ПРОТОКОЛ
№ 798
гр. ХАСКОВО, 19.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
СъдебниНЕЛИ К. КАРАВЕЛОВА
заседатели:ЯНКА Т. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Р. З. Т.А
и прокурора А. Х.. П.
Сложи за разглеждане докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА
Наказателно дело от общ характер № 20245600200485 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО се явява прокурорът
А. П..
ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И. се явява. В качеството на негов
защитник се явява адв. Д. Н..
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ, вписано в списъка за
призоваване като такова - „***“ АД, редовно уведомено, не изпраща
представител.
От последното е постъпило писмено становище вх. №
12361/18.12.2024 г., в което се заявява, че се поддържат вече отправените
искания, включително искането за приемане за съвместно разглеждане в
наказателния процес на предявения граждански иск, поддържа се още
искането за издаване на съдебно удостоверение с цел установяване на кръга на
наследници на починалия Т. С.. Отново се заявява, че следва да бъдат приети
като доказателства представените на 29.10.2024 г. и 06.11.2024 г. документи.
Изразява се кратко становище по всеки един от въпросите, изброени в
1
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК.
По хода на разпоредителното заседание:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът не констатира пречки да бъде даден ход на делото и затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на разпоредителното заседание.
На основание чл. 272, ал. 1 от НПК, съдът пристъпи към снемане
самоличността на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И. – роден на ***г. в гр. ***, живущ в гр.
***, *** гражданин, ***, грамотен, с *** образование, неосъждан, безработен,
ЕГН: **********.
На основание чл. 274, ал. 2 от НПК съдът разясни на подсъдимия
процесуалните му права по НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И.: Наясно съм с правата, които имам в
процеса.
На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, съдът разясни на страните
правото им на отводи срещу членовете на състава на съда, прокурора,
защитника и съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ. Н.: Нямаме искания за отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И.: Нямам искания за отводи.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, съдът извърши проверка дали
подсъдимият е получил препис от обвинителния акт и всички останали страни
дали своевременно в указания от закона седемдневен срок са получили
преписи от разпореждането на съда за насрочване на съдебното заседание,
съдържащо подлежащите на обсъждане въпроси по чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Получих своевременно препис от разпореждането
на съда с въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
АДВ. Н.: Своевременно получих препис от разпореждането на
съда и съм в готовност да взема отношение по въпросите по чл. 248, ал. 1 от
НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И.: Получих навреме препис от
обвинителния акт и съм запознат с неговото съдържание. Получих навреме и
2
последното разпореждане на съда, което съдържа въпросите, които ще бъдат
обсъдени в днешното съдебно заседание.
Съдът, след като се увери, че подсъдимият своевременно е
получил препис от обвинителния акт и от разпореждането на съда, а
останалите страни съответно препис от разпореждането, намери, че на същите
следва да бъде предоставена възможността да вземат отношение по тези
въпроси и затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕДОСТАВИ СЕ възможност на страните да вземат отношение
по въпросите, изброени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми
съдебни заседатели, считам, че делото е подсъдно на ОС-Хасково. Считам, че
няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Няма допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на
подсъдимия. По отношение на въпроса за разглеждане на делото по реда на
особените правила, мога да взема становище след изслушване на подсъдимия
и неговата защита. Считам, че няма основание за разглеждане на делото при
закрити врати. По отношение на мярката за процесуална принуда, няма
причина същата да бъде изменена. Нямам искания за събиране на нови
доказателства. В случай, че няма искания за разглеждане на делото по реда на
особените правила, считам, че за следващото съдебно заседание следва да
бъдат призовани и посочените в обвинителния акт лица като свидетели и
вещи лица. По отношение на искането за граждански иск, предявен от „***“
АД, считам, че същият не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане,
доколкото на първо място, същият би усложнил наказателния процес с оглед и
искането от тяхна страна за установяване кръга на наследниците на починалия
и евентуално за конституирането им като граждански ответници, още повече
че „***“ АД вече е реализирало правата си по същия казус, били са водени
граждански дела срещу *** и тези дела са спечелени с влезли в сила съдебни
решения, така че считам, че няма основание за съвместно разглеждане на
граждански иск.
АДВ. Н.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, с оглед повдигнатото обвинение и правната квалификация на
деянията, считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд -Хасково. Не са
3
налице основания за прекратяване или за спиране на наказателното
производство. Считам, че в хода на досъдебното производство са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, което налага
прекратяване на производството по делото и връщането му на Окръжна
прокуратура-Хасково. Обвинителният акт не отговаря на установения в чл.
