ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 26603.11.2020 г.Град Велико Търново
Окръжен съд – Велико Търново
На 03.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Христо Томов
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Христо Томов Въззивно частно гражданско
дело № 20204100500808 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 130 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от адвокат И.Б.Д. от ВТАК, в
качеството му на процесуален представител на Д. П. Н. , с ЕГН ... срещу определение
№ 1555 от 02.10.2020 г. постановено по гр. дело № 2075/2020 г. на Районен съд -
Велико Търново, XVIII-ти състав, с което е върната на основание чл. 130 от ГПК
исковата молба на Н*, против К*Д* Н*, действащ лично и със съгласието на своята
майка И.Н.. С посочената молба е предявен иск по чл. 439 от ГПК за недължимост на
сумата от 3 900 лв., представляваща общ размер на 65 броя месечни вноски за
издръжка присъдена с Решение № 796 от 09.07.2012 г. по гр.д. № 2369/2012 г. на
Великотърновски районен съд, както и на сумата от 1616, 46 лв. - законна лихва върху
горепосочената сума за периода от падежа на всяко задължение до 01.09.2020 г., по
която искова молба е било образувано гр.д. № 2075/2020 г. по описа на
Великотърновски районен съд.
Със същото определение производството по гр.д. № 2075/2020 г. е прекратено
поради процесуалната недопустимост на исковата претенция.
В частната жалба се излага, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съдия е счел, че предявеният
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК се явява процесуално
недопустим с оглед на обстоятелството, че полаганите непосредствени грижи за
ответника през процесиите периоди и осигуряването на всичко необходимо за
отглеждането и издръжката на последния не може да се счете за новонастъпил факт,
който да е довел до отпадане на изпълняемото право, установено с влязлото в сила
решение по гр.д. № 2369/2012 г. на Великотърновски районен съд. Наред с това съдът е
приел, че представляваният Д. П. Н. не е погасил своето парично задължение с
полагането на непосредствените грижи по отглеждането на неговото дете в своето
домакинство, като не е отчетено, а и няма как да бъде преценено на този етап от
производството фактът, че ищецът е осигурявал всички грижи и предоставял парични
средства на своя син, тъй като майка му го е оставила доброволно при ищеца и
неговите родители, дори и в по - големите периоди от време тя не е била в страната.
1
Отправено е искане за отмяна на горепосоченото определение, както и за
връщане на делото на Районен съд - Велико Търново за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдът в настоящият си състав, като прецени данните по делото, намира за
установено следното:
Частната жалба на адвокат И.Б.Д. от ВТАК, в качеството му на процесуален
представител на Д. П. Н. , е допустима, надлежно предявена и следва да бъде уважена
като основателна поради следното:
В мотивите на обжалваното определение, за да прекрати производството пред
него и върне на основание чл. 130 от ГПК исковата молба на Н*, Районен съд - Велико
Търново, XVIII-ти състав се обосновава с разпоредбата на чл. 439 от ГПК, която визира
че предпоставките за допустимост на иска по този член са изпълнителна сила на
решението и промените, които са изменили или погасили материалното право,
установено с решението в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, като тези промени следва да се основават на новонастъпили факти и
обстоятелства, които имат правно значение за съществуването на съдебно признатото
право. От това следва според Районния съд, че не всички настъпили след съдебното
дирене факти и обстоятелства свързани или относими към материалното право, а само
тези които го променят като го погасяват или го отричат, обуславят процесуалната
допустимост на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК. Сами по себе си
изложените от ищеца факти и обстоятелства, дори да са се случили в обективната
действителност, не могат да изменят или погасят съдебно признатото задължение на
същия за издръжка. Вземането за издръжка е парично и се погасява чрез плащане или
чрез някой от други уредени в закона способи за погасяване. Изложените от ищеца
обстоятелства за полагани непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на
детето в неговото домакинство през исковите периоди не очертават погасителен
способ на парично задължение. Непосредствено полаганите грижи по възпитанието и
отглеждането на детето, наред с поредица от други обстоятелства, може да служи като
основание за изменение на по - рано определените от съда мерки за упражняване на
родителските права, но едва влезлия в сила съдебен акт по чл. 59 от СК, с който е
допусната промяна на титуляра на родителска власт и привеждането му в изпълнение,
води до отпадане на дължимата до този момент издръжка. Ето защо
първоинстанционният съд се е произнесъл, че полаганите от ищеца непосредствени
грижи за ответника през процесните периоди, при липса на твърдения за проведено
след бракоразводния процес производство по чл. 59 от СК, сами по себе си не са такъв
новонастъпил факт, който да е довел до отпадане на изпълняемото право по влязлото в
сила решение по гр.д. № 2369/2012 г. на Районен съд - Велико Търново.
