РЕШЕНИЕ
№.............../.........2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 425 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на глава ХІ АПК вр. чл. 1 ал. 2 ЗОДОВ като е образувано при условията на
ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд съгласно чл. 226 АПК.
При съобразяване на дадените от
ВАС указания с решение № 1858/05.02.2020 г. по адм. дело
№ 15294/2018 г., с което е обезсилено първоначално постановеното по иска на
М.Д.И. по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ решение № 1918/16.10.2018 г. по адм. дело № 634/2018
г. на Адм. съд Варна, VІ състав, при новото разглеждане на делото съдът с
определение № 378/14.02.2020 г. /л. 3/ е оставил производството по делото без
движение за уточняване на основанието на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
С постъпила в изпълнение на
разпореждането уточняваща молба с. д. № 2988/26.02.2020 г. /л. 41 – 43/ пълномощникът
на ищеца Д.И.П. е уточнил, че предявеният от М.Д.И. *** иск по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 лв. се
основава от една страна на твърдението за незаконно извършен
от полицейските органи личен обиск на ищеца на 30.11.2017 г. в 23:30 часа и
от друга страна – на твърдението за незаконно извършено му по същото време
задържане без предявена при задържането писмена заповед, която е издадена едва впоследствие.
В молба с. д. № 2988/26.02.2020 г. е посочено, че за незаконно извършеното
задържане ищецът претендира обезщетение в размер на 99 лв. за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се според първоначалната искова молба в изпитаното
от него унижение, а за незаконно извършения личен обиск, при който според твърденията
в първоначалната искова молба ищецът е съблечен гол – обезщетение в размер на 1
лв.
В проведеното по делото първо
съдебно заседание на 20.05.2020 г. /л. 107 и 108/ ищецът М.Д.И., редовно призован,
не се явява и не се представлява. Ответната по делото страна ОД на МВР – Варна
се представлява от юрисконсулт Г., който оспорва предявените при кумулативно обективно
съединяване искове по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ с внесените уточнения по отношение на основанието
им, като в подкрепа на становището за неоснователността им сочи, че за задържането
на ищеца е издадена заповед за задържане, която е обжалвана пред
Административен съд Варна, а относно обиска - че като част от производството по
издаване на заповедта за задържане действията по извършването му не подлежат на
самостоятелно обсъждане, а би следвало да се преценят въз основа на наведени за
тях твърдения в производството по обжалването на заповедта за задържане. В с.
з. на 21.10.2020 г. в становището си по съществото на спора поддържа позицията
си за неоснователност на исковете.
В с. з. на 20.05.2020 г. явилият
се по делото прокурор от Окръжна прокуратура Варна дава заключение за
допустимост на предявените искове, а след даване на ход на делото по съществото
на правния спор в с. з. на 21.10.2020 г. /л. 433 – 434/ дава заключение за тяхната
неоснователност поради отсъствието на
първата от кумулативно необходимите предпоставки по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ
/незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган/, в
подкрепа на което сочи, че задържането е въз основа на издадена в контекста на чл.
72 ал. 1 т. 1 ЗМВР заповед, законосъобразността на която е установена с влязло
в сила съдебно решение, а извършеният обиск на ищеца е съобразен с разпоредбата
на чл. 80 ал. 1 т. 1 ЗМВР и е извършен при спазване изискванията на чл. 82 ЗМВР.
В съдебно заседание на 15.07.2020
г. /л. 287 – 289/ съдът, на основание чл. 214 ал. 1 изр. последно ГПК вр. чл. 144 АПК, е допуснал увеличение на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за претърпени
вреди от незаконното задържане на ищеца на 30.11.2017 г. от 99 лв. на 349 лв. и
увеличение на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за претърпени вреди от извършения
на същата дата незаконен обиск на ищеца от 1 лв. на 251 лв. Въпреки че
производството по делото е второ по ред в първата инстанция, увеличението на размера
на кумулативно предявените искове е допустимо като се има предвид, че първоначално
постановеното по спора решение на първоинстанционния съд е обезсилено от ВАС
при проведения касационен контрол като причина за обезсилването е допуснато от
съда процесуално нарушение, свързано с неотстраняването на нередовности в
исковата молба, което е обусловило започването на делото от самото му начало.