246 от НПК нормативен регламент и не е съобразен с основните положения на
Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ВКС. На първо място, доколкото
основното предназначение на обвинителния акт е свързано с очертаването на
рамките на обвинението, в които ще се развие процесът на доказване по време
на съдебната фаза, то е необходимо в същия да намерят отражение всички
релевантни за обвинението факти, като при това същите следва да бъдат
изложени по достатъчно ясен, конкретен и разбираем начин, за да не бъдат
затруднени обвиняемите при упражняване на правата им на защита и с оглед
изясняване на съответната на твърдените факти правна квалификация. В
обстоятелствената част на акта, задължително следва да намерят отражение
всички онези факти и обстоятелства, които индивидуализират от обективна и
субективна страна престъплението, както и неговия автор, а в заключителната
му част същите тези обстоятелства следва да се аргументират конкретно.
Индивидуализацията обаче не е невъзможна, ако в окончателното обвинение
не са описани конкретно елементите от престъпния състав на деянието, в което
се е изразило противоправното поведение на обвиняемия, в случая - на
подсъдимия. Претендираната спрямо него отговорност за конкретни деяния и
непосочването на всички данни в обстоятелствената част и заключителната
такава на обвинителния акт, съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като винаги води до ограничаване правата в
съдебното производство. Основно право на обвиняемия е да разбере в какво
точно и за какво престъпление е обвинен, за да може да реализира правото си
на защита в пълен обем - чрез даване на обяснения по предявеното му
обвинение, да направи възражения, да ангажира доказателства във връзка с
тях, а съдържанието на настоящия обвинителен акт в сериозна степен лишава
подсъдимия И. от тази възможност и от възможността за ефективна защита и
това е така, защото в него се откриват редица пропуски, неясноти и
противоречия, които се свеждат до следното:
Спрямо подсъдимия И. са повдигнати две обвинения. Първото е за
деяния, квалифицирани като престъпления по чл. 249, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
4
чл. 26, ал. 1 от НК и второто - за престъплението „изпиране на пари“ в
хипотезата на чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 и ал. 2 от НК. Съставът на
престъплението по чл. 249, ал. 2 от НК, в който е обвинен подзащитният ми,
инкриминира използването на платежен инструмент, издаден в Република
България или в чужбина, без да има покритие за сумата, за която е използван
инструментът. Това престъпление е формално и за неговото осъществяване е
достатъчно извършването на изпълнителното деяние, без да е необходимо
настъпването на каквито и да било вредни последици. В обстоятелствената
част на обвинителния акт липсва описание на действията, с които
подсъдимият И. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по
чл. 249, ал. 2 от НК, което се твърди да е извършил в съучастие като
съизвършител с Т. С. и в условията на продължавано престъпление. Нещо
повече, липсват дори твърдения платежните инструменти, посочени в
диспозитива на обвинението, да са се намирали във фактическа власт на
подзащитния ми, още по-малко той да си е служил с тях по какъвто и да било
начин. В обвинителния акт са описани извършени единствено от Т. С.
действия по използване на трите инкриминирани платежни инструмента,
изразяващи се в поставяне на дебитните карти в ПОС терминалното
устройство и въвеждане на ПИН код, като титуляр на две от тях е самият С., а
третата е с титуляр дружеството „***“ ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала и управител също е С.. Действията на подсъдимия И., ангажирали
вниманието на прокурора, се свеждат до следното описание в обвинителния
акт - цитирам: „След като сумата била блокирана и бил издаден
авторизационен код, на следващия ден 04.05.2016 г. - за едно от деянията,
подсъдимият И. в присъствието на С. завършил транзакцията. Това станало,
като ПОС терминалът бил превключен от И. в режим на преоторизирано
плащане, въвел номера на преоторизираната транзакция и издадения
авторизационен код. По аналогичен начин са описани действията на
подзащитния ми и за останалите две инкриминирани деяния. Никъде в
обстоятелствената част на обвинителния акт не фигурират твърдение или
факти за използвания от подсъдимия И. платежен инструмент по смисъла на
чл. 93, т. 24 от НК, а описанието с изразите „превключил в режим на
преоторизирано плащане или въвел номера на преоторизираната транзакция и
издадения авторизационен код“ са лишени от всякаква конкретика и не
оказват еднозначно за извършено от моя подзащитен на определено външно
5
въздействие върху софтуера на ПОС терминалното устройство, посредством
което да се активизира режим на преоторизирано плащане. Липсва
съдържание за това с какви действия е осъществил твърдяното превключване
в режим на преоторизирано плащане. Например: посредством натискане на
конкретен бутон на ПОС терминалното устройство или по друг начин с
последователни действия от менюто на устройството, кои са конкретните
номера на преоторизираните транзакции, кодовете, които се твърди, че е въвел
И., колко цифрени са тези кодове поне и не на последно място, активирана ли е
била такава опция на конкретното ПОС терминално устройство и т.н. Вместо
това, за да попълни обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът е
възпроизвел цели пасажи от изготвената по делото техническа експертиза,
които обаче са твърде общи и развиват в принципен план характеристиките и
технологията при работа с платежни инструменти, а някои дори са пренесени
в обвинителния акт на принципа „copy-paste“. Липсва обаче посочената
конкретна фактология, отнасяща се до инкриминираните транзакции и за
подсъдимия И. остава неясно срещу какви факти следва да се защитава.