Обжалваното определение се явява неправилно.
По силата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Издръжката е част от задължението на родителя да се
грижи за детето си, тя е законово негово задължение да предоставя на детето си
средства за задоволяване на потребностите му за физическото и за духовното му
развитие. Когато детето и родителят живеят съвместно, средствата се предоставят и в
натура. Когато родителят не упражнява родителските права и в негова тежест е
присъдена парична издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно /чл. 146, ал. 1 от
СК/ на детето си чрез родителя, на когото е предоставено упражняването на
родителските права /тъй като правото на издръжка принадлежи на детето/, ако липсва
споразумение за предоставянето ѝ в натура.
2
За да постанови своето определение, въззивният съд взе предвид, че с решение
по гр. д. № 2369/2012 г. на ВТРС упражняването на родителските права относно детето
К*Д* Н* е предоставено на майката И*П* Н*а, а бащата е осъден да му заплаща чрез
нея 60 лв. месечна издръжка. Решението е задължително за страните и съда. С оглед на
това претенцията на ищеца да бъде признато за установено, че той не дължи
присъдената издръжка, тъй като детето през исковия период е живяло при него и той е
осигурявал издръжката му, е допустима за разглеждане. Незаконосъобразно и в
противоречие с представените по делото доказателства първоинстанционният съд е
оценил като недопустим предявеният отрицателен установителен иск. Несъмнено и
безспорно се твърди в исковата молба, че през целия исков период, началото на който е
датата на влизане на решението по гр. д. № 2369/2012 г. на ВТРС в частта относно
присъдената издръжка /т. е. след приключване на съдебното дирене в производството
по посоченото дело с оглед изискванията на чл. 439, ал. 2 от ГПК/, детето К*Д* Н* е
живяло само при баща си - ищеца и че последният му е осигурявал необходимите
средства за издръжка. По този начин се твърди още, че Д. П. Н. е изпълнил
задължението си за издръжка, вменено му и с посоченото съдебно решение, и,
респективно, правото на детето да получава такава е погасено чрез предоставянето ѝ.
Съобразно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК, длъжникът по
изпълнителното производство може да оспорва чрез иск изпълняемото право на
взискателя, когато актът, по който е издаден изпълнителният лист, е влязло в сила
съдебно решение, и то само ако възраженията му се основат на факти, настъпили след
издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е отрицателен
установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на
взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след
постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че
изпълняемостта му не е настъпила.
В настоящия случай, искът /исковата молба/ е предявен от длъжника Д. П. Н.
срещу взискателя по изпълнително производство, образувано въз основа на влязло в
сила решение за издръжка, като възраженията са за предоставяне на издръжка на
детето в пари и в натура, поради което се явява допустим. Вече за уважаването на
предявения отрицателен установителен иск е необходимо ищецът да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното
право, т. е. фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Поради това, че изпълнителният лист е издаден на съдебно изпълнително основание,
по което има формирана сила на присъдено нещо, ищецът не може да противопостави
на ответника възражения, свързани с действителността и размера на задължението.
На основание чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството по гр.
д. № 2369/2012 г. по описа на ВТРС, по което е издадено изпълнителното основание и
настоящият случай се явява точно такъв.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставки за
прекратяването на производството по гр.д. № 2075/2020 г., поради което
определението на Районен съд - Велико Търново, следва да бъде отменено, а делото
върнато за произнасяне по предявения иск.
Воден от горното, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ определение № 1555/02.10.2020 г., постановено по гр.д № 2075/2020 г.
по описа на Районен съд - Велико Търново, XVIII-ти състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Велико Търново за произнасяне по предявения
иск.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4