За да се произнесе по
основателността на исковете по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
По фактите:
От документите по изисканата с
протоколно определение от съдебно заседание на 15.07.2020 г. и приобщена към
доказателствения материал по делото преписка по бързо производство № 1730/2017
г. по описа на Трето Районно управление при Областна дирекция на МВР – Варна,
образувано на 01.12.2017 г. срещу М А М за престъпление по чл. 354а ал. 5 НК /за
държане без надлежно разрешително на високо рисково наркотично вещество –
марихуана/, се установява, че на 30.11.2017 г. около 23:30 часа в местността
„Сълзица“ дежурен автопатрул от Трето РУ при ОД на МВР – Варна с позивна „393“ в
състав Н.В.Д. и Х.Л.Х. са извършили полицейска проверка на паркиран на път без
изход лек автомобил „Опел астра“ с рег. № ***, в който се намирали водачът и
собственик на превозното средство М А М и
лицата М.Д.И. и С М Ш . При проверката открили в предната част на купето отворена
цигарена кутия „Марлборо“ с два броя прозрачни найлонови пликчета в нея със
зелена на цвят суха тревиста маса. Автопатрулът докладвал за установеното на
дежурната част на Трето РУ при ОД на МВР – Варна като запазил местопроизшествието
до идването на дежурна група в състав разследващ полицай П Д и мл. експерт от БНТР при ОД на МВР – Варна Б М , които след оглед на
местопроизшествието иззели установената там отворена цигарена кутия „Марлборо“
с двете прозрачни найлонови пликчета в нея с приблизителни размери 7х5см. и със
съдържащата се в тях зелена на цвят суха тревиста маса. За огледа на
местопроизшествието разследващият полицай П Д съставил протокол, подписан освен
от него, и от присъстващите при извършването му поемни лица Г Е П.а и К И. Х ,
както и от вещото лице от БНТР – Варна Б М . Според протокола огледът започнал
в 01:10 ч. и приключил в 01:45 ч. Заварените в автомобила лица М А М , М.Д.И. и
С М Ш били задържани за срок от 24 часа и
отведени в сградата на Трето РУ при ОД на МВР – Варна, където и тримата били
разпитани в качеството на свидетели по образуваното по случая бързо производство
№ 1730/2017 г., за което били съставени протоколи за разпит на свидетел /от
01.12.2017 г. за М.Д.И. и С М Ш и от
06.12.2017 г. за М А М /, подписани от тях и от водещия разпита разследващ
полицай П Д . Според записаното в протоколите и тримата потвърдили при разпита
обстоятелствата по полицейската проверка – че са се намирали в колата, когато дошли
полицаите и че при извършване на проверката полицаите открили в купето на колата
кутия с цигари с две пакетчета с трева. М.И. дал обяснение, че видял кутията
още като се качил в колата, но Максимилиян не му бил казал, че има трева, а
Шишков, който седял на задната седалка, обяснил, че за пръв път видял кутията
едва при проверката на полицаите. В същия смисъл са и съдържащите се по
преписката обяснения на М.И., снети също на 01.12.2017 г. от полицаите при
Трето РУ при ОД на МВР – Варна Я М и Ив.
Й , в които той отново потвърждава, че не знаел че в колата има забранени за
притежание вещества. В нито едно от снетите по преписката обяснения М.И. не
упоменал каквито и да било обстоятелства, свързани с извършения му от
полицейските служители личен обиск.
От извършената от БНТЛ при ОД на
МВР – Варна физико-химична експертиза на намерената субстанция в двете пликчета,
възложена с постановление на разследващия полицай от 01.12.2017 г., било
установено и протоколирано в протокол № 1239/05.12.2017 г., че растителната
маса от двете пликчета представлява части от растението Херба Канабис Индика
Сатива, известно като марихуана, като общото нетно тегло на иззетото количество
е 0,47 грама. Според приложения по преписката протокол за оценка на наркотични
вещества от 05.12.2017 г. обследваните от експертизата наркотични вещества били
на обща стойност 2, 82 лв. С изготвено на основание чл. 235 НПК писмено мнение
от 06.12.2017 г. разследващ полицай Д приключил разследването по бързо
производство № 1730/2017 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – Варна и го
изпратил на Районна прокуратура – Варна за прекратяване на основание чл. 9 ал.
2 НК /когато деянието, макар и формално да осъществява признаците на предвидено
в закона престъпление, не е престъпно, тъй като поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна/.