Подобен подход не може да замести задължението на обвинителя да изложи
фактически констатации, които самият той е приел за установени и въз основа
на които изгражда обвинителната си теза. В настоящия случай това не е
сторено. Въпросната фактология е част от предмета на доказване,
респективно, правната квалификация на деянието. Едновременно с това,
надлежната конкретизация на престъпния състав с обстоятелствата от
предмета на доказване, гарантират правото на обвиняемия да узнае в какво
точно е обвинен и охранява правото му на защита. Следва да се има предвид
още, че отговорността на подсъдимото лице може да бъде реализирана само
и единствено при прецизно повдигнато обвинение, съдържащо се в
съответния акт на органа, ръководещ досъдебното производство. Отделен е
въпросът, че твърдяното в обвинителния акт въздействие върху ПОС
терминалното устройство от страна на подсъдимия И. изобщо не
кореспондира с изпълнителното деяние по чл. 249, ал. 2 от НК. Във
формулираната от прокурора фактология се сочи единствено, че описаните,
макар и твърде неясно действия на подсъдимия И., са извършени в
присъствието на подсъдимия С., като отсъстват твърдения и за това при така
нареченото финализиране на транзакцията, последният да е използвал
платежен инструмент. От друга страна, съставът на престъплението по чл.
6
249, ал. 2 от НК, за което е повдигнато обвинение на подзащитния ми, за
разлика от този по ал. 1 на посочената разпоредба, не предвижда форма на
изпълнителното деяние - използване на данни от платежен инструмент,
каквото всъщност представлява словесното описание на инкриминираното
деяние в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същевременно, в
диспозитива на обвинението е инкриминирано използването на платежен
инструмент, а не на данни от такъв. Тоест, описано е извършено
престъпление, различно от това, за което е повдигнато обвинение. В този
смисъл изготвеният обвинителен акт се явява и вътрешно противоречив.
Наред с това, в диспозитива на обвинението по чл. 249, ал. 2 от НК не може да
се разбере колко са деянията, вменени на подзащитния ми в рамките на
посочения инкриминиран период 03.05.2016 г. – 01.06.2016 г. и дали
посочените общо шест дати в рамките на този период от 03.05.2016 г. до
01.06.2016 г. включително, се отнасят до изпълнителното деяние – използване
на платежен инструмент и кои от тях. След като престъплението по чл. 249,
ал. 2 от НК е формално и за осъществяването му е достатъчно извършването
на изпълнителното деяние – използване на платежния инструмент, без да има
покритие за съответната сума, за която се използва и не е необходимо
настъпването на каквито и да е било вреди, ирелевантно е обстоятелството
дали и кога са постъпили средствата, получени при твърдяното престъпно
служене с платежни инструменти. Така в рамките на продължаваното
престъпление следва да фигурират евентуално датите, на които обвинението
твърди, че е използван платежният инструмент, без да има покритие за
сумите, за които е използван. В тази му част обвинението също е неясно.
Отделно от това, времевите параметри, посочени в диспозитива на
обвинението, повдигнато на И., не кореспондират с надлежно описание в
обстоятелствената част на обвинителния акт на действия по използване на
платежни инструменти, извършени от подзащитния ми. Нещо повече, изобщо
отсъстват твърдения за използване на такива инструменти от него и посочения
като негов съучастник Т. Р. при реализиране на описаните транзакции
посредством соченото превключване на терминалното устройство в режим на
преоторизирано плащане. Както вече бе казано, за разлика от състава на чл.
249, ал. 1 от НК, този по ал. 2 не е инкриминиран при служене с данни от
платежен инструмент, а единствено използване на такъв без покритие за
сумата, за която се използва. В този смисъл обвинителния акт не съдържа
7
фактически твърдения и описание на изпълнителното деяние на
престъплението, в което е обвинен подсъдимият И..
Нататък, формулиран по посочения начин, диспозитивът на
обвинението по чл. 249, ал. 2 от НК е в противоречие и с обстоятелствената
част на обвинителния акт, в която са описани факти за използване на платежен
инструмент само и единствено от Т. С. и единствено на датите - 03.05.2016 г.,
11.05.2016 г. и 31.05.2016 г., но не и на посочените в диспозитива – 04.05.2016
г., 18.05.2016 г. и 01.06.2016 г. Предложената правна конструкция е изцяло
неясна и не дава възможност да се разбере позицията на прокурора относно
инкриминираните деяния, тяхната правна квалификация и най-вече
инкриминираната форма на съучастие на подзащитния ми като извършител,
доколкото обстоятелствената част на обвинителния акт не съдържа описание
на сочения престъпен състав.
Противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на
обвинителния акт е налице и по отношение на обвинението в изпиране на
пари. В обсъжданата част на акта не са изтъкнати обстоятелства, нито се
съдържат мотиви на прокурора относно възприетия от него квалифициращ
признак - два или повече пъти, а същевременно изложената фактология
изцяло описва признаците на продължавано престъпление и би следвало
деянията да се квалифицират като едно продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26 от НК, по което обстоятелство обаче прокурорът не е
разсъждавал и не е изложил аргументи за наличието или отсъствието на
продължавано престъпление, както в случая е сторил това при обсъждане на
деянието по чл. 249, ал. 2 от НК. В тази връзка, съществената особеност на
продължаваното престъпление се състои в това, че то включва две или повече
деяния, които осъществяват поотделно състави на едно или също
престъпление, като може да се отнася до осъществяване на различни състави
на съответното престъпление - обикновени, квалифицирани или
привилегировани. Действително, еднородността на проявите не е достатъчна
да се приеме наличие на продължавано престъпление. Същинската отлика
между него и еднородната реална съвкупност е наличието на особена връзка
между тези прояви, които комплексно погледнати формират едно цяло. В
контекста на това, основното обединяващо проявите при продължаваното
престъпление звено е, че всички прояви се извършат и са извършени при една
и съща обстановка, обективно следва да се установи, че деецът е имал едно и
8
също константно и непроменливо отношение към предмета на
престъплението или един и същи повод, при който е стигнал до въздействието
върху него. Друго обективно условие за наличието на продължавано
престъпление е отделните прояви да са извършени през непродължителен
период от време. Именно такава фактология е изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт, която е в явно противоречие с възприетата в
диспозитива на обвинението теза за наличие на обикновена съвкупност от
престъпления, която се е изразила в квалифициране на деянието - изпиране на
пари по ал. 3, т. 2 на чл. 253 от НК.
По повод обсъжданото престъпление следва да се отбележи, че
прокурорът неправилно е обозначил в обвинителния акт и правната
квалификация на същото по следния начин – чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3 т. 2 вр. ал.
1 и ал. 2 от НК. Така цитираната правна характеристика на настоящото
престъпление е неправилна, защото ал. 4 на чл. 253 от НК регламентира по-
тежко наказуеми състави на деянията по ал. 1 и ал. 2 на чл. 253 от НК, като
квалифициращият им признак е средства или имущество, придобити чрез
тежко умишлено престъпление и защото ал. 4 препраща изрично към ал. 1 и
ал. 2, които са основните състави на това престъпление, но не и към ал. 3 на
настоящата разпоредба. Коментираната неточност в изписването на
приложимата за случая разпоредба създава противоречие в обвинителния акт
между словесното описание на престъплението по чл. 253 от НК и неговото
цифрово обозначение с цитираните законови текстове. Отделно от това, в
диспозитива на обвинението по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3 т. 2 вр. ал. 1 и ал. 2 от
НК не са посочени всички съставомерни квалифициращи признаци на състава
и конкретно тези по т. 2 на ал. 3 – два или повече пъти. Допуснато е и
смесване на две от формите на изпълнителното деяние по ал. 1 на посочената
разпоредба, а именно: извършване на финансова операция и сделка с
имущество, като спрямо подзащитния ми е повдигнато обвинение за
извършване на финансови операции с имущество. Така за подсъдимия И. е
неясно дали е обвинен в извършване на посочените две форми на
изпълнителното деяние или само за някоя от тях и коя конкретно. Ето защо,
считам, че обвинителният акт в този си вид не може да изиграе своята
процесуална функция, тъй като подзащитният ми е лишен от възможността да
узнае обвинението в неговата цялост и яснота. Допуснатите фактически
неясноти, непълноти и противоречия при неговото съставяне, представляват
9
съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, допуснати на
досъдебното производство. Ето защо, Ви моля да прекратите съдебното
производство и върнете делото на Окръжна прокуратура – Хасково за
отстраняване на допуснатите нарушения.
Не желаем разглеждане на делото по реда на особените правила по
реда на глава XXVII и XXIX от НПК. Считаме, че не са налице условия за
разглеждане на делото при закрити врати. Не се налага привличането на
резервен съдия, съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице,
преводач или преводач на български жестов език, както и извършването на
съдебни следствени действия по делегация. Няма основание за изменение на
взетата спрямо подзащитния ми мярка за неотклонение „подписка“. Днес
нямаме искания за събиране на нови доказателства. Такива евентуално бихме
направили на по-късен етап в хода на съдебното следствие. С оглед
изложените аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения,
считаме, че не са налице предпоставките за насрочване на съдебното
заседание. По отношение на предявения граждански иск, считам, че същият е
недопустим и не следва да се приема за съвместно разглеждане в
наказателното производство, както и не следва банката да бъде конституирана
в настоящото производство като граждански ищец. На първо място, за да са
налице предпоставките за това, е необходимо вредите да са причинени от
самото деяние - предмет на обвинението, а не от всякакво друго деяние, което
не е описано в обвинителния акт. Във връзка с това е утвърдено и друго
принципно разбиране за това, че граждански ищци могат да бъдат само
лицата, които са претърпели вреди от престъпното деяние, тоест, от деликта,
но не и лицата, които са претърпели вреди, но не на деликтно, а на договорно
основание. С оглед формалния характер на престъплението по чл. 249, ал. 2 от
НК, допустимостта на гражданската претенция за имуществени вреди се
определя от самата възможност по начало да има пострадал от това
престъпление. Действително, тази възможност не може да бъде отречена само
поради обстоятелството, че от престъпния състав не се предвижда настъпване
на съставомерни вреди. Ако от деянието са причинени вреди - преки и
непосредствени и са налице условия за гражданска отговорност, гражданският
иск следва да бъде допуснат. Доколкото обаче, в настоящия случай не е
установено в резултат на деянието „***“ АД да е претърпяло имуществени
вреди, още по-малко преки и непосредствени такива, понеже според
10
обвинителния акт такива евентуално са настъпили за банките, издатели на
платежните документи, посочени в обвинението, считам, че исковата молба е
предявена от процесуално нелегитимирано лице, което и да е претъпяло
вреди, то същите са на друго, договорно основание, а не в резултат на деликт.
