Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. Варна,
07.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав в открито публично съдебно заседание, проведено на
дванадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА
при участието на секретар А.Я., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 317 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от Г.Д.Г.,
действаща лично и като майка и законен представител на детето В. Р. П. против Р.С.П. искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл. 143 от СК да бъдат предоставени родителските права на майката
по отношение на детето В., да бъде определено местоживеенето на детето при майката,
да бъде определен режим на лични отношения на бащата, като същият да може да
вижда и взема детето всяка втора събота от месеца от 10.00ч. до 17.00ч., да
бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер
на 300лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, за месеца за който се дължи до
настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката с
падеж първо число на месеца и иск с
правно основание чл.149 от СК да бъде осъден ответникът да заплати издръжка
за минало време в размер на 3600лв. по 300лв. месечно за периода 09.10.2013г.
до 09.10.2014г.
В исковата молба ищцата твърди, че от съвместното
съжителство с ответника имат родено дете – В. Р. П., роден на ***г. Излага се, че
страните са във фактическа раздяла. След раздялата на страните, детето се
отглежда от майката, която основно полага грижи за него и осигурява неговата
издръжка, заедно с другото родено от нея дете П. П. Б. Между детето В., ищцата и неговата сестра има силна
емоционална връзка и привързаност. Детето В. познава добре родителите на ищцата,
негови баба и дядо, като може да се разчита на тяхната подкрепа при неговото
отглеждане.
Ищцата разполага с жилище, в което има подходящи условия за
отглеждане на детето.
Твърди се, че ответникът не е полагал грижи за детето и не е
заплащал издръжка от неговото раждане. Излага се, че доходите на ищцата не
позволяват сама да поеме издръжката за детето. Ответникът разполага със
стабилни доходи, които му позволяват да дава по – голяма издръжка.
Страните не са постигнали споразумение досежно родителските
права, режима на лични контакти и издръжката, поради което ищцата моли съдът да
постанови решение, с което да определи същите.
В съдебно заседание, ищеца чрез процесуалния си представител
адв. Анастасова, поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи, както и
да присъди разноски.
По делото е депозиран отговор от ответника Р.С.П. в срока по
чл.131 от ГПК. Не се противопоставя родителските права по отношение на детето
да се полагат основно от майката, като да бъде определен подходящ режим на
бащата, който да е по разширен, тъй като детето има нужда от контакт с бащата
всяка седмица от месеца. Ответникът излага, че редовно контактува с детето чрез
телефонни разговори.
По отношение на издръжката счита, че не следва да се заплаща
такава, тъй като не разполага с достатъчно средства и претендирания размер е
завишен, като майката разполага със значителни доходи. Твърди, че е заплащал
такси и суми за тържества в детската градина, такси за медицински прегледи,
купувал е играчки за детето /300лв. за пътническо влакче, калкулатор за 150лв.
за Коледа 2014г. и други играчки/, дрехи и обувки с изключително добро
качество.
Оспорва предявеният иск за издръжка за минало време, като
твърди, че е предоставял такава чрез купуване на дрехи и обувки за детето.
Ответникът твърди, че е военно служещ, получава 1100лв.
възнаграждение, живее в гр. С. на свободен наем и държи гарсониера под наем в размер
на 150лв. в гр. Д.
Ответникът е родител на още едно дете Ф., което е родено от прекратен брак
през 2010г. и в полза на него заплаща издръжка от 200.00лв. живее в гр. Д.
При определяне на дължимата издръжка съдът следва да вземе
предвид, че ответникът има значителни разходи за транспорт и квартира.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените
искове.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – гр.
Варна чрез процесуалния си представител социален работник не изразява становище
досежно родителските права, изготвен е социален доклад.
Съдът , като взе
предвид становищата на страните , събраните и проверени по делото доказателства
в тяхната съвкупност, посочената фактическа ситуация и приложимата законова
уредба, достигна до следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл. 127 от СК урежда
хипотезата на разрешаване на спор, възникнал между разделно живеещи родители,
необвързани в брак, съгласно цитираната норма когато родителите не живеят заедно,
те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението
им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Според нормата на чл.127, ал.2 от СК ако родителите не постигнат споразумение
по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който
се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142,
143 и 144. Решението може да се обжалва
по общия ред.