С изпратено при първоначалното
разглеждане на делото от първоинстанционния съд писмо УРИ
439000-14337/17.07.2018 г. /л. 194 от адм. дело № 634/2018 г./ началникът на
Трето РУ при ОД на МВР – Варна е представил в съда в заверени с оригинала копия
материалите по извършеното на 30.11.2017 г. в 23:30 часа задържане на ищеца М.Д.И.: 1/ подписана от полицейския орган и от
задържаното лице заповед № 439з-1682/01.12.2017 г., с която старши полицай
водач на патрулен автомобил Х.Л.Х. е задържал ищеца М.Д.И. на 30.11.2017 г. в
23:30 ч. за срок от 24 часа в помещение за временно задържане в Трето РУ при ОД
на МВР – Варна, на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР /налице са данни за
извършено престъпление/, в която скрепено с подписа на задържаното лице е
посочено, че то е освободено на 01.12.2017 г. в 17, 00 часа /л. 197 от адм.
дело № 634/2018 г./ и 2/ протокол за личен обиск на лице, според който
на 30.11.2017 г. в 23:30 часа старши полицаят водач на патрулен автомобил Х.Л.Х.
е извършил в присъствието на свидетеля Н.В.Д. личен обиск на ищеца М.Д.И., при
който у обискирания са намерени мобилен телефон, секретни ключове и мъжки
портфейл, за които обискираното лице е дало обяснение, че са негови, а в
графата за възражения не е посочило такива като ръкописно е отбелязано „Не“.
Под протокола са положени подписите на обискирания, на полицейския орган,
извършил обиска, и на вписаното като свидетел лице Н.В.Д. /л. 198 от адм. дело
№ 634/2018 г./. Видно от направеното отбелязване на гърба на протокола, препис
от него е връчен на обискираното лице.
Със съпроводително писмо с. д. №
9859/13.08.2020 г. началникът на Трето РУ при ОД на МВР – Варна е изпратил по
делото заверено за вярност копие от книгата за задържани лица в Трето РУ при ОД
на МВР – Варна в частта за датата 30.11.2017 г., в която под пореден № 153 е
записан ищецът М.Д.И. с отбелязани дата и час на задържането 30.11.2017 г. -
23:30 часа и основание на задържането - чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР /л. 328 – 332 от
делото/.
С приобщения към доказателствения
материал по делото в с. з. на 21.10.2020 г. официално заверен препис от решение
№ 128/26.01.2018 г. по адм. дело № 3351/2017 г. на Адм. съд Варна /л. 296 –
298/, изготвен въз основа на разпореждане № 7857/20 г. /л. 295/, съдът е
отхвърлил жалбата на М.Д.И. срещу издадената от ст.
полицай от Трето РУ при ОД на МВР – Варна Х.Л.Х. заповед за задържане № 439з-1682/30.11.2017
г., с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР е разпоредено задържането на М.Д.И.
за срок от 24 часа. Видно от отбелязването под решението, то е влязло в законна
сила на 10.12.2019 г.
Освен писмените доказателства, към
доказателствения материал по делото са приобщени и гласни доказателства,
събрани както при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния
съд, така и след връщането му за ново разглеждане с влязлото в законна сила
решение № 1858/05.02.2020 г. по адм. дело № 15294/2018 г. на ВАС РБ – това са
показанията на разпитаните като свидетели полицаи от дежурния автопатрул,
извършил на 30.11.2017 г. в местността „Сълзица“ проверката на процесния
автомобил „Опел астра“ с рег. № ***, Н.В.Д. и Х.Л.Х..
Повторният разпит на свидетелите се е наложил поради обезсилването по реда на
касационния контрол на първоначално постановеното по спора решение №
1918/16.10.2018 г. по адм. дело № 634/2018 г. на Адм. съд Варна, вследствие на
което при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд процесът е
започнал от начало. Поради това в първото съдебно заседание на 20.05.2020 г.
настоящият съдебен състав с държано изрично определение е приобщил към
доказателствения материал по делото всички събрани при първоначалното
разглеждане на спора в рамките на адм. дело № 634/2018 г. писмени
доказателства. При проведения по настоящото дело в с. з. на 15.07.2020 г. /л.