Налице са и писмени доказателства по делото, че банката вече е реализирала
тези свои претенции по граждански ред, както каза и представителят на
държавното обвинение, макар това само по себе си да не изключва
потенциалната възможност да бъдат граждански ищци, тъй като гражданските
искове са водени срещу юридическото лице, а не срещу физическото.
Абсолютно неясно е основанието, на което „***“ АД е извършила плащания
по искане на банките – издателки на инкриминираните банкови карти и по-
специално, по каква причини доброволно е възстановила сумите по
процесните транзакции. Вероятно това се дължи на някакво съглашение –
писмено, устно, нямам представа, а и по делото няма такива данни, но така
или иначе, платените и възстановени от страна на „***“ АД суми по сметките
на банките – издателки на инкриминираните карти е станало впоследствие,
като то би могло и да не стане. При това положение, в случай, че допуснете
„***“ АД да участва в наказателното производство като граждански ищец,
макар същото да не е претърпяло вреди, които да са пряка последица от
деянието, за което се води производството, това би затруднило разкриването
на обективната истина, би се обременило правото на защита на подзащитния
ми и би се стигнало до отлагане на делото и забавяне на производството. В
тази връзка, до такова би се стигнало и при допускане „***“ АД като страна в
настоящото производство и с оглед на направеното от тях искане за
установяване и конституиране като граждански ответници на наследници на
единия от починалите подсъдими в настоящото дело. Граждански ответник
може да бъде конституиран в рамките на наказателното производство
единствено и само, когато той носи отговорност за причинени имуществени
или неимуществени вреди в резултат на престъплението на основание,
различно от това на неговия извършител. Такива са хипотезите, например,
когато се предявява граждански иск с предмет обезщетяване на вреди от
престъпление към родител на непълнолетен подсъдим или на работодател на
подсъдимия. В тези случаи отговорността е с основаниe, различно от
класическото деликтно по чл. 45 от ЗЗД, което води до възможност да се
отправи и претенция за обезщетение към страна, която не е субект на
11
престъпление. Настоящият случаx обаче не е такъв. Ето защо, Ви моля да не
приемате за съвместно разглеждане предявения граждански иск и отхвърлите
молбата на „*** АД за конституирането й като граждански ищец в настоящото
производство.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И.: Поддържам казаното от адв. Н.. Тя
беше изключително точна в казаното и няма какво да добавя. Ще кажа нещо,
което не знам дали е уместно, но мисля, че в случая делото трябва да бъде
прекратено поради липса на престъпление, а иначе правата ми са запазени.
Това е, което искам да кажа.
ПРОКУРОРЪТ: Във връзка с направените възражения на защитата
за допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили
правото на обвиняемия, сега подсъдим, да разбере точно за какво се обвинява,
мога да взема следното становище и ще започна отзад-напред, а именно - с
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 253 от НК. Според
защитата е било допуснато смесване на две от формите на изпълнителното
деяние по ал. 1, а именно извършване на финансова операция и сделка с
имущество, като било повдигнато обвинение за извършване на финансова
операция с имущество, не била ясна волята на прокурора, имало фактическа
неяснота, като по този начин обвиняемият бил лишен от възможността да
разбере в какво точно е обвинен. Считам, че в обвинителния акт ясно е
посочено в какво се изразява извършеното от подсъдимия И. престъпление, а
именно, че на три пъти е получил имущество и е извършил финансови
операции с имущество, за което е знаел, че е придобито чрез престъпление,
като са описани и трите отделни деяния, изразяващи се в това, че един път е
получил парична сума от 14 000 лв., изтегляйки ги я от сметката на *** и на
два пъти е извършил финансови операции, превеждайки сумите от 28 000 лв.
и от 94 000 лв. от сметката на *** по сметка на бившата си съпруга, за които
парични суми е знаел, че са придобити чрез престъпление.
Според теорията съставомерният признак „имущество“, визирано
в престъплението по чл. 253, ал. 1 от НК, включва всякакви материални
облаги и икономически изгоди, включително движими и недвижими вещи,
идеални части, търговски предприятия, капиталови дялове, ценни книги и
други материални и безналични обекти, инкорпориращи вещи или парично
оценими права, включително пари и платежни инструменти. В случая,
подсъдимият И. е извършил финансови операции с имущество, за което е
12
знаел, че е придобито чрез престъпление, а именно финансови операции,
изразяващи се в прехвърляне на сумите от 94 000 лв. и от 28 000 лв. от
сметката на ***към сметката на свидетелката К. А. - неговата бивша съпруга,
като по пози начин от обективна и субективна страна е осъществил състава на
ал. 1, предл. 1-во на чл. 253 от НК. В случая няма никакво смесване на двете
форми на изпълнителното деяние на ал. 1, доколкото и финансовата операция,
и сделката следва да се извършват с имущество, придобито чрез престъпление
или обществено опасно деяние. Безспорно е, че паричните средства
представляват актив – имущество, като имущество в широкия смисъл се
разбира съвкупността от парично оценими права и задължения. Едва ли има
спор, че парите са имущество, като в случая същият извършва финансови
операции с имущество, в случая – пари, за които знаел, че са придобити чрез
престъпление. Няма и спор, че е възможно да се извършва финансова
операция не само с парични средства, а и с друго имущество - ценни книжа,
акции и т.н., като в този смисъл е и Регламент (ЕС) № 549/2013 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 21.05.2013 г. относно европейската
система от национални и регионални сметки в Европейския съюз, където в
глава 5 точно е посочено какво значи финансови операции. Наред с това,
подсъдимият И. е получил имущество, а именно сумата от 14 000 лв., теглейки
я от сметката на ***, за които е знаел, че са придобити чрез престъпление и с
което действие вече от обективна и субективна страна е осъществил и
престъпния състав, очертан в ал. 2 в хипотезата „получил имущество“.
Не считам, че има разминаване и в правната квалификация,
очертана в обвинителния акт, а именно, че същият е осъществил престъпление
по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3 т. 2 вр. ал. 1 и ал. 2 от НК. Член 253 ал. 4 от НК е
нормата, по която следва да отговаря подсъдимият И. и в която е очертано
наказанието за извършеното от него престъпление - извършване на финансова
операция с имущество - изпълнително деяние, очертано в ал. 1, и получаване
на имущество, което е изпълнително деяние, очертано в ал. 2 и които
имущества са придобити чрез тежко умишлено престъпление, каквото
безспорно е престъплението по чл. 249, ал. 2 от НК, имайки предвид
предвиденото наказание по чл. 249, ал. 2 от НК от 1 до 6 години „лишаване от
свобода“ и определението за тежко престъпление съгласно чл. 93, т. 7 от НК -
престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ повече
от 5 години. Същото е във връзка с ал. 3, т. 2 на чл. 253 от НК, тъй като
13
деянията по ал. 1 и ал. 2 са извършени повече от два пъти, а именно три пъти.
Според защитата в диспозитива на обвинението по чл. 253 от НК не са били
посочени всички съставомерни квалифициращи признаци на състава и
конкретно тези по т. 2 на ал. 3 – два или повече пъти, не били изложени
мотиви относно квалифициращия признак - два или повече пъти. Не виждам
какво в случая не е ясно, при положение че в обвинителния акт е описано, че
подсъдимият И. на три пъти е получил имущество и е извършил финансови
операции с имущество и това е описано, какво в диспозитива на обвинителния
акт, така и в обстоятелствената част и считам, че е ноторно известно, че три
пъти е повече от два пъти, както е посочено в закона. Относно нормата, в
случая ал. 4 вр. ал. 3 т. 2 вр. ал. 1 и ал. 2, според защитата ал. 4 препращала
към ал. 1 и ал. 2, но не и към ал. 3, но тук се има предвид, че престъпно
придобитото имущество, което впоследствие е предмет на престъплението по
чл. 253 от НК, е придобито чрез тежко престъпление и няма пречка
свързването с ал. 3, когато са налице предпоставките за това. При положение,
че законодателят е предвидил квалифициращ признак – два или повече пъти,
няма как деянията по чл. 253 от НК да се квалифицират и като продължавано
престъпление във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
По отношение на възражението относно обвинението за
престъпление по чл. 249, ал. 2 от НК за това, че платежните инструменти не се
намирали във фактическа власт на подсъдимия И. и реално той не бил боравил
с тях, в обвинителния акт подробно са описани действията, както на единия
подсъдим, така и на другия, който междувременно почина, във връзка с
използването на платежните инструменти, като тези свои деяния те са
извършили в съучастие помежду си като съизвършители, като и двамата
извършват определени действия, които са подробно описани в обвинителния
акт във връзка с използването на платежните инструменти. Смисълът на
закона не е едновременно и двамата да държат банкова карта, и двамата да я
насочват към ПОС терминалното устройство или и двамата едновременно да
въвеждат ПИН код на ПОС терминалното устройство, когато се изисква такъв,
което очевидно няма и как да се случи. Няма да се спирам подробно на целия
механизъм на използването на платежни инструменти, който е описан в
обвинителния акт, но в случая няма разминаване и няма спор колко са
всъщност извършените транзакции. Те са общо три, като има начало и край на
транзакцията, като транзакцията започва в един ден, а се завършва в друг ден,
14
което също е подробно описано в обвинителния акт и във всеки един етап на
извършване на тази транзакция двамата с действията си са осъществили на
практика престъпния състав на чл. 249 от НК, като целта им е именно да се
завери сметката на *** ООД и да се източат тези пари, без същите да са
налични по картите, чрез които са извършени транзакциите. Това също е
подробно описано в обвинителния акт. Ето защо, считам, че са неоснователни
възраженията на защитата за допуснати нарушения при изготвяне на
обвинителния акт и при повдигането на обвинения на подсъдимия, с което се
нарушавало правото му на защита.