Липсата на съжителство между
родителите прави невъзможно съвместното осъществяване на родителските функции и
съдът следва да определи кой от родителите ще упражнява родителските права,
като се ръководи от интересите на детето. На съвкупна преценка подлежат всички
обстоятелства имащи значение за конкретния случай.
Нормата на чл.59, ал.4 от СК
предписва, че при решаване на въпросите досежно родителските права,
местоживеенето на детето, режима на личен контакт съдът преценява всички обстоятелства с
оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите
до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности.
Съгласно представеното по делото удостоверение за раждане,
страните Г.Д.Г. и Р.С.П. са родители на детето В. Р. П., роден на ***г.
Майката Г.Г. е родител на детето П. П. Б., родена на ***г., а бащата Р.П. е
родител на детето Ф. Р. П., роден на ***г.
От събраните по делото гласни доказателства и изготвения
социален доклад се установи, че детето В. след фактическата раздяла на
родителите си се отглежда от майката Г.Г., която полага основно полага грижи за
детето в гр. В., заедно с другото си дете П. Жилището е добре обзаведено и с добра
хигиена, за децата се полагат адекватни грижи. Родителите на ищцата я
подпомагат финансово за отглеждането на децата и за тяхната издръжка. Детето П. тренира професионално спортни
танци. След раздялата на родителите, майката не е ограничавала бащата Р.П. в
срещите с детето. Бащата е подарявал на детето В. играчки, ботуши, маратонки. През
последната година е подарил влак, конструктор „Лего”, долнище за анцуг, но не е
давал парични средства за издръжка.
Съдът като съобрази критериите на чл.59, ал.4 от СК и
събраните по делото доказателства намира, че следва да присъди приоритетното
упражняване на родителските права по отношение на детето В. на майката. Безспорно същата
притежава задоволителни възпитателни качества, до настоящия момент полага грижи
за детето и са с общо местоживеене след фактическата раздяла на родителите.
Осигурила е на детето подходяща жилищна среда за неговото отглеждане. Детето В. живее заедно със сестра си П. Б., с която имат изградена в следствие
на общото си съжителство, емоционална връзка.
На родителя, който няма да упражнява родителските права,
съгласно нормата чл.59 от СК следва да се определи режим на лични отношения.
Режимът на личен контакт с бащата съдът намира, че следва да
е такъв, който в максимална степен да успее да задоволи нуждата на детето да
контактува пълноценно и с другия си родител.
Доказателствата по делото сочат, а и страните не спорят, че
между детето и бащата има привързаност, налице е желание и на двамата да имат
по – чести срещи, което другият родител възприема, като адекватно и правилно
поведение с оглед нормалното израстване на детето.
При определяне режима на личен контакт следва да се съобрази
обстоятелството, че детето В. на 26.05.2015г. навършва 6 години, предучилищна възраст,
поради което следва да бъде предвидена и възможността за осъществяване на
контакт през ученическите ваканции.
Режимът на личен контакт съдът намира, че следва да се
определи всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00ч. до 16.00ч.
на съответния ден без преспиване, на 26 май рождения ден на детето В. в неработен ден от 10.00ч. до
15.00ч., в работен и учебен ден от 17.00ч. до 19.30ч., всяка четна година на
25.12 от 10.00ч. до 15.00ч., всяка нечетна година на 01.01 от 10.00ч. до
15.00ч., един месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск,
при започване на училище първите три дни през Зимната ваканция и първите три
дни през Пролетната ваканция от 10.00ч. на първия ден до 16.00ч. на третия ден
с преспиване.
Така определения режим ще позволи на бащата в максимална
степен да участва в грижите за детето, както и във важните за него моменти и
събития, наситени с приятни емоции за детето.
С оглед на това, че родителските права са присъдени на
майката, бащата следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в полза на
своето дете, чрез неговата майка и законен представител. За определяне размера
на същата съдът изхожда от възрастта и потребностите на детето и доходите на
родителите.
Съдът, съобразно представените по делото доказателства за
доходите на бащата /трудово ангажиран с брутно възнаграждение 1212.75лв./ и
майката/регистрирана като безработна/, липсата на определени специалните нужди
на детето, както и обичайните му потребности от облекло, храна, лични
консумативи, разходи за учение /пособия и уроци/, транспорт, разходи за ел.
енергия, вода, телефон и прочие, намира,
че детето В. се нуждае от месечна издръжка от 300лв.