287 – 289/ разпит на свидетелите Н.В.Д. и Х.Л.Х. свидетелят Х.Л.Х. заявява, че
няма спомен дали е бил дежурен на 30.11.2017 г. и не помни на тази дата кое
точно лице са задържали, но в местността „Сълзица“ са задържани много лица като
тя е известна със сборището на употребяващи наркотици. В същия дух са и
показанията на колегата му Н.В.Д., който твърди, че в местността „Сълзица“ има
доста наркозависими и поради това редовно са правили там обходи, но няма спомен
конкретно за задържаното лице М.Д.И.. Обяснимо е отсъствието на конкретни
спомени и у двамата свидетели за процесната полицейска проверка от 30.11.2017
г. като се има предвид отдалечеността на
събитието във времето и фактът, че такива проверки са част от регулярните им
служебни задължения. По-обстойни показания за случилото се са дадени от двамата
свидетели при разпита им от първоинстанционния съд в с. з. на 25.09.2018 г. в
рамките на първоначално развилото се по иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ производство
по адм. дело № 634/2018 г. Тези показания обаче не могат да бъдат кредитирани
от настоящия съдебен състав при изграждането на фактическите му констатации по
делото, предвид факта, че при проведения касационен контрол решението по адм.
дело № 634/2018 г. е обезсилено, при което извършените от съда процесуални действия
по събирането на доказателства по това дело не могат да се зачетат при новото
разглеждане на делото.
Така установените по делото факти
обуславят следните правни изводи:
Относно правната квалификация по
чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ на предявените при условията на кумулативно обективно съединяване
искове на М.Д.И. *** и оттук относно подведомствеността на делото на основание
чл. 1 ал. 2 ЗОДОВ на административния, а не на общия граждански съд:
Този въпрос е разрешен с постановеното
в производство по чл. 135 ал. 4 АПК окончателно определение № 56/17.05.2018 г.
на Смесен петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС по гр. дело № 57А/2018 г.
/приложено към адм. дело № 643/2018 г./, според което когато обезщетението за
неимуществени вреди се претендира спрямо държавата като следствие от
незаконосъобразни действия на полицейски служители по издадена на основание чл.
72 ал. 1 ЗМВР заповед за задържане и извършен личен обиск искът е с правна
квалификация чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ като разглеждането му е в компетентността на
съответния административен съд, който съгласно чл. 1 ал. 2 ЗОДОВ прилага реда
на АПК. В тази връзка в определението на петчленния състав е посочено, че
предопределящи за квалификацията на деликтния иск по ЗОДОВ /дали е по чл. 1 или
по чл. 2 ЗОДОВ/ са онези обстоятелства, които решават въпроса в системата на
изпълнителната или в системата на съдебната власт е държавният орган, чиито
незаконни актове, действия или бездействия са пряката /основна/ причина за
вредите, поради което след като в случая обезщетението се претендира единствено
от незаконни действия на полицейските органи, то исковата претенция се обуславя
от деликтния състав на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
За основателността на предявените искове по
чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е необхоД. ищецът да докаже по делото чрез пълно и главно
доказване кумулативно наличие на следните материално-правни предпоставки: 1/
незаконосъобразни действия на полицейските органи при извършеното му задържане и
личен обиск на датата 30.11.2017 г. в 23:30 ч.; 2/ настъпила в патримониума му неимуществена
вреда, изразяваща се в преживяното от него унижение и 3/ пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразните действия на полицейските служители по
т. 1 и вредата по т. 2. В тази връзка в с. з. на 15.07.2020 г. съдът му е дал
указания по разпределянето на доказателствената тежест.
Въпреки подадените от
пълномощника на ищеца многобройни писмени молби /не малка част от които неподписани/,
по делото остана недоказана още първата предпоставка за ангажирането на отговорността
на държавата по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
С чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР е
регламентирана възможност за полицейските органи да задържат лице, за което има
данни, че е извършило престъпление като съгласно ал. 2 в тези случаи лицето
може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица, каквито
съгласно чл. 5 ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. на министъра на
вътрешните работи се обособяват в структурата на МВР. Съгласно чл. 74 ал. 1 ЗМВР за лицата по чл. 72 ал. 1 се издава писмена заповед за задържане като на
основание чл. 73 ЗМВР срокът на задържането в хипотезите на чл. 72 ал. 1 т. 1
до 4 вкл. не може да надвишава 24 часа.