АДВ. Н.: Опасявам се, че прокурорът може би не е разбрал
правилно моите доводи. В никакъв случай защитата няма предвид да влага
различно съдържание в понятието „имущество“. Възражението ни е
абсолютно формално, че има ясно дефинирани форми на изпълнителното
деяние на състава в НК и в конкретното престъпление и те действително, са
сменени. Искам да взема отношение и по становището на обвинението
относно квалификацията на изпирането на пари като реална съвкупност и
съответно като продължавано престъпление. Прокурорът посочи, че тъй като
законът предвиждал такъв квалифициран признак, то автоматично било
изключвано продължаваното престъпление. Не мога да се съглася с това. Да,
може в отделни хипотези да е налице реална съвкупност и когато тя е налице
и произтича от доказателствата по делото, то действително деянието трябва да
бъде квалифицирано именно по този текст, но в случая всички фактически
обстоятелства, изложени в обвинителния акт, тяхната последователност и
характеристика сочат на продължавано престъпление и няма как да изключим
обективно неговото приложение при липса на каквито и да било твърдения от
страна на прокуратурата за наличие на деяние в условията на реална
съвкупност.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. М. И.: Поддържам казаното от моя защитник.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След проведеното тайно съвещание, по въпросите, изброени в
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът прие за установено следното:
Няма спор, че делото е, както родово, така и местно подсъдно на
ОС-Хасково с оглед обективните характеристики на повдигнатото против Н.
М. И. обвинение за престъпление съответно по чл. 249, ал. 2 от НК и чл. 253,
ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 и ал. 2 от НК. В същото време не се установяват
15
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, а
относно основанията за прекратяване на съдебното производство, подробно
формулирани от защитата и коментирани от обвинението, съдът прие
следното:
Изложените от защитника доводи касаят съдържанието на
обвинителния акт, което се счита за непълно, отчасти противоречиво и неясно,
последното заради допусната несъпоставимост между описаните в
прокурорското изложение факти и повдигнатото фактическо и юридическо
обвинение. Твърди се, на първо място, че прокурорът не обозначил
конкретните фактически действия, предприети от И. при използването на
платежния документ, нито посочил дали този документ е бил употребен при
т.нар. финализиране на транзакцията и още - в обвинителният акт механично
бил възпроизведен текст от заключението на техническите експертизи, без да
бъде отбелязано кои експертни изводи са били възприети и въз основа на кои
от тях е била изградена обвинителната теза по отношение на окачественото
като съставомерно деяние по чл. 249, ал. 2 от НК. Тези защитни доводи не се
споделят от съда. В обвинителния акт подробно, хронологично и в пълнота са
представени фактическите действия, които са приети като престъпни по
смисъла на наказателната норма „използване на платежен документ“.
Отбелязани са предприетите от подсъдимия и съучастника му манипулации
върху дебитните карти и монтираното в търговския обект ПОС-устройство,
след това получените кодове за авторизация, после използването на
последните. Невярно е твърдението за неяснота относно употребата или не на
платежния документ /дебитна карта/ при т.нар. от защитата приключване
/финализиране/ на банковата транзакция. Напротив, без затруднения прочитът
на обвинителния текст сочи, че на този етап (според прокурора) картата не е
била използвана. Невярно се счита също, че прокурорът не се е ангажирал с
конкретния брой на деянията, включени в продължаваната престъпна дейност
по чл. 249, ал. 2 от НК. Действително, цифрово изражение на отделните
престъпни посегателства, обединени като единно по смисъла на чл. 26, ал. 1 от
НК престъпление, не е представено, но пък както описателната, така и
заключителната част на акта са достатъчно красноречиви за всички обективни
параметри на извършеното – време, място, механизъм, поради което и
съмнение в действителния обем на инкриминираната усложнена престъпна
дейност, на практика, не се поражда. От друга страна, обаче, действително в
16
диспозитивната част на акта се открива противоречие относно момента, в
който дебитната карта е била фактически употребена за постигането на
описаното от прокурора престъпно намерение. Избраният от прокурора
словоред „използвал дебитна карта…за извършване на 03.05.2016 г. и на
04.05.2016 г. на транзакция на сумата 14 400 лева“, първият от трите случая,
очевидно не дава яснота на коя от тези две дати платежният документ е
въведен в устройството, позволяващо разчитането на данните от системния
банков софтуер, за да бъде поставено началото на онези действия, които
прокурорът е изложил в описателната част на своя акт. А както правилно
изтъква защитникът, съставомерно е именно използването на платежното
средство, а не постигнатият от дееца резултат, поради което времевата
идентификация на тези действия е съществена, а противоречивото й
представяне в двата раздела на акта е недопустимо от гледна точка на
гаранциите за ефективна защита.
Кореспондиращи с правото на цялостна информираност относно
всички аспекти на наказателния процес са отправените основателни критики
относно обвинението по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 и ал. 2 от НК. В
тази връзка, на първо място, следва да се отбележи, че в съобразителната част
на обвинителния акт не се открива каквато и да е обосновка относно
конкретните действия на И., които прокурорът намира за изпълняващи
обективните и субективни признаци на този престъпен състав. Записаното в
абзац четвърти на страница осма от обвинителния акт е кратко и съдържащо
две от изпълнителните форми, записани съответно в ал. 1 и ал. 2 на чл. 253 от
НК – извършване на финансова операция и получаване на имущество, без да е
уточнено, а това според съда е необходимо, защо изтеглянето на сумата от
сметката на *** се третира като „получаване на имущество“, а извършените на
19.05.2016 г. и на 02.06.2016 г. банкови преводи по сметката на К. А. се
квалифицират като „извършени финансови операции“, въпреки всеизвестния
факт, че както тегленето на каса или чрез АТМ-устройство, така и безкасовото
движение по сметки представляват все опериране с парични наличности,
тоест избраните от прокурора изпълнителни форми са декларативно
представени в описателната част на акта, необвързани са с конкретни
фактически аргументи и неизясняващи основанията за предложената
диференциация. Квалифициращият признак по чл. 253, ал. 3, т. 2 от НК „два
или повече пъти“ също не е коментиран, но по-същественото, разбира се, е
17
отсъствието му в заключителното фактическо обвинение, където изразът „на
три пъти получил имущество и извършил финансови операции с имущество“
очевидно не е равнозначен на визирания в закона обективен белег, още повече
че налага нееднозначно тълкуване, както граматическо, така и юридическо,
поставяйки зададения и от защитата въпрос – дали се касае за продължаване
по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК престъпна дейност или за комплексно,
усложнено, но самостоятелно деяние, което законодателят е третирал като по-
тежко наказуемо. И на следващо място, възниква въпросът: на три пъти е било
получено имущество и на още три пъти са били извършени финансови
операции или това е общият брой от случаи, чрез които е реализирано
престъплението. Отделен е въпросът, че тази квалификация предполага
обективни характеристики, които са останали извън рамките на
обвинителното изложение и така са лишили подсъдимия от възможността да
узнае фактите, върху които е изградено юридическото заключение.
В съдържанието на обвинителния текст се открива и друг
недостатък, касаещ предикатното престъпление, чието описание във
фактическото обвинение по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 и ал. 2 от НК е
объркващо – твърди се, че имуществото, с което И. се е разпоредил, било
придобито от „***“ ООД чрез тежко умишлено престъпление - такова по чл.
249, ал. 2 от НК и това логично създава неяснота, производна от
неидентифицирания извършител на това престъпление, доколкото е очевидно,
че не посоченото дружество би могло да бъде негов автор, а и описателната
част на акта отрежда на този търговец роля, различна от такава на субект,
облагодетелстван от предикатната престъпна дейност. Няма как да не бъде
отбелязано още, че престъплението по чл. 253 от НК засяга обществените
отношения, свързани със законосъобразното функциониране на финансовата
система, а общото между всички изпълнителни форми, визирани в ал. 1 и ал. 2
на чл. 253 от НК, е че целта е придобитата престъпна облага да получи
легален вид чрез инкорпорирането й в икономическия обмен. Ето защо,
субективната страна на престъплението по чл. 253 от НК не се изчерпва със
знанието или предположението за неправомерния произход на придобитото
или трансформирано имущество, с каквато обосновка на субективното
отношение към обективните признаци в случая прокурорът се е задоволил,
отново ограничавайки възможността да станат достъпни за подсъдимия
всички фактически обвинения за повдигане и поддържане на обвинението
18
„пране на пари“.
С оглед изложеното, съдът намира, че част от защитните
аргументи, налагащи прекратяване на съдебния процес и връщането на делото
на прокурора за допълнителното му разследване, следва да бъдат споделени,
тъй като действително при изготвянето на обвинителния акт са допуснати
нарушения, влияещи върху ефективността за реализиране на защитата и в този
смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство и връща делото на
прокурора за повторно разглеждане.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен
съд - Пловдив в 7-дневен срок от днес.
Заседанието приключи в 11:30 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
19