Решение по дело №10047/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 април 2020 г.
Съдия: Ивелина Карчева Янева
Дело: 20207060710047
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е

 

N 57

 

Гр.Велико Търново 13.04.2020г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Великотърновският административен съд, І-ви касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година  в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Ивелина Янева

                                                                                                                  Росен Буюклиев

 

при секретаря С. Ф. и с участието на прокурора М. като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10047 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.

            Предмет на касационното производство е Решение № 24 / 28.01.2020г., постановено по АНД № 6 по описа на ГОРС за 2020г., с което е потвърдено наказателно постановление № 19-0268-001831 / 06.12.2019г., издадено от Началник сектор в РУ Горна Оряховица при ОД на МВР Велико Търново, с което на К.Р.Р. са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП.

Касационното производство е образувано по жалба от К.Р.Р., в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради неправилна преценка от въззивния съд на допуснатите в хода на административно наказателното производство нарушения на процесуалните правила – неточно описание на нарушението – не е посочено коя от хипотезите на чл.174, ал.3 от ЗДвП е нарушена. Моли се за отмяна на въззивното решение и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът не изразява становище по същество на спора.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти – при извършена проверка от контролните органи на водач на лек автомобил същия отказва да бъде тестван на място с техническо средство за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози и отказва вземането на кръв за извършване на лабораторно химическо-токсилогично изследване за установяване на употреба на наркотични вещества и техните аналози.

            Административно наказващият орган приема наличието на хипотезата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и на водача са наложени глоба и лишаване от право да управлява МПС.

Въззивният съд приема, че нарушението и нарушителят са безспорно установени, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, правилно са определени вида и размера на наказанията, поради което и наказателното постановление е потвърдено.

Настоящият касационен състав намира оспореното решение постановено при спазване на процесуалния и материалния закони, като изводите на съда са в съответствие с материалите по делото.

От текста на наказателното постановление се опровергава единствения довод в касационната жалба – за непълнота в описание на нарушението. В мотивите на наказателното постановление словом е описно нарушението – водачът отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписние за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. В разпоредителната част на наказателното постановление нарушението е вписано с посочване на правната норма – чл.174, ал.3 от ЗДвП и изрично е уточнено, че иде реч за предложение второ. Следователно нарушителят е наясно за какво нарушение е ангажирана административно наказателната му отговорност и не е нарушено правото му на защита.

Водим от горното съдът намира оспорения съдебен акт за постановен при спазване на материалния закон и същия следва да бъде потвърден.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

Р     Е     Ш     И    :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24 / 28.01.2020г., постановено по АНД № 6 по описа на ГОРС за 2020г.,

 

           РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.