От данните по делото се
установява неоснователността на твърдението на ищеца, че на датата 30.11.2017
г. е задържан в 23:30 часа без предявена при задържането писмена заповед по чл.
74 ал. 1 ЗМВР. Такава заповед не само че е била издадена от оторизиран за това
полицейски служител /има се предвид приложената в заверено копие по делото заповед
№ 439з-1682/2017 г./, но тя е била обжалвана от задържаното лице като при
проведения съдебен контрол за законосъобразност според регламентираните
основания за оспорване по чл. 146 АПК жалбата срещу нея е отхвърлена с влязлото
в законна сила решение № 128/26.01.2018 г. по адм. дело
№ 3351/2017 г. на Адм. съд Варна. Съгласно чл. 168 ал. 1 АПК съдът има служебното
задължение да провери въз основа на представените от страните доказателства
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК, като на основание чл. 177 ал. 1 АПК решението, с което е отхвърлил
оспорването, има сила за страните по делото. Поради това всички въпроси,
свързани със законосъобразното издаване на заповедта за задържане на ищеца на правно
основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР, не подлежат на преразглеждане и пререшаване в
настоящото съдебно производство. Отделен е въпросът, че ако тази заповед беше отменена
от съда при проведения съдебен контрол, то тогава обезщетение за вредите би могло
да се претендира по реда на чл. 1 ал. 2 ЗОДОВ като последица от издаването на
незаконосъобразен административен акт, а не от незаконно действие на
полицейските органи.
Що се отнася до основното
оплакване, че заповедта била издадена впоследствие, а не била връчена на ищеца
в момента на задържането му, което според него обуславя незаконността на извършените
без заповед фактически действия по задържането, съдът намира следното:
Съответно на чл. 74 ал. 1 ЗМВР, с
чл. 11 ал. 1 от издадената на основание чл. 72 ал. 9 ЗМВР Инструкция №
8121з-78/24.01.2015 г. на МВР /наричана по-нататък инструкцията/ е предвидено,
че за всяко задържано лице се издава заповед за задържане от полицейския орган,
ограничил правото му на свободно придвижване, като по смисъла на чл. 4 от
инструкцията определянето на едно лице като задържано е поставено именно в
зависимост от ограничаването на правото му на свободно придвижване при
условията и по реда на ЗМВР. Съгласно чл. 11 ал. 4 от инструкцията заповедта за
задържане се регистрира в Централизирана автоматизирана информационна система „Документооборот“
и номерът й/уникалният регистров идентификатор /УРИ/ се вписва в книгата за
задържани лица. Видно от приложеното по делото извлечение от книгата за
задържани лица в Трето РУ при ОД на МВР – Варна, това изискване на нормативната
уредба в случая е спазено като под № 153 в книгата е вписана издадената срещу
ищеца заповед по чл. 74 ал. 1 ЗМВР за задържането му на 30.11.2017 г. в 23:30
ч. на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР. Неоснователно е оплакването на ищеца,
че е задържан без издадена за целта заповед, която била оформена впоследствие.
Съгласно чл. 13 от инструкцията срокът за задържането на лицата по реда на ЗМВР
започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване,
като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на
фактическото й издаване. От последното пояснение с основание може да се заключи,
че самата нормативна уредба допуска заповедта за задържане да се издаде във
времево отношение след началния момент на фактическото ограничаване на правото на лицето на свободно придвижване. От
значение за правата на задържаното лице е предвиждането в разпоредбата, че срокът
на задържането започва да тече не от момента на издаване на заповедта, а от
началния момент на фактическото ограничаване на правото му на свободно придвижване.
С изискването за вписване на този час в заповедта по чл. 74 ЗМВР се гарантира,
че задържането на лицето в хипотезите на чл. 72 ал. 1 т. 1 до 4 вкл. няма да
надвиши изискуемия от чл. 73 ЗМВР максимум от 24 часа. Поради тези съображения,
разгледан сам по себе си фактът, че заповедта за задържане на ищеца е издадена
не в самия момент на задържането в 23:30 часа, а по-късно, което е видно и от
датата 01.12.2017 г., поставена след уникалния й регистров идентификатор /л.
197 от адм. дело № 634/2018 г./, не може да обуслови извод, че действията по задържането
са извършени незаконно. Точно обратното – същите се основават на издаден за
целта индивидуален административен акт по чл. 74 ал. 1 ЗМВР.
