов плик с цип и 1 бр.
полиетиленов плик, запечатан с восъчни печати на „НАРКОТИЦИ- НИКК-
МВР“, които след влизане в сила на присъдата да се унищожат.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
14