месечно, от която 180лв. следва да бъде заплащана от бащата, а 120лв. от
майката, считано от датата на подаване на исковата молба, с падеж 5-то число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, като се заплаща чрез майката на детето.
При
формиране на извода за възможностите на родителите, съдът взе предвид факта, че ответникът е
трудоспособен, получава нетно възнаграждение от 1070.48лв., има задължение към
друго дете, за което заплаща издръжка в размер на 200.00лв. месечно.
При формиране на необходимата издръжка съдът отчете и факта,
че освен дължимата от родителите такава, на детето Виктор се полагат и месечни
детски помощи от 50лв., които следва да бъдат прибавени и към месечната му
издръжка.
С оглед на изложеното съдът намира, че следва да уважи
предявения иск за сумата от 180лв., месечна издръжка с падеж пето число на
месеца, за който се дължи.
По предявения иск с правно основание чл.149 от СК съдът
намира, че същият е основателен за една година назад за сумата от по 180.00лв.
месечно.
По делото не се ангажираха доказателства, които да
установяват факта, че ответникът е давал издръжка на детето В. Инцидентните
купувания на скъпи играчки, както и едно долнище на анцуг, не могат да обхванат
всички нуждите на детето, в това число и такива от битово естество, които
включват храна, отопление, ток, вода, лекарства, транспорт и пр.
С оглед горното съдът намира, че следва да уважи предявените
искове с правно основание чл.143 и чл.149 от СК за сумата от 180.00лв. месечно
и отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 300.00лв.
Предвид изхода на спора на основание Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила
от 01.03.2008г., съдът определя държавна такса по иска за издръжката в размер
на 345.60лв./259.20лв. + 86.40лв./, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени
разноски на ищеца в размер на 460.00лв., съразмерно от 80лв. държавна такса и
400лв., адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето
В. Р. П., ЕГН ********** на майката Г.Д.Г., ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО му при майката на основание чл.59, ал.2 и чл. 127 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата Р.С.П., ЕГН ********** с детето В. Р. П., ЕГН ********** като му дава възможност да го вижда и
взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00ч. до
16.00ч. на съответния ден без преспиване, на 26 май рождения ден на детето В. в неработен ден от 10.00ч. до
15.00ч., в работен и учебен ден от 17.00ч. до 19.30ч., всяка четна година на
25.12 от 10.00ч. до 15.00ч., всяка нечетна година на 01.01 от 10.00ч. до
15.00ч., един месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск,
при започване на училище първите три дни през Зимната ваканция и първите три
дни през Пролетната ваканция от 10.00ч. на първия ден до 16.00ч. на третия ден
с преспиване на основание чл.59, ал.2 и ал.3 и чл.127 от СК.
ОСЪЖДА Р.С.П., ЕГН **********,***, в.ф. 24800 ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето В. Р. П., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Г.Д.Г., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 180 лева
/сто и осемдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба -
09.10.2014г. с падеж 5 число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание
за изменяване или прекратяване на издръжката, на основание чл. 143, ал.2 от СК КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 143, ал.2 от СК
за разликата над 180.00лв. до пълния предявен размер от 300.00лв.
ОСЪЖДА Р.С.П., ЕГН **********,***, в.ф. 24800 ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето В. Р. П., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Г.Д.Г., ЕГН **********
по 180.00лв./сто и осемседсет
лева/ месечно, представляваща издръжка за минало време за периода
09.10.2013г. до 09.10.2014г. или общо сумата
от 2160.00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 09.10.2014г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 149 от СК за разликата над 180.00лв. до пълния предявен размер от
300.00лв. месечно.
ОСЪЖДА Р.С.П., ЕГН **********,***, в.ф. 24800 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд - Варна държавна такса в размер на 345.60/триста четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/ лева за
присъдената издръжка на основание чл.6 и чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК на основание чл.78, ал.6 от ГПК и 5лв./пет лева/ за изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р.С.П., ЕГН **********,***, в.ф. 24800 ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Д.Г., ЕГН **********,***
сумата от 460.00лв./четиристотин и
шестдесет лева/, представляваща сторени съдебно деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Решението да се връчи на страните.
Детето В. Р. П., ЕГН ********** има право на
въззивна жалба срещу решението в съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 8
от ЗЗДт, като неговите права могат да се реализират чрез Дирекция “Социално
подпомагане”, гр. Варна в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
Дирекцията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ДИАНА СТОЯНОВА/