По делото не се събраха доказателства
и относно твърдението на ищеца за незаконни действия на полицейските служители
при обискирането му. Твърдението на И. е, че при извършването на личния обиск
полицаите са го съблекли гол като са го оставили само по чорапи. Чл. 80 ал. 1
т. 1 ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да извършват обиск
на лице, което е задържано при условията на чл. 72 ал. 1. Наличието на тези
условия и по-специално на това по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР не подлежи на доказване
по делото от страна на ответника като се има предвид, че издадената на това основание
заповед № 439з-1682/2017 г. е потвърдена от съда с влязлото в законна сила
решение № 128/26.01.2018 г. по адм. дело № 3351/2017 г. на Адм. съд Варна. Съгласно
чл. 82 ал. 3 ЗМВР обискът се извършва по начин, който не уронва честта и достойнството
на гражданите, от което може да се заключи, че в случай, че се докаже, че обискираното
лице е съблечено голо, това действително би обусловило извод за незаконност на
извършените от полицейските служители действия по обискирането поради
нарушаването на чл. 82 ал. 3 ЗМВР. По делото не се събраха обаче никакви
доказателства в подкрепа на това твърдение. При спазване на изискването на чл.
82 ал. 1 ЗМВР за извършения на 30.11.2017 г. в 23:30 ч. обиск е съставен
протокол, подписан съгласно чл. 82 ал. 2 ЗМВР от полицейския орган, извършил
обиска, от един свидетел и от обискираното лице, което в графата за възражения
не е направило такива /л. 198 от адм. дело № 634/2018 г./. При обясненията,
които е дало в рамките на бързо производство №1730/2017 г. и при проведения му
по това производство разпит също не е посочило някакви конкретни уличаващи полицейските
служители обстоятелства конкретно във връзка с обискирането. Въпреки, че от
данните по делото се установява, че освен ищеца, на местопроизшествието са били
и лицата С М Ш и М А М /негови спътници в автомобила/, при разпита им
по бързо производство № 1730/2017 г. те също не са изложили подобни уличаващи
твърдения. Ищецът не е поискал те да бъдат разпитани в исковото производство по
чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
В съдебно заседание на 21.10.2020
г. съдът е пропуснал да се произнесе по доказателствените искания на пълномощника
на ищеца, формулирани с молби с. д. № 11997/02.10.2020 г. и с. д. № 12023/02.10.2020
г. /л. 393 – 397 и л. 406 – 407 от делото/. Това обаче не обуславя необхоД.ст
от отмяна на дадения в същото съдебно заседание ход по съществото на правния спор,
тъй като към предмета на правния спор е неотносимо събирането на поисканите с
молбите доказателства /прилагане на всички съставени документи от автопатрул
393 за времето от 19, 00 часа на 30.11.2017 г. до 07, 00 часа на 01.12.2017 г.,
съгласно чл. 33 ал. 2 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. на МВР и разпит
като свидетел на разследващия полицай Петър Боянов Делчев, който да обясни пред
съда защо е наредил задържането на ищеца/.
Недоказаността на първата
предпоставка за основателност на исковете по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ има за последица
отхвърлянето им от съда.
Съдът не дължи произнасяне по
въпроса за отговорността за разноски, съгласно нормата на чл. 10 ал. 4 ЗОДОВ
/нова, ДВ бр. 94/2019 г./, тъй като от страна на ответника по делото не е
направено изрично искане за присъждане на направените съдебни разноски, а по
този въпрос съдът не се произнася служебно.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените при
условията на кумулативно обективно съединяване искове на М.Д.И. по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР Варна за присъждане на обезщетение в
размер на 349 /триста четиридесет и девет/ лева за претърпени неимуществени вреди
от незаконното задържане на ищеца на 30.11.2017 г. в 23:30 ч. без издадена за
целта заповед за задържане по чл. 74 ЗМВР и за обезщетение в размер на 251
/двеста петдесет и един/ лева за претърпени неимуществени вреди от извършения
на същата дата незаконен обиск на ищеца, при който е съблечен гол от
полицейските органи.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в 14-дневен срок от получаването му от страните по делото.
След влизане в сила на решението
изпратената в оригинал по делото с писмо с. д. № 10434/27.08.2020 г. преписка
по бързо производство № 1730/2017 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР – Варна
да се върне обратно в Районна прокуратура Варна.
СЪДИЯ: